Мотиви към
присъда № 901/19.12.2016 година по НОХД № 01304 година по описа на Пернишки
районен съд за 2015 година .
С обвинителен акт Районна
прокуратура-гр.Перник е повдигнала обвинение
срещу Г.С.М. за престъпление по 142 а ал.4 пр.3-то вр. с ал.1 от НК,за
това,че в периода от 20.01.2014 година до 23.01.2014
година в гр.Перник кв.”***” бл.21
ап.18 противозаконно лишил Д.Б.М.
от свобода,като я държал против волята й
в апартамента и прилежащото мазе
на посочения адрес и лишаването от свобода е продължило повече от две
денонощия.
Със същия обвинителен акт Районна прокуратура-гр.Перник е повдигнала
обвинение срещу подсъдимия за престъпление по чл.296 ал.1 от НК,за това,че на
20.01.2014 година в гр.Перник не изпълнил заповед за защита от домашно насилие
№890/20.12.2013 година на Окръжен съд-гр.Перник ,като се доближил до Д.Б.М. и
отишъл в жилището й–къща ,находяща се в гр.Перник
кв.”***” ул.”***”№2А.
Представителят на прокуратурата
поддържа така повдигнатите обвинения срещу
подсъдимия.Предлага същия да бъде признат за виновен по тях.Прокурорът предлага за деянието по чл.142
а ал.4 пр.3-то вр.
с ал.1 от НК да му бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от
една година и шест месеца,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК да
бъде отложено за срок от три години,считано от влизане на присъдата законна сила.За деянието по чл.296 ал.1 от НК
представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание “Пробация” с налагане на задължителните пробационни мерки по чл.42 б ал.1 т.1 и т.2 от НК с периодичност два пъти седмично и
продължителност на всяка една от пробационните мерки
две години.Прокурорът предлага също по отношение на подсъдимия да намери
приложение разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,като му бъде определено общо
най-тежко наказание за двете деяния в размер на най-тежкото от тях,а именно
една година “лишаване от свобода” с приложение на института на “условното осъждане”.
Назначения за служебен защитник на подсъдимия
на основание чл.94 ал.1 т.9 от НПК адв.Е.Т. предлага същия да бъде признат за невиновен по
повдигнатите и предявени обвинения .Намира,че същите не са доказани по
несъмнен,категоричен и безспорен начин.Счита,че фактическата обстановка
,описана в обстоятелствената част на обвинителния акт не кореспондира със
събраните в хода на досъдебното производство и проведеното съдебно следствие
гласни и писмени доказателства.Алтернативно защитникът на подсъдимия предлага в
случай ,че бъде признат за виновен по повдигнатите и предявени обвинения да му
бъде наложено наказание в минималния предвиден в закона размер за всяко от
деянията,като намери приложение разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК.Адв.Т. предлага по отношение на подсъдимия да намери
приложение и разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,като му бъде определено и
наложено едно общо най-тежко наказание за двете деяния,както и съдът да
приспадне времето,през което същия е бил с мерки за неотклонение “Задържане под
стража” и “Домашен арест”.
Подсъдимия Г.С.М.
не се признава за виновен по повдигнатите му и предявени обвинения.Намира,че те са изградени основно върху негативното
отношение на М. към неговата личност.Намира,че поведението й е тенденциозно и
злепоставящо го и се отличава с характеристиките на нейния характер.
В последната си дума моли да бъде напълно оправдан.
Пернишкия Районен съд,след като
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:
Подсъдимия Г.С.М.
е роден на *** година в гр.С..Българин е.Има българско гражданство.Живее в
гр.Перник кв.”***” бл.21 ап.18.Има
средно образование.Към момента е безработен.Разведен е .За осъществен състав на
престъпление по чл.216 ал.1 от НК на
19.06.2008 година в района на гр.Ихтиман
с присъда №166/17.12.2009
година на Районен съд-гр.Ихтиман по НОХД №163/2009 година по описа на същия съд
е признат за виновен и му е наложено
наказание “глоба” в размер на 200 лв.По делото няма данни за нейното заплащане
до настоящия момент.
От фактическа страна съдът намери за
установено следното:
Подсъдимия Г.С.М. и св.Д.Б.М. се познават.За известен период от време
през 2011 година двамата живели на съпружески начала.В началото на съвместното
им съжителство отношенията между тях били на добро ниво.В последствие М.
променил поведението си към М..Започнал да се държи неуважително към нея.Това я
мотивирало да пожелае да се разделят.Подсъдимият категорично се
противопоставил.Независимо от нежеланието на М.М.
непрекъснато я преследвал и проявявал желание да продължат взаимоотношенията
си.Тъй като М. била категорична по отношение на този въпрос по нейна молба било
образувано гр.дело №2641/2013 година по Закона за защита от домашно насилие.С
влязло в законна сила на 20.12.2013 година съдебно решение №418/20.12.2013
година на Районен съд-гр.Перник по
гр.дело № 890/2013 година по описа на Окръжен съд-гр.Перник на подсъдимия били
наложени следните ограничителни мерки:”Да приближава Д.Б.М.,както и жилищата й,находящи се в гр.Перник кв.”***” ул.”***” №2 А и гр.Перник
ул.”***” бл.5 ап.1, както и до местата за социални контакти и отдих на същата” за срок от осем месеца ,считано от 10.10.2013
година .
Независимо от наложената му забрана на
20.01.2014 година подсъдимият отишъл в дома на пострадалата,находящ се в гр.Перник кв.”***” ул.”***” №2А.Разбил
прозорчето на входната врата и посредством ключа,който се намирал от вътрешната
й част го отключил.М. била сама в дома си.С помощта на насочен към нея нож,който
взел от масата в стаята,в която установил пострадалата и на отправени
заплахи,че ако не тръгне с него ще я
убие подсъдимият принудил М. да се
подчини на волята му.Държейки я за ръка и като не и предоставил никаква
възможност да се отскубне М. и
пострадалата се придвижили до неговия дом,находящ се
в гр.Перник кв.”***” бл.21 ап.18.М. била силно уплашена и притеснена.В жилището
подсъдимият казал на пострадалата:”Тук ще стоиш.Тук ще живееш.”Жилището,в което
подсъдимия отвел пострадалата против волята й
се състояло от един етаж и мазе.На този етаж имало две стаи,едната от
които абсолютно необитаема.Външната врата на същото се заключвала ,като в
долната част имало заключващо устройство,наподобяващо резе.Жилището имало и
втора входна врата,която също се заключвала. След като я отвел в дома си
подсъдимият взел мобилния телефон и личната карта на М..Там я държал против волята й до 23.01.2014 година.Същия
не й предоставил никаква възможност да
го напусне или да осъществи контакт с близките си по телефона.На молбите си за
това той отвръщал с обиди и физически тормоз.Въпреки това пострадалата успяла
да се добере до мобилен телефон с № ********** и да изпрати текстово съобщение
до своя син св.Д.К.М. със съдържание :”SOS ***”.За синът на пострадалата и нейната
майка,която живеела заедно с тях не било трудно да се досетят къде се намира
тя.Същите били запознати с взаимоотношенията между тях. След получаване на съобщението майката на
пострадалата св.Л.Й.А. сигнализирала органите на МВР Перник,като посочила
местонахождението на своята дъщеря.Незабавно на място в дома на М. пристигнали
служители на МВР Перник 01 Районно управление св. И.И.Р.
и К.И.П..На място,отваряйки им входната врата на жилището подсъдимия отрекъл в
него да се намира пострадалата.Независимо от това в изпълнение на служебните си
задължения служителите на МВР Перник влезли в жилището и направили оглед на
същото.В прилежащо към него мазе установили пострадалата Д.Б.М.,която била
силно уплашена и имала синини по лицето.
По доказателствата :
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за
установена,като взе предвид обясненията на подсъдимия,показанията на
разпитаните по делото свидетели Д.Б.М.,Л.Й.А.,Д.К.М.,К.И.П.,И.И.Р.,Я.Х. Арнаутски/прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК,след изразено съгласие от страна на подсъдимия и неговия защитник/,на В.А.В.,на
В.П.А.,последните двама допуснати до разпит в това процесуално качество по
искане на подсъдимия и неговия защитник,на заключенията по назначените и
изготвени съдебни –медицински и
съдебно-психиатрични експертизи и от събраните в хода на досъдебно производство
№84/2014 година по описа на 01 РУ Перник писмени документи-Заповед за незабавна
защита ,Решение на РС и на ОС гр.Перник по Закона за защита от домашно
насилие,протоколи за оглед и за освидетелстване на лице,справка за съдимост но
подсъдимия,които прие и приложи като доказателства по делото.
В хода на съдебното следствие подсъдимият е
дал обяснения по обвиненията.По същите категорично не се признава за
виновен.Намира,че не е осъществил фактическия състав на престъпленията,за които
срещу него е внесен обвинителен акт в съда.Заявява,че е запознат със
съдържанието на издадената по отношение на него ограничителна заповед и със
задълженията,които има във връзка с
нейното изпълнение.Твърди,че М. е пребивавала в неговия дом по нейна лична
молба ,тъй като по същото време е имала проблеми във взаимоотношенията си със
своя настоящ приятел.Категоричен е ,че не я е лишавал от възможността да ползва
мобилния си телефон и да контактува със своите близки.Твърди също,че ако е
имала желание за това М. би могла да напусне дома му и да се прибере в жилището
си.Основната му теза е че пребиваването на М. в дома му и установяването й там
от полицейските органи е израз на снизхождение от негова страна и наличие на
чувства към нея,тъй като безспорно за известен период от време същите са живели
в условията на съвместно съжителство.Навежда доводи за склонност към
фантазиране от страна на М.,което е предпоставка и за това й поведение –сигнализиране
чрез своите близки на органите на МВР за осъществено престъпление спрямо нея.
На л.120-121 от досъдебното производство е
приложено съдебно решение №1063/10.10.2013 година по
гр.дело №2641/2013 година по описа на Районен съд-гр.Перник,изменено с Решение
№ 418/20.12.2013 година по въззивно гражданско дело №
890/2013 година по описа на Окръжен съд-гр.Перник.Видно от съдържанието на
същото по отношение на подсъдимия са били наложени ограничителни
мерки,изразяващи се в забрана да доближава
Д.Б.М. *** ул.”*** “ бл.5 ап.18 и местата за социални контакти на същата
и за отдих за срок от осем месеца,считано от 10.10.2013 година .
Независимо от наличието на влязло в законна
сила съдебно решение на 20.01.2014 година подсъдимия отишъл в дома на М.,***,където
възползвайки се от факта,че е сама и уплашена проникнал насилствено в него и независимо
от категоричния й отказ я придружил до своя дом.Там й разпоредил
да остане и да съжителства съвместно с него.При пристигането им в дома на М.
същия взел мобилния й телефон и личната й карта.
По отношение на това поведение на
подсъдимия са се формирали две групи свидетелски показания.В едната група
влизат показанията на майката ,на сина на пострадалата и на св.А. , а в другата
тези на полицейските служители,пристигнали на място в дома на М. по сигнал
именно на майката на М..
В показанията си св.М. не отрича,че за
известен период от време е живяла на съпружески начала с М. .Категорична е ,че
на по-късен етап отношенията им са се влошили и тя категорично е отказала да
продължи съвместното си съжителство с него.Независимо от предприетите от нейна
страна мерки по реда на Закона за защита от домашно насилие на 20.01.2014
година подсъдимият пристигнал в нейното жилище.Св. е категорична,че :”Той счупи
горната част на прозорчето,което е остъклено и си мушна ръката отвътре ,за да
отвори и влезе.Аз бях сама.” Св.продължава :”Извади нож,блъсна ме и ме заплаши
да тръгвам с него.Аз отказах,но той започна да ме удря.Заплашваше ме
непрекъснато:”Тръгвай.Иначе ще те убия.”Именно използвайки тези думи и изрази
на посочената дата подсъдимият е придружил пострадалата до своя дом ,находящ се в гр.Перник кв.”***”бл.21 ап.18 ,където й заявил
:”Тук ще стоиш.Тук ще живееш.”По отношение на механизма на затваряне на
жилището св.също е категорична,че :”Външната врата на апартамента се
заключва,като в долната част има резе .......не помня да е имало случай ,да е
нямало врати.”Свидетелката е престояла в това жилище до 23.01.2014 година.През
това време същата нито е могла да излиза,нито да осъществи връзка с близките си
по мобилния телефон.Следва да се отбележи,че свидетелката е живяла съвместно за
известен период от време с подсъдимия,посещавала е преди това неговия дом и е
напълно запозната с разположението на помещенията в него,което е естествено и
закономерно.Едва на посочената дата 23.01.2014 година същата успяла да изпрати
на своя син текстово съобщение,за да идентифицира местонахождението си.По
показанията на синът й св.Д.К.М.:”Майка ми два три дни я нямаше и ние с баба ми
много се притеснихме.Отидохме в полицията да я обявят за издирване ,защото
нямахме никаква информация за нея...Получих SMS от нея,в
който пишеше:”SOS ***”.Синът на
М. веднага се сетил,че най-вероятно майка му се намира в дома на
подсъдимия.Свидетелят също бил запознат с техните минали взаимоотношения.Бил
запознат и с категоричния отказ на
подсъдимия да приеме раздялата с неговата майка.По показанията му:”След
раздялата им многократно сме викали полиция”.Отново по показанията на този
свидетел при отиването му в дома на М.
заедно със служители на МВР Перник там била установена неговата майка,която:”Беше
много уплашена и имаше синини по
лицето.”За влошените взаимоотношения между М. и пострадалата свидетелства и
нейната майка св.Л.Й.А..Вярно е,че тези двама свидетели са син и дъщеря на
пострадалата и естествено са заинтересовани от изхода на делото,но посредством
именно техните показания се установява точно местонахождението на
пострадалата,периода на нейното отсъствие,действията на подсъдимия по отношение
придвижването на М. до неговия дом невъзможността
й да напусне същия,психическото й състояние при идването на органите на
полицията.С показанията на майката и сина на пострадалата кореспондират и
показанията на св.Я.Х.А. ,прочетени по реда на чл.281 ал.1 т.5 от НПК със
съгласието на подсъдимия и неговия защитник
и приложени на л.45 от досъдебното производство.Същите потвърждават твърдяното от последните двама свидетели,че
за известен период от време пострадалата е имала връзка с подсъдимия и че след
нейното прекратяване същия категорично е отказал да приеме този факт.Същото е
било предпоставка и за издаване на ограничителна заповед по отношение на
него.За това св.Арнаутски е бил запознат от пострадалата ,с която поддържал
близки взаимоотношения.На 21.01.2014 година Арнаутски получил на мобилния си
телефон текстово съобщение от телефонен
номер 0988 97 79 13,ползван по същото време от М..Текстът на същото го озадачил
,но и го довел до категоричния извод,че М. има проблем.Текстовото съобщение
гласяло следното:”Ей помияр,хайде спри се най-после
или не ти се живее.”Арнаутски разпознал в това стила на М.,с когото се познавал
много добре и познавал методите му на осъществяване на взаимоотношения с хората
и характеровите му особености.Свидетелят
възпроизвежда показанията на М. по отношение на начина на проникване на М. в
жилището й и последващите му действията там .Вярно е ,че и този свидетел в
известна степен е заинтересован от изхода на делото,тъй като от една страна се
намира в близки взаимоотношения с пострадалата ,а от друга категорично
отношенията му с М. са белязани с негативизъм.Показанията му обаче,преценени в съвкупност с показанията на
св.М. и А. са категорични,безпротиворечащи и
убедителни по отношения на обстоятелства,които се установяват посредством тях и
които съдът държи повторно да отбележи в настоящите мотиви-механизъм на
осъществяване на деянието на М.,поведението му спрямо пострадалата,нейното
поведение ,за да преустанови случващото се по отношение на нея.
С показанията на тези свидетели кореспондират
и показанията на пристигналите на място полицейски служители след подаден
сигнал от майката на М..Св.П. е категоричен:”Отидохме на адрес в кв.”***”и
установихме жена на видима възраст 40-45 години,която заяви,че е държана против
волята си.”Свидетеля е категоричен,че подсъдимия при отиването им на място се е
намирал в дома си,а пострадалата е установена в мазето на същия.На въпроса на
полицейските служители при идването им на място дали освен той някой друг се намира в жилището по
показанията на свидетеля подсъдимият отрекъл такова обстоятелство,но в
последствие при установяване на пострадалата заявил,че тя не се намира против
неговата воля в дома му.В същия смисъл са и показанията на полицейския служител
св.И.И.Р..По отношение на поведението на подсъдимия
на място св.заявява:”На място,на адрес,той/сочи подсъдимия/ ни отвори
вратата,попитахме за въпросното лице Д. и той каза ,че не е вътре на адреса
,покани ни да влезем,да проверим и мисля,че в една от стаите имаше метални
стълби,които водеха нодолу........където намерихме
въпросната Д..”По отношение на поведението на М. св.заявява:”Беше много уплашена,каза,че
стои там от няколко дни против нейната воля,каза също,че той,подсъдимия е взел
телефона й ,разглобил го е.”Показанията на тези двама свидетели,у които липсва
каквато и да било индиция за заинтересованост са
категорични по отношение поведението на подсъдимия спрямо
пострадалата,местонахождението на
същата и причините за невъзможността й да напусне по своя воля дома на М..Съдът
ги кредитира напълно.Последните кореспондират и с показанията на св.М.-син на
пострадалата ,св.А.-нейна майка и св.Арнаутски-неин близък приятел.Няма никаква
нито житейска,нито пък правна логика пострадалата да се е намирала по собствена
воля в дома на подсъдимия,а при идването на полицейските служители същия да им
заявява първоначално,че няма друго лице освен него в дома му.Прави
впечатление,че пострадалата е открита в избено помещение на апартамента на М. и
че е имала видими външни белези от упражнено по отношение на нея насилие.
За физическото състояние на М. дава
яснота и приложения на лист 58-59 от ДП протокол за освидетелстване с писмено
съгласие на лицето от 24.01.2014 година.Видно от приложеното на л.79-81
заключение по назначена и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-медицинска експертиза: На 24.01.2014 година у М. са били констатирани следните
увреждания:Повърхностно разкъсно контузно
нараняване на лигавичната повърхност на горната устна на устата
.Множество кръвонасядания по долен клепач на дясно
око ,в областта на лява буза ,по лигавичните
повърхности на горната и на долната устни на устата ,в дясна слепоочна област
,по шията двустранно ,по външна и по задна повърхности на дясно рамо ,по
вътрешната повърхност на лява лакътна става ,по
задните повърхности на двете предмишници,по гръбните повърхности на двете ръце ,по външна повърхност на
дясна гривнена става ,в лявата седалищна област, по
външна повърхност на ляво бедро и по предна външна повърхност на дясна подбедрица.По заключението на цитираната експертиза тези
увреждания са причинили на М. временно разстройство на здравето,неопасно за
живота.Заключението е категорично ,че е възможно тези увреждания да са получени
по начин и време,както съобщава пострадалата ,както и че по морфологичните си
характеристики отговарят да са получени за периода от 20.01.2014 година,когато
подсъдимия е пристигнал в дома на пострадалата и проникнал насилствено в него
до 23.01.2014 година,когато е последния ден от пребиваването на М. в дома на М..Заключението
по назначената и изготвена съдебно-медицинска експертиза кореспондира със
свидетелските показания относно времето,мястото и механизма на осъществяване на
деянието по чл.142 а ал.4 пр.3-то вр. с 142 ал.1 от
НК от страна на М.,както и безспорното осъществяване от негова страна на деяние
по чл.196 ал.1 от НК.
На лист 60-61 от досъдебното
производство е приложен протокол за освидетелстване на лице с писмено съгласие
на същото по отношение на подсъдимия.Видно от съдържанието на същия в хода на извършеното освидетелстване на
подсъдимия е установено следното:От левия десет ъгъл в посока към устата личат
две успоредни помежду си линейни охлузвания,покрити с лека с тъмночервен цвят
коричка с размери 2,5 см. на 0,2 см. на около 1,1 см. на 0,2 см. отстоящи
помежду си. Горното потвърждава твърденията на пострадалата относно упражнено
физическо насилие върху нея по време на престоя й в дома на М. ,а и
кореспондира с част от констатираните увреждания при нейното освидетелстване и
води до извод за физическо съприкосновение между двамата.
В хода на досъдебното производство е
назначена съдебно-психиатрична експертиза на М. ,приложена на л.63-66 от
същото.Видно от нейното заключение М. не страда от психиатрично заболяване и не
се води на отчет към “Психиатрично отделение” на МБАЛ “Р.Ангелова”
АД-гр.Перник.Към периода на осъществяване на деянията спрямо нея според вещото
лице лекар-психиатър същата е могла да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си .М. е в състояние с оглед психическото си състояние
да възприема факти,които имат значение по делото и да дава достоверни показания
.Същата е психически годна да разбира и противодейства при упражнено психическо
и физическо насилие спрямо нея.
По искане на подсъдимия и неговия
защитник в хода на съдебното следствие е назначена допълнителна
съдебно-психиатрична експертиза на М. със задача в състояние ли е същата да
дава достоверни показания и да участва в следствени и съдебни действия с оглед
наведените от подсъдимия доводи за склонността на същата да фантазира.Видно от
изготвеното и прието като доказателство заключение според лекаря-психиатър
същата не страда от каквато и да било форма на поведенческо разстройство или
психично заболяване и категорично е в състояние да дава достоверни показания и
да участва в следствени и съдебни действия.
В хода на досъдебното производство
е назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза и на подсъдимия.Видно
от заключението по същата,приложено на л.68-71 и допълнителна такава-л.73-75 от
досъдебното производство подсъдимият страда от психиатрично заболяване с
диагноза :”Параноидна шизофрения-пристъпно
протичане,пълна ремисия.”Към датата на осъществяване
на престъпните деяния М. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си.Могъл е да дава адекватни
показания.Психически годен е да владее чувствата си при обичайни житейски
ситуации.С оглед цялостния му психичен статус в определени ситуации същия е
податлив на провокации и агресия без да изпитва влечение към тях.Същия може да
участвува в следствени и съдебни действия,да дава достоверни обяснения и да се
защитава сам.
В заключение съдът намира,че следва
да подложи на коментар и показанията на допуснатите до разпит в качеството на
свидетели по искане на подсъдимия и неговия защитник такива ,а именно
полицейските служители В.А.В. и В.П.А..Същите потвърждават един безспорно
установен в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие
факт ,че подсъдимия и пострадалата са имали връзка помежду си и че отношенията
им са се развивали във времето нестабилно,което е налагало и честата намеса на
полицейските органи,главно по инициатива на М. и нейната майка.
Съдът намира,че събраните писмени и
гласни доказателства,преценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до
категоричен извод,че с поведението си Г.С.М. е осъществил фактическия състав на
:
-престъпление
по 142 а ал.4 пр.3-то вр. с ал.1 от НК,за това,че за периода от
20.01.2014 година до 23.01.2014 година
в гр.Перник кв.”***” бл.21 ап.18
противозаконно лишил Д.Б.М. от свобода,като я държал против волята й в апартамента и прилежащото мазе на посочения адрес и
лишаването от свобода е продължило повече от две денонощия
-престъпление
по чл.296 ал.1 от НК,за това,че на 20.01.2014 година в гр.Перник не изпълнил
заповед за защита от домашно насилие №890/20.12.2013 година на Окръжен
съд-гр.Перник ,като се доближил до Д.Б.М. и отишъл в жилището й –къща ,находяща се в гр.Перник кв.”***” ул.”***”№2А.
От обективна страна деянието е
извършено чрез действие- подсъдимия за периода от 20.01.2014 година до
23.01.2014 година противозаконно е лишил пострадалата от свобода-държал я е
против волята й в апартамент и прилежащо мазе,находящо
се в гр.Перник кв.”***” бл.21 ап.18 .Лишаването от свобода,видно от посочения
период е продължило повече от две денонощия,с което е осъществил фактическия
състав на престъпление по чл.142 а ал.4 пр.3-то вр. с
ал.1 от НК.Същия се е възползвал от уплахата на пострадала и невъзможността й
да му противодействува.Взел е мобилния й
телефон и личната й карта.Упражнявал е физическо насилие върху нея ,а и
психическо такова с думите:”Тук е ще стоиш.Тук ще живееш.”
Деянието по чл.196 ал.1 от НК
също е осъществено от обективна страна чрез действие от страна на подсъдимия-на
20.01.2014 година същия е нарушил Заповед
за защита от домашно насилие №890/20.12.2013 година на Окръжен
съд-гр.Перник .Приближил се е до М.,като е отишъл в нейното жилище,находящо се в гр.Перник кв.”***” ул.”***” № 2А и я е
принудил да го напусне против волята си.
От субективна страна деянието
е извършено при пряк умисъл като форма на вината–М. е съзнавал обществено опасния
характер на деянията, предвиждал е техните обществено опасни последици и е искал настъпването им.
Като причини за извършване на деянията съдът приема ниското правно съзнание на подсъдимия,неуважение към правата на
гражданите и установената в държавата законност.
Отегчаващи отговорността обстоятелства-изключителната дързост и
цинизъм,проявени при осъществяване на деянията.
Смекчаващи отговорността
обстоятелство –няма.
По вида
и размера на наказанието:
Съдът,след
като призна подсъдимия Г.С.М. за виновен за осъществен от него състав на
престъпление по чл.142 а ал.4 пр.3 –то вр. с ал.1 от
НК го осъди и му наложи наказание “Лишаване от свобода” за срок от три
години.Съдът намира,че по отношение на подсъдимия са налице предпоставките за
приложението на институтът на “условното осъждане” ,като отложи изпълнението на
така наложеното наказание за срок от три години,считано от влизане на присъдата
в законна сила.До момента подсъдимия не е осъждан на лишаване от свобода за
извършени от него престъпления от общ характер.Съдът намира,че за постигане на
целите на наказанието и преди всичко за поправяне на дееца не е необходимо същия да търпи наказанието
ефективно.
След като
призна подсъдимия Г.С.М. за виновен в извършване на престъпление по чл.296 ал.1
от НК го осъди и му наложи наказание “лишаване от свобода” за срок от една
година.И по отношение на това деяние по горните мотиви съдът приложи институтът
на “условното осъждане”,като отложи изпълнението на наказанието за срок от три
години,считано от влизане на присъдата в законна сила.
Съдът приложи
разпоредбата на чл.23 ал.1 от НК,като определи и наложи на подсъдимия едно общо
най-тежко наказание за двете деяния ,а именно “лишаване от свобода” за срок от
три години,чието изпълнение на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от три
години,считано от влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.59 ал.1, т.1 от НК съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за
неотклонение „Задържане под стража”, считано от 09.03.2015г. до 15.07.2015г.,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.59 ал.1, т.2 от НК съдът приспадна времето, през което по отношение на
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Домашен арест”, считано от
26.09.2014г. до 09.03.2015г., включително и времето на задържането му за 72
часа, считано от 24.09.2014г. до 26.09.2014г., като два дни домашен арест се
зачитат за един ден лишаване от свобода.
Съдът
намира,че именно такова по вид и размер
наказание съответства в пълен обем на извършеното престъпление и на личността на подсъдимия и чрез
налагането му биха били постигнати в пълен обем целите на наказанието,залегнали
в разпоредбата на чл.36 от НК,да се поправи и превъзпита осъдения към спазване
на законите и добрите нрави и да се въздейства предупредително и
превъзпитателно върху другите членове на обществото,както и по отношение на
самия него,да се въздържа от извършване на престъпления.
По
разноските:
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените в хода на досъдебното
производство разноски за експертизи в размер на 270 лв.,които същия следва да заплати по сметка на ОД на МВР
Перник и сумата от 40 лв.,направени
разноски в хода на съдебното следствие,които подсъдимия следва да заплати по
сметка на Районен съд-гр.Перник.За тях след
влизане на присъдата в законна сила следва да бъде издаден изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
11.01.2017 година РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
ВС