№ 708
гр. Бургас, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира Т. Донева
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Административно
наказателно дело № 20212120203655 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. АДР. ГР. против Наказателно
постановление № 21-0769-001006/25.05.2021 г. на Началник група към
ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, с което на
жалбоподателя:
1/ на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП;
2/ на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата бланкетно се претендира отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и неправилно.
Въззиваемата страна е изразила писмено становище за
неоснователност на жалбата. В противен случай, ако съдът я уважи и
жалбоподателят претендира разноски, на осн. чл. 63, ал. 4 от ЗАНН прави
възражение за прекомерност на възнаграждението на защитника-адвокат.
1
В съдебно заседание процесуалният представител-адвокат на
жалбоподателя доразвива съображения за незаконосъобразност на
атакуваното постановление. Заявява претенция за присъждане на направените
по делото разноски за адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна не изпраща представител в с. з.
След като обсъди направените в жалбата и с. з. оплаквания, писменото
становище на въззиваемата страна, събраните по делото писмени и гласни
доказателства и извърши проверка на обжалваното наказателно
постановление, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Срещу К. АДР. ГР. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия АА № 976690/23.02.2021 г. за това, че на
23.02.2021 г., около 22,55 часа, в *** в посока към ул. „Демокрация“
управлява МПС с рег. № *** с липсващ шумозаглушител към момента на
проверката – технически неизправен и водачът е ограничил видимостта през
предните странични стъкла, по който начин виновно е нарушил чл. 139, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП и чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН е връчен и подписан без възражения, като в срока по чл. 44, ал.
1 от ЗАНН също не са депозирани писмени възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното наказателно
постановление, в което административно-наказващият орган е възприел
изцяло отразената в акта фактическа обстановка и сочените от
актосъставителя нарушени разпоредби по ЗДвП. В допълнение е вписал, че
МПС е лично, но не е окомплектовал административно-наказателната
преписка с доказателство за собственост на МПС, като това обстоятелство
няма отношение към съставомерността на нарушенията и адресата на
административно-наказателната отговорност. Санкционирал е жалбоподателя
на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП.
Свидетелите З.Д., И.Б. и Д.У. – полицейски служители, потвърждават
констатациите по АУАН.
Наказателното постановление е връчено на 20.07.2021 г., а жалбата е
депозирана на 21.07.2021 г.
2
При така установените факти от значение за спора, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима, а разгледана по
същество се явява частично основателна по следните съображения:
АУАН е съставен от компетентен орган – мл. автоконрольор, а НП е
издадено от компетентен орган – от Началника на група към ОДМВР –
Бургас, Сектор „Пътна полиция“ – Бургас, на обслужваната територия гр.
Бургас, в съответствие с разпореденото овластяване със Заповед № 8121з-
515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, издадена на основание
регламентиращите компетентността на наказващите органи разпоредби на
закона – чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и чл. 47, ал. 2, вр. ал. 1 б. „а“ от ЗАНН.
Относно нарушението по т. 1 от НП:
Установените в АУАН факти досежно нарушението, че
жалбоподателят е управлявал технически неизправно превозно средство, се
потвърждават от разпитаните по делото свидетели-очевидци, чиито показания
съдът кредитира изцяло, тъй като са обективни, логични и напълно
кореспондират помежду си. Показанията на тези трима свидетели са
относими към фактите и обстоятелствата, релевантни за вмененото на Г. от
административно-наказващия орган нарушение и го доказват. Спазени са
всички изисквания относно процедурата по издаване на акта и на
наказателното постановление по отношение на това нарушение, като в хода
на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения
на процесуалните правила по съставянето на акта, реквизитите на същия и
тези на наказателното постановление. В акта и постановлението е посочено
по изискуемия от закона начин описание на нарушението, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Релевантното поведение за състава
на описаното нарушение е достатъчно конкретизирано съобразно дадената
правна квалификация, при което привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице би могло ясно да разбере какво деяние му се
вменява. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съдът намира, че АУАН серия АА № 976690/23.02.2021 г.
3
отговаря на всички законови изисквания за съставянето му, поради което и
изложените в него факти и обстоятелства се ползват с презумптивна
доказателствена сила. Тъй като жалбоподателят не е представил
доказателства, от които да се установява противното, следва да се приеме, че
посоченото в констативния акт и в наказателното постановление
административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП действително е
осъществени от страна на Г..
Нарушената разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП съдържа
изискване за движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат
технически изправни. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда
изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на които
моторните превозни средства следва да се считат за технически неизправни.
Сред изброените такива в ал. 1, т. 10, буква „в“ е налице формулировка,
изразяваща се в „нивото на шума не съответства на предписаните нормативни
стойности“. Чл. 179, ал. 6 от ЗДвП санкционира водачите, които управляват
МПС с неизправности в три хипотези: по т. 1 – с глоба 50 лева при
констатирани незначителни неизправности; по т. 2 – с глоба 200 лева при
констатирани значителни неизправности; т. 3 – с глоба 500 лева при
констатирани опасни неизправности. Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП
неизправностите и тяхната класификация се определят с Наредба № Н-
32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС. В ПЗР на цитираната наредба, в табличен вид е дадена
оценка на всяка от неизправностите от гледна точка на риска от опасност при
движение на ППС по пътищата. В т. 8. 1. 1 от таблицата – «Шум», «Система
за намаляване на шума», видът на неизправността «липса на система за
намаляване на шума» е оценена като «значителна». В разпоредбата на чл. 37
от Наредбата освен категоризирането на неизправностите като незначителни
неизправности, значителни неизправности и опасни неизправности /ал. 1/, са
посочени и видовете неизправности, съгласно критериите на § 6, т. 71, 72 и 73
от ДР на ЗДвП. В случая, неизправността се изразява в липса на
шумозаглушител, поради което правилно АНО е определил санкцията в
хипотезата на т. 2 на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП – при констатирана значителна
техническа неизправност.
Наказателното постановление, като законосъобразно и правилно в
4
тази част, следва да бъде потвърдено.
Относно нарушението по т. 2 от НП:
Видно от посочената в НП разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП, е
предвиден общият принцип, че се забранява ограничаване на видимостта през
челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи
видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им,
като в нормата на чл. 105, ал. 3 от ЗДвП е предвидено изключението от тази
принципна забрана, а именно, че намаляване прозрачността на стъклата по ал.
1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации.
В случая не е установено надлежно от проверката по линия на КАТ в каква
степен е била ограничена видимостта на предните странични стъкла, нито е
проведено разследване от наказващия орган по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.
Фактите, които административно-наказващият орган счита за съставомерни и
онези обстоятелства, които имат отношение към извършеното нарушение,
следва да бъдат описани точно в АУАН и в наказателното постановление.
Противното би означавало да се допусне възможността с НП жалбоподателят
да бъде санкциониран за нарушение, което в действителност не е извършено.
Разкритата доказателствена недостатъчност дали стъклата са били затъмнени
извън допустимите граници на стойностите изключва всякаква възможност да
се направи несъмнен и обоснован извод, че нарушението е осъществено.
Жалбата в този смисъл се явява основателна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се отмени в тази част.
При този изход на делото и с оглед на представените договор за
правна защита и съдействие, на осн. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от
АПК въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на половината от
договореното и платеното, а именно 150 лева.
Съобразно договор за правна защита и съдействие от 11.07.2021 г.,
договореното и платено възнаграждение е 300 лева. По делото е направено
възражение от АНО за прекомерност на адвокатския хонорар, като съгласно
чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
5
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. От своя
страна чл. 36 от ЗА препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела при интерес до 1
000 лева възнаграждението е 300 лева, т. е. в конкретния случай при защита
срещу две санкционирани нарушения заплатеното възнаграждение дори е под
минимално предвиденото, поради което и няма как да бъде допълнително
намалено от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0769-
001006/25.05.2021 г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна
полиция“ – Бургас, В ЧАСТТА, в която на К. АДР. ГР., с ЕГН **********, от
****, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
ЗДвП.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0769-001006/25.05.2021
г. на Началник група към ОДМВР – Бургас, Сектор „Пътна полиция“ –
Бургас, В ЧАСТТА, в която на К. АДР. ГР., с ЕГН **********, от ****, на
основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в
размер на 20 лева за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Бургас да заплати на К. АДР. ГР., с ЕГН
**********, от ****, сумата 150 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
6
изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7