№ 463
гр. Пловдив, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300500345 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Предмет на обжалване е Решение № 262460/05.11.2021 г. по г.д. № 15361/2020 г.
по описа на РС Пловдив, с което е прието за установено по искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 318, ал. 2 от
ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по отношение на Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр.
Пловдив, ***, че “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, е носител на парично
вземане в размер на сумата от 178, 85 лева - стойността на топлинна енергия, отдадена
за сградна инсталация, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. по
партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ***, както
и сумата от 5, 30 лева – такса за услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2018
г. до 30.04.2019 г. и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018 г. до
21.05.2020 г. в размер на сумата 27, 36 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 22.05.2020 г., до окончателното погасяване на задължението, за които е
издадена Заповед № 3259/25.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.г.д. № 5549/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив и са отхвърлени
посочените искове, за сумата от 274, 95 лева, представляваща стойността на топлинна
енергия за битово-горещо водоснабдяване, доставена за периода от 01.10.2018 г. до
30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, ***, както и за разликата над уважения размер от 27, 36 лева до пълния й
предявен размер от 52, 88 лева, представляваща обезщетение за забава. С решението
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД е осъдено да заплати разноски по делото.
Депозирана е въззивна жалба от Г. Р. Г., чрез адвокат Х.Г., против решението в
частта, с която са уважени исковите претенции. Жалбоподателят счита, че изводите на
1
съда не съответстват на представените писмени доказателства по делото и на
материалния закон. Изразява становище, че неправилно първоинстанционният съд е
приел въз основа на представените и приети по делото доказателства, че Г.Г. има
качеството потребител на топлинна енергия. Счита, че не може да се направи извод, че
същата е собственик на процесния топлоснабден имот въз основа на разпечатка от
имотния регистър, в която е отразено, че върху имота е наложена възбрана, като излага
подробни съображения. Според жалбоподателя към момента на изпращане на писмото
за вписване на възбрана върху имота на длъжника съдебният изпълнител не извършва
проверка дали длъжникът действително е собственик на имота. Такова задължения за
съдебния изпълнител възниква едва при описа на имота, а няма данни за извършен
такъв. Цитира съдебна практика в подкрепа на възраженията си. С оглед на изложените
съображения моли решението в обжалваната част да се отмени и предявените искове
да се отхвърлят като неоснователни.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД.
Депозирана е въззивна жалба и от ищеца в първоинстанционното производство -
„ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, чрез юрисконсулт П. П., против решението в
частта, в която са отхвърлени предявените искове. Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд, че не е доказан компонентът БГВ за периода от 01.10.2018 г.
до 30.04.2019 г., тъй като съдът е приел, че ответницата не е пребивавала в
топлоснабдения имот, което е причина за неосигуряване на достъп. Сочи, че от
представените доказателства се установява, че не е осигуряван достъп до имота само за
м. 10.2018 г., м. 04.2019 г. и м. 05.2019 г. Посочва, че неправилно е указано на ищеца да
докаже, че не е осигуряван достъп до имота, като сочи, че съгласно Наредбата за
топлоснабдяване ответникът е длъжен да осигури достъп до топлоснабдения имот, като
последица от неосигуряването на достъп е начисляването по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2
от Наредбата. Сочи, че относно липсата на осигурен достъп са приети по делото
протоколи за посещение от служител на „Бруната“ ООД, в които това обстоятелство е
отразено за дати 09.10.2018 г., 12.10.2018 г., 24.04.2019 г., 14.05.2019 г., 16.10.2019 г. и
24.10.2019 г. Относно правилното отчитане и остойностяване на доставената топлинна
енергия до имота се сочи, че са приети по делото без възражения от ответника съдебно
– техническа и съдебно – счетоводна експертиза. Посочва, че липсват и данни по
делото ответницата да е направила рекламации по отношение на отчетите на
топлинния счетоводител или да е поискано от фирмата за дялово разпределение да
отчете приборите в дома й. Оспорват се изводите на съда, че ответницата не обитава
имота, като се сочи, че от обясненията на призовкаря на л. 15 по ч.г.д.№ 5549/2020 г. по
описа на РС Пловдив, е разговарял по телефона с Г.Г., но тя не е проявила интерес да
си получи книжата. По изложението съображения моли решението в обжалваната част
да се отмени и да се уважат изцяло предявените искове. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна Г. Р. Г..
Въззивните жалби са подадена в срок, от легитимирани страни, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което са процесуално
допустими и подлежат на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 318,
ал. 2 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД
2
против Г. Р. Г. за признаване за установено в отношенията между страните, че Г. Р. Г.
дължи на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД сумите, за които е издадена Заповед №
3259/25.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.г.д. №
5549/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, а именно: сумата от 459, 10 лева –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за периода от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. по партидата на длъжника за обект на потребление,
находящ се в гр. Пловдив, ***, както и обезщетение за забавено плащане за периода от
04.12.2018 г. до 21.05.2020 г. в размер на сумата 52, 88 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед – 22.05.2020 г., до окончателното погасяване на задължението.
Претенцията е обоснована с твърдение за съществуващо между страните
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, в изпълнение на задълженията по което, за процесния период
ищецът е доставил топлинна енергия до собствен на ответника топлоснабден обект,
находящ се в гр. Пловдив, ***. Търговецът извършващ дялово разпределение –
„Бруната“ ООД, е разпределил за имота топлинна енергия на стойност от 459,10 лева,
представляваща топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване и топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация по пера, съгласно представената справка, но
ответникът, в качеството си на потребител на топлинна енергия, не е заплатил
стойността на доставената топлинна енергия, поради което е изпаднал в забава. Твърди
се, че начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена
съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
За претендираните суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3259/25.06.2020 г.
по чл. 410 от ГПК против Г. Р. Г. по ч.г.д. № 5549/2020г. на ПРС, връчена на длъжника
чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В тази връзка на
заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на
вземането, удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават
предявените по делото искове в законоустановения едномесечен срок.
Ответникът оспорва исковете по съображение, че няма качеството на клиент или
потребител на топлинна енергия и че до имота не е реално доставена топлинна
енергия, включително в имота нямало монтирани устройства за измерване на топлинна
енергия и отоплителни тела, като отоплителни тела не били монтирани и в общите
части на сградата.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел, че между
страните е налице договорно правоотношение по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия, по който ответната страна е потребител,
доколкото е собственик на топлоснабдения имот и като такъв дължи сумата от 178, 85
лева, представляваща стойност на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в сградата в режим на етажна собственост, за която е установено да е
доставена и правилно начислена за процесния период, както и 5, 30 лева – такса за
услуга дялово разпределение, ведно с лихва за забава, с оглед изпадането на
ответницата в забава, поради което и е уважил претенцията в тази част, ведно с
съответен размер на обезщетение за забава върху посочените главници за периода от
04.12.2018 г. до 21.05.2020 г. и законната лихва за забава от 22.05.2020 г. до
окончателното плащане. Разликата до пълния претендиран размер на главница, а
именно 274, 95 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване и лихва за забава върху него, съдът е приел за недължими,
доколкото ищецът не е доказал, че е доставил начисленото количество топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, включително е останал неясен начинът на
3
формиране на стойността и количеството начислена топлоенергия за тази услуга,
доколкото в хипотезата на липса на осигурен достъп до имота, е приложен ред за
начисляване на изразходено количество топлинна енергия за отопление, а не за битово
горещо водоснабдяване.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са
налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е
длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата от Г. Р. Г., относно правилността на обжалваното
решение, в частта, с която предявените искове са уважени:
Доводите на жалбоподателката са, че не е доказано качеството й на потребител
по смисъла на закона.
Според чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия
за битови нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при
публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия
влизат в сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия,
без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи
условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на
топлинна енергия и дружеството - правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Следователно за да възникне
правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се
сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата.
Обвързаността между страните възниква по силата на закона.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. След
като даден недвижим имот е присъединен към топлопреносната мрежа, то всеки
собственик е потребител на постъпилата топлинната енергия и това обстоятелство, а
не правото на собственост върху конкретен имот, подлежи на доказване с всички
доказателствени средства. В тежест на ищеца е да установи, че лицето, срещу което е
насочена претенцията за заплащане стойността на доставена топлинна енергия, е
потребител.
В тази връзка за установяване на твърдението си, че ответницата е клиент на
топлинна енергия за битови нужди, като собственик на топлоснабдения имот, ищецът е
ангажирал писмени доказателства – писмо изх.№ 160332000236388/24.11.2020 г. от ТД
на НАП Пловдив, с приложена към него справка за притежавани от Г. Р. Г. недвижими
имоти и справка № 431233/13.11.2020 г. от Агенция по вписванията, Имотен регистър
за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода 01.01.1991 г. до 13.11.2020 г. От
справката на л. 59 от делото на РС се установява, че на 30.03.1998 г. Г. Р. Г. е
декларирала по реда на чл. 14 от ЗМДТ, че е единствен собственик на недвижим имот,
находящ се в гр. Пловдив, р-н Източен, ул. *** Представената справка от ТД на НАП
Пловдив съдържа пълна и ясна информация относно декларирания в съответните
данъчни регистри по реда на чл. 14 от ЗМДТ собственик на процесния имот. До датата
на справката - 24.11.2020 г. промяна в обстоятелствата не е декларирана. По делото е
установено, че титуляр на партидата е ответницата /препис - извлечение от сметка за
4
задълженията за консумирана топлинна енергия, след изготвянето на изравнителна
сметка за съответната година/, включително съгласно справка на л. 26 от делото на РС,
считано от 18.01.2001 г. последната е декларирала постоянен и настоящ адрес,
съвпадащи с този на процесния имот. Поради това преценени в своята съвкупност,
посочените писмени доказателства обосновават извод, че за релевантния период от
01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. ответницата има качеството на потребител на топлинна
енергия и като такъв, отговаря за възникналите задължения за топлинна енергия за
топлоснабдения недвижим имот, находящ се на адрес гр. Пловдив, р-н Източен, ул. ***
Същият не е разколебан по никакъв начин от останалите доказателства по делото,
поради което въведените с въззивната жалба доводи не могат да обосноват извод в
противен смисъл и се явяват неоснователни.
С оглед изложеното и установеното по делото изпълнение от дружеството ищец
на процедурата по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ (л. 5-л. 9 от делото на РС), при липсата на
доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражение по чл.150, ал. 3 от
ЗЕ, Общите условия следва да се считат влезли в сила, с обвързващо и за ответника
действие без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Същите
съставляват източник на валидно облигационно правоотношение между него и
ищцовото дружество с уредено от закона и с типови клаузи съдържание (решение № 35
от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III Г.О. на ВКС).
Наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, обуславя
ангажиране отговорността на ответника за неизпълнение на задълженията му по
същото.
В случая претендираната от ищеца стойност на топлинна енергия за отопление е
за сградна инсталация. Изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ гласи, че
потребителите в сграда-етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Периодът, количеството и стойността на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация, се установяват от приетите в първоинстанционното производство
заключения по съдебнотехническата и счетоводната експертизи, неоспорени от
страните, които настоящата инстанция кредитира като обективно и компетентно
изготвени.
Вещото лице по СТЕ е установило, че за процесния период топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по
формулата към т. 6.1.1 на „Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в
сгради етажна собственост“ приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм. бр. 25 от 20.03.2020 г. ДВ/ и е
разпределена пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите, като за
имота на ответницата проектния отопляем обем е 204 м3, за което е разпределена
1,64036 MWh топлинна енергия за сградна инсталация. Съгласно данните от ССЕ
стойността на същата за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер от 178,85
лева. Той изцяло съвпада с претенцията в тази част, поради което и предявеният иск за
стойността на доставената топлинна енергия за сградна инсталация се явява установен,
не само в своето основание, но и по размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
На основание чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, във връзка с чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, дължима е и сумата
от 5, 30 лева за извършената услуга дялово разпределение, извършена в процесния
период от „Бруната“ЕООД, съгласно установеното от вещото лице по СТЕ.
Основателността на така посочените главни искове, обосновава основателност и
на акцесорната претенция за заплащане на мораторна лихва върху така приетите
5
дължими главници. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Общите условия
купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия и
суми за услугата дялово разпределение за топлинна енергия в 30-дневен срок от
изтичане на периода, за който се отнасят. По този начин срокът за изпълнение се явява
определен по смисъла на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД и покана за изпълнението му не е
необходима. Според изчисленията на съда с помощта на изчислителен модул -
https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, в рамките на правомощието по чл. 162
от ГПК, за периода от 04.12.2018 г., до 21.05.2020 г . – денят преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, обезщетението за
забава е общо 27, 36 лева и до този размер следва да бъде уважена претенцията в тази
си част. По вече посочените съображения дължима се явява и законната лихва за забава
върху главниците от подаване на заявлението – 22.05.2020 г. до окончателното
изплащане.
Изложеното до тук обосновава извод за неоснователност на подадената
въззивната жалба срещу решението в частта, с която предявените положителни
установителни искове са уважени.
По посоченото в жалбата от “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, относно
правилността на обжалваното решение, в частта, с която предявените искове са
отхвърлени:
Оплакванията на жалбоподателя са за допуснато от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, доколкото в доклада по делото е указано да
докаже отрицателен факт – неосигуряването на достъп от страна на ответницата за
отчет на уредите в дома , касателно предявения иск за заплащане на сумата от 274, 95
лева, представляваща стойността на топлинна енергия за битово-горещо
водоснабдяване, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г. Извършено е
позоваване на чл. 70, ал. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
според която клиентите са длъжни да осигуряват достъп на фирмата за дялово
разпределение на топлинна енергия, за отчитане на уредите, включително последното
да е установено по несъмнен начин от представените по делото протоколи на л. 77 и л.
78 от делото на РС. Доводите на жалбоподателя са неоснователни.
От заключението на СТЕ, се установява, че вземанията за топлинна енергия за
битово-горещо водоснабдяване са формирани на базата на едно лице по
140л./денонощие, поради неосигурен достъп за отчет на устройството. Поради това,
въпреки липсата на заявени с исковата молба обстоятелства, че претенцията в тази част
е обоснована с твърдения за служебно начисляване по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, правилно на ищеца е
разпределено, че следва да установи, спазване на реда за начисляване на количества
топлинна енергия в хипотезата на неосигурен достъп, даващ му право да начисли и
претендира суми на това основание, доколкото съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания.
Разпределя се и се заплаща реално доставена и консумирана топлинна енергия,
но при неосигурен достъп до помещенията, отоплителните средства за отчитане дялово
разпределение в имота и отчитащите уреди е предвиден нормативно установен
механизъм, който изключва принципа на реално потребление. Задължението за
осигуряване на достъп е нормативно установено, като съгласно чл. 70 от Наредба №
16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (отм.) всички клиенти са длъжни да
осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на
представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ -
фирмата, извършваща услугата дялово разпределение, за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
6
контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за
контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. На
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота се
начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди, съгласно чл.70, ал.4 от Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г. в
редакцията й към процесния период. Разпоредбата на чл.69, ал.1, т.2 от Наредба № 16-
334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването(отм.) изрично предвижда, че когато не е
осигурен достъп за отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя
при норма за разход на потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие. От своя страна редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите,
неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл.
149, 149б и 150 ЗЕ. Това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Наредба
№ 16-334/ 06.04.2007 г. за топлоснабдяването(отм.). В съответствие с това в чл. 42, ал.
1, изр. 2 от Общите условия на топлопреносното предприятие е предвидено, че
неосигуряването на достъп се констатира с протокол, подписан от упълномощения
представител на продавача и от един свидетел от сградата в режим на етажна
собственост. Следователно, за да е налице валидно удостоверяването, че не е осигурен
достъп от лица в сграда в ЕС, трябва да се представи протокол, подписан от посочените
лица, които да удостоверят това обстоятелство.
В случая за процесния период подобни протоколи липсват. Представените на л.
77 от делото на РС констативни протоколи от дати 09.10.2018 г.; 12.10.2018 г.;
24.04.2019 г. и 14.05.2019г. не удостоверяват, че не е осигурен достъп до процесния
имот в релевантния период. Това е така доколкото във всички липсват данни и подпис
на представител на продавача, в този от 14.05.2019 г. липсва подпис и на посоченото
като „получател“ лице, а от съдържанието на протоколите от 09.10.2018 г., 12.10.2018
г. и 24.04.2019 г. не се установява същите да удостоверяват, че до конкретни имоти не е
осигурен достъп. Протоколите от 16.10.2019 г. и 24.10.2019 г. на л. 78 от делото на РС
са извън относимия към предмета на делото период и не следва да бъдат коментирани.
Предвид посоченото не е установено пълно и главно обстоятелството, че са били
налице основания за формиране на сумите за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.
на база служебно начисляване по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Тоест, ищецът не е спазил реда за формиране
на задълженията, което води до неоснователност на претенцията за заплащане на
сумата от 274, 95 лева, представляваща стойността на топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, доставена за периода от 01.10.2018 г. до 30.04.2019 г.
Неоснователността на иска за главницата в тази част води до неоснователност и
на обусловената от него претенция за мораторна лихва върху тази главницата в размер
на 25,52 лева, представляващ разликата над уважения размер от 27,36 лева до пълния
предявен размер от 52,88 лева, представляваща обезщетение за забава, поради което
последната следва също да бъде отхвърлена.
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд и двете въззивни жалби са неоснователни, а обжалваното с тях
решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
С оглед крайния изход от спора разноски се дължат за оказаната правна помощ
по съразмерност за всяка от страните. На “ЕВН България Топлофикация” ЕАД на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, същите са за юрисконсулстско възнаграждение,
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, което по реда на чл. 37 от ЗПП, във вр. чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на 100,00 лева и
200,00 лева – платено възнаграждение за особен представител на другата страна. По
съразмерност от тях дължими са 123,94 лева и същите следва да бъдат присъдени.
7
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и с оглед задължителните указания в т. 7 от
тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, Г. Р. Г. следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив сумата от 25,00 лева, представляваща държавна такса за
настоящото въззивно производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262460/05.11.2021 г., постановено по г.д. №
15361/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ***, да заплати на
“ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, сумата от 123,94 лева (сто двадесет и три лева и деветдесет и четири стотинки),
представляваща разноски в производството по в.г.д.№ 345/2022 г. по описа на Окръжен
съд Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Р. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, ***, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив, на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК, сумата от 25,00 лева (двадесет и пет лева), представляваща държавна
такса за производството по в.г.д.№ 345/2022 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8