№ 61
гр. Разград , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети април, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Дияна Р. Георгиева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело
№ 20213300500066 по описа за 2021 година
С решение № 113/18.11.2020г., постановено по гр.д. № 423/2020г., Районен съд Кубрат е
предоставил на основание чл.127 ал.2 в.в. с чл.59 ал.2 СК упражняването на родителските
права и задължения по отношение на детето Е.Л. К.а на нейната майка и законен
представител М. Т. М.; постановил е до изменение на обстоятелствата детето да живее в
дома на своята майка, находящ се в гр.Кубрат; изменил е на основание чл.59 ал.9 СК
определените с решение № 736/24.02.2012 г. по гр.д. № 8505/2011 г. на PC Пловдив мерки
относно режима на лични отношения на детето с бащата Л. С. К. и е определил режим на
лични отношения между тях, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за
времето от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделния ден, две седмици през лятото, които
не съвпадат с годишния отпуск на майката, по два дни за Новогодишните празници, като
през нечетните години детето ще бъде с бащата, а през четните - с майката. Л. С. К. е осъден
да заплаща на детето Е.Л. К.а, чрез нейната майка и законен представител М. Т. М.,
ежемесечна издръжка в размер на 155 лева, считано от датата на завеждане на исковата
молба – 9.09.2020 г., до изменение на обстоятелствата, с падеж първо число на месеца, за
който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано
от влизане на решението в сила, като над този размер до предявения такъв от 200 лева искът
за издръжка е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Л. С. К. е подал въззивна жалба срещу решението в частта, с която е осъден да
заплаща на детето Е.Л. К.а, чрез нейната майка и законен представител М. Т. М., ежемесечна
1
издръжка в размер на 155 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба –
9.09.2020 г., до изменение на обстоятелствата, с падеж първо число на месеца, за който се
дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от
влизане на решението в сила. В жалбата е изложил твърдения за завишеност на
постановения размер на издръжката, тъй като има задължения за издръжка към други две
деца от предходен брак, а в същото време неговите доходи са в нисък размер, който не му
позволява да изпълни постановеното от съда задължение за издръжка.
М. Т. М. е подала писмен отговор на въззивната жалба, в която изразява становище за
нейната неоснователност.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от М. Т. М. против решението в частта, с
която е отхвърлен нейният иск за издръжка на детето над размера 155 лв. до предявения
размер от 200 лв., като неоснователен и недоказан. Излага твърдения за наличието на
специални нужди на детето, свързани със здравословното й състояние, които налагат
извършването на по-големи разходи от обичайните. Моли съда да отмени решението на КРС
в частта, с която е отхвърлен искът за издръжка над размера 155лв. и да постанови ново, с
което да го уважи в цялост.
Не е постъпил писмен отговор от Л. С. К. на насрещната въззивна жалба.
Съдът, след преценка на събраните доказателства и оплакванията, наведени във
въззивната жалба, констатира следната фактическа обстановка: Детето Е.Л. К.а е родена на
***. Нейни родители са М. Т. М. и Л. С. К..
От представеното с въззивната жалба удостоверение за доходи на бащата се
установява, че за петмесечен период от м.юли, 2020г. до м.ноември, 2020г. Л.К. е получил
трудови доходи в общ размер 2790,29лв., или средномесечен доход от 558,06лв.
Не са ангажирани доказателства относно твърдението в жалбата на ответника, че има
задължение за издръжка към други две деца. При изслушването й по реда на чл.59 ал.6 СК
обаче ищцата М.М. е заявила, че ответникът има задължение за издръжка към още две деца
– близнаци на 7 години. Доколкото с изявлението същата е признала неизгодни за нея факти,
и преценявайки признанието й по реда на чл.175 ГПК, съдът приема за установен факта на
съществуване на задължение на ответника за издръжка към още две деца.
М.М. е с прекратено трудово правоотношение през м.февруари, 2020г., видно от
представена справка от ТД на НАП гр.Варна. Същата посочва в исковата молба, че от
м.юни, 2020г. е регистрирана в Бюрото по труда като търсеща работа. Получава социални
помощи за отглеждане на дете в размер 90лв.
Обстоятелствата относно доходите на двамата родители и трудовия статус на ищцата
се потвърждават от социалното проучване на ДСП гр.Кубрат, за което е изготвен и
представен социален доклад. От него се установява още, че след раздялата между страните
2
по делото, грижите за отглеждането и възпитанието на детето е поела изцяло майката М.М..
Последната съжителства със св. К.Кръстев, за когото социалният работник е установил, че
получава месечно трудово възнаграждение в размер 610лв. През учебната 2020/2021г.
детето се обучава в четвърти клас на СУ“Христо Ботев“ гр.Кубрат.
Във въззивното производство са събрани допълнителни писмени доказателства –
етапна епикриза и медицински рецепти, видно от които детето Е. К.а е със заболяване
повърхностна кожна микоза, датиращо отпреди две години. Качеството й на живот е
нарушено поради трудното повлияване на заболяването. Медицинската препоръка е за
постоянно използване на медицинска козметика – Bioderma, Eucerin, A-Derma, издадени са
рецепти за закупуването им.
При така установената фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
при преценката за размера на ежемесечната издръжка, дължима на детето от родителите, от
значение са предпоставките на чл.142 и чл.143 СК – от една страна потребностите и
необходимите средства за развитие на детето и от друга страна възможностите и
материалното състояние на родителите.
Е. е ученичка в четвърти клас. Месечната издръжка на детето за храна, дрехи,
училищни нужди, извънкласни дейности и медицинска козметика във връзка с установените
специфични потребности във връзка със здравословното й състояние се преценява на 260лв.
Детето живее при своята майка, която не получава трудови доходи, а единствено
месечни помощи за отглеждане на дете в размер 90лв. От друга страна Л.К. получава трудов
доход под размера на МРЗ. В същото време има задължение за издръжка към още две деца.
Тъй като и двамата родители са в трудоспособна възраст, следва да се приеме, че всеки от
тях би могъл да реализира трудов доход в размер на МРЗ за страната, доколкото няма
доказателства, а и твърдения, че съществуват причини, възпрепятстващи ги за това.
Следващото обстоятелство от значение за правния спор е че, майката е родителят, който
полага непосредствените грижи за детето. Преценени в съвкупност, горните обстоятелства
водят до извод, че обжалваното решение в частта на определения размер на ежемесечната
издръжка и рапределението й между родителите е било правилно към момента на неговото
постановяване.
Следва да се отчете обаче, че с ПМС № 331 от 26 ноември 2020 г. е определен нов
размер от 650лв. на минималната работна заплата за страната, считано от 1.01.2021г.
Съобразно императивната разпоредба на чл.142 ал.2 СК минималният размер на месечната
издръжка е равна на една четвърт от МРЗ. При това положение въззивният съд преценява, че
размерът на месечната издръжка, която Л.К. следва да заплаща на детето Е. К.а, е 165лв., а
майката следва да осигури остатъка от издръжката в размер 95лв. Решението на районния
съд следва да бъде отменено в частта, с която искът за издръжка над присъдения размер
155лв. до размера 165лв. е отхвърлен, като вместо това бъде постановено ново решение, с
3
което ответникът бъде осъден да заплаща тази част от издръжката.
В останалата обжалвана част решението е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси с постановеното от
първоинстанционния съд определение №302/14.09.2020г. на осн. чл.83 ал.2 ГПК. Ето защо
за уважената част от нейната насрещна въззивна жалба Л.К. следва да бъде осъден да
заплати ДТ за въззивното обжалване в размер 7,20лв. Страните не са направили искания за
присъждане на деловодни разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Отменя решение № 113/18.11.2020г., постановено по гр.д. № 423/2020г. на Районен
съд Кубрат само в частта, с която е отхвърлен искът на М. Т. М. за осъждане на Л. С. К. да
заплаща на детето Е.Л. К.а, чрез нейната майка и законен представител М. Т. М., ежемесечна
издръжка над размера 155 лева до размера 165лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба – 9.09.2020 г., до изменение на обстоятелствата, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, считано от влизане на решението в сила, като вместо това постановява:
Осъжда Л. С. К. да заплаща на детето Е.Л. К.а, чрез нейната майка и законен
представител М. Т. М., ежемесечна издръжка над размера 155 лева до размера 165лв.,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 9.09.2020 г., до изменение на
обстоятелствата, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила.
Потвърждава решение № 113/18.11.2020г., постановено по гр.д. № 423/2020г. на
Районен съд Кубрат в частта, с която Л. С. К. е осъден да заплаща на детето Е.Л. К.а, чрез
нейната майка и законен представител М. Т. М., ежемесечна издръжка в размер 155 лева,
считано от датата на завеждане на исковата молба – 9.09.2020 г., до изменение на
обстоятелствата, с падеж първо число на месеца, за който се дължи издръжката, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила, както
и в частта, с която искът е отхвърлен над размера 165лв. до първоначално предявения такъв
от 200лв. като неоснователен и недоказан.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Осъжда Л. С. К. да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса за въззивно
обжалване в размер 7,20лв.
4
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5