№ 129
гр. С., 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. К.ОВА
като разгледа докладваното от Г. Д. Чолаков Търговско дело №
20241800900169 по описа за 2024 година
Д. П. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4, ап.13, с ЕГН **********, В. Х. П.
от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4, ап.13, с ЕГН **********, К. Х. П. от гр. С., ж.к.
„Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4, ап.13, с ЕГН ********** и Д. Х. П. гр. С., ж.к. „Младост 1“,
бл.90, вх.Г, ет.6, ап.67, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Г. Й. от САК, са
предявили срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ –
- за заплащане на Д. П. П. в качеството й на наследник – съпруга на починалия на
16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, обезщетение в размер на 50 000 лева за търпени
приживе от наследодателя й неимуществени вреди – физически болки и страдания и
психически отклонения вследствие нанесени му телесни увреждания – политравма,
фрактури на ребра на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребро по скапуларна линия и 6-то ребро по
средна аксиларна линия вдясно, множествено охлузвания в областта на гръдния кош и
крайниците и открита рана по окосмената част на главата, причинени му в резултат на ПТП,
настъпило на 14.07.2023 год. около 22.30 часа, на РП 82, в посока от гр. С. към гр. С., на
около 500 метра от комплекс „Камелот“, по вина на неиндивидуализиран водач на лек
автомобил марка „Опел“, без посочен модел, с ДК № СВ 6698 КР, със застрахователна
полица № BG/06/123002519374 за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена с ответника, валидна от 23.08.2022 год. до 22.08.2023 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2023 год. до окончателното й заплащане;
- за заплащане на В. Х. П. в качеството му на наследник – син на починалия на
16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, обезщетение в размер на 50 000 лева за търпени
1
приживе от наследодателя му неимуществени вреди – физически болки и страдания и
психически отклонения вследствие нанесените му при горното ПТП телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2023 год. до окончателното й
заплащане;
- за заплащане на К. Х. П. в качеството му на наследник – син на починалия на
16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, обезщетение в размер на 50 000 лева за търпени
приживе от наследодателя му неимуществени вреди – физически болки и страдания и
психически отклонения вследствие нанесените му при горното ПТП телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2023 год. до окончателното й
заплащане и
- за заплащане на Д. Х. П. в качеството й на наследник – дъщеря на починалия на
16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, обезщетение в размер на 50 000 лева за търпени
приживе от наследодателя й неимуществени вреди – физически болки и страдания и
психически отклонения вследствие нанесените му при горното ПТП телесни увреждания,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.08.2023 год. до окончателното й
заплащане.
Претендират се и направените по делото разноски и присъждане осн. чл.38, ал.2 от
ЗА на адвокатски хонорар за безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство
по делото на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
С исковата молба се твърди, че ищците са законни наследници – съпруга /Д. П. П./ и
низходящи от първа степен /В. Х. П., К. Х. П. и Д. Х. П./ на починалия на 16.03.2024 год.
Х.С.П. с ЕГН **********.
Твърди се, че на 14.07.2023 год. около 22.30 часа, на РП 82, в посока от гр. С. към гр.
С., на около 500 метра от комплекс „Камелот“, пешеходецът Х.С.П. бил ударен от лек
автомобил марка „Опел“, без посочен модел, с ДК № СВ 6698 КР, управляван от
неиндивидуализиран в исковата молба водач. Вследствие на удара П. е получил множество
травматични увреждания и откаран от екип на ЦСМП в противошокова зала на
„Военномедицинска академия – МБАЛ – София. За пътния инцидент бил съставен
протокол за ПТП с пострадали лица и образувано ДП № 11227/2023 год. по описа на СДВР,
пр.пр. № 32712/2023 год. по описа на СРП.
Твърди се, че след приема на пострадалия във ВМА същият се е оплаквал от болки в
дясната гръдна половина и дясно рамо, а поради наличието на разкъсно-контузна рана в
областта на главата и шията, вдясно фронтално, му е била поставена шийна яка. Били
констатирани множествено охлузвания в областта на гръдния му кош и крайниците. При
извършената лицева рентгенография на бели дробове и сърце били установени фрактури на
ребра на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребро по скапуларна линия и 6-то ребро по средна
аксиларна линия вдясно. При извършената консултация с неврохирург и проведените
изследвания се установило наличие на открита рана по окосмената част на главата, поради
което бил настанен в реанимация с изписана медикаментозна терапия. След проведени
2
изследвания и терапия пострадалият бил изписан на 18.07.2023 год. с диагноза политравма
след ПТП.
Твърди се, че от претърпяната контузия в областта на главата пострадалият страдал от
главоболие, което често се засилвало в края на деня, което му причинявало дискомфорт и
затруднение да заспи. Травмите в областта на левите раменен пояс, мишница и
предмишница ограничавали голяма част от движенията му, чувствал се скован и с
мравучкания. Ежедневието му било напълно променено и той изпитвал нужда от помощта
на близките си за извършване на ежедневни дейности като пазаруване, приготвяне на храна,
тоалет и хигиенни нужди. Друга последица от контузията в областта на главата била честата
загуба на концентрация, световъртежи и некоординирани движения, у пострадалия
започнали да се наблюдават психически отклонения, плахост, неувереност, изпитвал страх,
отказвал да излиза сам навън.
Твърди се, че за лекия автомобил марка „Опел“ с ДК № СВ 6698 КР, управляван от
деликвента, причинил ПТП, е била сключена с "ДЗИ - О.З." ЕАД застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица № BG/06/123002519374,
валидна от 23.08.2022 год. до 22.08.2023 год., т.е. към момента на ПТП, 14.07.2023 год.,
което ангажира отговорността на ответника за обезщетяване на причинените вследствие на
произшествието неимуществени вреди.
Твърди се, че наследодателят на ищците депозирал писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ до "ДЗИ - О.З." ЕАД – вх. № 94-В-208/22.08.2023 год., по
която е била образувана преписка по щета № 43072952300200 и по която ответникът отказал
да изплати застрахователно обезщетение с писмо изх. № 0-92-14598/22.11.2023 год.
Твърди се, че след постановяване на горния отказ Х.С.П. починал на 16.03.2024 год.,
за което бил съставен акт за смърт № 0069/16.03.2024 год.
Сочи се, че тъй като приживе Х.С.П. е манифестирал волята си да претендира
обезщетение за причинените му неимуществени вреди, това право преминава върху
наследниците му по закон с оглед практиката на ВКС, обективирана в решение №
60170/13.05.2022 год. по т.д. № 1435/2020 год. на ВКС, II т.о.
Преписи от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по
чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с
който е оспорил исковете като недопустими и неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
Сочи се, че след като правото на обезщетение за неимуществени вреди е лично право
и не се наследява, наследниците му не притежават процесуалната легитимация да
предявяват чужди права по исков ред.
С отговора се признава твърдяното с и.м. застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за лекия автомобил „Опел“ с ДК
№ СВ 6698 КР, със застрахователна полица № BG/06/123002519374 за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна от
3
23.08.2022 год. до 22.08.2023 год., като се индивидуализират автомобила и водача му –
автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, с водач Д. В. Ц. с ЕГН **********.
По същество исковете се оспорват с твърденията, че не е причинен деликт от страна
на водача на лекия автомобил „Опел“, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като се оспорва същият да е действал
противоправно и виновно в причинна връзка, при което да е настъпило процесното ПТП.
Сочи се, че от описаната в приложения с и.м. констативен протокол за ПТП фактическа
обстановка не може да се направи извод каква е непосредствената причина за реализиране на
ПТП, както и че не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
причините и обстоятелствата за настъпване на ПТП.
С отговора е направено възражение по чл.51, ал.2 от ЗЗД за съпричиняване на
вредоносния резултат от действията на пострадалия, като се сочи, че за получаване на
травмите от ПТП е допринесло обстоятелството, че е предприел пресичане на неопределено
за целта място и не се е съобразил с движещото се по пътя МПС, имал е възможност да го
възприеме като опасност, но въпреки това не е предприел никакви мерки за собствената си
безопасност. Пешеходецът е имал възможност да се движи по годния за използване банкет,
но не е направил това и при движението си не е спазил изискването да се движи на
платното за движение противоположно на движението на МПС – в нарушение на
разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
На отделно основание се твърди, че общото здравословно състояние на пострадалия е
допринесло за по-бавното му възстановяване и за увеличаване на вида и степента на
уврежданията му.
С отговора изрично се оспорва твърдението по и.м., че пострадалият е получил
фрактури на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребро по скапуларна линия и 6-то ребро по средна
аксиларна линия вдясно, причинени му при процесното ПТП, като се сочи, че в
приложената медицинската документация е отбелязано, че тези фактури са стари.
Оспорват се и твърдените с и.м. емоционални/психически проблеми при пострадалия,
тъй като липсват доказателства, установяващи подобни негативни психически състояния,
които да са в причинно-следствена връзка с ПТП.
С отговора се сочи и че исковите претенции са прекомерни и не отговарят на
икономическата конюнктура и вредата – сумите, която се претендират, са прекомерно
завишени, като не отговорят на установеното от съдебната практика като справедлив размер
на обезщетението за подобен род вреди.
Оспорва се и претенцията за лихва от датата на уведомяване на застрахователя, като
се сочи, че лихва не се дължи, доколкото в конкретния случай, от страна на пострадалия по
извънсъдебно предявената му претенция не са били представяни данни за банкова сметка;
отделно се сочи, че съгласно чл.497, ал.1, т.2 във вр. с чл.496, ал.1 от КЗ застрахователят
изпада във забава едва след изтичането на тримесечен срок от заявяването на претенцията,
т.е. най-рано от 22.11.2023 год.
4
Ответникът също претендира направените по делото.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с молба от 27.11.2024 год. на пълномощника на ищците
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-419 на СДВР, отдел „Пътна полиция“,
в същия е отразено ПТП, настъпило на 14.07.2023 год. около 22.25 часа на РП 82, в посока
от гр. С. към гр. С., на около 500 метра от комплекс „Камелот“, с участието на товарен
автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“ модел, с ДК № СВ 6698 КР, с водач Д. В. Ц. и
пешеходеца Х.С.П. с ЕГН **********. В графата „Обстоятелства и причини за ПТП“ и
посочено, че пешеходецът е бил на платното за движение, когато е бил ударен от
автомобила.
Във връзка с горното ПТП е било образувано досъдебно производство № 11227/2023
год. по описа на СДВР, пр.пр. № 32712/2023 год. по описа на СРП, прекратено с
постановление от 15.01.2025 год. на СРК Видно от същото, наказателното производство е
било образувано за извършено престъпление по чл.343. ал.1, б.„б“, предл.2-во във вр. с
чл.342, ал.1, предл.3-то от НК за причиняване по непредпазливост при нарушение на
правилата за движение по ЗДвП на средна телесна повреда на пешеходеца Х.С.П..
Наказателното производство е било прекратено на осн. чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1,
т.1 от НПК, като е прието, че : първо, произшествието е настъпило по изключителната вина
на пешеходеца и не по вида на водача на т.а. „Опел“ Д. В. Ц.; второ, причинената на
пострадалия телесна повреда е лека, а не средна, т.е. не е налице извършено престъпление от
общ характер.
От показанията на участвалия в горното ПТП водач Д. В. Ц., дадени пред съда, се
установява, че през 2023 год. участвал в ПТП на пътя от гр. С. към гр. С. покрай язовир
Искър. Шофирал служебна кола – товарен автомобил марка „Опел“, модел „Мовано“, било в
тъмната част на денонощието, почти 23 часа, карал с включени фарове на къси светлини.
След комплекс „Щъркелово гнездо“ и преди хотелски комплекс „Камелот“ управлявал
автомобила с около 50 км/ч, а срещу него се задали две коли, които се движили в посока гр.
С. на включени фарове. Свидетелят намалил скоростта, защото знаел от опит, че фаровете на
насрещните коли винаги заслепяват, особено когато не са добре регулирани. Когато се
разминал с втората кола, видял по средата на пътното платно, точно пред неговия
автомобил, на разстояние може би 2 метра, да се движи пешеходец. Свидетелят веднага
навил волана наляво и се опитал да избегна сблъсъка, но не успял и ударил пешеходеца,
който отхвръкнал надясно към мантинелата от неговата страна на движение. Ударът в
автомобила бил в областта на десния фар и дясното огледало.
След като спрял автомобила и слязъл от него, свидетелят видял, че пешеходецът се
опитва да се изправи, но притеклите се на помощ други свидетели не му позволили, тъй
като бил наранен. Обадили се на тел.112 и пострадалият бил откаран с линейка.
5
Заключението по назначената автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
изготвено след запознаване с обсъдения горе констативен протокол за ПТП, протоколът за
оглед на местопроизшествие и показанията на свидетеля Д. В. Ц., сочи следния най-
вероятен механизъм на ПТП :
На 17.07.2023 год. в 22.25 часа товарен автомобил „Опел Мовано“ с ДК № СВ 6698
КР се е движил по път II-82 в посока от гр. С. към гр. С., като скоростта му в района на
около 500 метра преди комплекс „Камелот“ е била 50 км/ч според показанията на водача Ц.,
като разрешената скорост за движение в участъка е била 90 км/ч. В същото време в
обратната посока по средата на платното за движение се е движил пострадалият пешеходец,
който, намирайки са на около 4.50 метра от мястото на удара, е започнал да се отклонява
вляво спрямо посоката си на движение към мантинелата под ъгъл от около 45 градуса. В
този момент автомобилът се е намирал на около на 55-56 метра от мястото на удара и поради
наличие на насрещно движещ се автомобил водачът не е имал възможност да възприеме
пешеходеца на светлините на фаровете.
В момента, в който автомобилът се е намирал на около 32 метра от мястото на удара,
водачът е възприел намиращия се в лентата му за движение пешеходец, предприел е спиране
и едновременно с това е отклонил автомобила вляво. Настъпил е приплъзващ удар между
дясната част на автомобила и дясната страна на пешеходеца, след който тялото е било
отхвърлено напред и вдясно спрямо посоката на автомобила и е преустановило движението
си в района на утъпкана трева край пътя. След удара автомобилът е преустановил
движението си.
Експертизата определя мястото на удара по широчина на пътното платно на 0.70 –
0.80 метра вляво от десния край на платното за движение на път II-82, считано по посоката
на движение на автомобила. Скоростта на автомобила в района на произшествието се
определя единствено въз основа на свидетелските показания на водача Ц. – 50.00 км/ч (13.89
м/с). При горната скорост опасната зона за спиране на автомобила /дължината на пълния
спирачен път/ се определя на 41.56 метра.
Заключението на АТЕ е, че възможност да възприеме пешеходеца, който вече е бил
предприел отклоняване вляво, водачът на товарния автомобил е имал, когато се е намирал на
разстояние 42.83 метра до мястото на удара, изчислено чрез симулация на софтуера „Virtual
crash“, като е отчетено преминаването на автомобила през завой и заслепяването му от
фаровете на насрещно движещите се автомобили.
Експертизата сочи, че оглед на горното може да се направи извод, че при своевременна
реакция от страна на водача и предприемане на спиране същият е имал възможност да
предотврати произшествието; същият обаче е възприел опасността със закъснение от 0.76
секунди.
Пешеходецът от своя страна също е имал възможност да предотврати произшествието,
ако не се движил по средата на платното за движение. Технически правилно е следвало
същият да се движи към гр. С. с лице към автомобила по банкета или плътно вдясно на
6
лентата за движение в близост до мантинелата.
От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от
страните, се установява следното :
Непосредствено след ПТП пострадалият Х.С.П. бил откаран от екип на ЦСМП във
ВМА-МБАЛ-София, като, видно от представената с и.м. епикриза към ЛИБ № 25481/2023
год. на Клиника по Ендоскопска, ендокринна хирургия и колопроктология, е бил приет в
противошокова зала на болничното заведение на 15.07.2023 год. с диагноза политравма след
ПТП. Посочено е, че пациентът е военен инвалид, на 63 години, пострадал при ПТП като
пешеходец. Няма спомен за случилото се. Оплаква се от болки в дясната гръдна половина и
дясното рамо. Болният споделя, че в миналото е бил хоспитализиран еднократно в
психиатрично лечебно заведение, където е приемал медикаментозна терапия. Констатирани
са наличие на разкъсно-контузна рана вдясно фронтално на главата и множество охлузвания
в областта на гръдния кош. При проведени рентгенографски изследвания са констатирани
стари фрактури на ребра на 6-то, 7-мо, 9-то, 10-то, 11-то и 12-то по задна аксиларна линия
вляво и стари фрактури на ребра 3-то, 4-то, 5-то, 6-то, 7-мо и 9-то по скапуларна и на 1-во, 2-
ро, 3-то, 4-то, 5-то и 6-то ребро по средна аксиларна линия вдясно.
Оплакванията на пациента се овладени с консервативното лечение, като е изписан на
18.07.2023 год. без настъпили усложнения и с подобрение.
Заключението на СМЕ е, че в причинна връзка с ПТП са следните нанесени на
пострадалия телесни увреждания :
- разкъсно-контузна рана на главата и множество охлузвания в челната област;
- контузия на дясна лицева половина с оток и кръвонасядане на дясно око, охлузвания
по дясна лицева половина, повърхностна рана на дясна вежда;
- контузия на дясна гръдна половина и малък пневмоторакс вдясно; малко охлузване
на гръдния кош вляво по предна аксиларна линия;
- контузия на дясно рамо с охлузвания по външно-странична повърхност и дясна
предмишница, задна повърхност.
Констатираните стари фрактури на ребра, описани горе, не са в причинна връзка с
ПТП от 14.07.2023 год.
В.л. сочи, че при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения,
продължителността на възстановителния период при такива увреждания е около 20-25 дни.
През този период пострадалият е търпял болки и страдания, като първите 10 дни същите са
били с по-голям интензитет.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед становището на ответника е
обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните твърдяното от ищците застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за товарния автомобил марка „Опел“, модел
„Мовано“, с ДК № СВ 6698 КР, със застрахователна полица № BG/06/123002519374,
7
сключена с "ДЗИ - О.З." ЕАД, валидна от 23.08.2022 год. до 22.08.2023 год.
Видно от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ на Х.С.П. – вх. № 94-В-208/22.08.2023 год. по описа на "ДЗИ - О.З." ЕАД, по същата е
била образувана преписка по щета № 43072952300200, като няма данни ответникът да се е
произнесъл, като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане на
такова до смъртта на заявителя на 16.03.2024 год.
Видно от представеното с и.м. удостоверение за наследници на Х.С.П., издадено от
Община Самоков, ищците са негови законни наследници – съпруга /Д. П. П./, синове /В. Х.
П. и К. Х. П./ и дъщеря /Д. Х. П./.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове бе установена с
представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на Х.С.П. –
вх. № 94-В-208/22.08.2023 год. по описа на "ДЗИ - О.З." ЕАД, по която е била образувана
преписка по щета № 43072952300200 и по която няма данни ответникът да се е произнесъл,
като определи и изплати застрахователно обезщетение или откаже плащане на такова до
смъртта на заявителя на 16.03.2024 год.
Съгласно тР.та практиката на ВКС, обективирана и в решение № 60170/13.05.2022
год. по т.д. № 1435/2020 год. на ВКС, II т.о., когато приживе пострадалият е предявил пред
застрахователя претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вече
упражненото от него право на обезщетение се наследява от наследниците му, които при
отказ на застрахователя могат да го предявят с иск по чл.226 от КЗ (отм.) /сега – чл.432, ал.1
8
от КЗ/.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на обезщетение на увреденото лице за причинени
неимуществени вреди, обхваща следните материални предпоставки : 1. делинквентът
виновно да е увредил пострадалия, като му е причинил неимуществени вреди, които от своя
страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение; 2.
травматичните увреждания да са причинени при ПТП с участието на водач на застраховано
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите МПС и 3. да са настъпили
твърдените неимуществени вреди.
В настоящия случай ищците не проведоха пълно и главно доказване на сочените
материални предпоставки, обуславящи имуществената отговорност на застрахователя по
предявените преки искове по чл.432, ал.1 от КЗ, поради което същите следва да се отхвърлят
изцяло. По делото ищците не установиха главни факти от значение за спора – 1/ че вината за
нанесените на наследодателя им телесни увреждания вследствие на процесното ПТП е на
водача на автомобила с ДК № СВ 6698 КР, Д. В. Ц. – застраховано МПС при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 2/ че на наследодателя им
вследствие на ПТП са били причинени част от описаните в и.м. телесни увреждания, както и
че установените по делото такива са му причинили твърдените болки и страдания; 3/ че на
наследодателя им вследствие на ПТП са били причинени телесни увреждания, довели до
психически отклонения.
Видно от заключението по назначената АТЕ, експертът не разполага с никакви други
данни за скоростта на автомобила преди ПТП, освен свидетелските показания, дадени от
водача Д. В. Ц.. Същият обаче сочи пред съда, че управлявал автомобила с около 50 км/ч,
срещу него се задали две коли, които се движили в посока гр. С. на включени фарове.
Свидетелят намалил скоростта, защото знаел от опит, че фаровете на насрещните коли
винаги заслепяват.
От показанията на свидетеля е видно, че скоростта му към момента на ПТП не е била
точно 50 км/ч, както е приела АТЕ, а по-малка от тази скорост, но неизвестно колко.
Експертизата обаче изчислява опасната зона за спиране на автомобила именно при скорост
9
точно 50 км/ч – на 41.56 метра, което е по-малко разстояние от това, на което водачът за пръв
път е имал възможност да възприеме пешеходеца – 42.83 метра, а оттам и формира извода,
че поради тази причина ПТП е било предотвратимо за водача на МПС.
Разликата между двете разстояния е едва 1.27 метра, а в.л. сочи, че водачът е възприел
опасността със закъснение от само 0.76 секунди. Както обаче бе посочено, горното не почива
на установени по делото факти, а на предположение – че Ц. се е движил със скорост точно
50 км/ч. Доколкото установяването на вината на водача е главен факт от значение за спора,
същият подлежи на пълно и главно доказване от ищците, каквото съдът намери, че в
настоящия случай не е проведено.
На следващо място, събраните по делото писмени доказателства и заключението на
СМЕ по несъмнен начин установяват, че сочените в и.м. фрактури на ребра на 3-то, 4-то, 5-
то, 6-то и 7-мо ребро по скапуларна линия и 6-то ребро по средна аксиларна линия вдясно на
наследодателя на ищците не са травми в резултат на ПТП, а стари травми, т.е. от изброените
увреждания на Х.С.П. тези в причинна връзка с ПТП са единствено охлузванията в областта
на гръдния кош и крайниците и открита рана по окосмената част на главата. Съдът обаче не
може да борави с предположения какви физически болки и страдания са причинили те на
пострадалия, с какъв интензитет и за какъв период са били – заключението на СМЕ сочи
обичаен период при такъв тип увреждания, но не може да се предполага, че интензитетът и
възстановителният период са били същите в конкретния случай. С определението по чл.374
от ГПК на ищците е бил допуснат свидетел при довеждане именно за установяване на
твърдените неимуществени вреди, но пълномощникът им е оттеглил това си
доказателствено искане.
На последно място – по делото не се събраха никакви доказателства за твърдените
причинени на наследодателя на ищците психически отклонения вследствие на физическите
увреждания, получени от него при ПТП; обратното се индицира от обсъдената горе епикриза
към ЛИБ № 25481/2023 год. на ВМА – пациентът е споделил в клиниката, че в миналото е
бил хоспитализиран еднократно в психиатрично лечебно заведение, където е приемал
медикаментозна терапия.
В обобщение съдът приема, че доколкото ищците не установиха наличието на всички
твърдени кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, то не
установяват и фактическия състав на чл.432, ал.1 от КЗ – прекият иск на пострадалото лице,
респ. на наследниците му срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”
на прекия причинител, поради което намира за недоказани по основание предявените искове
за заплащане на обезщетения за причинени неимуществени вреди и следва да ги отхвърли
изцяло.
С оглед отхвърляне на главните искове съдът следва да отхвърли и обусловените от
тях аксесорни искове по чл.429, ал.3 от КЗ за заплащане на законна лихва за забава в
плащането на застрахователните обезщетения.
10
По отношение на държавните такси и разноски :
Тъй като с определение № 456/09.09.2024 год. на осн. чл.83, ал.2 от ГПК ищците са
били освободени от заплащане на такси и внасяне на разноски по настоящото производство,
то с оглед изхода на делото няма основание за възлагане на дължимата за производството
държавна такса върху ответника на осн. чл.78, ал.6 от ГПК. Направените разноски от
бюджета на съда в размер на 400 лева – изплатени възнаграждения на в.л. по АТЕ и СМЕ,
остават за сметка на републиканския бюджет.
С оглед изхода на делото на пълномощника на ищците не следва да се присъжда
адвокатско възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА за оказана на осн. чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото –
размерът на възнаграждението се определя с оглед уважения размер на исковете, а същите с
настоящото решение следва да се отхвърлят изцяло.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 800
лева – внесени депозити за възнаграждение на в.л. по АТЕ и СМЕ. Тъй като ответникът е
представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн. чл.78, ал.8 от ГПК
възнаграждение съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ /от 100 до 360 лева/, се определя от съда в
размер на 360 лева – с оглед броя на проведените съдебни заседания по делото и извършени
процесуални действия по същите с участието на пълномощника на ответника. Същото обаче
следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с 50 на сто, доколкото материалният интерес
е значително над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда възнаграждение е в размер на
540 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищците следва да се осъдят да
заплати на ответника сумата от 1 340 лева, съставляваща разноски и възнаграждение по
чл.78, ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. П. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4,
ап.13, с ЕГН **********, срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане в качеството й на
наследник – съпруга на починалия на 16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, на
обезщетение в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за търпени приживе от
наследодателя й неимуществени вреди – физически болки и страдания и психически
отклонения вследствие нанесени му телесни увреждания – политравма, фрактури на ребра
на 3-то, 4-то, 5-то, 6-то и 7-мо ребро по скапуларна линия и 6-то ребро по средна аксиларна
линия вдясно, множествено охлузвания в областта на гръдния кош и крайниците и открита
рана по окосмената част на главата, причинени му в резултат на ПТП, настъпило на
14.07.2023 год. в 22.25 часа, на РП II-82, в посока от гр. С. към гр. С., на около 500 метра от
комплекс „Камелот“, по вина на Д. В. Ц. – водач на товарен автомобил марка „Опел“, модел
11
„Мовано“ модел, с ДК № СВ 6698 КР, със застрахователна полица № BG/06/123002519374 за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена с ответника, валидна
от 23.08.2022 год. до 22.08.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.08.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Х. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4,
ап.13, с ЕГН **********, срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане в качеството му на
наследник – син на починалия на 16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, на обезщетение
в размер на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за търпени приживе от наследодателя му
неимуществени вреди – физически болки и страдания и психически отклонения вследствие
нанесените му при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 22.08.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от К. Х. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4,
ап.13, срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно основание
чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане в качеството му на наследник – син на
починалия на 16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, на обезщетение в размер на 50 000
лева /петдесет хиляди лв./ за търпени приживе от наследодателя му неимуществени вреди –
физически болки и страдания и психически отклонения вследствие нанесените му при
горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.08.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д. Х. П. гр. С., ж.к. „Младост 1“, бл.90, вх.Г, ет.6, ап.67,
с ЕГН **********, срещу "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК обективно съединени искове с правно
основание чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ – за заплащане в качеството й на наследник –
дъщеря на починалия на 16.03.2024 год. Х.С.П. с ЕГН **********, на обезщетение в размер
на 50 000 лева /петдесет хиляди лв./ за търпени приживе от наследодателя й неимуществени
вреди – физически болки и страдания и психически отклонения вследствие нанесените му
при горното ПТП телесни увреждания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.08.2023 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК Д. П. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29,
вх.В, ет.4, ап.13, с ЕГН **********, В. Х. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4,
ап.13, с ЕГН **********, К. Х. П. от гр. С., ж.к. „Самоково“ бл.29, вх.В, ет.4, ап.13, с ЕГН
********** и Д. Х. П. гр. С., ж.к. „Младост 1“, бл.90, вх.Г, ет.6, ап.67, с ЕГН **********, да
заплатят на "ДЗИ - О.З." ЕАД, ЕИК сумата от 1 340 лева /хиляда триста и четиридесет лв./,
съставляваща направени по делото разноски и определено от съда възнаграждение по чл.78,
ал.8 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12
13