Р Е Ш Е Н И Е
№ .....
гр. Враца, 26 ноември 2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание
на 31.10.2019 г. в
състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Мария Богданова
като разгледа докладваното
от съдия Иванов гражданско дело № 1623 по описа за 2019 г. на Врачанския районен съд,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и
следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А е предявило
срещу Й.П.Д. с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че на 03.08.2016 г. ответницата подала
заявление от разстояние за сключване на договор за кредит с ищцовото дружество,
на което заявление бил даден индивидуален идентификационен № 714121/03.08.2016 г., а на посочения в заявлението от ответницата
електронен адрес: **********@***.** при сключването на договора за кредит били
изпратени автоматично договор за кредит №
714121/03.08.2016 г. за
сумата 550,00 лева – главница, ведно с Приложение № 1 към него, приложимите Общи условия
и Стандартен европейски формуляр. Поддържа се, че на интернет сайта на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ********* гореизброените документи
били налични и преди сключването на договора между клиента и „Кредисимо“ ЕАД и
съдържали цялата преддоговорна информация за желания кредит в ясен и четим вид,
на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. Твърди се, че сключеният договор
във формата на електронен документ е обвързан изцяло с изискванията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за електронния
документ и електронния подпис, Закона за потребителски кредит. В този смисъл се
сочи, че ответницата, чрез въвеждането на командата „Декларирам, че съм получил
Стандартен европейски формуляр на посочения от мен e-mail, проверил съм въведените данни и
приемам Общите условия и договора“, е заявила съгласието си да бъде обвързана
от процесния договор за кредит, Стандартния европейски формуляр и Общите
условия. При кандидатстването ответницата сама
избрала да обезпечи изпълнението на задълженията си по договора, като осигури
поръчителство от трето, одобрено от кредитора, юридическо лице, като имала
възможност да избере и необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция.
Поръчителят, а именно ищецът „Ай Тръст“ ЕООД, се съгласил да отговаря солидарно
с ответницата за изпълнението на задълженията на последната по договора, за
което ответницата му дължала възнаграждение в размер на 47,99 лева на месец за
периода на действие на договора. На ответницата бил предоставен за запознаване
проект на договор за предоставяне на поръчителство. Ответницата се съгласила с
условията и подписала договора, чрез размяна на електронни волеизявления, като
използвала индивидуално генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко
текстово съобщение на посочения от нея мобилен номер и използвала този код за
попълване и подписване на договора за предоставяне на поръчителство. С оглед
сключените договори, на 03.08.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД
бил сключен договор за поръчителство, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се
задължило да отговаря солидарно с ответницата за изпълнението на всички
задължения на последната, възникнали съгласно договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението, при ред и условия, подробно уговорени в
договора за поръчителство. Поръчителят, а именно ищцовото
дружество „Ай Тръст“ ЕООД, се съгласил да отговаря солидарно с ответницата за
изпълнението на нейните задължения по договора, за което ответницата му дължала
възнаграждение в размер на 47,99 лв. на месец за периода на действие на
договора. На ответницата бил предоставен за запознаване проект на договор за
предоставяне на поръчителство. Ответницата се съгласила с условията и подписала
договора,чрез размяна на електронни волеизявления, като използвала индивидуално
генериран петцифрен код за достъп, получен чрез кратко текстово съобщение на
посочения от нея мобилен номер и използвала този код за попълване и подписване
на договора за предоставяне на поръчителство. Било възможно ответницата да
заплаща задълженията си към „Ай Тръст“ ЕООД чрез „Кредисимо“ ЕАД, но въпреки,
че „Кредисимо“ ЕАД можело да администрира плащания от ответницата към „Ай
Тръст“ ЕООД, плащанията за услугите и и рискът на „Ай Тръст“ ЕООД не се
извършвали в полза на „Кредисимо“ ЕАД. След
сключване на горепосочените договори, на 03.08.2016 г. между „Кредисимо“ ЕАД и
ищеца бил сключен договор за поръчителство, по силата на който ищецът се
задължил да отговаря солидарно с ответницата за изпълнението на всички
задължения на последната, възникнали съгласно договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението, при ред и условия, подробно уговорени в
договора за поръчителство. По силата на съществуващото между „Кредисимо“ ЕАД и ответницата валидно облигационно отношение
въз основа на договор за потребителски кредит
във формата на електронен документ № 714121
от 03.08.2016 г. „Кредисимо“ ЕАД предоставило на ответницата заемна сума в размер на 550,00
лева, която сума ответницата усвоила в брой, за което е издадена разписка от
03.08.2016 г. на „Изипей“ АД гр. София с ЕИК *********. Твърди се, че от своя
страна ответницата се задължила да върне предоставената й сума, ведно с
уговорената договорна лихва, на 8 месечни вноски, последната с падеж 10.04.2017
г., при условия, подробно изложени в Общите условия, Стандартния европейски
формуляр и приложение № 1 към договора за кредит, съдържащо погасителен план,
като всяка месечна вноска покрива част от главницата и част от договорната
лихва. Сочи се, че в изпълнение на поетите задължения, ответницата направила
седем частични плащания по кредита, всяка с просрочие, които не били
достатъчни, за да погасят изцяло задълженията й по договора за кредит. Наведени
са и твърдения, че със споразумение от 22.11.2018 г. (приложено към исковата
молба в заверен от ищеца препис) ответницата е признала, че има непогасени
задължения към ищеца в претендирания с исковата молба размер.
Поради настъпването на крайния срок за
погасяване на кредита и неизпълнението на ответницата, на 24.10.2018 г. ищецът
подал срещу ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми,
било образувано ч. гр. дело № 4623/2018 г. на Врачански районен съд, като по
същото съдът издал заповед № 2878 от 26.10.2018 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК. Заповедта за изпълнение е връчена на ответницата
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление на постоянния й
и настоящ адрес, а видно от приложената по заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4623/2018 г. на Врачански районен съд справка от ТД на НАП-Велико Търново,
офис Враца ответницата има един действащ
трудов договор, като изпратеното чрез работодател съобщение е върнато в цялост
с отбелязване, че адресатът е в отпуск по майчинство и няма данни кога ще се
върне на работа, поради което е предявен
настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на
ищеца сумата 489,10 лева-главница по сключен между „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК
********* и ответницата Й.П.Д. договор
за потребителски кредит във формата на електронен документ № 714121 от 03.08.2016 г.; сумата 69,50 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2016 г. до 10.04.2017 г.; сумата
53,24 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 20.02.2018 г. до
03.10.2018 г., сумата 39,92 лева, представляваща административни разноски и
сумата 58,04 лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.10.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед № 2878 от 26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4623/2018 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по
заповедното производство.
Предявените обективно кумулативно
съединени искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД).
Ответницата Й.П.Д. не е подала писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК и не е взела становище по иска.
В заповедното производство-ч. гр. дело
№ 4623/2018 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Й.П.Д. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата
молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал.
1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе
предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
както и исканията и възраженията на страните, приема следното:
По делото е представено в заверен препис споразумение от
22.11.2018 г. по договор за кредит № 714121/03.08.2016 г., вземанията по който
са прехвърлени на ищеца с договор за прехвърляне на вземания, подписано от
страните по спора, с който е била постигната договорка за разсрочването на
задължения на ответницата към ищеца в размер на общо 839,42 лева, в това число:
сумата 489,10 лева-главница, сумата 69,50 лева, представляваща договорна лихва,
сумата 53,24 лева, представляваща наказателна лихва, сумата 39,92 лева,
представляваща административни разноски, сумата 58,04 лева, представляваща възнаграждение
по договор за предоставяне на поръчителство, както и разноските по заповедното
производство – ч. гр. дело № 4623/2018 г. на Врачански районен съд. С оглед на
това съдът намира, че възникналото между страните правоотношение от 22.11.2018
г. има характер на договор за спогодба по смисъла на чл.
365, ал. 1 от ЗЗД. Спогодбата
е двустранен договор, с който страните прекратяват един съществуващ спор или
избягват един възможен спор, правейки си взаимни отстъпки и взаимно се
задължават да считат, че правното положение помежду им е такова, каквото е
прогласено със спогодбата. Затова при предявен иск, основан на спогодба по
смисъла на чл.
365, ал. 1 от ЗЗД, както е в настоящия случай, не подлежат на
изследване действителните каузални правоотношения между страните, уредени с
договора за спогодба, а единствено дали е налице валидно поето задължение по
този именно договор. В този смисъл е и съдебната практика, например определение
№ 117 от 24.02.2011 г. по търг. дело № 324/2010 г. на Върховния касационен съд,
І т.о. Ответникът по иск, основан на такава спогодба, може успешно да обори
дължимостта на признатото с нея задължение и постигнатите с нея уговорки, само
ако възрази и докаже, че самата спогодба е невалидна. В случая ответницата не е
заявила подобно възражение до датата на приключване на съдебното дирене по
делото.
По разноските:
При този изход на
делото ответницата дължи на ищеца сумата 25,00 лева-внесена държавна такса и
сумата 50,00 лева-юрисконсултско възнаграждение – разноски по ч. гр. дело №
4623/2018 г. на Врачански районен съд, както и сумата 225,00 лева-внесена
държавна такса и сумата 100,00 лева-юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр.
с ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП – разноски по гр. дело №
1623/2019 г. на Врачански районен съд.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК
по отношение на Й.П.Д. с ЕГН ********** ***,
че дължи на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146,
Бизнес център „България“, сграда А следните суми: сумата 489,10 лева-главница по договор за
потребителски кредит във формата на електронен документ № 714121 от 03.08.2016
г.; сумата 69,50 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 11.09.2016 г. до 10.04.2017 г.;
сумата 53,24 лева, представляваща
наказателна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 03.10.2018 г., сумата 39,92 лева, представляваща
административни разноски и сумата 58,04
лева, представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед № 2878 от
26.10.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
дело № 4623/2018 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.П.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А
следните суми: сумата 25,00 лева-внесена
държавна такса и сумата 50,00 лева-юрисконсултско
възнаграждение – разноски по ч. гр. дело № 4623/2018 г. на Врачански районен
съд, както и сумата 225,00 лева-внесена
държавна такса и сумата 100,00 лева-юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с
чл. 37, във вр. с ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП – разноски по
гр. дело № 1623/2019 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: