№ 114
гр. Пловдив, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20255000500063 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Въззивна жалба вх.
№4997/25.11.2024 г., подадена от П. С. Г., чрез адв. Т. Т., против Решение №122/10.10.2024 г.
по гр.д.№99/2024 г. на ОС – Кърджали, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя
против ответниците Г. М. Г. и П. П. Г. искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 30 000 лв., частичен иск от сумата 78820 лв., дължима по
споразумение от 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, за
периода от датата на предявяване на иска, до окончателното плащане, като ищецът е осъден
да заплати на ответниците направените разноски в размер на 2100 лв. Релевирани са
оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, и
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят е ищец в производството, като за първото съдебно заседание той не е бил
редовно призован. Съдът неправилно приложил разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК, като е
приел ищеца за редовно уведомен, което е нарушило правото му на защита, тъй като е бил
лишен от възможността да оспори пред първостепенния съд истинността на представения с
отговорите на исковата молба документ – копие от Декларация за липса на задължения от
20.12.2023 г., представен в заверен за вярност с оригинала препис, изготвен от процесуалния
представител на ответниците. За да постанови отхвърлителния диспозитив, съдът е взел
предвид единствено посочения документ, като не е разгледал в съвкупност събраните по
делото доказателства, а именно: споразумение от 08.01.2020 г., в което е обективирано
признание от ответниците за дължимостта на претендираните суми, както и представените
1
нотариалнозаверени отговори от ответниците, депозирани по друго дело, в които отново се
прави признание за дължимост на претендираните суми. С въззивната жалба истинността на
Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г. се оспорва, като се твърди същата да не
е съставяна и подписвана от ищеца – както ръкописно изпълнения текст на двете му имена
/“П. Г.“/, така и изпълненият кратък подпис, не са положени от жалбоподателя П. Г., сочен
като автор на документа. Настоява за отмяна на обжалваното решение. Заявява се претенция
за присъждане на всички направени от ищеца разноски за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията за редовност, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил Отговор вх.№338/22.01.2025 г., подаден от Г. М. Г. и П. П. Г., двамата чрез адв.
М. К.. Оспорва се въззивната жалба, като неоснователна. Не са налице твърдяните
процесуални нарушения, правилно е приложена от съда разпоредбата на чл.41, ал.2 от ГПК,
неоснователно е наведеното оплакване, че ищецът не е имал възможност да оспори
истинността на декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г. По тези съображения се
поддържа, че е настъпила процесуална преклузия за направеното от ищеца с въззивната
жалба оспорване на посочения документ. Настоява се обжалваното решение да се потвърди,
като правилно и законосъобразно.
На основание чл.269 от ГПК съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд
в надлежен състав, в изискуемата от закона писмена форма, и е подписан, поради което е
валиден. Същият е постановен от родово компетентен съд, по допустим иск, предявен от и
срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустим.
По правилността на решението, въз основа на събраните по делото доказателства, на
основание чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, съдът намира следното:
Исковото производство е било образувано на 08.05.2024 г., по предявен от П. С. Г. против Г.
М. Г. и П. П. Г., иск с правно основание чл.79 от ЗЗД, за изпълнение на договорно
задължение за плащане на сумата от 30 000 лв., представляваща частично предявена
претенция от общо вземане на ищеца в размер на 78 820 лв., възникнало по силата на
споразумение от 08.01.2020 г., като е предявена и акцесорна претенция за присъждане на
вземането ведно със законната лихва върху претендираната главница, за периода от датата на
предявяване на иска, до окончателното плащане.
В срока по чл.131 от ГПК, ответниците са релевирали възражения:
За недопустимост на иска, поради липса на правен интерес за ищеца, тъй като
отношенията между страните във връзка с подписаното споразумение от 08.01.2020 г.
са напълно уредени със сключен между страните Нотариален акт за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г. №.... г. на нотариус
К.З.;
2
Оспорват се датите на съставяне на представеното споразумение от 08.01.2020 г. както
и на визираните в него договори за заем. Твърди се, че действителна дата на
съставянето на договорите за заем е датата 25.10.2023 г., а действителната дата на
съставяне на споразумението е 22.12.2023 г.;
Подписаните между страните договори за заем, посочени в споразумение от
08.01.2020 г., са абсолютно симулативни – в действителност ответниците са ги
подписали, без да е налице заемно правоотношение, а с оглед създаване на
привидност, че ищецът има качеството на кредитор, с което да се легитимира по гр.д.
№312/2023 г. на ОС – Кърджали.
Споразумението от 08.01.2020 г. също е абсолютно симулативно, като същото е
създадено на 22.12.2023 г., след като П. С. Г. представил на ответниците изготвена от
него Декларация с дата 20.12.2023 г., че цялата дължима сума по договорите за заем в
размер общо от 78 820 лв. е изцяло платена. Споразумението е създадено, с оглед
създаването на привидност, че ищецът има качеството на кредитор по отношение на
ответниците, за нуждите на гр.д.№312/2023 г. на ОС – Кърджали, и направените в него
изявления са симулативни. Симулативни са и признанията за наличие на задължения
по това споразумение, направени с отговорите на исковата молба по гр.д.№312/2023 г.
с нотариална заверка на подписите от 22.12.2023 г.;
Поддържа се неоснователност на иска, поради:
антидатиране на договорите за заем, антидатиране на споразумението от
08.01.2020 г.
абсолютна симулативност на споразумението от 08.01.2020 г. и на визираните в
него договори за заем - същите са съставени с оглед създаването на привидност,
че ищецът има качеството на „кредитор“ по отношение на ответниците, за
нуждите на гр.д.№312/2023 г. на КОС;
Симулативност на направеното признание на задълженията по споразумението
от 08.01.2020 г., с оглед създаването на привидност, че ищецът има качеството на
„кредитор“ по отношение на ответниците, за нуждите на гр.д.№312/2023 г. на
КОС;
Сключено между страните Споразумение от 15.07.2022 г., в което страните са
декларирали, че няма да имат претенции една към друга по извънсъдебен или
съдебен ред;
Претенцията е неоснователна, на основание Декларация за липса на задължения
от 20.12.2023 г.;
Задълженията за плащане на издръжка, които ищецът е поел към ответниците с
Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка от 08.05.2020 г. №.... г. на нотариус К.З., го легитимират не като
кредитор, а като длъжник на ответниците, като по повод неизпълнение на
задълженията му да издържа ответниците има висящо производство по гр.д.
№563/2024 г. на РС- Кърджали. Това задължение той е изпълнил частично, като
в периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2022 г. е заплащал дължимата издръжка по
3
нотариалния акт от 08.05.2020 г.
Релевираното възражение за недопустимост на предявения иск, поради липса на правен
интерес на ищеца, е неоснователно. Предявеният иск е осъдителен. В исковата молба се
твърди наличие на съществуващо изпълняемо вземане с настъпил падеж, което не е
изпълнено от длъжника до предявяването на иска. При уважаването му ищецът би се сдобил
с изпълнителен титул за вземането, което претендира, и може да поиска принудителното му
изпълнение. Ето защо, с оглед релевираните в исковата молба твърдения, за ищеца е налице
правен интерес от предявяването на иска. Твърденията на ответниците, че процесното
облигационно отношение е уредено между страните /чрез плащане, прихващане,
опрощаване, новиране, даване вместо изпълнение, или по друг способ/, е въпрос по
съществото на спора. Релевираното възражение от ответниците за уреждане на отношенията
между страните чрез прехвърляне на недвижими имоти и сключване на споразумение,
съставлява правопогасяващо възражение, което подлежи на доказване в състезателното
исково производство, при лежаща върху ответниците доказателствена тежест, която им е
била указана от първостепенния съд.
За установяване на релевираното от ответниците правопогасяващо възражение, същите са
представили по делото писмени доказателства, в това число и Декларация за липса на
задължения от 20.12.2023 г., изходяща от ищеца като неин автор. Във въззивното
производство е прието от съда, че в първоинстанционното производство ищецът не е бил
редовно призован за единственото проведено открито съдебно заседание, не му е връчен
редовно препис от проекта за доклад, както и приложените към призовката 2 броя отговори
на исковата молба и приложените към тях документи, поради което за ищеца не е настъпила
процесуална преклузия да оспори приетите в това съдебно заседание писмени
доказателства, представени от ответниците, в това число и Декларация за липса на
задължения от 20.12.2023 г., и пред въззивния съд е открито производство производство по
оспорването на автентичността на същата декларация. От заключението на допусната
съдебно-графологична експертиза /на л.64-67 от въззивното дело/ се установява, че както
текста „П. Г.“, така и положеният под документа кратък подпис, не са изпълнени от П. С. Г.,
посочен в документа като негов автор. За да достигне до този извод, експерта е направил
сравнително изследване на наличните по делото и в служба БДС образци от почерка и
подписа на П. С. Г. и е констатирал, че между тях е налице съвпадение в общите и частни
графични признаци, които дават основание да приеме, че всички ползвани от експертизата
сравнителни образци от делото и налични в служба БДС са изпълнени от едно и също лице.
В експертизата са визуализирани общите и частните графични признаци на изследвания
текст и подпис, с тези на сравнителните образци, и са конкретно посочени и описани
различията, които експертизата констатира – при изследвания подпис се установява:
занижена степен на обработеност, липсва наклон на буквените и щриховите елементи,
преобладаваща ъгловидна форма на движение, разтегнат по хоризонтала, средно свързан,
с ниска степен на координация на движенията, забавен темп, равностранен натиск. За
разлика от изследвания подпис, сравнителните образци се характеризират със: средна
4
степен на обработеност, с преобладаваща примковидна форма на движение, десни по
наклон буквени и щрихови елементи, свързани помежду си, изпълнени с бърз темп и добра
координация на движенията. Въз основа на тези констатации, вещото лице обосновава
извод, че подписът – обект на изследването съдържа всички признаци на имитация. По
отношение на почерка, с който е изписан текстът „П. Г.“, вещото лице констатира, че
ръкописният текст – обект на изследването се характеризира със: занижена степен на
обработеност, като на места има едни и същи букви с по-висока степен на обработеност,
със смесен наклон, с преобладаваща ъгловидна форма на движение, с ниска степен на
свързаност. За разлика от изследвания текст, ръкописните текстове от сравнителните
образци, изпълнени от П. С. Г., се характеризират със: средна степен на обработеност, с
десен наклон, с преобладаваща примковидна форма на движение, със средна степен на
свързаност. Експертизата констатира съществени различия в конкретни частни признаци на
почерка /формата на движение и свързването при изпълнение на конкретни елементи/, с
който е изписан изследвания текст, и почерка, с който са изпълнени сравнителните образци
от почерка на П. С. Г., които са визуализирани в експертизата. От тези различия
експертизата обосновава извод, че ръкописният текст, с който са изпълнени двете имена „П.
Г.“, не е изпълнен от П. С. Г..
Съдът кредитира така изготвеното заключение на съдебно-графологичната експертиза, като
го намира за компетентно изготвено, изводите на вещото лице са обосновани с визуализация
на конкретните различия в общите и частните признаци на изследваните обекти. При
изслушване на експертизата в открито съдебно заседание експертът пояснява, че за
изготвяне на заключението вещото лице е ползвало наличните по делото образци от подписа
и почерка на П. С. Г., както и образците от почерка и подписа на същото лице, съхранявани
в ОДМВР, в служба „Български документи за самоличност“, които предварително са
изследвани от вещото лице. Като е констатирано, че всички образци от почерка и подписа
на П. С. Г., налични по делото и в ОДМВР са изпълнени от едно и също лице, за нуждите на
експертизата не са били необходими допълнителни сравнителни образци от подписа и
почерка на П. С. Г..
Съдът взема предвид и изричното заявление на процесуалния представител на ответниците,
че ответниците не притежават оригинала на документа и твърдят, че същият им е бил
предоставен от ищеца единствено под формата на копие /протоколи на л.50 и на л.78 от
въззивното дело/. Следователно, направената от процесуалния представител заверка за
вярност с оригинала на представеното по делото копие от изследвания документ е базирана
не на личните впечатления на адвоката, извършил заверката, а единствено на твърдението
на ответниците за автентичност на документа. Обективната невъзможност да бъде изследван
оригинала на документа допълнително разколебава извода, че автентичен документ с
посоченото съдържание е бил съставен от ищеца по делото.
По тези съображения и на основание чл.194, ал.3 от ГПК съдът намира за установено по
делото, че документът, представляващ копие от Декларация за липса на задължения от
20.12.2023 г., депозиран на л.68 от гр.д.№99/2024 г. на ОС – Кърджали, е неистински, и го
5
изключва от доказателствата по делото.
От останалите по делото писмени доказателства съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
От Споразумение от 08.01.2020 г. /на л.9/ се установява, че между ответниците Г. М. Г. и П.
П. Г., от една страна, и от друга страна ищеца П. С. Г., е постигнато съгласие, че Г. М. Г. и П.
П. Г. дължат на П. С. Г. обща сума в размер на 78 820 лв., което задължение произтича от
шест посочени договора за заем:
По договор за заем от 15.11.2018 г. - сумата от 9900 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3960 лв.;
По договор за заем 26.12.2018 г. – сумата от 9500 лв. главница, и начислена неустойка
по същия договор в размер на 3800 лв.;
По договор за заем от 07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3880 лв.;
По договор за заем от 12.07.2019 г. – сумата от 8 800 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3520 лв.;
По договор за заем от 10.10.2019 г. – сумата от 9000 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3600 лв.;
По договор за заем от 18.12.2019 г. – сумата от 9400 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3760 лв.
Със същото споразумение страните са се съгласили общо дължимата сума от 78 820 лв. да
бъде заплатена в срок до 08.02.2020 г., след което върху задълженията за главница ще
започне да се начислява законна лихва за забава.
Ведно със Споразумението от 08.01.2020 г., по делото са представени и визираните в
споразумението шест броя договори за паричен заем /на л.10-15 от делото на КОС/, в които
се установява, че ответниците са получили в брой посочените суми на главниците, и всеки
от договорите е с реквизити на разписка за получаване на тези суми. В договорите е
определен срок за връщане на заетите суми, като падежите на първите пет договора са
настъпили към момента на подписването на Споразумението от 08.01.2020 г. Падежът за
връщане на заетата сума по договора за заем от 18.12.2019 г. е бил 30.01.2020 г., като със
Споразумението от 08.01.2020 г. е уговорен нов падеж на задължението по този договор –
08.02.2020 г., и основанието за начисляване на неустойката по този договор в размер на 3760
лв. не е било настъпило, но съдът намира, че уговорката за заплащане на неустойка в
посочения размер при неплащане на задължението в уговорения нов срок, е била запазена, с
оглед потвърждаването на задължението за неустойка по този договор със споразумението
от 08.01.2020 г.
От представения по делото Отговор на искова молба по гр.д.№312/2023 г. на ОС –
Кърджали, подписан от Г. М. Г., с нотариална заверка на подписа рег.№3904/22.12.2023 г. на
Нотариус Е.К. на НК /на л.5-6 от делото на КОС/, се установява, че в същия документ е
инкорпорирано признание на Г. М. Г., че заедно със съпругата си П. П. Г. са се задължили
6
към своя внук П. С. Г. по силата на сключено с него споразумение, в срок до 08.02.2020 г. да
му заплатят сумата от 78 820 лв., представляваща заети суми и натрупани неустойки по шест
договора за заем, като към датата на изявлението /22.12.2023 г./ все още сумата продължава
да е дължима. По делото е представен и Отговор на искова молба по гр.д.№312/2023 г. на
ОС – Кърджали, със същото съдържание, изходящ от П. П. Г., с нотариална заверка на
подписа рег.№3906/22.12.2023 г. на Нотариус Е.К. на НК /на л.7-8/.
Автентичността на така представените с исковата молба писмени доказателства не е била
оспорена от ответниците в срока за отговор на исковата молба – с отговора на исковата
молба ответниците потвърждават, че са подписали посочените писмени документи и са
направили изявленията, инкорпорирани в тях. Оспорва се датата на съставянето на тези
документи, като се твърди, че същите са антидатирани, като се твърди да са съставени на
значително по-късни дати – действителната дата на съставяне на договорите за заем се
твърди да е датата 25.10.2023 г., а действителната дата на съставяне на споразумението се
твърди да е 22.12.2023 г. Релевираните възражения са свързани с твърдения за
симулативност на изявленията – сочи се абсолютна симулация относно установените със
същите писмени доказателства облигационни правоотношения между ищеца и двамата
ответници, възникнали по повод процесното споразумение от 08.01.2020 г. и шестте
договора за заем, визирани в него. Така релевираните възражения следва да бъдат
квалифицирани като такива за нищожност на процесното споразумение от 08.01.2020 г. и
визираните в него договори за заем, на основание чл.26, ал.2, т.5 от ЗЗД – поради тяхната
привидност.
По отношение привидния договор се приема, че такъв е налице, когато страните са се
съгласили, че няма да си дължат посочените престации – т.е налице е предварително
съгласуване между лицата, които сключват тези сделки – общо намерение и предварителна
договореност между страните за създаване на привидни отношения, които да навеждат на
извода, че привидната сделка действително е осъществена. В тежест на този, който
претендира, че сделката е привидна, е да докаже симулацията чрез провеждане на пълно
доказване на този факт. Когато има съставено т.нар. „обратно писмо“, то доказва директно и
пълно симулативността на атакуваната сделка, без да са необходими други доказателства.
Същото съставлява писмено изявление, направено от насрещната страната по договора, в
което ясно и категорично е призната симулативността на направеното изявление за
сключване на договора. Ако документът е истински, той е достатъчно доказателства за
разкриване на симулацията. Когато обаче не е налице т.нар.“обратно писмо“, законът
допуска доказването на симулация и чрез свидетелски показания, но само при наличието на
т.нар.“начало на писмено доказателство“ (чл.165, ал.2 от ГПК). Касае се за документ,
изходящ от насрещната страна, и правещ вероятно основателен доводът за наличие на
привидност. Този документ не разкрива сам по себе си симулацията, тъй като не съдържа
изрично признание за нея, но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по
сделката да не са желали настъпването на последиците й, и да са направили волеизявленията
привидно – в него са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно
7
сделката да е симулативна /така в Решение №50106/26.07.2023 г. по гр.д.№3187/2022 г. на
ВКС -4-то г.о., Решение №50004/01.02.2023 г. по гр.д.№1208/2022 г. на ВКС, 3-то гр.отд./.
В конкретния случай, с отговора на исковата молба ответниците са представили като
доказателство Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., депозиран на л.68 от гр.д.
№99/2024 г. на ОС – Кърджали, който документ има характеристиките на „начало на
писмено доказателство“ по смисъла на чл.165, ал.2 от ГПК, което прави вероятно
твърдението за симулативност на изявленията, направени от ответниците на 22.12.2023 г. в
представените по делото два броя отговори на искова молба по гр.д.№312/2023 г. на ОС –
Кърджали /с нотариална заверка на подписите на ответниците/, в които се признава
наличието на валидно и непогасено задължение в размер на 78 820 лв. към П. С. Г. по
Споразумението от 08.01.2020 г., възникнало на основание посочените в споразумението
шест броя договори за заем. Респективно – прави вероятно и твърдението за симулативност
на самото споразумение от 08.01.2020 г. и визираните в него договори за заем. С оглед на
така представения от ответниците писмен документ, допустимо е било на основание чл.165,
ал.2 от ГПК установяване на симулативността със свидетелски показания и при липса на
изрично съгласие за това, дадено от ищеца, по реда на чл.164, ал.2 от ГПК. Ето защо,
поисканите от ответниците гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Р.Р. са били
допустими. Същите обаче са събрани при условията на открито съдебно заседание, което е
проведено при нередовно призоваване на ищеца, поради което показанията на свидетеля не
са събрани по надлежния ред и не следва да се ценят от въззивния съд. Въззиваемите не са
направили искане за повторно събиране на това доказателствено средство, въпреки приетото
в доклада на въззивния съд нередовно призоваване на ищеца за първото открито съдебно
заседание. Дори се приеме, че дадените от св. Р.Р. показания могат да бъдат ценени като
доказателства по делото, те не съдържат конкретна информация за релевантните по делото
факти – показанията на свидетеля са общи, неконкретни, свидетелят твърди, че не си спомня
да е присъствал на подписването на отговори по гр.д.№312, като няма спомен и за самото
дело.
За установяване на симулативността на Споразумението от 08.01.2020 г., и на посочените в
споразумението шест броя договори за заем, са представени и писмени доказателства. По
делото е представен и Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу
задължение за издръжка от 08.05.2020 г., по силата на който Г. М. Г. и П. П. Г. са
прехвърлили на П. С. Г. собствените си 17 броя недвижими имоти, срещу задължението на
приобретателя да заплаща общо на двамата прехвърлители, до края на живота им, месечна
издръжка, която за първите две години е уговорена в размер на 3000 лв. месечно, е след това
в размер на 2000 лв. месечно. Наред с това задължение, приобретателят се е задължил да
заплати на прехвърлителите, за издръжка, в деня на подписването на договора сумата от
15 000 лв., в срок до 30.06.2020 г. сумата от 10 000 лв. и в срок до 30.09.2020 г. сумата от
10 000 лв. Със същия договор прехвърлителите са се отказали от правото си да получат
обезщетение за ползването на прехвърлените имоти за периода от 01.01.2018 г. до 08.05.2020
г., както и от други свои права и претенции, които имат по отношение на трети за сделката
8
лица. От Удостоверение изх.№1900/26.06.2024 г., издадено от Кърджалийски районен съд
/на л.28 от делото на КОС/, се установява, че пред същия съд е висящо гр.д.№563/2024 г., с
предмет предявен частичен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10 000 лв. – част от
неизпълнено задължение по т.4 от сключения по нотариален ред договор от 08.05.2020 г., с
ищци Г. М. Г. и П. П. Г., и ответник П. С. Г..
Така установените вземания за издръжка, възникнали в полза на ответниците Г. М. Г. и П. П.
Г. срещу ищеца по делото П. С. Г. въз основа на сключения между тях договор за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г., не
изключва съществуването на предходно възникнало задължение на Г. М. Г. и П. П. Г. към П.
С. Г. за заплащане на сумата от 78 820 лв., представляваща възникнали задължения по
валидно сключени договори за заем. От една страна, забраната на чл.148 от СК за погасяване
на задължение за издръжка чрез извършване на прихващане с насрещно вземане на
длъжника по издръжката, позволява едновременното съществуване на задължение на ищеца
да заплаща издръжка на ответниците, и парично задължение на ответниците към ищеца,
възникнало по силата на споразумението от 08.01.2020 г. Сключения между страните
договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г.,
инкорпориран в представения Нотариален акт №... г. на нотариус К.З. /на л.30-38 от делото
на КОС/ не съдържа изрични изявления на страните за погасяване, новиране, опрощаване,
или преуреждане на отношенията, възникнали между тях въз основа на сключеното между
същите страни Споразумение от 08.01.2020 г., а такова намерение не може да се презумира.
От Съдебно удостоверение изх.№975/26.06.2024 г. на ОС-Кърджали /на л.29/ се установява,
че между П. С. Г. от една страна като ищец, и Г. М. Г., П. П. Г. и „И.И.“ЕООД от друга страна
като ответници, е висящо гр.д.№312/2023 г. на ОС-Кърджали, по предявен на 01.11.2023 г.
иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, с който се претендира относителна недействителност
по отношение на ищеца на договор от 06.03.2020 г. за продажба на недвижими имоти,
сключен между ответниците, което производство е спряно до приключването на настоящото
гражданско дело. Така представеното доказателство не опровергава, а подкрепя извода за
наличие на възникнало вземане в полза на ищеца П. С. Г., което не е било погасено към
датата на сключване на договора от 06.03.2020 г., чиято относителна недействителност по
отношение на кредитора се претендира в производството по гр.д.№312/2023 г. на ОС-
Кърджали. Изводът за симулативност на процесното споразумение и на визираните в него
договори за заем се разколебава от липсата на предоставен от мнимия кредитор П. С. Г. на
мнимите длъжници обратен документ, с изрично признаване на привидния характер на
подписаните договори за заем и на споразумението от 08.01.2020 г., дори когато ответниците
по гр.д.№312/2023 г. на КОС изрично са признали задължението от 78 820 лв. възникнало по
процесното споразумение, произтичащо от сключените договори за заем в изготвените от
тях отговори на исковата молба, и са заверили пред нотариус подписите си под така
направените от тях признания на задължението. Ако ищецът е предоставил на ответниците
Декларация за липса на задължения от 20.12.2023 г., за да ги мотивира да подпишат
отговорите на исковата молба по гр.д.№312/2023 г., и нотариално да заверят подписите си
9
върху тези изявления, логично е те да изискат обратният документ, който им се предоставя,
да бъде изготвен в същата форма /с нотариална заверка на подписа/, и да им бъде предаден
в оригинал, което не е сторено.
По така изложените съображения съдът намира да не се установява от фактическа
страна по несъмнен начин твърдяната от ответниците симулативност на сключеното между
страните споразумение от 08.01.2020 г., както и на договорите за заем, посочени в него,
поради което от правна страна съдът намира, че релевираното възражение за нищожност на
споразумението от 08.01.2020 г. на това основание, е неоснователно.
Не се установява и възражението на ответниците, че отношенията им с ищеца,
възникнали на основание процесното споразумение от 08.01.2020 г. и визираните в него
договори за заем, са били уредени по силата на чл.17 от последващо сключеното между
същите страни Споразумение от 15.07.2022 г. /на л.39-41 от делото на КОС/. Видно от
съдържанието на това споразумение, в него не се съдържат изрични изявления на страните
за уреждане на отношенията между тях, възникнали във връзка със споразумение от
08.01.2020 г. и договорите за заем, визирани в него. Предмет на споразумението е уреждане
на отношенията между страните във връзка с висящи общо 61 броя искови и изпълнителни
производства, както и възникналите облигационни отношения между тях по силата на
сключения между тях договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за
издръжка от 08.05.2020 г., инкорпориран в представения Нотариален акт №... г. на нотариус
К.З. /на л.30-38 от делото на КОС/. Дори да се приеме, че общата разпоредба на чл.17 от
подписаното Споразумение от 15.07.2022 г. включва в себе си и отказ от възникналото
вземане в полза на П. С. Г. по силата на Споразумение от 08.01.2020 г., то отказът от бъдещи
съдебни и извънсъдебни претенции, е поставен под условие /“при изпълнение точно и в
срок на ангажиментите по настоящото споразумение“/, което не се установява да е
настъпило. Напротив – по настоящото дело са налични доказателства за образувани след
споразумението от 15.07.2022 г. поне две съдебни производства /гр.д.№563/2023 г. и гр.д.
№312/2023 г./ между същите страни, засягащи правоотношенията – предмет на
споразумението от 15.07.2022 г. Този факт е индиция, че страните не считат за изпълнени
точно и в срок ангажиментите, поети със споразумението между тях от 15.07.2022 г., поради
което не се установява да е настъпило предвиденото в чл.17 условие за отказ от претенции
във връзка с възникнали до споразумението правоотношения между страните.
При така установеното от фактическа и правна страна, възражението на ответниците
за уреждане на възникналите правоотношения между тях по силата на чл.17 от
Споразумение от 15.07.2022 г. е неоснователно.
На следващо място, не се установява отношенията между страните, възникнали по
силата на процесното Споразумение от 08.01.2020 г., да са били новирани чрез сключените
помежду им договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка от
08.05.2020 г., инкорпориран в представения Нотариален акт №... г. на нотариус К.З. /на л.30-
38 от делото на КОС/ или чрез подписаното между същите страни споразумение от
15.07.2022 г., в какъвто смисъл може да бъде прието наведеното възражение от ответниците
10
с отговора на исковата молба. Макар да са налице някои от предпоставките на обективната
новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД /валидно възникнало ново задължение към същия
кредитор – за прехвърляне на недвижими имоти, разлика между старото задължение /за
връщане на заети суми и плащане на неустойка/ и новото задължение /за прехвърляне на
собствеността върху недвижими имоти/, различен предмет на старото и новото задължение/,
нов елемент в състава на облигационното отношение /задължение за прехвъляне на
собствеността върху недвижими имоти, плащане на издръжка за определен период,
задължение за отказ от права към трети лица/, то не се установява намерение за новиране у
двете страни по облигационното отношение – за замяна на старото задължение с новото
задължение. За да е релевантна волята у съконтрахентите за подновяване на едно
задължение по смисъла на чл.107 от ЗЗД, или за погасяването му чрез приемане в
изпълнение на нещо различно от дължимото /dacio in solutum/ по чл.65, ал.2 от ЗЗД, следва
същата да е изразена изрично и недвусмислено, а не да се извежда по тълкувателен път /в
т.см. Решение №136/06.11.2015 г. по т.д.№2483/2014 г. на ВКС – 2-ро т.о.; Решение
№210/22.12.2014 г. по търг.д.№4090/2013 г. на ВКС; Решение №70/02.08.2016 г. по т.д.
№1202/2015 г. на ВКС – 1-во т.о.; Решение №132/08.07.2013 г. по гр.д.№653/2012 г. на ВКС,
Решение №145/28.01.2021 г. по т.д.№2739/2019 г. на ВКС – 1-во търг.отд./. Тъй като в
посочените последващо сключени между страните договор за прехвърляне на недвижими
имоти срещу задължение за издръжка от 08.05.2020 г., инкорпориран в представения
Нотариален акт №... г. и споразумение от 15.07.2022 г., липсва изрично изразена воля на
страните да погасят възникналото задължение по силата на споразумение от 08.01.2020 г. за
заплащане на сумата от 78 820 лв., чрез прехвърляне на собственост върху 17 недвижими
имота /споразумение за dacio in solutum по чл.65, ал.2 от ЗЗД/, или да новират дълга, като
вместо задължението за плащане на сумата от 78 820 лв. да поемат други задължения /да се
откажат от свои права по отношение на трети лица, да прекратят висящи дела, да прехвърлят
собственост върху недвижими имоти/, релевираното в този смисъл възражение от
ответниците следва да се отхвърли, като неоснователно.
При лежаща върху ответниците доказателствена тежест да установят изпълнение на
задължението, възникнало по силата на сключеното с ищеца Споразумение от 08.01.2020 г.
да му заплатят сумата от 78 820 лв., представляваща дължима главница и начислена
неустойка по посочените шест броя договори за заем, по делото не се установява
задължението да е платено, или погасено чрез друг погасителен способ. Посоченото
обосновава извод за основателност на предявения иск за реално изпълнение на
задължението, и осъждане на ответниците да заплатят сумата от 30 000 лв., представляваща
част от общото задължение в размер на 78 820 лв. представляващо неплатени главници и
неустойки по договори за заем, както следва:
По договор за заем от 15.11.2018 г. - сумата от 9900 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3960 лв.;
По договор за заем от 26.12.2018 г. – сумата от 9500 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3800 лв.;
11
По договор за заем от 07.03.2019 г. - сумата от 9 700 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3880 лв.;
По договор за заем от 12.07.2019 г. – сумата от 8 800 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3520 лв.;
По договор за заем от 10.10.2019 г. – сумата от 9000 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3600 лв.;
По договор за заем от 18.12.2019 г. – сумата от 9400 лв. главница, и начислена
неустойка по същия договор в размер на 3760 лв.
Тъй като в споразумението от 08.01.2020 г. страните не са договорили изрично по какъв
начин е разпределено задължението между двамата длъжници, нито е изрично уговорена
пасивна солидарност между тях, предполага се, че същите са задължени в равни части да
заплатят дължимата сума, поради което всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да
заплати на ищеца ½ /една втора/ част от сумата от 30 000 лв., ведно със законната лихва за
периода от предявяването на иска 08.09.2024 г. до окончателното плащане.
При този изход от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца направените съдебни и деловодни разноски за двете съдебни
инстанции. За първоинстанционното производство ищецът е направил разноски за държавна
такса в размер на 1200 лв. За въззивното производство ищецът е направил разноски в размер
на 600 лв. за държавна такса, 400 лв. за експертиза и 6250 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна е релевирала възражение за прекомерност на претендираните разноски
за адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, на основание чл.7, ал.2, т.4 във вр. чл.2,ал.7, възнаграждението на
адвоката се изчислява на базата на общия размер на вземането от 78 820 лв. - в размер на
6955,60 лв. Претендираните от ищеца разноски за въззивната инстанция са в по-нисък
размер от предвидения по наредбата за възнагражденията за адвокатска работа. Съдът взема
предвид, че във въззивното производство са събирани нови доказателства, и са разглеждани
всички възражения на двете страни, поради което съдът приема, че делото пред въззивната
инстанция е с фактическа и правна сложност, обосноваваща възнаграждение в посочения
размер. Процесуалният представител на въззивника не се е явявал лично в съдебните
заседания, но е осъществил активни и ефективни процесуални действия за защита
интересите на въззивника, като е правил релевантни доказателствени искания, представял е
нови доказателства, и е участвал с писмени становища по доказателствата и по съществото
на спора. Ето защо, съдът намира релевираното възражение за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователно, и ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца по ½ част от претендирания размер на
разноските.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
12
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение №122 от 10.10.2024 г., постановено по гр.д.№99 по описа
за 2024 г. на Окръжен съд – Кърджали, И ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г. М. Г., с ЕГН**********, и П. П. Г., с ЕГН**********, двамата с адрес: гр.
К.“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.21, да заплатят на П. С. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр. П.“ №51,
ет.3, ап.7, на основание Споразумение от 08.01.2020 г., общо сумата 30 000 лв. /тридесет
хиляди лева/ - по 15 000 лв. /петнадесет хиляди лева/ всеки от тях, представляваща част от
общо дължима сума от 78 820 лв. /седемдесет и осем хиляди осемстотин и двадесет лева/ -
неплатени главници и неустойки по договори за заем, в това число: главница 9900 лв. и
начислена неустойка в размер на 3960 лв. по договор за заем от 15.11.2018 г.; 9500 лв.
главница и начислена неустойка в размер на 3800 лв. по договор за заем 26.12.2018 г.; 9 700
лв. главница и начислена неустойка в размер на 3880 лв. по договор за заем от 07.03.2019 г.;
8 800 лв. главница и начислена неустойка в размер на 3520 лв. по договор за заем от
12.07.2019 г.; 9000 лв. главница и начислена неустойка в размер на 3600 лв. по договор за
заем от 10.10.2019 г.; 9400 лв. главница и начислена неустойка в размер на 3760 лв. по
договор за заем от 18.12.2019 г., ВЕДНО със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., за
периода от 08.09.2024 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА Г. М. Г., с ЕГН**********, и П. П. Г., с ЕГН**********, двамата с адрес: гр.
К.“, бл.8, вх.Б, ет.2, ап.21, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплатят на П. С. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. П.“ №51, ет.3, ап.7, общо сумата 10 250 лв. /десет хиляди двеста и
петдесет лева/ - по 5125 лв. /пет хиляди сто двадесет и пет лева/ всеки от тях,
представляваща разноски за двете съдебни инстанции, в това число 1800 лв. за държавни
такси, 400 лв. за експертиза, и 6250 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13