Р Е Ш Е Н И Е
№ …………/13.07.2021 г.,
гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 565/2021 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК и е образувано след препращането му по подсъдност с определение на Варненски административен съд по адм. дело № 2352/2021 г.
Постъпила е искова молба (уточнена с допълнителни писмени молби с вх. № 16222
от 04.11.2021 г. по описа на АдмС – Варна и вх. № 61 от 07.01.2022 г. по описа
на АдмС - Добрич) на И.Д.Г., ЕГН **********,***, с която срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” - град София е предявен иск за заплащане на обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода на пребиваването му в ареста в град
Добрич от 28.01.2020 г. до 15.04.2020 г. (границите на периода са конкретизирани
с втората уточнителна молба), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В исковата молба
се излагат обстоятелства, че по време на престоя си в ареста ищецът е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в силно негативно влияние върху психиката и
здравето му, обриви, сърбежи, безсънение, чувство на безнаказаност, физически и
психически дискомфорт, нервно напрежение, гняв, неудобство несигурност,
суицидни мисли, депресия, тревожност. Твърди се, че вредите са причинени в
резултат на противоправното бездействие на администрацията в ареста, състоящо
се в липсата на медицинско и дентално обслужване в нарушение на чл. 128, ал. 3
от ЗИНЗС, неосигуряване на достатъчна жилищна площ в
помещението, неосигуряване
на пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветрение на килията, липса на постоянен достъп
до санитарен възел, липса на студена и топла вода, липса
на чисти дрехи, невъзможност за пълноценен сън и
почивка, лоши битови и санитарно - хигиенни условия, невъзможност за поддържане на елементарна хигиена в килията и общите помещения; неосигуряване на условия за
поддържане на лична хигиена, липса на условия за
двигателна активност и престой на открито, невъзможност за провеждане на телефонни разговори
в събота и неделя. Твърди се, че килията, в която бил настанен ищецът, не
отговаряла на изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС.
Помещението било с размери 3 м на 2 м. В него нямало тоалетна, мивка и вода. Нямало
маса и столове, в резултат на което задържаните лица били принудени да се хранят прави. На вратата имало
метална решетка с размери 30 см на 40 см. Стените били целите в мръсотия и
мухъл. Подът бил от бетон. Имало хлебарки и дървеници. На задържаните лица не
се предоставяли препарати за поддържане на лична хигиена и за почистване на
килията. Преди хранене не им се давала възможност да си измият ръцете. Лошите
битови условия и ухапванията от дървеници се отразили върху психическото здраве
на ищеца. Получил обриви по цялото тяло. Сърбежът от ухапванията от дървеници
бил непоносим, което се отразило и върху съня му. Вследствие на това у Г. се
породила симптоматика на психично – стресово разстройство, суицидни нагласи,
депресия, тревожност и безсъние. Неосигуряването на възможност за разходка или
престой на открито породило у него мускулна атрофия вследствие на залежаването
му. С оглед на изложените факти и обстоятелства се иска ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца обезщетение в размер на 20 000 лева за периода на
престоя му в ареста, ведно със законната лихва върху главницата.
В съдебно заседание И.Г., лично и чрез назначения му по делото служебен
адвокат Д. Д., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния му размер.
Сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че липсата на
елементарна хигиена, липсата на топла и студена вода, липсата на медицинско
обслужване, наличието на дървеници и хлебарки в помещенията, липсата на достъп
до санитарен възел, липсата на осветеност и проветривост, неосигуряването на
достатъчна жилищна площ са му причинили изключителен стрес, напрежение и
безсъние. Тези обстоятелства са разстроили психиката му и са го поставили в
невъзможност да се справи в емоционално и социално отношение с лошите условия в
ареста, уронващи човешкото достойнство.
Ответникът
– Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” – София, чрез процесуалния си
представител, оспорва иска по основание и размер по подробно изложени в писмен
отговор доводи и съображения. Твърди, че ищецът не е доказал наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на
ответника по чл. 284, ал. 1, във вр. чл. 3 от ЗИНЗС – незаконни действия или
бездействия, извършени от длъжностни лица на специализирания орган по
изпълнение на наказанията при или по повод на административната му дейност,
реално претърпяна вреда, обективирана в неправомерно засягане на правната му
сфера, както и причинно - следствена връзка между незаконните
действия/бездействия и настъпилата вреда. Сочи, че твърденията на ищеца за
неосигуряване на подходящи битови условия в ареста в гр. Добрич не водят до
извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него. Счита, че не е налице
надхвърляне на минималния предел на ограничения, водещо до нарушаване на
правата на ищеца, предвид на характера на институцията и причината за престой в
ареста. В ареста има изградена организация и график, които дават възможност на
всеки задържан до поддържа личния си тоалет и хигиена, без да се нарушават
правилата за престой. Твърди, че на задържаните лица, включително и на ищеца са
осигурявани оптимални условия, при пълно съобразяване с личностовите им особености,
поради което спорното отношение не е достигнало минималноизискуемата
сериозност, за да попадне в обхвата на чл. 3 от ЕКПЧ. Счита, че по делото няма
данни за конкретно увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца,
което да бъде разглеждано като последица от престоя му в ареста в гр.Добрич,
поради което предявеният от него иск следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Представителят на Добричка окръжна
прокуратура дава заключение за основателност на иска. Изразява становище, че е
осъществен фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че вследствие лошите битови и
хигиенни условия в ареста в град Добрич ищецът е претърпял неимуществени вреди
по време на престоя си там. Счита, че размерът на обезщетението следва да бъде
определен по справедливост от съда.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна :
Не е спорно по делото, а това се установява и от представената от ответника
справка, че И.Д.Г. *** с мярка за неотклонение ”задържане под стража” за
периода от 28.01.2020 г. до 15.04.2020 г. По време на престоя си там е бил
настанен последователно в две отделни спални помещения заедно с още едно
задържено лице. В помещенията нямало санитарен възел и течаща вода. Ползването
на санитарен възел се осъществявало покилийно при спазване на принципа за
неотваряне на две килии едновременно. Спалните помещения били еднотипни с
размери 1,60м/3,08м/2,63м. Площта им била 4, 93 кв.м. Едното спално помещение
било обзаведено с две легла тип вишка и спални принадлежности, а другото – с
три легла, две от които тип вишка и спални принадлежности. На вратите на двете килии
имало отвори с метални решетки, през които се осъществявал достъпът до слънчева
светлина, като външните прозорци били отделени от вратите на помещенията от
арестния коридор. Имало монтирана вентилационна система по дължината на
арестния коридор над вратите на килиите. Отворите за проветрение били монтирани
над вратата на килията, вкопани в стената, с метална предпазна решетка. В
ареста не се провеждал престой на открито. Задържаните лица се държали в
постоянно заключени помещения. Арестът не разполагал с техническа възможност за
изграждане на каре за разходка на открито. Разходката на задържаните лица се
извършвала в арестния коридор, където имало пряк достъп на слънчева светлина и
вентилация, осигурена от монтираните вентилатори на прозорците, като времето за
престой се удължавало при ползване на тоалет покилинийно. Времето от 06, 00
часа до 11, 30 часа се ползвало от задържаните лица за личен тоалет, почистване
и подреждане на килиите, като се спазвал принципът за неотваряне на две килии
едновременно с цел обезпечаване сигурността на ареста. Времевият интервал за
ползване на санитарния възел бил според броя и нуждите на настанените в едно
спално помещение лица. Времето от 17, 30 часа до 22, 00 часа се ползвало от
задържаните лица за вечеря, тоалет и хигиена. Ползването на санитарен възел
след 22, 00 часа се осъществявало по всяко време на денонощието.
От приложените към справката протоколи за извършени услуги от “ДДД – 1” ООД
се установява, че в ареста е била извършена една дезинсекция няколко дни преди
задържането на ищеца и една дезинсекция в последния ден от престоя му там.
Съгласно медицинска справка на задържания под стража от 29.01.2020 г. И.Г.
е постъпил в ареста със заболявания хемороиди и хроничен гастрит. От
приложените амбулаторни листи и бланка за вторични медицински прегледи е видно,
че през исковия период ищецът се е оплаквал няколкократно от напрегнатост, безсъние,
отпадналост, световъртеж, зъбобол, хемороидален дискомфорт (болки, сърбеж). Три пъти е бил преглеждан от медицински фелдшер и два
пъти от лекари – специалисти, като му е било
предписано лечение с антипсихотици и болкоуспокояващи лекарства.
Съгласно приложените по делото експертно
решение на ТЕЛК „МБАЛ Добрич“ АД, етапна епикриза и амбулаторни листи, ищецът
страда от органично разстройство на личността (постравматичен органичен мозъчен синдром) с голяма
давност вследствие на претърпяна черепномозъчна травма от детска възраст, в
резултат на което е инвалидизиран с 80 % неработоспособност. Заболяването му се
характеризира с емоционално - волева нестабилност, склонност към агресия и
импулсивни прояви, мрачни настроения, признаци на гняв и напрегнатост, бързо
сменящи се афекти, честа избухливост.
Преди влизането му в ареста И.Г. е
бил диагностициран и с единичен нетоксичен възел на щитовидната жлеза, видно от
епикриза, издадена от УМБАЛ “Св.Марина” УАД – Варна. Постъпил е на 29.08.2019 г. и е изписан на 02.09.2019 г.
с оплаквания от стягане в шийна област, дрезгавина на гласа от няколко месеца,
с установени в друга клиника възлести промени на щитовидната жлеза.
По делото са представени доказателства за продължаващи лечения на ищеца
след предявяването на иска. Видно от амбулаторни листи от 17.01.2022 и от
04.02.2022 г. (л. 71-72), издадени от д-р Жанета Стефанова, Г. е диагностициран
с алергичен контактен дерматит в резултат от ухапване или ужилване от неотровно
насекомо. Според анамнестичните данни в тези листи обривите по кожата на
крайниците и тялото му са започнали от ръцете вследствие на ухапване от
насекоми от 2020 г. Проведено е медикаментозно лечение, като при втория преглед
е съобщено за слабо подобрение на обрива и сърбежа. Обективното състояние на
заболяването се характеризира с „наличие на десиминиран полиморфен обрив,
разположен по кожата на тялото и крайниците, представен от множество еритемни
папули, пустули, хиперпигментни постинфекциозни макули, десквамация“.
В хода на производството по искане на ищеца са
разпитани трима свидетели - Р.А.К., В.И.П. (и двамата в условията на
видеоконферентна връзка) и Красимира Димова Иванова.
В показанията си св. Р.А.К. сочи, че през 2020 г. е пребивавал заедно с
ищеца в ареста в гр. Добрич за около една седмица. В килията били само двамата.
В помещението нямало тоалетна и мивка. Нямало условия за миене на ръцете. Стените
били много мръсни. Когато търсели старшините по нужда, минавало почти един час,
докато отворят, за да отидат до тоалетна. Нямало място за движение, не ги
извеждали за разходка. Условията в килиите били много лоши. Имало едно малко
прозорче на вратата. По малка нужда ходили в бутилка. Имало дървеници, като и
двамата били нахапани. Свидетелят не си спомня да са им давали препарати против
ухапванията, нито да са пръскали срещу насекомите. Дървениците ходили навсякъде
по стените, а стените били много мръсни. Нахапването от дървеници изглеждало
като червен обрив, било много неприятно и предизвиквало силен сърбеж. Дървениците
хапели по всяко време, като вечерта били по – активни. Според свидетеля И. не
бил добре при постъпването му в ареста. Търсил сестра си, искал консулт с
лекар, пиел някакви лекарства, не се чувствал добре.
От разпита на св. В.И.П. се установява, че е бил няколко пъти в една килия
с ищеца в ареста в гр.Добрич за кратки периоди от време при довеждането му за съдебни
заседания в Окръжен съд Добрич. В спалното помещение нямало тоалетна и мивка. Трябвало
да се хранят прави, защото масата била по средата на килията и нямало столове.
Старшините не позволявали да си мият ръцете, не носили прибори. Ако трябвало да
се отиде по голяма нужда, се сигнализирало, но старшините невинаги отваряли.
Случвало се е многократно да се чака по час. По малка нужда изобщо не отваряли.
Уринирали в туби или кофи. Условията били много мизерни. Подът и стените били
много мръсни. Почистващи препарати за миене не давали, само една метла и
лопатка, с която да изметат боклуците. Пълно било с дървеници, които непрекъснато
тормозили задържаните. При ухапване се получавала издутина. Не можело да се спи
от ухапванията. Дървениците не давали миг спокойствие. В килията имало три
двойни вишки плюс една метална маса и обикновено били 5 – 6 души вътре. В помещението
нямало възможност за придвижване предвид неговите размери. Единствената
светлина идвала от една луминисцентна крушка, а проветряването ставало през
едно прозорче с решетка на вратата, с размер 30/60 см. Въздух не влизал. Имало
аспирация, но не я пускали да работи. В коридора имало един климатик, който се включвал
от време на време. И.Г. се оплаквал от постоянните ухапвания от дървеници, не
можел да яде, не можел да спи, постоянно бил разстроен, място не си намирал в
килията, защото явно бил алергичен към ухапванията от дървеници. Той искал от
старшините да му дадат нещо против дървениците, но никой не му обръщал
внимание. В този период Г. страдал от зъбобол. От ареста нищо не му давали.
Понякога свидетелят му давал от своите хапчета аулин и темпалгин. И. бил разстроен
най-вече от условията в ареста, защото непрестанно го хапели дървеници, от
които по абсолютно никакъв начин не можел да се отърве. Задържаните лица били
заключени “нонстоп”, нямало къде да излизат. До телефон имали достъп само от
понеделник до петък, а събота и неделя не ги пускали да провеждат телефонни
разговори.
От показанията на св. К.Д.И.(сестра на ищеца) е видно, че тя е посещавала
брат си И. в ареста четири или пет пъти. Първият път се наложило да го види
лично, защото той трябвало да си даде дебитната карта и PIN кода, за да му купи
вещи от първа необходимост за престоя му в ареста. Тогава той бил неспокоен и в
депресия. Докато бил в ареста, тя му носила лекарства и мехлеми против дървениците,
но не знаела дали са му ги предавали. И. не бил добре със здравето. Имал
заболяване на щитовидната жлеза, имал черепно-мозъчна травма от 4-годишен, бил
освидетелстван от ТЕЛК. Всеки ден й се обаждал и плачел по телефона, казвал, че
ще умре и че ще го вземат в ковчег. От него е научила, че са го водили на
зъболекар и са му извадили един зъб. Не й било известно да е провеждал други
лечения през този период. Казвал й, че не може да спи, косата му падала,
треперел целият, бил неспокоен и раздразнен. Споделял, че хигиенните условия в
ареста били под всякаква критика. Непосредствено след преместването на ищеца в
затвора във Варна свидетелката го посетила, за да му занесе летни дрехи. Още
като седнал, видяла, че ръцете му били целите в петна, дупка до дупка. Изглеждало
страшно. Той казал, че следите са от ухапвания от дървениците в ареста. В
началото на ареста обривите били само по пръстите на ръцете му, а след това
били вече по целите му ръце, бил изприщен навсякъде. Свид. Иванова била
потресена при вида на ръцете му.
Показанията и на тримата свидетели са логични, последователни и
взаимнодопълващи се. Първите двама свидетели нямат пряка зависимост и връзка с
ищеца, които да породят съмнение в обективността им, а обстоятелството, че
третата свидетелка е в роднински отношения с ищеца, не дискредитира ни
най-малко показанията й. Разпитаните лица са изнесли лично възприети от тях
факти и не са проявили пристрастие при възпроизвеждането им пред съда.
Показанията им са резултат от преките им наблюдения и впечатления от условията
в ареста и поведението на ищеца по време на престоя му там и не са оспорени от
ответника по делото. Вярно е, че в справката на РСИН не се съдържат данни св. П.
да е бил в една килия с ищеца, но вероятно това се дължи на обстоятелството, че
лицето е било привеждано кратковременно в ареста в град Добрич от затвора във
Варна с оглед на участието му по дела в Окръжен съд Добрич. Безспорно показанията
на този свидетел относно обзавеждането на килията и броя на настанените лица не
намират подкрепа от други факти и доказателства по делото, но това не
разколебава доказателствената стойност на останалата част от показанията му,
които заедно с показанията на другите двама свидетели съответстват на по-голямата
част от доказателства по делото, поради което и с оглед на разпоредбата на чл. 172
от ГПК съдът ги кредитира като обективни и достоверни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Текстът на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда специална
отговорност на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3 от същия закон. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
въвежда забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал.
2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Съгласно чл. 240 на част четвърта от ЗИНЗС разпоредбите относно осъдените
на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите
с мярка за неотклонение задържане под стража, доколкото не е предвидено друго в
закона. В общата разпоредба на чл. 43, ал. 2 от с.з. изрично е посочено, че всяко място за лишаване от свобода трябва да
разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на
поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и
психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Следователно
органите, на които е възложено да осъществяват ръководство и контрол върху
дейността по изпълнение на мярката за неотклонение “задържане под стража”, са
длъжни да осигурят на лицата по чл. 241 от ЗИНЗС подходящи условия за поддържане на физическото и
психическото им здраве и зачитане на правата и достойнството им.
Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е
юридическо лице към министъра на правосъдието, като затворите и областните
служби „Изпълнение на наказанията“, в които по силата на чл. 16, ал. 1 от
закона са включени и арестите, са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“. Следователно отговорността на ответника произтича пряко от
закона и административния характер на дейността по ръководство и контрол върху
местата за лишаване от свобода, която включва организация, ръководство и
наблюдение на реда и условията в тези места. Като административен орган със
статут на юридическо лице, който следи дейността по изпълнение на наказанията
да бъде изпълнявана в съответствие с нормативно установените изисквания, той
носи отговорност за вредите от незаконните действия и бездействия на включените
в състава му административни звена и длъжностни лица при упражняване на
функциите им на основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Основателността на иска за вреди по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС изисква наличието на три кумулативни предпоставки -
акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона; настъпила неимуществена вреда
в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното на
основание чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, и пряка причинна връзка между незаконния
акт, незаконосъобразното действие и/или бездействие и настъпилата вреда.
В случая вредите се претендират вследствие
на лошите битови и санитарно-хигиенни условия в спалните помещения в ареста в
град Добрич, изразяващи се в неосигуряване на минимална жилищна площ, липса на
минимално обзавеждане на килиите, липса на естествена светлина и проветрение, липса
на възможност за двигателна активност и престой на открито, липса на възможност
за поддържане на елементарна хигиена в килиите, липса на постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, неосигуряване на безпрепятствена възможност за
ежедневна поддръжка на личната хигиена по всяко разумно време, неосигуряване на
медицинско обслужване, наличие на дървеници и хлебарки в килиите, ограничаване
на възможността за провеждане на телефонни разговори.
От събраните по делото доказателства се
установява безспорно, че са налице незаконосъобразни фактически бездействия на
администрацията на ареста, с които се нарушават разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал.
2 от ЗИНЗС. От съдържанието на представената от ответника справка е видно, че
престоят на ищеца в ареста е бил в условията на недостатъчна жилищна площ. Спалните
помещения, в които Г. е пребивавал, са били с площ под 5 кв.м., като той е
съжителствал постоянно с още едно, а понякога и с две задържани лица (в
случаите, в които и св. П. е бил настанен в една килия с него). Това неминуемо
означава, че минималната жилищна площ, с която ищецът е разполагал през целия исков
период, е била под 2 кв.м., което е в противоречие с чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС,
приложим на основание чл. 240 от ЗИНЗС. От данните по делото е видно, че в
сградата на ареста в гр.Добрич към спорния момент не е имало обособено място за
разходка и престой на открито поради липса на техническа възможност за това, като
задържаните лица са извеждани навън само при ползването на общата баня и
тоалетна, което е в нарушение на изискването по чл. 256, ал. 1 от ЗИНЗС. Не е
спорно и това, че килиите в ареста не са били обзаведени със столове, като
задържаните лица са били принудени да се хранят прави, както и че не са разполагали
с прозорци, които да осигуряват пряк достъп на дневна светлина и възможност за
проветряване, с което не е спазен чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС. Налице са категорични
доказателства и за това, че през исковия период спалните помещения в ареста са били
пълни с дървеници, които хапели денонощно задържаните лица и не ги оставяли да
спят. От данните по делото е видно, че през исковия период администрацията в
ареста е третирала само един път спалните помещения със специален препарат и то
в последния ден от задържането на ищеца, което очевидно е крайно недостатъчно
за изпълнение на задължението за осигуряване на добри хигиенни условия. По
делото е безспорно и това, че килиите, в които е бил настанен Г., не са разполагали
със санитарен възел и течаща вода, което е в нарушение на изискването по чл. 20,
ал. 3 от ППЗИНЗС в заведенията от закрит тип ползването на санитарен възел и
течаща вода да се осъществява в спалните помещения, както и на изискването по
чл. 151, ал. 1, т. 2 от ЗИНЗС за осигуряване на условия за поддържане на
личната хигиена на задържаните лица. От свидетелските показания се установява,
че ищецът не е имал постоянен достъп до общия санитарен възел. Извън тези
периоди той и останалите задържани лица са били принудени да удовлетворяват
естествените си нужди в шише или в кофа в килията. Наличието на изградена организация
и график за покилийно ползване на общата баня и тоалетна в коридора в
определени часове от денонощието не може да замести изискването санитарният
възел да е разположен в самите спални помещения.
Всички тези обстоятелства в
своята съвкупност могат да се определят като уронващи човешкото достойнство,
което предпоставя наличието на увреждане на ищеца като последица от претърпените
лишения и унижения от неблагоприятната жизнена среда. Неоснователно е
възражението на ответника, че неосигуряването на подходящи битови условия в
ареста в гр. Добрич не води до извод, че са настъпили вредни последици за задържаното
лице, защото те се презумират по силата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Ответникът
е този, който следва да докаже, че условията, при които е бил настанен Г. за
изтърпяване на мярката за неотклонение, са били различни от твърдените в
исковата молба, което той не е сторил, поради което следва да се приеме, че са
налице нарушения по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, които са въздействали
негативно върху личността на ищеца и са в пряка причинна връзка с изпитаните от
него отрицателни чувства и изживявания.
Неимуществените вреди са вреди,
които по своето естество засягат изцяло емоционалната сфера на лицето, което ги
търпи, и се изразяват в причинени болки и страдания. Безспорно недостатъчната
жилищна площ, липсата на възможност за двигателна активност, липсата на
санитарен възел в килиите, неосигуряването на постоянен достъп до тоалетна и
течаща вода, липсата на възможност за поддържане на лична хигиена и хигиена в
килиите, извършването на физиологичните нужди в шише или в кофа в общото спално
помещение в присъствието на другите задържани лица, липсата на свеж въздух и
възможност за проветрение, неосигуряването на пряк достъп на естествена
светлина, мръсотията и мизерията в спалните помещения, наличието на насекоми в килиите,
които нарушават нормалния престой на задържаните лица в ареста, не отговарят на
критериите за хуманна среда и са предизвикали психически и физически дискомфорт
у ищеца, който се е отразил негативно върху общото му здравословно (физическо и
психическо) състояние. От събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява единодушно, че неблагоприятните условия на задържане са причинили
стрес, напрежение, неспокойство и изнервеност у задържаното лице, което е с
трайни увреждания и страда от редица придружаващи заболявания. От показанията
на свидетелите се установява, че ищецът неведнъж се оплаквал от ухапванията от
дървеници и лошите хигиенни условия в ареста. Не можел да спи, не можел да се
храни, бил постоянно разстроен и неспокоен. Често плачел и споделял на сестра
си, че ще умре и ще го изнесат с ковчег оттам. Ръцете му били целите в обриви,
които предизвиквали силен и непрестанен сърбеж. От медицинската документация от
престоя му в ареста е видно, че той е страдал от напрегнатост и безсъние, а
някои от старите му заболявания са се обострили. Действително по делото не се
доказват твърденията в исковата молба за неосигуряване на необходимото
медицинско обслужване, защото от приложените по делото амбулаторни листи и
бланка за вторични медицински прегледи, а и от показанията на св. Иванова се
установява, че ищецът е преминал няколко медицински прегледа по време на
престоя си в ареста, в т.ч. от лекари специалисти и са му били изписани
лекарства, като му е била оказана и специализирана стоматологична помощ
(екстракция на зъб). Не се доказват и твърденията за причинена на лицето мускулна
атрофия вследствие залежаването му, както и за претърпени от него неимуществени
вреди вследствие на неосигуряването на възможност за провеждане на телефонни
разговори в събота и неделя, защото липсват каквито и да е доказателства за
това по делото. Вярно е, че в показанията на св. П. се съдържат сведения за
ограничаване на телефонните разговори през почивните дни, но не и че това е
довело до някакъв дискомфорт или напрежение у ищеца. Недоказването на тези
обстоятелства обаче не изключва наличието на неблагоприятната жизнена среда в
ареста в гр. Добрич, граничеща с нехуманност. Неизпълнявайки административното си
задължение да осигури на ищеца елементарни битови и санитарно - хигиенни
условия, ответникът е нарушил признатите му по чл. 3 от ЗИНЗС права, което е предпоставка
за ангажиране на отговорността му по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС.
Съгласно практиката на Съда по
правата на човека чл. 3 от ЕКПЧ налага на държавата да се увери, че лишеният от
свобода изтърпява наказанието си при условия, съответстващи на зачитането на
човешкото достойнство, че начинът на изпълнение на мярката не излага лицето на
отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност неизбежното ниво на
страдание, присъщо на задържането, както и че по отношение на практическите
изисквания на лишаването от свобода здравословното и душевното състояние на
лишения от свобода са гарантирани чрез спазването на законовите изисквания. Безспорно
битовите и санитарните условия в ареста в гр.Добрич са били несъвместими с
критериите за нормална жизнена среда и надвишават неизбежното ниво на
страдания, присъщо на задържането. Те излизат извън прага на строгост по чл. 3
от Конвенцията и минималните изисквания по чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, поради което
ищецът следва да бъде овъзмезден за тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Размерът на обезщетението зависи от степента и характера на
вредите и от продължителността на периода, през който те са били търпени, като
при определянето му следва да се вземат предвид личните чувства на увредения и
начина, по който той субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на
обезщетението е да поправи лична болка и страдание. От данните по делото е
видно, че неблагоприятните условия, в които е бил поставен ищецът, са
съществували през целия период на престоя му в ареста и са оказали изключително
негативно влияние върху състоянието му. Те са увредили както физическото му
здраве (ухапвания от дървеници, обриви, силен и постоянен сърбеж, безсъние, обостряне
на стари заболявания), така и психическото му здраве (напрегнатост,
изнервеност, безпокойство, наличие на суицидни мисли). По делото са налице
категорични доказателства за това, че липсата на нормална жизнена среда в
килиите е причинила силен емоционален дискомфорт на ищеца. Очевидно е, че
преживените ограничения и лишения са били по – травмиращи и стресиращи за задържаното
лице от психологическа гледна точка с оглед на неговите личностови особености и
наличието на множество предишни заболявания от психическо и физическо естество.
От събраните по делото медицински документи и съответстващите им гласни
доказателства може да се направи обоснован извод, че някои от вредоносните
последици, свързани с ухапванията от дървеници, са придобили по-траен характер
и са довели до появата на сериозни дерматологични проблеми у ищеца след престоя
му в ареста, които са наложили медицинска намеса и лечение. Като се има предвид
естеството, продължителността и интензитета на търпяните негативни последици,
възрастта и общото здравословно състояние на ищеца, както и жизненият стандарт
в страната, съдът намира, че следва да определи обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 1200 лева. Това обезщетение ще компенсира най-точно
причинените на ищеца емоционални и физически страдания съобразно обществения
критерий за справедливост, поради което искът следва да бъде уважен до този
размер, като за горницата до пълния предявен размер от 20 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Върху сумата на обезщетението следва да бъде присъдена и законната лихва,
но не от претендираната от ищеца начална дата (началото на престоя му в
ареста), а от датата на преустановяване на неправомерното бездействие (16.04.2020
г.) в съответствие с т. 4 от ТР № 3 от
22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС.
Ицещът не е претендирал разноски,
поради което и съдът не се произнася по дължимостта им. По аргумент от чл. 284, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС на ответника не се дължат
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” - град София да заплати на И.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1200 лева, съставляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди (болки и страдания) за периода от 28.01.2020 г. до 15.04.2020 г. в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на ареста в град Добрич по чл. 3 от ЗИНЗС, довело до поставянето му в неблагоприятни битови и санитарно - хигиенни условия при задържането му под стража, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2020 г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до 20 000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се оспорва с
касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Добрич в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: