Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 17.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …………………………..., като разгледа докладваното
от съдия Чардаков гр.д. №2796/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК е предявен
установителен иск с материалноправна квалификация по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД
вр. чл.228, ал.1 ЗЕС за съществуване на част от вземането по издадена заповед
за изпълнение до размера на 114,76лв. – цена на далекосъобщителни услуги /при
издадена заповед за изпълнение на вземане от
276,58лв./, ведно със законна лихва за забава от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК в съда – 17.01.2019г. до плащането, който иск е съединен при
условията на обективно кумулативно съединяване с осъдителен иск по чл.79, ал.1,
предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за заплащане на сумата 161,82 лв. – дължими
лизингови вноски по договор за лизинг.
Ищецът „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Младост 4“,
бизнес парк „София“, сгр.6, основава иска по чл.422 ГПК на твърдението, че е
изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника Й.И.Д. с ЕГН **********
***, произтичащо от договор за мобилни услуги, сключен на 26.11.2016г. със срок
на действие до 26.11.2018г., по които ответникът се явява потребител на мобилни
услуги с клиентски номер *********, посредством мобилен номер 0896/192538, при
абонаментен план по програма „Нонстоп 24,99лв.“. Ищецът поддържа, че в изпълнение
на договора е предоставил договорените мобилни услуги, а ответникът не е
заплатил тяхната цена, която за периода 18.02.2017г. – 17.06.2017г. е в размер
на 114,76лв., съгласно фактура №**********/18.03.2017г. на стойност 40,95лв.
със срок на плащане 02.04.2017г., фактура №**********/18.04.2017г. на стойност
69,70лв. със срок на плащане 03.05.2017г. и кредитно известие
№**********/18.05.2017г. за общо задължение по двете фактури в размер на
114,76лв.
Ищецът твърди още, че се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№269/2019г. на РС – гр.Пазарджик за вземане в размер на 276,58лв. – цена на
услугите и 42,44лв. – обезщетение за забава. Поради нейното връчване на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, иска от съда да установи
съществуването на вземането по заповедта за изпълнение до размера на 114,76лв.
от главницата, ведно със законната лихва за забава върху тази главница от
подаване на заявлението в съда на 17.01.2019г. до плащането. Не претендира
установяване на останалата част от главницата и на цялото мораторно
обезщетение.
На следващо място, ищецът твърди
да е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника, произтичащо
от договор за лизинг, сключен на 26.11.2016г., по който е предоставил на
ответника ползването на мобилно устройство марка „Telenor Smart 4G White“ срещу обща лизингова цена от 206,77лв., платима на 23
месечни лизингови вноски по 8,99лв., а ответникът не е изпълнил задължението да
заплати лизинговите вноски за периода м. юни, 2017г. – м. октомври, 2018г. в
общ размер на 161,82лв.
Ищецът твърди да е налице
предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни
услуги. Прекратяването се претендира на основание т.75 вр. т.71, вр. т.19б,
б.“в“ от общите условия на мобилния оператор, които дават право на последния
едностранно и окончателно да прекрати предоставянето на далекосъобщителните
услугите при незаплащане в срок на тяхната цена от страна на потребителя. От
момента на прекратяване се претендира предсрочна изискуемост на непадежиралите
лизингови вноски при условията на чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за
лизинг, съгласно който месечните лизингови вноски и другите плащания стават
предсрочно изискуеми при прекратяване на договора за мобилни услуги.
Иска осъждането на ответника да
му заплати дължимите лизингови вноски в размер на 161,82лв. Претендира съдебни разноски в исковото и в
заповедното производство.
Ответникът, представляван от
особен представител по чл.47, ал.6 ГПК, твърди да е налице несъответствие между
вземането по заповедта за изпълнение и исковата молба. Оспорва изискуемостта на
вземането при твърдение, че ищецът не е изплатил покана до ответника. Оспорва
размера на вземането, който не се установява от представените фактури. Твърди
наличието на неравноправни клаузи в договорите за мобилни услуги и за лизинг,
както и в общите условия към тях. Предявява възражение за недействителност на
договорите поради тяхното противоречие с чл.10 и чл.11 ЗПК.
Съдът, като съобрази събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Относно установителния иск по
чл.422 ГПК:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК
е кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е постъпило възражение от длъжника или същата му е
връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални
предпоставки са налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради
което е допустим.
Предмет на иска по чл.422 ГПК може да бъде и част
от вземането по заповедта за изпълнение, а непредявяването на иск за разликата
не води до недопустимост на исковата претенция. Правните последици от
непредявяването на иск по чл.422 ГПК за цялото вземане се свеждат до частичното
обезсилване на заповедта за изпълнение в непредявената част на основание
чл.415, ал.5 ГПК.
За основателността на установителния иск по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже наличието на договор за далекосъобщителни услуги,
по който е предоставил на ответника уговорените услуги за съответния период,
размера на тяхната цена и настъпването на нейната изискуемост. При установяване
на горното ответникът следва да установи положителния факт на плащането на
цената.
Установява се от представения от ищеца договор за
мобилни услуги от 26.11.2016г. със срок на действие 24 месеца, че мобилният оператор
„Теленор България“ ЕАД се е задължил да предостави на ответника Й.И.Д.
електронни съобщителни услуги посредством мобилен номер **** при абонаментен
план по програма „Нонстоп 24.99 с неограничени национални минути“, срещу
заплащане на месечна абонаментна такса от потребителя в размер на 24.99лв.
Уговорена е промоционална отстъпка от месечния абонамент в размер на 36.01% за
целия срок на договора от 24 месеца.
Договорът е сключен при общи условия на оператора
/ОУ/ в сила от 10.09.2010г. Цената е уговорена при съответния стандартен
месечен абонамент с прилагане на отстъпка, а след изчерпване на лимита -
съгласно приложена ценова листа за стойността на услугите над абонаментния
план. Уговорено е фактурирането на потреблението да става ежемесечно до 18-то
число на месеца. В чл.26 и 27 от ОУ към индивидуалния договор е предвидено
заплащането да става въз основа на издадената фактура и в указания в нея срок,
но не по-късно от 18 дни след датата на издаване.
Съдът счита, че договора за мобилни услуги е
действителен и валидно обвързва страните по него. Същият имат минимално
изискуемото съдържание по чл.228, ал.1 ЗЕС. В него не се откриват неравноправни
клаузи по смисъла на чл.143 ЗЗП. Освен това към договора за мобилни услуги е
неприложимо изискването за форма (формат и размер на шрифта) по чл.10, ал.1 ЗПК, поради което възражението за недействителност на договора на основание
чл.22 вр. чл.10, ал.1 ЗПК е неоснователно.
Изпълнението на договора за мобилни услуги от
страна на ищеца се установява от приетата съдебна техническа експертиза, от
която е видно, че през периода от 18.02.2017г. до 17.05.2017г. в системата на
оператора на мобилната мрежа са налични данни за предоставени електронни
съобщителни услуги за мобилен номер **********, който е посочен в процесния
договор, както и за потребление на такива услуги от абоната. През отчетните
периоди 18.02.2017г. - 17.03.2017г.; 18.03.2017г. – 17.04.2017г. и 18.04.2017г.
– 17.05.2017г. е регистрирано и потребление на услуги извън включените в
месечния абонаментен план. През отчетния период 18.05.2017г. – 17.06.2017г.
услугите по договора не са предоставени и не е налице потребление от страна на
абоната.
От заключението на приетата съдебна икономическа
експертиза се установява, че за отчетни период 18.02.2017г. - 17.03.2017г.
стойността на предоставените и потребени мобилни услуги (в т.ч. месечен
абонамент и допълнително потребление извън него) е 31.96лв. с ДДС. През отчетни
период 18.03.2017г. - 17.04.2017г. стойността на предоставените и потребени
мобилни услуги (в т.ч. месечен абонамент и допълнително потребление извън него)
е 60.71лв. с ДДС, а през отчетния период 18.04.2017г. - 17.05.2017г. дължимата
цена на мобилните услуги за предходните два периода е коригирана с кредитно
известие, като е намалена с 4.75лв. През отчетния период 18.05.2017г. –
17.06.2017г. не е начислявана цена за мобилни услуги и такива не са били
предоставени на ответника /както е видно и от заключението на СТЕ). Във
фактурата за този период е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договора, вноски по договор за лизинг и задължения от предходен отчетен период.
Според заключението на СИЕ, дължимата цена за
предоставените мобилни услуги за трите отчетни периода е 87.78лв. Задължението
е отразено в 2 бр. фактури и едно кредитно известие, наред с други задължения
на ответника, както следва: ф-ра №**********/18.03.2017г. за отчетен период 18.02.2017г.
– 17.03.2017г. със срок на плащане до 02.04.2017г., ф-а №**********/18.04.2017г.
за отчетен период 18.03.2017г. – 17.04.2017г. със срок на плащане 03.05.2017г. и
кредитно известие №**********/18.05.2017г. за отчетен период 18.04.2017г. – 17.05.2017г.
със срок на плащане 02.06.2017г.
Цената на мобилните услуги е изискуема, тъй като
към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 21.01.2019г., е
настъпил падежът за плащане по всяка от фактурите. Възражението на особения
представител на ответника за липса на изискуемост на вземането по фактурите
поради тяхното несъобщаване на потребителя е неоснователно, тъй като съгласно чл.26
и 27 от ОУ потребителят е уведомен в индивидуалния договор за дата, на която се
издава фактурата, а нейният падеж е посочен в чл.27 ОУ и не се предвижда
изрично съобщение до потребителя, че има издадена и неплатена фактура.
Въз основа на горното съдът формира извод, че за
ответника е налице изискуемо задължение да заплати на ищеца цена за
предоставени мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 26.11.2016г.,
дължима за периода 18.02.2017г. – 17.05.2017г., в общ размер на 87.78лв. Ето
защо установителният иск по чл.422 ГПК следва да се уважи до този размер и да
се отхвърли за разликата над 87.78лв. до предявения размер от 114,76лв., както
и за периода от 18.05.2017г. до 17.06.2017г. Върху присъдената главница се
дължи и законна лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда
до плащането.
Тъй като за разликата над 114,76лв. – главница и
за мораторното обезщетение по заповедта за изпълнение ищецът не е предявил
установителен иск за съществуване на вземането, то на основание чл.415, ал.5 ГПК издадената заповед за изпълнение №171/24.01.2019г. по ч.гр.д. №269/2019г.
на РС - Пазарджик следва да се обезсили частично над размера от 114.76лв. до 276.58лв.
– цена за мобилни услуги, както и относно вземането за обезщетение за забава за
периода 04.07.2017г. – 07.01.2019г. в размер на 42.44лв.
Относно иска по чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр.
чл.342, ал.1 ТЗ:
За уважаването на този иск ищецът следва да
установи сключването на договора за лизинг и предаването на лизинговата вещ,
както и размерът на дължимите лизингови вноски и тяхната изискуемост. При
установяване на горното ответникът следва да докаже положителния факт на
плащането.
Представен е договор за лизинг, сключен на 26.11.2016г.
между „Теленор България“ ЕАД и ответника Й.И.Д., с който ищецът се е задължил
да предостави на ответника за временно и възмездно ползване за срок от 23
месеца мобилно устройство марка „Telenor Smart 4G White“, срещу заплащането на лизингова цена в размер на
206.77лв., платима от ответника на 23 месечни лизингови вноски по 8.99лв.
Падежът на лизинговите вноски съвпада с падежа за заплащане на цената за
предоставените мобилни услуги по договора за мобилни услуги – чл.3, ал.2 от
договора за лизинг и чл.6, ал.5 от ОУ към него. Срокът на договора е 23 месеца,
считано от датата на неговото сключване, т.е. 26.10.2018г.
Изпълнението на задължението на лизингодателя за
предаването на лизинговата вещ на ответника е удостоверено в чл.4 от договора
за лизинг, съгласно който с подписването на договора лизингополучателят
декларира, че е получил устройството и то е годно за употреба съобразно своето
предназначение. Следователно на основание чл.345, ал.1 ТЗ вр. чл.232, ал.2,
предл. 1 ЗЗД за ответника е възникнало задължението да плати уговорените
лизингови вноски. Ищецът претендира заплащането на лизинговите вноски от м. юни, 2017г. до м.
октомври, 2018г., вкл. (крайният срок на договора), които са 17 на брой. Същите
са с настъпил падеж към момента на подаване в съда на исковата молба. Техният
общ размер е 152.83лв. /17 вноски х 8.99лв./. Ответникът не е представил
доказателства за плащането.
В чл.1, ал.3 от договора за лизинг е предвидена
неустойка при неизпълнение на задължението на лизингополучателя да върне лизинговата
вещ на лизингодателя. Размерът на неустойката е 8.99л., но ищецът не е предявил
иск по чл.91, ал.1 ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ за нейното заплащане.
Установява се възникнало в тежест на ответника
изискуемо задължение по сключения между страните договор за лизинг от
26.11.2016г. в размер на 152.83лв. – сбор на лизинговите вноски за периода от
м. юни, 2017г. до м. октомври, 2018г., вкл. Ищецът претендира вземане в по-голям
размер от 161,82лв. Затова искът следва да се уважи до размера на 152.83лв. и
да се отхвърли за разликата до 161.82лв.
По разноските:
Ищецът е представил доказателства за направени
разноски в размер на 765лв., от които 180лв. платено възнаграждение за един
адвокат, 75лв. внесена държавна такса за производството, 200лв. депозит за
възнаграждение на особен представител по чл.47, ал.6 ГПК и 310лв. депозит за
възнаграждение на вещите лица по СИЕ и СТЕ. От тях съразмерно с уважената част
от исковете следва да се присъдят 665.51лв.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 205лв. От тях съразмерно с предявената по исков ред и уважената част вземането по заповедта за изпълнение следва да се присъдят 56.41лв.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът Й.И.Д. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Теленор България“ ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“,
бизнес парк „София“, сграда 6, сумата от 87.78лв. – цена на мобилни услуги,
предоставени за периода 18.02.2017г. – 17.05.2017г. в изпълнение на договор за
мобилни услуги от 26.11.2016г., чрез мобилен номер ****, ведно със законната
лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда - 17.01.2019г.
до плащането, за което вземане е издадена заповед №171/24.01.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №269/2019г. по описа
на РС-Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 87.78лв. – цена на мобилни
услуги, до предявения размер от 114.76лв., както и за периода 18.05.2017г. –
17.06.2017г.
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.415, ал.5 ГПК заповед
№171 от 24.01.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. №269/2019г. по описа на РС-Пазарджик за разликата над 114.76лв.
до 276.58лв. - цена на далекосъобщителни услуги, както и за сумата от 42.44лв. –
лихва за забава за периода 04.07.2017г. – 07.01.2019г.
ОСЪЖДА ответника Й.И.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6, на
основание чл.79, ал.1, предл.І ЗЗД вр. чл.342, ал.1 ТЗ, сумата от 152.83лв. - лизингови
вноски по договор за лизинг от 26.11.2016г., дължими за периода от м. юни,
2017г. – м. октомври, 2018г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над 152.83лв.
до предявения размер от 161.82лв.
ОСЪЖДА ответника Й.И.Д. с ЕГН ********** *** да
заплати на ищеца „Теленор България“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.София, ж.к. „Младост 4“, бизнес парк „София“, сграда 6 съдебни
разноски по делото в размер на 665.51лв.
и съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №269/2019г. на РС –
Пазарджик в размер на 56.41лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: