Р Е Ш Е Н И Е
№841
Гр. Перник, 14.08.2018
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, I-ви състав, в публичното съдебно заседание, проведено на дванадесети юли през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Даниела Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 01348 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от Р.В.П.
срещу „Фьоле Груп“ ООД установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 224, ал. 1 КТ за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 363,98 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 17 дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Ищецът Р.П. твърди, че в периода от 13.04.2016
г. до 31.10.2017 г. между него, в качеството му на работник
и ответника „Фьоле груп“ ООД, в качеството му на работодател, е съществувало трудово
правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор от 13.04.2016 г., по
силата на което същият е полагал труд при ответното дружество като „работник –
поддръжка на пътища“. Посочва, че последното било прекратено със Заповед № 7 от
31.10.2017 г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на
страните. Изяснява, че има неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2017
г., като претендира заплащането на обезщетение за тях, равняващо се на сумата
от 363,98 лв. Заявява, че това вземане не му е изплатено от ответника. Намира,
че върху главницата се дължи и законна лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението – 22.12.2017 г. до окончателното ѝ изплащане. С
тези съображения отправя искане за уважаване на предявения установителен иск и за
присъждане на сторените разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответникът „Фьоле Груп“ ООД оспорва предявения иск с твърдението, че
сумата, претендирана като обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ, е изплатена
на ищеца през месец октомври 2017 г. Не оспорва, че със Р.П. са се намирали в
трудово правоотношение, породено от трудов договор № Е-016 от 13.04.2016 г. и
допълнително споразумение към същия от 03.01.2017 г., което било прекратено на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно съгласие на страните /след
депозирана от ищеца молба за освобождаването му/ със Заповед № 7/31.10.2017 г.,
считано от 01.11.2017 г. Признава, че в уволнителната заповед изрично било
вписано като дължимо на ищеца обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
за 2017 г. Поддържа, че същото било изплатено на П., заедно с основното му
възнаграждение, за което плащане била издадена платежна ведомост за месец
октомври 2017 г., подписана и от ищеца. Твърди, че последният е получил сумата
от 418,99 лв., представляваща обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ. С тези доводи отправя искане за отхвърляне на
предявения иск като неоснователен.
В
съдебното заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В депозирано по делото писмено становище от 12.06.2018 г. заявява,
че поддържа исковата молба с направеното уточнение на същата. Оспорва писмения
отговор на ответника с твърдението, че подписът в процесната платежна ведомост
за месец октомври 2017 г. срещу името му, не е положен от него.
Ответното дружество, чрез пълномощника
си адв. М.К., оспорва предявения иск с твърдението, че в полза на ищеца не
съществува изискуемо вземане от ответника. Намира за доказано по делото, че
търсеното обезщетение е било изплатено на работника заедно с тродовото му
възнаграждение за месец октомври 2017 г. Претендира присъждане на разноски
съгласно списък по чл. 80 ГПК, който представя.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа страна и правна страна следното:
Предявен е положителен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 224, ал. 1 КТ за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парично вземане на
ищеца срещу ответника, удостоверено в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на
Районен съд – Перник. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу
дължимостта на исковата сума е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителният
иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира, че за ищеца е налице
интерес от исканото установяване.
Възникването в полза на ищеца на
вземането за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е обусловено от
кумулативното установяване, при условията на пълно и главно доказване, на
прекратяването на съществуващо трудово правоотношение между страните, без
значение от основанието за това, полагащите му се дни платен годишен отпуск,
както и размера на обезщетението.
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че между ищеца Р.В.П., в качеството му на работник
и ответното дружество „Фьоле груп“ ООД като работодател е възникнало трудово
правоотношение, породено от сключен между страните трудов договор № ***г.,
изменен с допълнително споразумение № 2 от 03.01.2017 г., по силата на което ищецът заемал
при ответника длъжността „работник – поддръжка на пътища“. В клаузата на чл.
10, ал. 1 от договора е уговорено правото на работника да ползва платен годишен
отпуск в размер от 20 работни дни за една календарна година. Установовява се
също, че това правоотношение е било прекратено със Заповед № 7 от 31.10.2017
г., издадена от работодателя, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ – по взаимно
съгласие на страните и въз основа на молба от работника от 31.10.2017 г.,
считано от 01.11.2017 г. В заповедта е
отразено, че на ищеца Р.П. следва да бъде изплатено обезщетение по чл. 224, ал.
1 КТ за неизползван платен годишен отпуск от 17 дни за 2017 г.
С оглед липсата на оспорване от
страните, с проекто-доклада по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 09.05.2018 г. и приет за окончателен такъв съдът е отделил като
безспорни и ненуждаещи се от доказване горните обстоятелства, а именно: че
между ищеца и ответното дружество е съществувало трудово правоотношение до
31.10.2017 г., по силата на което Р.П. е полагал труд при ответника, че
правоотношението е прекратено, считано от 01.11.2017 г. и, че към този момент ищецът
е имал неизползвани 17 дни платен годишен отпуск за 2017 г. Изложеното дава
основание за извод, че в негова полза е възникнало правото да получи
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ. Дължимостта на последното следва и от
отразеното в уволнителната заповед изявление на работодателя, обективиращо
извънсъдебното му признание, че на Р.П. следва да бъде изплатено обезщетение за
неизползван отпуск именно за 17 дни от 2017 г., като по делото липсват други
доказателства, които да го опровергават.
Основният спорен въпрос в настоящото
производство касае съществуването на правото на ищеца да получи търсеното
обезщетение с оглед наведеното от ответника възражение за недължимостта му
поради заплащането му в пълен размер извън процеса.
От изводите на вещото лице, обективирани
в изготвеното и прието по делото заключение на съдебносчетоводната експертиза се
установява, че в индивидуалния фиш за начислено трудово възнаграждение на ищеца
при ответника за месец октомври 2017 г. на Р.П. е начислено брутно
възнаграждение за 22 работни дни в общ размер от 468,28 лв. и обезщетение за 17
дни неползван платен годишен отпуск за 2017 г. при дневна сума от 24,65 лв. в
рамер от 418,99 лв. или обща сума от 887,27 лв. Изяснява се, че след приспадане
на удръжките за данъци, осигурителни вноски за сметка на работника и наложен
запор, оставащата чиста сума за получаване за отработени дни през месец
октомври 2017 г. възлиза на 244,24 лв., а чистата сума за получаване за
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ на сумата от 377,09 лв. или общо начислените
като дължими на ищеца суми в нетен размер възлизат на 621,33 лв. В заключението
се посочва, че тази сума е отразена в платежна ведомост за месец октомври 2017
г., издадена от „Фьоле груп“ ООД /приета в заверено копие, а впоследствие и в
оригинал по делото/ като за същата на предвиденото за това място има положен
подпис срещу името на ищеца. Изяснено е, че за начислените и изплатени суми за
трудови възнаграждения и други плащания към работниците и служителите по процесната
ведомост ответното дружество е подало изискващите се декларации образец № 1 и №
6 към Националния осигурителен институт, за което бил съставен Протокол с изх.
№ 14000173071782/24.11.2017 г., с приложена справка за подадените данни в НОИ
за месец октомври 2017 г., в която на ред № 6 бил посочен Р.В.П.. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, въз
основа на материалите по делото, проверка на място при счетоводната къща,
обслужваща ответното дружество, както и на протокол за подадени декларации към
НОИ, даващо обоснован отговор на всички поставени задачи и същевременно
неоспорено от страните.
По делото като писмено доказателство
е приета платежната ведомост от месец октомври 2017 г., издадена от „Фьоле
груп“ ООД и анализирана от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза. От
съдържанието ѝ се изяснява, че на ред 7 са отразени сумите за получаване,
дължими на ищеца Р.В.П., от които 468,28 лв. брутно трудово възнаграждение за
22 отработени дни, включващо основно и допълнително за трудов стаж, както и
418,99 лв., представляващи обезщетение по КТ в брутен размер и крайна сума за
получаване в нетен размер от 621,33 лв. В предвиденото за това място на този
ред е положен подпис за получаване.
От изводите на вещото лице в
заключението по съдебно-графологическата, конкретно съдебно-почеркова
експертиза, изготвено във връзка с изричното оспорване от страна на ищеца
положеният на ред 7 от процесната платежна ведомост срещу името му подпис да е
негов, след извършен от експерта сравнителен анализ на признаците на почерка,
отразен в този подпис и сравнителни образци от почерка на Р.П., се изяснява, че
са налице констатирани съвпадения, както в общите, така и в по-характерните
частни признаци. Експертизата достига до извод, че тези съвпадения са
характерни, устойчиви, индивидуални в своята съвкупност и достатъчни за извод,
че подписът, положен в графа „подпис“ на ред 7 срещу името на ищеца в
платежната ведомост за месец октомври 2017 г. е изпълнен именно от Р.П.. Съдът
кредитира изцяло заключението като компетентно изготвено и обосновано, въз
основа на извършен сравнителен анализ, при използване на експериментални
образци от почерка на ищеца, иззети в присъствието на вещото лице, както и на
свободни такива във вид на подписи, положени в заявления за издаване на
документи за самоличност.
Предвид изложеното, съдът намира за
доказано по делото, че ответникът е изплатил следващото се на ищеца обезщетение
по чл. 224, ал. 1 КТ за всички 17 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017
г. Този извод следва от изявлението на Р.П., обективирано върху процесната
платежна ведомост за месец октомври 2017 г. и изразяващо се в полагането на
подпис срещу сумата за получаване, което съдът цени като извънсъдебно признание
за неизгоден за страната факт – реалното ѝ получаване, имащо голяма
доказателствена стойност в процеса. Наред с това, същото е подкрепено от
изводите на вещите лица, достигнати в приетите по делото експертизи. От същите
се установи, че сумата, начислена като дължима на ищеца в индивидуалния му фиш
в общ нетен размер от 621,33 лв., от която 377,09 лв. за неизползаните 17 дни
отпуск съответства на отразената в платежната ведомост като сума за получаване.
Работодателят е подал необходимите документи към третото за процеса лице – НОИ,
в които е включил данните от процесната ведомост. Същевременно безспорно се
установи, че подписът, положен срещу името на ищеца и обективиращ воля за
получаване на паричната сума, начислена като трудово възнаграждение и
обезщетение, е изпълнен именно от Р.В.П..
Това признание, преценено в
съвкупност с останалите доказателства по делото и следващите от тях
обстоятелства съгласно разпоредбата на чл. 175 ГПК води до извода, че
процесното обезещетение е изплатено на ищеца от ответното дружество в пълен
размер, доколкото получената сума от 377,09 лв. покрива търсената от 363,98 лв.
Осъщественото погасяване на вземането
чрез заплащането му от ответника обуславя неоснователността на предявения иск и
отхвърлянето му. Като последица от това следва да бъде отхвърлена и заявената претенция
за законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване в съда на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане
на вземането, предвид акцесорния ѝ характер и обусловеността ѝ от
съществуването на неизпълнено в срок главно задължение.
По отговорността за разноски:
При
този изход на спора – неоснователност на предявения иск поради заплащане на
търсената сума преди процеса право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
има само ответникът, както за тези, сторени в исковото производство, така и
поначало за тези, направени в хода на ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен
съд – Перник – арг. т. 12 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС. Същият е претендирал такива единствено за
настоящото производство в размер на сумата от 360 лв. за адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, с оглед доказаното им реално извършване, установено
по делото с представените към отговора на исковата молба договор за правна
защита и съдействие от 16.04.2018 г. и платежно нареждане за кредитен превод от
17.04.2018 г. Сторените от ищеца разноски следва да останат за негова сметка.
По арг. от чл. 78, ал. 6, вр. ал. 3 ГПК дължимите държавни такси в исковото и
заповедното производство и заплатените депозити за вещите лица следва да
останат за сметка на бюджета на съда.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.В.П., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***,
срещу „Фьоле Груп“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ бл. 102, вх. Б, ап. 46, установителен иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 224, ал. 1 КТ за признаване за
установено, че „Фьоле Груп“ ООД дължи на Р.В.П. сумата от 363,98 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск от 17 дни за 2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване в съда на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение – 22.12.2017 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума по ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд –
Перник е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.П., с ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „Фьоле Груп“ ООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Отец Паисий“ бл. 102, вх.
Б, ап. 46, сумата от 360 лв.,
представляваща сторени разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
При влизане в
сила на
решението препис от него, заедно с ч. гр. дело № ***г. по описа на Районен съд
– Перник, да се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: