№ 1292
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх. №288655/08.03.2021 г., подадена от Г. Т. Д. и М. Г. Д., двамата чрез адв. Т.И.,
срещу Решение №260572/27.01.2021 г., постановено по гр.д.№14153/2018 г. на СГС,
ГО, 7. състав, с което по иск с правно основание чл.135, ал.1 във вр. ал.2 от ЗЗД е бил
обявен за недействителен спрямо „Първа инвестиционна банка“АД, договора за
дарение, сключен с Нотариален акт за дарение, вписан в СВ-София с вх.рег.
№46693/17.09.2014 г., т.112, акт №98, с който Г. Т. Д. е прехвърля безвъзмездно на
своята дъщеря М. Г. Д. свой недвижим имот, находящ се в гр. София, район
„Илинден“, ж.к.“***“, представляващ Апартамент №22, бл.59, на 5. етаж, със
застроена площ от 79,53 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, дневна и обслужващи
помещения, при съседи: изток – ап.21, запад – паркинг, север – коридор, юг – тревна
площ, отгоре – ап.27, отдолу – апартамент 17, заедно с Избено помещение 22 с полезна
площ от 3,43 кв.м., при съседи: изток – мазе към ап.17, запад – мазе към ап.38, север –
мазе към ап. 23, юг – тревна площ, и заедно с 1,810 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Релевирани са оплаквания за
недопустимост на предявения иск, тъй като не е установено, че ищецът „Първа
инвестиционна банка“АД е придобил качеството на кредитор спрямо ответника Г. Т.
Д., преди същият да се разпореди с процесния имот. Сключеният договор за
поръчителство от 24.02.2012 г. е между ищеца и „Д.“ЕООД, и не може да ангажира
отговорността на физическото лице Г. Т. Д.. Поддържа да не е установено достигането
до длъжника на волеизявлението за упражняване на потестативното право на
кредитора да обяви задължението за предсрочно изискуемо, за да бъде ангажирана
отговорността му, както и тази на поръчителя. Ако падежът на задължението е
настъпил на 25.02.2013 г., с изтичането на 6-месечен срок след тази дата, в който
1
кредиторът не е предявил претенциите си срещу главния длъжник, отговорността на
поръчителя се е погасила. Физическото лице Г. Т. Д. не е страна по изп.д.№1384/2013
г. на ЧСИ С. Я. - длъжник по делото, съобразно издадения изпълнителен лист.
Неоснователно съдът е приел, че е налице знание за увреждане на кредитора „ПИБ“АД
и у двамата ответници. За оборване на презумпцията за знание по чл.135, ал.2 от ЗЗД с
отговора на исковата молба са поискани двама свидетели. Съдът е намерил искането за
събиране на гласни доказателства за относимо и допустимо, като е допуснал един
свидетел при режим на довеждане, който не се е явил, поради заболяване. Съдът не е
приел болничният лист, но не е дал възможност на ответника да представи други
доказателства за здравословното състояние на свидетеля, а го е заличил, като не е взел
предвид епидемиологичната обстановка, и незаменимостта на свидетеля. На осн. чл.7,
ал.3 от ГПК съдът не е извършил преценка за наличието на неравноправни клаузи в
договора за овърдрафт, който има характер на потребителски. Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново по същество, с което искът да бъде
отхвърлен.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирани страни с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни – „ПИБ“АД и , и в
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх.
№314136/05.05.2020 г., подаден от „Първа инвестиционна банка“АД и „С.Г.Груп“ ЕАД
в който се застъпва становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, а като краен резултат – и
правилно, като в мотивите са дадени отговори на възражения на ответниците. Излагат
се подробни съображения във връзка с легитимацията на ищеца като кредитор.
Неоснователни са доводите за липса на идентичност между длъжника по изп.д.
№1384/2013 г. на ЧСИ Я., и ответника Г.Д. – очевидна е допуснатата техническа
грешка в презимето на лицето, като вместо Т. е записано Т., тъй като длъжникът е
индивидуализиран и със своето ЕГН. Увреждащата сделка е сключена на 17.09.2014 г.
между ответниците, които са баща и дъщеря, а още към 17.09.2013 г. Г.Д. е имал
качеството на длъжник по изпълнителното дело, поради което е знаел за увреждането.
Знанието на ответницата М.Д. не е необходимо, тъй като увреждащата кредитора
сделка е безвъзмездна. Мотивите на Г.Д. да дари имота на дъщеря си не са от значение,
а допуснатият свидетел правилно е бил заличен. Настоява се за потвърждаване на
обжалваното решение.
Във въззивното производство е приобщен по делото препис от ч.гр.д.
№3096/2013 г. на СРС, 73 състав, по което е издадена заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист, с които ищецът се легитимира като кредитор, което
доказателство е бил допуснато от първостепенния съд, но неоснователно е било
заличено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК, съдът
намира следното:
Исковото производство е било образувано на 25.04.2018 г. по иск, предявен от
„Първа инвестиционна банка“АД, срещу ответниците Г. Т. Д. и неговата дъщеря М. Г.
Д., с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване за относително
недействителна по отношение на ищеца, като кредитор на първия ответник, на
сключения между двамата ответници на 17.09.2014 г. договор за дарение на недвижим
2
имот, инкорпориран в Нотариален акт за дарение, вписан в СВ-София с вх.рег.
№46693/17.09.2014 г., т.112, акт №98, с който Г. Т. Д. е прехвърля безвъзмездно на
своята дъщеря М. Г. Д. свой недвижим имот, находящ се в гр. София, район
„Илинден“, ж.к.“***“, представляващ Апартамент №22, бл.59, на 5. етаж, със
застроена площ от 79,53 кв.м., състоящ се от: две стаи, кухня, дневна и обслужващи
помещения, при съседи: изток – ап.21, запад – паркинг, север – коридор, юг – тревна
площ, отгоре – ап.27, отдолу – апартамент 17, заедно с Избено помещение 22 с полезна
площ от 3,43 кв.м., при съседи: изток – мазе към ап.17, запад – мазе към ап.38, север –
мазе към ап. 23, юг – тревна площ, и заедно с 1,810 % ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото. Активната си процесуална и
материалноправна легитимация ищецът обосновава със сключен между него и първия
ответник Договор за поръчителство от 24.02.2012 г., с което първият ответник е приел
да отговаря солидарно с кредитополучателя „Гамма Дизайн“ООД, за задълженията му
по Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г.,
сключен между „Първа инвестиционна банка“АД, като Кредитор, и „Гамма
дизайн“ООД, като Кредитополучател, по силата на който Банката е предоставила на
Кредитополучателя овърдрафт по разплащателна сметка с максимално допустим
размер на дебитното салдо в размер на 100 000 евро, и 10 броя Анекси към същия
договор, с които крайният срок за погасяване на задълженията е многократно
променян, и с последния от тях – Анекс №10/24.02.2012 е уговорен краен срок за
погасяване на всички задължения по договора до 25.02.2013 г.
Искът по чл.135 от ЗЗД представлява предоставено от закона потестативно право
в полза на кредитора да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда. Съгласно установената непротиворечива
съдебна практика, елементите на фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД, са:
наличие на съществуващо вземане на ищеца спрямо ответника; извършена от
длъжника сделка, която пречи на неговото осъществяване; наличие на знание за
увреждащия характер на действието у длъжника, а когато действието е възмездно – и у
третото лице, с което длъжникът е договарял. Увреждащо действие по смисъла на
чл.135, ал.1 от ЗЗД, е всеки правен или фактически акт, с който се засягат права, които
биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо
длъжника. Такова увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от свое
имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на
кредитора /в т.см. Решение №3/07.05.2020 г. по гр.д.№1411/2019 г. на ВКС, 3-то
гр.отд., Решение №10/09.04.2020 г. по т.д.№481/2017 г. на ВКС – 1-во т.о. и др./.
Защитата на кредитора по реда на чл.135 от ЗЗД е приложима и по отношение на
извършени от поръчителя разпоредителни действия, тъй като отговорността на
поръчителя не е субсидиарна по отношение на отговорността на главния длъжник –
със сключване на договора за поръчителство, поръчителят става допълнителен
длъжник на кредитора, и цялото му имущество служи за обезпечение на кредитора /в
т.см. Решение №225/22.10.2019 г. по гр.д.№2751/2018 г. на ВКС – 4-то г.о./. Правото на
кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на увреждащите актове на
длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличието на действително
вземане, което не е необходимо да е предварително установено с влязло в сила съдебно
решение, но е от значение дали предшества по време увреждащото действие на
длъжника – когато сделката е извършена преди възникване на кредиторовото вземане,
кредиторът трябва да докаже, че тя е била предназначена от длъжника и третото лице
да го увреди. Когато обаче възникването на кредиторовото вземане предшества
увреждащата сделка, наличието или не на субективно намерение за увреждане на
3
кредитора у длъжника и третото лице е ирелевантно. Увреждане на кредитора е налице
винаги, когато е налице отчуждаване на длъжниково имущество, тъй като
имуществото на длъжника служи за общо обезпечение на вземанията на неговите
кредитори, а отчуждаването на имуществото намалява възможността на кредитора да
се удовлетвори /така напр. в Решение №50/12.05.2017 г. по т.д.№731/2016 г. на ВКС-1-
во т.о./. Увреждането в този случай е обективен факт, и не зависи от субективното
отношение на длъжника. Приема се, че длъжникът винаги знае за увреждането, когато
разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане /така
в Решение №93/28.07.2017 г. по т.д.№638/2016 г. на ВКС, 2-ро т.о., Определение
№396/21.04.2016 г. по гр.д.№1015/2016 г. на ВКС, 4-то гр.отд., Определение
№302/24.03.2016 г. по гр.д.№830/2016 г. на ВКС – 4-то г.о. и др./. Знанието от страна на
лицето, с което длъжникът е договарял, се изисква само, когато сделката е възмездна.
Когато тя е безвъзмездна, правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е
договарял, е знаело за увреждането. В този случай знанието за увреждане на длъжника
е достатъчно /в т.см. Решение № 201/31.10.2018 г. по гр.д.№1036/2018 г. на ВКС-4-то
г.о., Определение №302/24.03.2016 г. по гр.д.№830/2016 г. на ВКС – 4-то г.о. и др./.
При така приетите в съдебната практика принципни постановки относно иска
по чл.135 от ЗЗД, в конкретния случай съдът намира за установено следното от
фактическа страна:
От Договор за поръчителство от 24.02.2012 г., сключен между „Първа
инвестиционна банка“АД, от една страна като Кредитор, и от друга страна – от
ответника Г. Т. Д. в лично качество като физическо лице, като Поръчител, приобщен
на л.41 от приложеното заповедно производство по гр.д.№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в,
се установява, че на 24.02.2012 г. първият ответник Г. Т. Д. се е задължил към „Първа
инвестиционна банка“АД да отговаря солидарно с кредитополучателя „Гамма
Дизайн“ООД, за изпълнение на задълженията за заплащане на главница, лихви,
комисионни, такси и разноски, възникнали по Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., и анексите към него, който договор и анексите
към него са представени с исковата молба /на л.7-л.20 от приложеното гр.д.
№26858/2018 г. на СРС – 85 състав/. От приложеното заповедно производство по гр.д.
№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в, се установява че със Заявление вх.№3102484/24.01.2013
г. Кредиторът „Първа инвестиционна банка“АД е поискал издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, и
изпълнителен лист, срещу длъжниците „Гамма дизайн“ООД, в качеството на
Кредитополучател, както и срещу ответника Г. Т. Д., с ЕГН**********, с адрес: гр.
***, ж.к.“***“, бл.50, ет.3, ап.22, в качеството му на поръчител по Договор за
поръчителство от 24.02.2012 г., за просрочени задължения по Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., и 10 броя анексите към него
/последният Анекс №10/24.02.2012 г./, в общ размер на 293 811,08 евро, както и за
направените разноски за държавна такса и за процесуално представителство по
заповедното производство в размер на 11 492,89 лв. На л.50 от заповедното
производство е приложена Покана изх.№10-933/18.01.2013 г. до Г. Т. Д., получена от
него на ръка на 18.01.2013 г. /съгласно декларация на получателя на л.51/, с която
първият ответник е бил уведомен за наличие на неизпълнени задължения към „Първа
инвестиционна банка“АД по посочения договор, които към 18.01.2013 г. са в общ
размер на 292 641,73 евро, като със същата покана е даден на ответника Г. Т. Д. 3-
дневен срок за доброволно изпълнение на задълженията по посочения договор. Въз
основа на представените със заявлението доказателства, в полза на кредитора „Първа
4
инвестиционна банка“АД е бил издаден изпълнителен лист на 11.03.2013 г., в който
като длъжник е посочено лицето Г. Т. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к.“***“,
бл.50, ет.3, ап.22. Видно от приложеното по делото копие от изп.д.№1384/2013 г. на
ЧСИ С. Я., въз основа на издадения изпълнителен лист от 11.03.2013 г. по гр.д.
№26858/2018 г. на СРС – 85 състав, по молба на взискателя „Първа инвестиционна
банка“АД, е било образувано изпълнително производство, срещу длъжници - главния
длъжник „Гамма дизайн“ООД, както и първия ответник – физическото лице Г. Т. Д.,
като поръчител. С Покана за доброволно изпълнение изх.№23815/12.04.2013 г. /на
л.124 от приложеното изпълнително дело, редовно връчена на длъжника Г. Т. Д. на
16.04.2013 г., му е била връчена издадената срещу него Заповед за изпълнение по гр.д.
№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в, като по приложеното заповедно производство няма
данни в срока по чл.414, ал.2 от ГПК /в относимата му редакция към 2013 г. –
двуседмичен от връчването на заповедта/ да е било депозирано възражение от
длъжника Г. Т. Д., с което вземането на ищеца е било установено като безспорно, с
влязлата в сила заповед за изпълнение, издадена в полза на „Първа инвестиционна
банка“АД по гр.д.№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в.
Съдът намира за неоснователно възражението, релевирано от ответника Г. Т. Д.,
за липса на идентичност между длъжника по издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по гр.д.№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в, посочен като Г. Т. Д., и ответника Г.
Т. Д.. Видно от подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.
№3102484/24.01.2013 г., по което е било образувано заповедното производство по гр.д.
№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в, ответникът Г. Т. Д. е бил посочен с трите си имена,
ЕГН и постоянен адрес, като към заявлението е приложен Договор за поръчителство от
24.02.2012 г. с Г. Т. Д., въз основа на който се претендира издаването на заповед за
изпълнение. Допуснатото разминаване между бащиното име на длъжника – место
вярното „Т.“, изписване на невярното „Т.“, съставлява очевидна фактическа грешка,
която не е пречка за установяване на самоличността на длъжника по заповедта за
изпълнение, предвид посоченото ЕГН и постоянен адрес, име и фамилия, които данни
са достатъчни за установяване на самоличността му.
Наред с това, активната процесуална и материално-правна легитимация на
кредитора произтича от вземането, което същия има срещу длъжника, а не от
издадения изпълнителен титул. Това е така, тъй като за наличието на материално-
правна легитимация на кредитора е достатъчно да бъде установено наличието на
валидно възникнало вземане срещу длъжника, без да е от значение дали същото е
съдебно установено. Длъжникът Г. Т. Д., в качеството си на поръчител и солидарно
задължено лице с кредитополучателя „Гамма Дизайн“ООД за задълженията по
Договор за овърдрафт по разплащателна сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., и 10
броя анексите към него, е бил уведомен извънсъдебно на 18.01.2013 г. от кредитора за
просрочени задължения по договора, в общ размер на 293 811,08 евро, като така
връчената покана не е била оспорена от ответника. Издадената заповед за изпълнение
е била връчена на длъжника Г. Т. Д. на 16.04.2013 г., и срещу вземането по нея не е
било подадено възражение.
От така приложените по делото писмени доказателства се установява по
несъмнен начин, чрез проведено пълно и главно доказване, че ищецът има валидно
възникнало вземане срещу ответника Г. Т. Д., произтичащо от Договор за
поръчителство от 24.02.2012 г., възникнало по Договор за овърдрафт по
разплащателна сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., и 10 броя анексите към него
/последният Анекс №10/24.02.2012 г./, което е било установено като безспорно с влязла
5
в сила Заповед за изпълнение по гр.д.№3096/2013 г. на СРС – 73 с-в.
Така установеното валидно вземане на ищеца срещу ответника Г. Т. Д. е
възникнало на 24.02.2012 г., със сключването на Договора за поръчителство от
24.02.2012 г., като наред с това, на 18.01.2013 г. ответникът Г. Т. Д. е бил уведомен и за
наличието на просрочени задължения по Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., за които той е приел да отговаря солидарно с
кредитополучателя „Гамма Дизайн“ООД.
Процесният Договор за дарение на недвижим имот, инкорпориран в Нотариален
акт за дарение, вписан в СВ-София с вх.рег.№46693/17.09.2014 г., т.112, акт №98, е
сключен на 17.09.2014 г. - след възникването на вземането на ищеца, и след като
длъжникът Г. Т. Д. е бил уведомен изрично за наличието на просрочени задължения, за
които той отговаря като поръчител. С него длъжникът Г. Т. Д. се е разпоредил със свое
недвижимо имущество, а именно - Апартамент №22, бл.59, на 5. етаж, находящ се в гр.
София, район „Илинден“, ж.к.“***“, при това – безвъзмездно, в резултат от което е
намаляло имуществото му, и обективно е било затруднено удовлетворяването на
кредиторовото вземане, поради което посоченото разпоредително действие е
увреждащо кредитора, по смисъла на чл.135, ал.1 от ЗЗД. Увреждането на
кредиторовия интерес е било известно на първия ответник, тъй като към момента на
разпореждането на същия е било известно, че в качеството си на поръчител по Договор
за поръчителство от 24.02.2012 г. се е задължил да отговаря солидарно с
кредитополучателя за задълженията му по Договор за овърдрафт по разплащателна
сметка №00РО-АА-0523/28.01.2005 г., както и че са налице просрочени задължения по
същия договор, за които кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул и е предприел
принудително изпълнение. Тъй като извършеното разпореждане е безвъзмездно,
знанието на надареното лице – втората ответница М. Г. Д., е ирелевантно.
Ирелевантни са и мотивите на ответника Г. Т. Д., с които е извършил
разпоредителното действие, както и наличието или липсата на намерение за увреждане
на кредитора.
С отговора на исковата молба ответникът Г.Д. е релевирал възражения за
погасяване на вземането на кредитора – ищец с изтичането на 5-годишна погасителна
давност. Това възражение не следва да бъде разглеждано в настоящото производство,
доколкото в производството по иска с правно основание чл.135 от ЗЗД договорът, от
който произтича вземането на кредитора, не е предмет на делото, и съдът не може да се
произнесе по оспорването на вземането на ищеца, което го легитимира като кредитор.
Предмет на настоящото производство е потестативното право на кредитора да обяви за
недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с което
длъжникът го уврежда. Правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става
предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за
вземането, какъвто в настоящото производство не е предявен /в т.см. Решение
№552/15.07.2010 г. по гр.д.№171/2009 г. на ВКС, Решение №35/12.04.2018 г. по гр.д.
№1783/2017 г. на ВКС – 3 гр.отд., Решение №221/20.12.2019 г. по гр.д.№2723/2018 г.
на ВКС – 3-тогр.отд./. С въззивната жалба са релевирани и оплаквания за необявена по
надлежния ред предсрочна изискуемост на задължението, оспорена е издадената в
полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№3096/2013 г. по описа на СРС-73 състав, както и
оплаквания за наличие на неравноправни клаузи в договора, от който произтича
вземането на ищеца, които възражения от една страна са преклудирани, тъй като са
релевирани извън срока за отговор на исковата молба, а и след влизане в сила на
6
заповедта за изпълнение, а от друга страна същите са относими към оспорване на
вземането на кредитора, което не е част от предмета на спора по настоящото дело. Ето
защо, съдът не следва да се произнася по тези възражения.
При така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира за
установени всички елементи от фактическия състав на предявеният в настоящото
производство иск по чл.135, ал.1 от ЗЗД, поради което същият е основателен, и следва
да се уважи.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи, първостепенният съд
е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора пред въззивната инстанция въззиваемата страна има
право да бъдат присъдени направените разноски за въззивната инстанция, но такива
не са били поискани, поради което и не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260572 от 27.01.2021 г., постановено по гр.д.
№14153 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, ГО, 7. Състав.
Решението подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред
Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7