Р Е Ш Е Н И
Е № 1447/5.8.2020г.
Административен
съд – Пловдив, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря В. П. и с участието на прокурора П. П., като разгледа докладваното от
съдия Дичев КАНД № 1322 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
Община Кричим против Решение № 545 от 09.04.2020
г. по АНД № 7966/ 2019 г. на Районен съд – Пловдив. В жалбата се твърди, че
решението е неправилно, моли се съда да го отмени и да потвърди НП. В СЗ жалбодателят не се представлява. В писмени бележки се
поддържа жалбата.
Ответникът чрез процесуален
представител оспорва жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима, а разгледана
по същество е основателна.
Атакуваното съдебно решение се състои от описание на
жалбата, становищата на страните в СЗ, констатация, че жалбата е допустима и
подлежи на разглеждане по същество, мотиви относно приложението на
процесуалните правила, в които съдът сочи три отделни нарушения в
производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието,
произнасяне по разноските, диспозитив.
По отношение посочените в първоинстанционното
решение нарушения в производството по установяване на нарушението и налагане на
наказанието:
1. Настоящият
касационен състав не споделя изложеното ца изтекъл
срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.225а, ал.3 от ЗУТ „Ако заповедта за
премахване не се изпълни доброволно в определения в нея срок, тя се изпълнява
принудително от общината по ред, определен с наредба на общинския съвет.“ В случая след влизане в сила на заповедта ответникът по касация двукратно е искал
продължаване на срока за доброволно изпълнение, като тези му искания са били
удовлетворени от администрацията, при което едва след изтичане на последно
дадения му срок за доброволно изпълнение евентуално извършеното нарушение /в
решението липсват мотиви по отношение на последното, но тези въпроси не следва
да се обсъждат за пръв път в касационното производство/ следва да се счита за
довършено и започва да тече тримесечния срок по чл.34 от ЗАНН, който в тази
хипотеза не е изтекъл.
2. Не
представлява съществено нарушение съставянето на акта в присъствието на
свидетели, които не са присъствали на установяване на евентуалното нарушение.
Константна е съдебната практика, че въпросът дали наказателното постановление е
законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това дали са
допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на
това доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е
извършено и деецът е известен. Това разрешение изцяло кореспондира с
нормативното такова по чл.53, ал.2
от ЗАНН. По аргумент
от посочената разпоредба и
предвидената в нея възможност да бъде издадено наказателно постановление
въпреки допуснати нередовности на АУАН, ако е
установено по безспорен начин деянието и кой е неговият автор, следва извода,
че не всяко нарушение, допуснато при съставянето на АУАН, води до
незаконосъобразност на издаденото наказателното постановление. Единствено и
само съществени нарушения при съставянето на АУАН или съществени нередовности в неговото съдържание, които обективно са
довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице или препятстват
съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
могат да доведат до отмяна на НП.
3. Не
представлява нарушение това, че след неявяването на евентуалния нарушител за
съставяне на акт, след като е бил надлежно поканен, органът е съставил акта
няколко дни по-късно, тъй като не е било необходимо да бъде изпращана нова покана,
противно на посоченото в решението.
Съгласно чл.6 от ЗАНН „Административно нарушение е
това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на
държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред.“ Тъй като в
решението липсват мотиви по тези въпроси, включително за това дали има
извършено административно нарушение и дали същото евентуално е правилно
квалифицирано, а също така и по отношение размера на наложената санкция, то е
препятствана преценката на касационната инстанция по приложението на
материалния закон. Поради това и по аргумент от чл. 220 АПК решението следва да
се отмени изцяло, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на
същия съд.
При този изход на спора по разноските, вкл. и за настоящото касационно
производство, следва да се произнесе първоинстанционният
съд, на основание чл.
226, ал. 3 АПК.
Мотивиран от горното,
Административен съд – Пловдив, ХХ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 545
от 09.04.2020 г. по АНД № 7966/
2019 г. на Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.