№ .................
гр. Варна, ...........................г.
В И
М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Виржиния Миланова, като разгледа
докладваното от съдия Таня Димитрова адм. дело № 849/2020 г. на АдмС - Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 211 от Закона
за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по
жалба от Д.Г.А., ЕГН **********,***, срещу Заповед № 442з-351 от 19.03.2020 г.
на Началника на група ООР в ІV РУ – Варна при ОД на МВР Варна, с която на
оспорващия е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение"
за срок от 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта –
22.03.2020 г., за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и неизпълнение
на служебните задължения.
С жалбата се настоява, че оспорената заповед
е неправилна, недопустима и незаконосъобразна. Твърди се, че наказаното лице не
е уведомено по смисъла на чл. 26, ал. 1 от АПК за отпочване на производството,
както и че не са налице фактическите основания за издаване на заповедта,
доколкото не са изпълнени изискванията на хипотезите на чл. 194, ал. 1 и ал. 2,
чл. 197, ал. 1, т. 3 и чл. 199, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗМВР. Сочи се, че в
нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 от АПК оспорената заповед не съдържа
правни основания относно изискването за мотивираност на административния акт,
което съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и е основание за отмяна на акта. Искането е да се отмени оспорвания
акт.
С писмена защита оспорващият чрез адв. А.Д.
поддържа и че срокът за извършване на проверката по дисциплинарното
производство е изтекъл на 05.03.2020 г., а оспорената заповед е издадена едва
на 19.03.2020 г., т.е. две седмици по-късно. Позовавайки се на установяващото
се от свидетелските показания по делото и на обстоятелството, че е имало мъгла
с ниска видимост, както и на чл. 51, ал. 6 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014
г., оспорващият настоява, че са преценили, че ще е уместно да изчакат докато се
разсее мъглата и се увеличи видимостта, с цел по-голяма безопасност при работа.
На следващо място се изтъква, че в процеса на работа служителите докладват на
дежурния ОДЧ автомобилите и лицата, които в повечето случаи, по аргумент от чл.
53, ал. 2 от посочената инструкция, проверяват само когато се взима
административно отношение към тях или се иска някаква по-подробна справка. Сочи
се, че за времето от 03:40 ч. до 04:10 ч. оспорващият и колегата му са ползвали
почивка, като от доказателствата не може безспорно и категорично да се
установи, че служителите спят, а и контролът на пътното движение съгласно чл.
39, ал. 1, т. 1 от посочената по-горе инструкция се осъществя с наблюдение на
пътното движение, но не е ясно как е следвало да се наблюдава и контролира
нещо, което не може да се види поради гъста мъгла. Изтъква се, че независимо,
че е прието, че оспорващият е бил в почивка за времето от 03:40 ч. до 04:10 ч.,
оспорващия е наказан за бездействие в това време. Настоява се и че в оспорената
заповед са изложени два фактически състава на нарушения на служебната
дисциплина, но не става ясно точно за кой от двата състава се отнася наложеното
наказание, с което се накърнява правото на защита. Претендира се и присъждане
на направените по делото разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по жалбата – Началникът на група „Опазване на
обществения ред“ в ІV РУ при ОД на МВР – Варна, представляван от юрисконсулт Г Г.,
поддържа становище за неоснователност на жалбата и за правилност и
законосъобразност на оспорената заповед. Позовавайки се на събраните по делото
доказателства, ответникът настоява, че е доказано извършването от оспорващия на
вменените му нарушения. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки
посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и фактите, изведени от събраните по делото
доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
С оспорената № 442з-351 от 19.03.2020 г. на
Началника на група ООР в ІV РУ – Варна при ОД на МВР Варна, на младши инспектор
Д.Г.А. – мл. автоконтрольор в група ООР на сектор ОП към ІV РУ – Варна, на
основание чл. 194, ал. 1, чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо, чл. 194, ал. 2, т.
2, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 4, чл. 199, ал. 1, т. 5,
предл. 2, чл. 204, т. 4 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР, е
наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от
3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта – 22.03.2020 г.
По отношение компетентността на издателя на
оспорената заповед:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
орган – Началника на група ООР в ІV РУ при ОД на МВР Варна. Съгласно чл. 204,
т. 4 от ЗМВР, за наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3, сред които и „писмено
предупреждение”, заповедите за налагане на дисциплинарни наказания се издават
от служители на висши ръководни длъжности и ръководни длъжности (сред които е
началникът на група ООР в РУ). В този смисъл обжалваната заповед не е нищожна,
а е издадена от орган в неговата материална (предметна) и териториална
компетентност.
Не се установяват съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават отмяна на оспорената заповед:
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриването на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му, като според чл.
196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато
органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил
извършеното нарушение и самоличността на нарушителя. Дисциплинарното нарушение
е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при
компетентния дисциплинарно наказващ орган.
В случая, във връзка с постъпило в ОД на МВР
– Варна писмо от Дирекция „Вътрешна сигурност“ на МВР с рег. №
7855р-1207/04.02.2020 г. (л. 2-3 от адм.пр.), със Заповед № 442з-212/12.02.2020
г. на Началника на група ООР в сектор ОП при ІV РУ – Варна (л. 5-6 от адм.пр.)
е разпоредено на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР извършването на проверка
срещу мл. инспектор Д.Г.А. и мл. инспектор А.С.А. (и двамата мл.
автоконтрольори в група ООР към сектор ОП на ІV РУ – Варна)
Съгласно чл. 205, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР
дисциплинарно производство се образува при наличие на данни за извършено
дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, като за изясняване на данните
и/или установяване на извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно
наказващият орган може да разпореди извършване на проверка.
Началникът на група ООР в сектор ОП при ІV РУ
при ОД на МВР Варна, по аргумент от чл. 204, т. 4 от ЗМВР, се явява именно
оправомощения дисциплинарно наказващ орган, който разполага с правото да
възложи извършването на проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. В обстоятелствената
част на Заповед № 442з-212/12.02.2020 г. на Началника на група ООР в сектор ОП
при ІV РУ – Варна е посочено, че същата е във връзка с писмото от Д“ВС“ на МВР
и установеното неизпълнение на служебните задължения от полицейските служители
по време на извършвания от тях наряд нощна смяна на 15.01.2020 г., със служебен
автомобил СВ7674КВ, като водачът на автомобила и служителя на предната дясна
седалка, за времето от 03:00 ч. до 04:18 ч. стоят със затворени очи и видимо
спят.
Мл. автоконтрольор Д.Г.А. е запознат със
заповедта на 18.02.2020 г., видно от отбелязаното от него непосредствено след
заповедта (л. 6 от адм. пр.), като не е посочил, че желае защитник. При така
установените факти неоснователно оспорващият твърди, че не е бил уведомен за
отпочване на дисциплинарното производство. Напротив същият е уведомен за
образуваното дисциплинарно производство, както и за конкретния повод за
започването му, като му е предоставена възможност активно да упражни правото си
на защита и да участва в производството.
В хода на дисциплинарното производство
оспорващият е бил поканен за даване на писмени обяснения (покана с УРИ:
442р-5556/14.02.2020 г. – л. 11 от адм. пр.) и е дал Обяснение с рег. № 442р-5772/18.02.2020
г. (л. 13 от адм.пр.)
За резултатите от извършената проверка,
възложена със Заповед № 442з-212/12.02.2020 г. на Началника на група ООР в
сектор ОП към ІV РУ – Варна, е съставена Справка с рег. № 442р-7294/02.03.2020
г. от комисията, на която е възложено извършването на проверката (л. 53-56 от
адм. пр.)
Със Заповед № 442з-299/02.03.2020 г. на Началника
на група ООР в сектор ОП към ІV РУ – Варна (л. 52 от адм.пр.), предвид
невъзможността мл. инспектор Д.А. да бъде запознат с обобщената справка от
проверката, поради ползването от А. на отпуск, срокът за извършване на
проверката е удължен до 20.03.2020 г.
На 10.03.2020 г., 10:45 ч., оспорващият – Д.А.
е запознат с материалите от извършената проверка и справката от дисциплинарната
проверка, като е и уведомен, че в срок от 24 часа има право да даде допълнителни
обяснения или възражения. Такива допълнителни обяснения или възражения Д.А. не
е депозирал (Протокол от 13.03.2020 г. – л. 57 от адм. пр.)
Видно от резолюцията, положена върху
справката (л. 53 от адм. пр.), справката, заедно с материалите по преписката, постъпва
при дисциплинарно наказващия орган на 13.03.2020 г.
С Покана с рег. № 442р-8590/13.03.2020 г. (л.
58 от адм.пр.) дисциплинарно наказващият орган е поканил служителя в срок до
10:30 ч. на 16.03.2020 г. да представи писмени обяснения по вмененото му
нарушение на служебната дисциплина, правната му квалификация и предвиденото в
ЗМВР дисциплинарно наказание. Процесната покана е връчена на оспорващия на 13.03.2020
г., като видно от Протокол от 18.03.2020 г. (л. 60 от адм. пр.) не са
депозирани допълнителни писмени обяснения или възражения.
Оспорената заповед е издадена на 19.03.2020
г.
Дисциплинарното нарушение по смисъла на чл.
196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР е открито и установено на 13.03.2020 г., когато е
получена справката и е положена резолюцията от дисциплинарно наказващия орган,
поради което към момента на издаване на оспорената заповед – 19.03.2020 г. не е
изтекъл двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, считано от откриване на
нарушението. Още повече, че по аргумент от чл. 195, ал. 3 от ЗМВР сроковете по ал.
1 не текат, когато държавният служител е в законоустановен отпуск, а в случая
са налице данни, че оспорващият е бил в платен годишен отпуск, което е и
наложило удължаването на срока за извършване на проверката.
Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, преди да налагане на дисциплинарното наказание дисциплинарно наказващият
орган е длъжен да изслуша държавния служител или да приеме писмените му
обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може
да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. В хода на дисциплинарната
процедура на служителят е осигурена възможност да се запознае с всички актове -
заповедта за извършване на проверка, справка за резултатите от проверката и
заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, както и с материалите от
извършената проверка.
Съдът намира, че в хода на дисциплинарното
производство са спазени процесуалните правила.
Оспорената заповед обаче е незаконосъобразна
като неотговаряща на изискванията за форма на акта и като постановена в
противоречие с материалноправните норми, с оглед следните съображения:
Оспорената заповед е писмена, но от
посочените в нея фактически и правни основания, не стават ясни юридическите
факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право,
респ. в този аспект се установяват основания за отмяна на заповедта.
Изискванията за съдържанието на заповедта за
налагане на дисциплинарно наказания са посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, като
следва да са посочени: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени;
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което са налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта.
Според съдържанието на оспорената заповед:
Във връзка с писмо от Д“ВС“ – МВР с рег. № 7855р-1207/04.02.2020 г., съдържащо
данни за допуснати нарушения на служебната дисциплина от служители на ІV РУ –
Варна, е извършена проверка като е изготвена Справка с рег. № 442р-7294/02.03.2020
г.; Посочено е, че е установено, че за времето от 19:00 ч. на 14.01.2020 г. до
07:00 ч. на 15.01.2020 г. наряд нощна смяна със служебен автомобил СВ7674КВ са били мл. инспектор А.С.А. (старши
на наряда) и мл. инспектор Д.Г.А. (водач на автомобила); Посочено е, че е установено,
че за времето от 03:00 ч. до 04:18 ч. на 15.01.2020 г. Д.А. седи в автомобила
със затворени очи, без да извършва дейност – Протокол рег. № 442р-6388/2020 г.
относно извършен преглед на видеофайловете от камери 1, 2 и 3, монтирани в
служебния автомобил; Посочено е, че е установено, че за времето от 03:40 ч. до
04:10 ч. Д.А. е ползвал почивка (писмено сведение с рег. № 442р-6249/2020 г. от
мл. експерт Д.Д.Д. – мл. ОД в ОДЧ на ІV РУ – Варна); Посочени са обясненията на
Д.А. – УРИ 442р-5772/18.02.2020 г., че е имало гъста мъгла и не е можело да се
работи, както и че за времето от 03:40 ч. до 04:10 ч. служителят е ползвал
почивка; Приети са за основателни обясненията на Д.А. в частта за наличието на
мъгла предвид разпоредбата на чл. 51, ал. 6 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г.; Посочено е задължението на служителя по типова
длъжностна характеристика рег. № 3286р-21192/22.05.2017 г. (служителят е
запознат с длъжностната характеристика на 14.11.2018 г.) „да участва в борбата
срещу престъпността, охрана на обществения ред …“, както и че съгласно чл. 39,
ал. 1, т. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. пътният контрол се
осъществява чрез наблюдение на движението, а съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от същата инструкция полицейските наряди по пътен контрол своевременно
докладват в ОДЧ при констатиране на престъпления и нарушения на обществения
ред; Посочено е, че като е седял в автомобила със затворени очи, мл. инспектор Д.А.
не е изпълнил служебните си задължения да осъществява дейността „да участва в
борбата срещу престъпността, охраната на обществения ред“ чрез използване на
формите и методите на пътния контрол, съгласно чл. 39, ар. 1, т. 1 и чл. 53, ал.
1, т. 1, предл. 3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.; Така посоченото
деяние е прието, че е нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за което съгласно чл. 199, ал. 1, т. 6, предл. 4
(неуплътняване на работното време) от ЗМВР е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.
На следващо място, в оспорената заповед е
посочено, че е установено, че за цялата смяна от 19:00 ч. на 14.01.2020 г. до
07:00 ч. на 15.01.2020 г. служителят е проверил 7 МПС и 7 лица, които са
отразени в ежедневната форма на отчет, тъй като РСОД не е работила, но само за
един автомобил своевременно е докладвано в ОДЧ, съгласно чл. 53, ал. 1, т. 1 от
Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г., което е прието, че се явява неизпълнение
на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г. Това деяние е прието, че представлява неспазване на
служебната дисциплина, респ. дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 1, предл. 1 от ЗМВР, за което на основание 199, ал. 1, т. 5 от ЗМВР
(„пропуск в …прилагането разпоредбите, регламентиращи служебната дейност“) се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок
от 3 до 6 месеца, съгласно чл. 199, ал. 2 от ЗМВР.
Оспорената заповед съдържа заявление, че е
взета предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици,
обстоятелствата, при които са извършени, формата на вината и цялостното
поведение на държавния служител по време на службата (служителят има 7 награди
и 4 дисциплинарни наказания).
Съдът намира, че в случая не е ясно дали със
заповедта е прието за основателно възражението на наказаното лице за ползване
на почивка за времето от 03:40 ч. до 04:10 ч. Не е ясно дали дисциплинарно
наказващият орган е възприел становището на комисията, извършила проверката и
изготвила справката, според която справка оспорващият не е изпълнил служебните
си задължения за времето от 02:47 ч. до 03:40 ч и от 04:10 ч. до 04:53 ч. на
15.01.2020 г. Единственият посочен в оспорената заповед времеви интервал е от
03:00 ч. до 04:18 ч. на 15.01.2020 г., като това посочване е във връзка с
извършения преглед на видеофайловете от монтираните в служебния автомобил
камери. Поради което следва да се приеме, че не е посочено времето на
извършване на първото вменено с оспорената заповед нарушение – на задълженията
по длъжностната характеристика (служителят да участва в борбата срещу
престъпността и охраната на обществения ред) и на задълженията по Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г. (чл. 53, ал. 1, т. 1, предл. 3 – да осъществява пътен
контрол чрез наблюдение). Следва да се посочи и че в справката е обективиран
извод, че Д.А. не е изпълнил служебните си задължения, които задължения са
различни от посочените в оспорената заповед. Според изводите в справката Д.А.
не е изпълнил служебните си задължения „да осъществява превенция на
правонарушенията чрез видими присъствие, осъществяване на контрол и регулиране
на движението в съответната територия. Да изпълнява дейността по пътен контрол
извън служебните помещения и МПС, като извършва и обход пеша в рамките на
указаните за поста или маршрута граници за изпълнение на конкретни задачи
съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г.“ И с
поканата на дисциплинарно наказващия орган е дадена възможност за обяснение или
възражение за извършено нарушение за времето от 02:47 ч. до 03:40 ч. и от 04:10
ч. до 04:35 ч. на 15.01.2020 г. за нарушението по т. 1 от изводите в справката,
а не за вмененото с оспорената заповед първо нарушение.
С писмено обяснение от Д.А. се заявява
ползването на почивка за времето от 03:40 ч. до 04:10 ч. на 15.01.2020 г.,
което се потвърждава и от писменото сведение, дадено на 21.02.2020 г. от Д.Д.Д.,
който е бил наряд до 8:30 ч. на 15.01.2020 г. като мл. ОД в ІV РУ Варна. При
извършения от съда преглед на видеофайловете от камерите, монтирани в служебния
автомобил, с водач оспорващия, не се установя нито оспорващият, нито другият
полицай от патрула да се обаждат по телефона във връзка с разрешаването от
дежурния ОДЧ на почивка, а видно от показанията и на свидетеля Д.Д. и на
свидетеля А.С.А., свидетелят А. е поискал по телефона почивката. От друга
страна, свидетелят Д.Д. не посочва къде точно е отразено ползването на
почивката от патрул 414, въпреки, че съдът му предяви Дневника за получени
сигнали, инв. № 45. В този смисъл, независимо, че и двете страни заявяват пред
съда, че не спорят, че в периода 03:40 ч. – 04:10 ч. на 15.01.2020 г. оспорващият
е ползвал разрешена почивка, съдът намира, че не са налице безспорни
доказателства, от които да се установява разрешаване ползването на почивка.
Последното, разгледано в съвкупност с конкретното съдържание на оспорваната
заповед по отношение първото посочено в заповедта нарушение, е в подкрепа на
направения по-долу от съда извод за неяснота на мотивите.
Липсата на яснота на мотивите на оспорения
акт по отношение времето на извършване на първото нарушение и същността на
първото нарушение следва да се приравни на липса на мотиви, респ. нарушени са
изискванията за форма на акта, а последното обосновава извод за
незаконосъобразност на заповедта и наличие на основания за отмяната й.
Посоченото нарушение опорочава проведеното дисциплинарно производство и
препятства възможността наказаното лице да разбере какво нарушение му се
вменява, както и е препятствана възможността съдът да извърши преценка за
законосъобразност на оспорената заповед, с която е наложено дисциплинарно
нарушение.
На следващо място,
съдът намира, че оспорваната заповед е незаконосъобразна, като постановена и в
несъответствие с материалния закон. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР на държавен
служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая с оспорената
заповед е прието, че са налице две отделни нарушения, за които предвиденото
наказание е еднакво по вид „писмено предупреждение“. Липсват обаче определяне
на размера на наказанието за всяко едно от двете нарушения, а и липсва посочване
в заповедта на фактическото и правното основание за налагане на процесното едно
наказание „писмено предупреждение“ за срок от 3 месеца за вменените две
дисциплинарни нарушения, а предвид нормата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР в случая
определеното едно общо наказание „писмено предупреждение“ е следвало да е за
максимално предвидения от закона срок – 6 месеца. В този смисъл са основателни
възраженията на оспорващия, че не е ясно за кое от двете нарушения му е
наложено наказанието или наказанието е и за двете нарушения.
Освен това, съдът намира, че неправилно
дисциплинарно наказващият орган приема, че първото нарушение се състои в
неизпълнение на задълженията по длъжностна характеристика - „да участва в борбата
срещу престъпността, охраната на обществения ред“ чрез използване на формите и
методите на пътния контрол, съгласно чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 53, ал. 1, т. 1,
предл. 3 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. – осъществяване на пътен
контрол чрез наблюдение на движението и своевременно докладване в ОДЧ при
констатирани престъпления и нарушения на обществения ред. Правилни са изводите
в справката, изготвена от назначената комисия, които изводи са за неизпълнение
от Д.А. на служебни задължения, различни от посочените в оспорената заповед.
Според изводите в справката Д.А. не е изпълнил служебните си задължения „да
осъществява превенция на правонарушенията чрез видими присъствие, осъществяване
на контрол и регулиране на движението в съответната територия. Да изпълнява
дейността по пътен контрол извън служебните помещения и МПС, като извършва и
обход пеша в рамките на указаните за поста или маршрута граници за изпълнение
на конкретни задачи съгласно чл. 51, ал. 1 и ал. 2 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г.“ Поради което освен липсата на индивидуализация на
времето на извършване на първото нарушение (дали е както е посочено в справката
за времето от 02:47 ч. до 03:40 ч. и от 04:10 ч. до 04:35 ч. на 15.01.2020 г. или
в друг период), е налице неправилна квалификация на вмененото неизпълнение на
конкретните служебни задължения. Последното представлява също неправилно
приложение на материалния закон от страна на дисциплинарно наказващия орган.
Изложеното обосновава извод за наличие на основания
за отмяна на оспорената заповед поради несъобразяване с установената форма и
постановяването й в противоречие с материалния закон.
Извън горното, съдът
намира, че предвид липсата на доказателства за разрешаване ползването на
почивка, седенето в служебния автомобил със затворени очи, не обосновава извод
за изпълнение на служебните задължения. Наличието на ограничена видимост,
препятстваща извършването на пътен контрол, би могла да е основание за сезиране
на дежурния ОДЧ за разрешаване на промяна в утвърдената разстановка на
патрулно-постовата дейност на патрул АП-414 и осигуряване изпълнението на
задълженията по длъжностната характеристика (например да се поиска извършването
на обход на други места или др. дейност) От друга страна, предвид установяващото
се от доказателствата по делото (писмени и свидетелски показания), че по време
на нощната смяна на патрул 414 от 19:00 ч. на 14.01.2020 г. до 07:00 ч. на
15.01.2020 г. не е работела РСОД, респ. не е било възможно извършването на
проверка в информационната система на МВР на спрените за контрол МПС и лица, то
безспорно за пълноценно извършване на пътния контрол е било необходимо патрулът
своевременно да докладва и да изисква съдействието на дежурния ОДЧ. В случая
безспорно се установява, че за извършената проверка на 7 броя автомобили и
лица, описани в ежедневната форма на отчет, е докладвано в ОДЧ само за един
автомобил, което не способства за извод за надлежно изпълнение на служебните
задължения и съобразяване с чл. 53, ал. 1, т. 1, предл. 1 и 2 от Инструкция №
8121з-749/20.10.2014 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.
143, ал. 1 от АПК, следва на оспорващия да му се присъди само платеното от него
в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., съгласно приложения
договор на л. 28 от делото, доколкото по делото не е дължима и плащана държавна
такса в размер на 10 лв.
Съдът на основание чл. 172,
ал. 2, предл. второ от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 442з-351 от 19.03.2020 г. на Началника на група ООР в
ІV РУ – Варна при ОД на МВР Варна, с която на младши инспектор Д.Г.А. – мл.
автоконтрольор в група ООР на сектор ОП към ІV РУ при ОД на МВР Варна е
наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от
3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на Д.Г.А., ЕГН **********,***,
сумата в размер на 500 (петстотин) лева, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: