Решение по дело №6/2021 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 36
Дата: 5 май 2021 г. (в сила от 2 февруари 2022 г.)
Съдия: Зорница Ангелова
Дело: 20214300500006
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Ловеч , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500006 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:


Производство с правно основание чл.10*,вр.с чл.32,ал.2 от ЗС.

С Решение № 260043/26.11.2020г.,пост.по гр.д.№1004/2019г. РС-Тетевен е
признал на основание чл.10* от ЗС С.Н. К. и К. Н. К.-двамата от с.Г.,Ловешка област, за
собственици по дарение на 1/2 идеална част от двуетажна жилищна сграда, с идентификатор
1749.701.349.1,съгласно одобрената кадастрална карта на селото (Заповед № РД-1*-
17*3/30.10.1*г. на ИД на АГКК), цялата със застроена площ от *0 кв.м., брой етажи 2,
предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, която е изградена изцяло в поземлен
имот-тяхна собственост, намиращ се в с.Г.,ул.„***“№*, с площ от 54* кв.м.,трайно
предназначение на територия- урбанизирана, начин на трайно ползване - низко застрояване -
до 10 м., стар идентификатор - няма , номер но предходен план -167, в кв.35, парцел XI,при
съседи: 17419.701.922, 17419.701.34*, 17419.701.340, 17419.701.339, 17419.701.921. Съдът е
отхвърлил искането на С.Н. К. и К. Н. К. да се осъдят ответниците- З. К. Г. и С. М. Г.-
двамата от с.Г.,Ловешка област, да предадат владението върху ½ идеална част от първия
етаж на описаната по-горе двуетажна жилищна сграда, да предадат на ищците ключа от
1
първия етаж от сградата и осигурят достъп до намиращите се на първия етаж помещения -
баня-тоалетна и килер. Отхвърлен е и искът на С.Н. К. и К. Н. К., срещу ответниците З. К. Г.
и С. М. Г.,с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС, за осъждането им да им заплатят
обезщетение в размер на 13*,65лв., заедно със законната лихва върху тази сума, с начало от
21.06.19г. до завеждане на исковата претенция-1*.12.2019г. С.Н. К. и К. Н. К. са осъдени да
заплатят на З. К. Г. и С. М. Г., сумата от *00лв., представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от С.Н. К. и К. Н. К., чрез адвокат Н.Х.. Обжалват
решението в отхвърлителните му части. Смятат, че е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на закона. Твърдят, че мотивите на съда не са съобразени с
приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдебно-техническата експертиза и
огледа на място. Не споделят възприетата от съда теза за извършено разпределение на
правото на ползване на процесната жилищна сграда между праводателите на страните.
Възразяват,че дори и да е имало, такъв договор за разпределение е за определен срок и не
обвързва последващите съсобственици. Като неправилен определят извода на съда относно
приложението на §5,т.30 от ДР от ЗУТ, във вр. с чл.40 от ЗУТ и § 1,т.1 от ЗКИР- че в къщата
има обособени две самостоятелни жилища, като считат, че са произволни и противоречат на
дефиницията за „обект". Подчертават, че помещенията на двата етажа от къщата не
отговарят на условията, не са самостоятелни жилища и нямат отделни идентификатори. Не
са съгласни с приетото от съда, че имотът е реално разпределен на два етажа и всеки от
етажите е придобил статут на самостоятелен обект на правото на собственост. Позовават се
на приложеното в.гр.д.№ 61*/2014г. на ОС-Ловеч и гр.д.№526*/2015г. на ВКС. В
последните се приема, че първият етаж не представлява самостоятелен обект на правото на
собственост, а сградата е в режим на съсобственост, като на праводателите на ищците е
призната 1/2ид.ч. от правото на собственост върху имота. Твърдят,че от разпитаните по
делото свидетели се установява,че на първия етаж от сградата са изградени помещения за
баня-тоалетна и за килер,а останалите помещения в момента се ползват за склад и там никой
не живее от 2012г. Установено е и,че е изградена канализация до къщата,до
помещението,което е отредено за баня-тоалетна. От огледа е установено,че въззивниците
ползват вода за пералня от тръби, изградени по външната фасада на къщата,което им
създава значителни неудобства при поддръжката. Заключават,че с действията си
ответниците лишават ищците от ползите на пълноценно ползване на собствеността
им,включваща и ½ ид.ч.от килера и банята-тоалетна,намиращи се на първия етаж.
Акцентират,че с констативен протокол ,съставен от кмета на селото,е удостоверено,че
първият етаж и заключен и ищците не могат да осъществят в пълнота правото си на
собственост. Смятат,че с изготвената съдебна експертиза е обоснована и претенцията им с
правно основание чл.31,ал.2 от ЗС.
Молят да бъде отменено решението в отхвърлителните му части и се уважи
ревандикационният иск и в осъдителната му част,също и претенцията им за обезщетение по
2
чл.31, ал.2 ЗС.Претендират и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. К. Г.
и С. М. Г., чрез адвокат С.С.. Смятат,че въззивната жалба е неоснователна,а съдебният акт
не сдържа твърдяните пороци. Акцентира,че при огледа на съда е констатирано,че на
първия етаж няма изградени баня, тоалетна и килер, не е ограничен достъпът на ищците до
такива помещения, както се твърди. Затова и правилно е отхвърлена претенцията им в тази
част.Молят да се потвърди съдебното решение и им се присъдят направените разноски.
В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им, които
поддържат заявените позиции. В изпълнение на указания на съда по чл.129 от ГПК
въззивниците уточняват петитума на иска си по чл.10* от ЗС-да се признае,че са
собственици на 1/2ид.ч. от цялата двуетажна жилищна сграда,а ответниците се съдят да им
предадат владението върху първия етаж от сградата,като предоставят ключ от
самостоятелния вход и осигурят достъп до намиращите се на този етаж,обособени като
самостоятелни помещения,баня-тоалетна и килер,заедно с всички законни последици.
Пълномощникът на въззиваемите- адв.С., представя писмена защита.
От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1004/2019г. на РС-
Тетевен, преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с
определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в
срок и от легитимирани лица. Отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261
от ГПК и съдът ги прие за редовни. Своевременно е постъпил отговорът на въззивната жалба
и следва да се приеме.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива
пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.
С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по
същество на правилността на атакуваното решение.
По същество.
С Решение №155/31.10.2014г.,пост.по гр.д.№676/2013г. на РС-Тетевен, е
признато за установено на основание чл.10* от ЗС, по отношение на Н. К. Ю., Р.К. Ю.а, С.Н.
К. и К. Н. К.- всички от с.Г., Ловешка област, че К.А. Ю. и Е.К. Ю.а от с.с., са собственици
на основание давностно владение, на двуетажна масивна жилищна сграда,с РЗП 16* кв.м.,
изградена върху УПИ IX-167 в кв. 35 по ПУП на с.Г., Ловешка област, целият с площ от 512
кв.м.,при граници на урегулирания поземлен имот: от двете страни Р.С.А. и Р.С.К..
Ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху тази сграда
3
на собствениците К.А. Ю. и Е.К. Ю.а от с Г..
С Решение №234/04.0*.2015г. пост.по в.гр.д.№61*/2014г. на ОС-Ловеч
решението е отменено в частта, в която е уважен предявения иск по чл.10* от ЗС за ½
ид.част от двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 16* кв.м., изградена върху УПИ XI-
167 в кв.35 по ПУП на Градешница, Ловешка област, целия с площ от 512 кв.м.,като
неправилно и искът в тази част е отхвърлен. В частта, в която е уважен искът до размера на
останалата 1/2ид.ч. от имота, първоинстанционното решение е потвърдено.
С Определение №623/07.12.2015г. по гр.д.№526*/2015г.на ВКС, І ГО въззивното
решение не е допуснато касационно обжалване.
На 01.12.2016г. е сключен Договор за прехвърляне на право на собственост върху
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,с който К.А. Ю. и Е.К. Ю.а са
прехвърлили на дъщеря си З. К. Г., ½ ид.ч.от процесния имот. Собствеността е прехвърлена
срещу даваната до момента от приобретателя Г. на родителите й издръжка, поемане на
задължение да я осигурява и за в бъдеще към двамата и заплащане на сумата 7000лв. от
купувача. Не се спори,че при сключване на сделката З.Г. е била в граждански брак с отв.С.
М. Г.. Бракът е сключен на 01.05.19*6г.,видно от удостоверение на Кметство с.Г. с изх.
№266/29.09.2020г. Сделката е обективирана в Нотариален акт с № 65,т.VІ,рег.№ 3520,дело
№ 523 за 2016г. на Нотариус с №392 в НК и район на действие РС-Тетевен.
С Нотариален акт №41, т.ІІІ, н.д.№ 357/2017г.,от 29.11.2017г.,изготвен от
Нотариус с рег.№305 в НК и район на действие РС-Тетевен, Н. К. Ю. и Р.К. Ю.а даряват на
синовете си- ищците С.Н. К. и К. Н. К., УПИ от 512 кв.м.,с уредени отношения по
регулация,съответстващ на парцел Х1-167 от кв.35 от подробния устройствен план от 1964г.
на с.Г.,Ловешка област,при граници и съседи,съгласно нотариалния акт за дарение с
№11*,т.І, н.д.№250/19.05.19*6г. на РС-Тетевен (с който се легитимират дарителите)- от две
страни улици,Р.С.К. и С.А.И., при граници и съседи съгласно Скица №04-01-
297/14.11.2017г.на Община Тетевен-улица сок.№94-93, Р.С.А.-ПИ 1-16*, Е.Н.С.- ПИ Х- 170
и улица с ок.№95-94, като предмет на дарението е ½ ид.ч.от изградената в този имот
двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с декларирана РЗП от 16*квм. Дарението е
прието от С. и К.К.и.
Приложена е Нотариална покана от 14.06.2019г.,представена на Нотариус с рег.
№392 в НК и район на действие РС-Тетевен,с която С. К. и К.К. канят З.Г. и С.Г. да
възстановят съществувалото положение,като на основание чл.31,ал.2 от ЗС да им
предоставят достъп до „банята и килера,намиращи се на първия етаж.. за да можем
пълноценно да ползваме жилищната сграда като съсобственици на ½ ид.ч.от нея.“.
Поканата е връчена чрез нотариуса на 21.06.2019г. на З.Г. и С.Г..
Приложен е и Констативен протокол от 04.07.2019г., съставен от кмета на с.Г.,с
който е удостоверено,че при посещение на имота първият етаж е заключен. Посещението е
4
извършено във връзка с отправената нотариална покана,в присъствието на свидетел-К.И.С.
и на органи на МВР - „двама полицаи“.
По инициатива на ищците е допусната съдебно-икономическа експертиза, по
която в.л.Р. Х. дава заключение,че съгласно проучванията на пазарните условия, дължимият
за обитаване на първия етаж от жилищната сграда месечен наем е в размер на 47лв.,а
лихвата върху него за периода 21.06.2019г. до 31.07.2020г. е 32,06лв. В съдебно заседание
при представяне на заключението вещото лице пояснява,че тези изчисления се отнасят до ½
идеална част от имота. В съдебното заседание представя изчисление и с оглед изменението
на иска, като пояснява,че за м.декември 2019г. главницата е в размер на 27.29лв., а лихвата
е 1.59лв.
В съдебното заседание на 05.10.2020г.,по реда на чл.214 от ГПК, ищците правят
уточнение на претенцията си по чл.31,ал.2 от ЗС. Претендират общ размер от 400лв.,за
периода от 21.06.2019г. до 1*.12.2019г.(подаване на исковата молба), от която сума по 70лв.
месечен наем, за м.юни 2019г.-10лв.,а за м.декември 40лв.,ведно със законната лихва. С
молба (вх.№260*39/20.10.2020г.) отново изменят размера на претенцията си- общо
13*.65лв., като за периода от м.юни 2019г.-7.05лв., за м.юли, август, септември, октомври и
ноември 2019г.- по 23.50лв.,за м.декември 14.10лв.,заедно с лихвата в общ размер от 3.29лв.
и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Страните са ангажирали свидетели.
Водените от ищците свидетели са съседи на имота. Потвърждават,че в къщата-на
втория етаж, живеят само ищците. Ответниците не я обитават от години- от 2011-2012г.,
като са заключили първия етаж. Свидетелите обясняват, че на първия етаж има три стаи,
баня и килер,а на втория две стаи и кухня. Обясняват,че до втория етаж няма прокарана
вода,а ищците ползват баня при съседите(св.С.Н.Р.) или си наливат в корито. Смятат,че в
двора има възможност да се направи баня и тоалетна, може и на първия етаж,но ищците
нямат достъп до него.
Ответниците са ангажирали като свидетел майката на З.Г. и баба на ищците-св.Е.
Ю.а. Потвърждава,че внуците й живеят на втория етаж,а на първия не живее никой. Отрича
да има изградени баня и тоалетна на първия етаж,но е оставено място за такива.Санитарен
възел няма и на втория етаж. В къщата има вода „само за миене и пране се ползва…до
къщата е само маркуча,а те са си сложили в стената тръба,като са си направили,имат
пералня да се перат,тръбата върви в една кофа,няма помийна яма..“. Потвърждава,че
между страните има конфликт във връзка с ползването на къщата. Твърди,че внуците й не ги
допускат до имота. Счита,че ползването на жилището е било определено в предходното
съдебно производство, водено между тях. Ищците не ги допускат да ползват тавана.
Съдът приема показанията на свидетелите за обективни и гради изводите си на
тях. Обясненията им са непосредствени,в голямата си част се потвърждават от събраните
5
писмени доказателства,като противоречие има само по въпроса има ли баня-тоалетна и
килер на първия етаж, като в тази част съдът е извършил проверка при огледа.
По реда на чл.204 от ГПК първоинстанционният съд е извършил оглед на
жилището и е констатирал,че двата етажа на къщата са с изградени самостоятелни
входове. Първият етаж е заключен, а на втория етаж живеят ищците. На първия етаж е
установено помещение,подготвяно за изграждане на баня,но не е направена, помещението
не е замазано и в него има складирани дърва , кофи , кутии и различни вещи. Използва се за
складово помещение. На етажа има кухня с прокарана вода, спалня и избено помещение.
Тръбите за вода за втория етаж са прокарани от западната стена на къщата, вкарани са в
широка тръба,а от там в мръсния канал, който влиза в централния водопровод на главната
улица. На втория етаж на къщата има кухня с дневна и спалня, в дъното на коридора има
пералня и врата със стълби водещи към тавана.
При така установената фактическа обстановка въззивният състав прави следните
изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове-претенция по чл.10* от ЗС от ЗС.
Ищците твърдят, че по силата на дарението от 2017г. са собственици на поземления имот с
площ от 512кв.,съответстващ на п.ХІ-167,в кв.35 от ПУП на селото,заедно с ½ ид.ч.от
изградената там жилищна сграда. Твърдят,че ответниците са заключили първия етаж и не ги
допускат, осуетяват възможността им да ползват наличните на етажа баня с тоалетна и
килер. Претендират обезщетение по реда на чл.31,ал.2 от ЗС в общ размер на 13*.65лв., за
ползите от които са лишени поради невъзможността да ползват първия етаж на жилището, в
периода от 21.06.2019г. до 1*.12.2019г.
В отговора ответниците заявяват,че независимо от притежаваните от двете страни
идеални части от жилището,те владеят първия етаж и се считат за собственици.Ищците
владеят втория етаж и не ги допускат до тавана. Ответниците отричат да са пречили на
ищците да владеят имота в обособената им част.
При така установената фактическа обстановка и с оглед въведения въззивен
контрол, съставът намира,че в установителната част на ревандикационния иск решението е
влязло в законна сила. Като последица всяка от страните- ищци и ответници, се легитимират
като съсобственици в процесния имот, с равни делове- по ½ ид.ч. Ищците се легитимират
като собственици въз основа на направеното в тяхна полза от родителите им дарение през
2017г.-на целия поземлен имот и на ½ ид.ч.от жилищната сграда. Ответниците са
собственици на останалата ½ ид.ч.от жилището,въз основа на сключения през 2016г.
договор за покупко-продажба на недвижим имот срещу издръжка и гледане.
Оспорва се осъдителната част на иска по чл.10* от ЗС и претенцията по чл.31,ал.2
от ЗС.
6
Съставът намира,че на първо място следва да се изясни статутът на жилището,
предмет на спора. Видно от приложените от всяка от страните титули за собственост,също и
от вписаното в КККР –касае се за жилищна сграда,на два етажа,със статут на еднофамилна.
Застроената й площ е *0 кв.м. При огледа на първоинстанционния съд по реда на чл.204 от
ГПК е установил,че на първия етаж има на кухня и спалня, избено помещение под стълбите
за втория етаж, помещение,което е подготвено за баня, но не е завършено и склад. На втория
етаж има две стаи-кухня с дневна и спалня, има и стълба, която води до тавана. И на двата
етажа няма завършени и функциониращи санитарни помещения. С оглед на това и при
съобразяване на изискванията на чл.40 от ЗУТ, въвеждащ критериите за определяне на
обекта като „жилище“, съставът приема,че на никой от етажите не може да се обособи
такова със самостоятелен вид, предназначение и ползване. (чл.40 ЗУТ- Всяко жилище трябва
да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс
и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън
него.”.,съотв.чл.110 от Наредба №7/22.12.2003г.).
Касае се за еднофамилно жилище,в което, макар да е на два етажа,не могат да се
обособят две самостоятелни жилища. Критериите на §5,т.30 от ПР на ЗУТ покрива цялата
жилищна сграда,не и отделните й етажи. В този смисъл са и констатациите на експертите в
проведеното по гр.д.№676/2013г.на РС-Тетевен съдебно производство между праводателите
на страните и е видно, че няма промяна в статута на жилището.
На следващо място съставът намира, че не са представени категорични
доказателства за определено между страните и признато от тях разпределение на ползването
на съсобственото жилище. Макар от години всяка от тях да се е установила на отделните
етажи- ищците на втория, а ответниците на първия, помежду им няма съгласие дори и с този
начин на ползване. Видно е, че и двете страни изразяват несъгласие и твърдят, че са
ограничени-ищците в ползването на първия етаж, а ответниците-на тавана. Именно
съвместното ползване е повод за постоянни конфликти между тях, вкл.и за настоящия спор.
Съгласие за съвместното упражняване или за разпределение на правото на ползване не е
имало и между праводателите им-видно от мотивите на съдебните актове в предходния
съдебен спор между тях. С оглед на това не може да се сподели извода на
първоинстанционния съд за наличие на такова ангажиращо ги разпределение на ползването
на съсобственото им жилище. Фактическото ползване,макар да е установено от страните, не
е признавано от тях, а видно от заявените им позиции-не е възможно да постигнат съгласие
в момента.
С оглед на това ползването на имота следва да се осъществява съвместно от двете
страни,съобразно обема на правата им - а именно по ½ ид.ч.за всяка от тях. Известно е ,че
при съсобственост всеки от титулярите има права с еднакво съдържание и те включват
всички правомощия на правото на собственост. Съществуването им върху една и съща вещ
налага известни ограничения, а реалното упражняване изисква съсобствениците да
регламентират отношения помежду си по повод на съсобствената вещ. Едновременното
7
упражняване на правомощието за ползване съгласно чл.31,ал.1 от ЗС поставя изискване
служенето с общата вещ от всеки от съсобствениците да не пречи на останалите да
упражняват идентичните им права. За съсобственика, лишен от възможността да ползва
общата вещ в обема на правата му, са предвидени редица възможности за защита- по
чл.31,ал.1 от ЗС-правото да търси обезщетение за ползите, от които е лишен, по реда на
чл.109 от ЗС-да претендира преустановяване на неоснователното действие,което му пречи
да упражнява своето право, по реда на чл.32,ал.2 от ЗС-да получи правото да ползва реална
част от имота(ако е възможно). Най-пълна защита му осигурява ревандикационният иск,чрез
който освен,че ще установи правото си на собственост, ще може и да го упражни.
Преценката по кой ред да се защити е на собственика(по арг.от т.2 от ТРеш.№*/2012г.на
ОСГТК на ВКС).
Тук- при липсата на валидно разпределение на ползването, съсобствениците
следва да упражняват съвладение върху цялата сграда в рамките на обема на притежаваната
от тях идеална част от жилището. Правото им на собственост все още е определено в
идеални части и всеки от съсобствениците има право да ползва както първия, така и втория
етажи, също и тавана, но до обема на притежаваната ½ ид.ч.(съотв.1/4ид.ч.). Всеки от
съсобствениците има ангажимент да не нарушава правото на ползване на останалите, в
обема на притежанието им.
За да се уважи ревандикационния иск и в осъдителната му част, ищците следва да
обосноват, че е нарушено правото им на собственост в притежаваната от тях идеална
част,съответно-че ответниците упражняват своите права в превишен обем. По делото е
категорично доказано, че ответниците са установили фактическа власт върху първия етаж на
съсобствената жилищна сграда, заключили са входа й и не допускат ищците да упражняват
правата си и в тази част. От своя страна,обаче ищците също са се установили във втория
етаж, владеят го заедно с тавана и не допускат ответниците. Както се посочи по-горе- всяка
от страните е установила фактическа власт върху отделните етажи. По делото няма данни за
площа на всеки от етажите, но няма и твърдения за отклонения, не са установени и от съда
при огледа. С оглед на това следва да се приеме,че обособяването на два етажа отговаря
реално на половината от собствеността. Така- с установената фактическа власт върху целия
втори етаж и тавана ищците реално упражняват именно правото си на собственост в
притежавания обем от ½ ид.ч., а дори и повече-при установеното еднолично владение и
върху тавана на сградата. Изводът е, че обемът на собствеността им не е нарушен с
действията на ответниците,защото реално го упражняват (макар и без валидно
разпределение), поради което и искът им да бъдат осъдени да им предадат владението и
осигурят достъп и до първия етаж, е неоснователен. Уважаване на подобна претенция би
довела до осигуряване на възможност на ищците да упражняват правото си на собственост в
обем значително надвишаващ притежавания, съотв.до съществено ограничаване и
накърняване на правата на другите съсобственици.
По изложените съображения следва да се остави без уважение искането
8
ответниците да се осъдят да предадат владението и осигурят достъп до първия етаж на
ищците, като неоснователен и недоказан.
При липсата на реално обособени и функциониращи помещения, определяни като
„баня-тоалетна“ и „килер“, не може да се уважи искането за осъждане на ответниците да
осигурят достъп до такива.
При този изход по осъдителната част на ревандикационния иск претенцията с
правно основание чл.31,ал.2 от ЗС също се неоснователна и следва да се отхвърли,тъй като
не се установява да е ограничено правото на собственост на ищците в обема,който
притежават.
По изложените съображения,макар с други мотиви,съставът намира,че следва да
се потвърди обжалваното решение в отхвърлителната му част,като правилно и
законосъобразно.
По разноските.
С оглед изхода на спора въззиваемите имат право на възстановяване на
направените разноски. Представено е пълномощно за процесуално представителство на
адв.С.,с договорено адвокатско възнаграждение в размер на *00лв.-за двамата въззиваеми.
Предвидено е заплащане на хонорара по банков път и е приложено извлечение от сметка,с
удостоверено плащане на сумата. При тези данни съставът намира,че хонорарът е реално
заплатен-съотв.направен.
От адв.С. се направи възражение за прекомерност на възнаграждението. При
съобразяване на цената на исковете и предвидените минимални размери съгласно
чл.7,ал.2,т.1 и т.2 от Наредба №1/2004г.на ВАС, хонорарът от общо *00лв. за двамата
въззиваеми е дори под минимално предвидените(по .т.2- 4*2лв. и по т.1-до 300лв.-за всеки).
Затова възражението не следва да се приема за основателно. Въззивниците следва да се
осъдят да заплатят на въззиваемите разноски в размер на *00лв.-общо.
По изложените съображения и на основание чл.272 от ГПК Ловешкият окръжен
съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260043/26.11.2020г., пост.по гр.д.№ 1004/2019г.
на РС-Тетевен, в обжалваната му част, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА С.Н. К. с ЕГН ********** и К. Н. К. с ЕГН **********,двамата от
с.Г., Ловешка област ,ул.„***"№*, ДА ЗАПЛАТЯТ на З. К. Г.с ЕГН ********** и С. М. Г.
с ЕГН **********,двамата от с.Г.,Ловешка област,ул.„***"№***, сумата от
9
*00(осемстотин)лева,представляващи разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС при наличие на предпоставките на
чл.2*0,ал.3,т.1 от ГПК, в 1-месечен срок от уведомяването на страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10