№ 3
гр. Раднево, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на осемнадесети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хр.В.
при участието на секретаря Ж.В.М.
като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело №
20245520200267 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление
/НП/ № 24-0327-000553 от 02.10.2024 г. на Началник РУ Раднево в ОДМВР
Стара Загора, с което на Х. П. С., ЕГН: ********** с постоянен адрес ***** на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Жалбоподателят, Х. П. С. по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени обжалваното наказателно постановление, като необосновано и
незаконосъобразно. Претендира разноски по делото.
Въззиваемата страна, Началник РУ в ОД на МВР Стара Загора, РУ
Раднево, редовно призована, не изпраща представител. До съда е депозирано
писмено становище от юрисконсулт ****, за потвърждаване на процесното
НП като правилно и законосъобразно. При евентуално уважаване на жалбата,
прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до минимума,
предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Районна прокуратура - Стара Загора, ТО-Раднево редовно призовани,
не изпращат представител и не взема становище по жалбата.
1
Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в срок и изхожда от лицето, което е
санкционирано, поради което се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 16.08.2024 г. в 12:25ч. в гр. Раднево, жалбоподателят Х. П. С.
ЕГН**********, управлявал лек автомобил "****" с рег. № ****, собственост
на ****, като на ул „Васил Левски” – на около 300 метра южно от „
Сплавкомерс”, в посока юг, водачът не спрял на подаден сигнал – светлинен и
звуков от полицейски автопатрул, в чиито състав влиза свидетелят А. П. В. на
длъжност "младши автоконтрольор" и колегата му Д. П. П.. Полицейският
автомобил бил обозначен като патрулен, а сигналът бил подаден чрез звуков и
светлинен сигнал. Водачът на автомобила не само, че не спрял, ами и ускорил
движението си. Същият бил последван на безопасна дистанция от
полицейския автомобил и след като е настигнат са подадени светлинен и
звуков сигнал. В опита си да избяга обаче преминал през препятствие на
пътното платно – дупка на пътното платно при което предният му
регистрационен номер е паднал. Възприемайки това свидетеля В. спрял
патрулния автомобил взел изпадналата регистрационна табела на автомобила
и се върнали обратно.
За извършеното административно нарушение по чл. 103 от ЗДвП на
жалбоподателя Х. П. С. бил съставен акт за установяване на нарушение АУАН
№ 24-553/12.09.2024 г., Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта
и го подписал с отбелязване, че има възражения. В срока по чл. 44 от ЗАНН
жалбоподателя С. е направил и писмени възражения срещу акта.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и обжалваното НП, с
което на Х. П. С. е наложено административно наказание за нарушение по чл.
103 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, глоба в размер на 100
лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от
приобщените по делото писмени доказателства - АУАН, докладни записки,
справка за нарушител/водач, оправомощителни заповеди, както и от гласните
доказателства – изцяло от показанията на актосъставителя А. П. Велков и Д.
2
П. П..
При предявяване на акта, свидетеля А. П. В. потвърждава
авторството му, както и направените в него констатации. Обяснява с
подробности случая като време, място, механизъм на извършеното деяние от
жалбоподателя, както и че същият след като с много висока скорост е
преминал през препятствие на пътя-дупка е изгубил предната си
регистрационна табела. Обяснява също, че са спрели и са взели
регистрационната табела на МПС и са се върнали обратно. Свидетелят П.
потвърждава казаното от актосъставителя В.. Съдът кредитира
показанията на двамата свидетели В. и П. като логични, последователни,
незаинтересовани, еднопосочни и взаимнодопълващи се, и съответстващи на
писмените доказателства по делото.
При извършена служебна проверка, настоящият съдебен състав не
констатира допуснати съществени нарушения при съставяне на АУАН и
издаване на НП, които да опорочават производството и да накърняват правото
на защита на наказаното лице. Актът и постановлението са издадени от
компетентни органи, с оглед приложената по преписката оправомощителна
заповед и в съответствие със сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Съдът намира, че правилно актосъставителят и наказващият орган са
ангажирали отговорността на жалбоподателя С. по чл. 103 от ЗДвП, съгласно
който при подаден сигнал за спиране от контролни органи водачът на пътно
превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясна част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания.
Нарушението безспорно се доказва от кредитираните писмени и
гласни доказателства. Елементите от състава на нарушението са
конкретизирани в достатъчна степен с отразеното в акта и постановлението, че
водачът е бил длъжен да изпълни задълженията си като спре на подадения
звуков и светлинен сигнал и съответно допусне извършването на проверка от
контролните органи. Същият обаче преднамерено отказва да спре МПС и
продължава ускорявайки скоростта. Отбелязано е, че в опита си да избегне
патрулният автомобил преминава през неравности на пътя - дупка, където
пада предният регистрационен номер на управлявания от жалбоподателя
автомобил. Тъй като нарушението е формално, още в този момент с
3
осъществяване на изпълнителното му деяние, то е било довършено от
обективна страна.
Съгласно разпоредбата на чл. 170, ал. 3, изр. последно от ЗДвП
сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски
автомобил или мотоциклет. Точно такава е и процесната хипотеза, поради
което сигналът е съобразен със законовите изисквания. Използването му не е
ограничено до светлата част на денонощието, поради което той е приложим и
през нощта.
Категорично оборено по делото се явява възражението
жалбоподателят, че деянието не е извършено от него. Тук следва да се
съобразят конкретните факти по делото и поведението на жалбоподателя.
Въпреки, че полицейският автомобил се е движил непосредствено след него, в
нито един момент жалбоподателят не е намалил скоростта си, нито е
освободил пътя пред себе си, нито е спрял, т. е. нищо от поведението му не
показва, че той е действал с убеждението, че трябва да осигури предимство на
полицейският автомобил. Свидетелят В. установи категорично пред съда, че
познава лично жалбоподателя и го е видял, че управлява автомобила.
Напротив - нарушителят е увеличил скоростта, което налага извод, че водача
на МПС е възприел дадения му сигнал, но въпреки това не е спрял.
Следователно от субективна страна деянието е извършено виновно и при
форма на вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му в
съзнанието на жалбоподателя са били отразени както фактът, че управлява
МПС, така и че му е подаден светлинен и звуков сигнал за спиране от
контролен орган, чрез сигнализацията на надлежно обозначен патрулен
автомобил и че този сигнал е насочен към него. Въпреки това съзнателно
жалбоподателят е извършил деянието, като не е спрял при сигнала, а се е
опитал да избяга, за да не му бъде извършена проверка. По тези съображения
съдът приема нарушението за доказано по делото, а възраженията на
жалбоподателя неоснователни.
Административнонаказващия орган правилно е приложил
санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, която предвижда наказание
лишаване от право да управлява превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и
глоба от 50 до 200 лева за водач, който откаже да изпълни нареждане на
органите за контрол и регулиране на движението, като е съобразил тежестта
4
на извършеното нарушение, както и наличието на доказателства, че лицето
има множество нарушения /предвид наличието на данни за извършени 11
нарушения по ЗДвП, за които са налице влезли в сила НП към момента на
извършване на нарушението, както и наличието на повече от 8 фиша/, поради
което е приел, че наказанието е справедливо и съответства на извършеното
нарушение. На жалбоподателя са налагани множество наказания, които
очевидно не са постигнали целения поправителен и предупредителен ефект.
Настоящия съдебен състав приема, че наказание в по-малък размер би било
самоцелно и по никакъв начин не би постигнало целите най-вече на
индивидуалната превенция, а напротив – по-скоро би култивирало у Симеонв.
чувство за безнаказаност.
Неприложим се явява и институтът на маловажния случай, тъй като
от една страна нарушението не се отличава от типичните случаи на
нарушения от същия вид, а от друга страна в чл. 189з от ЗДвП е предвидено,
че за нарушенията по този закон не се прилага чл. 28 от ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът счита, че законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,
като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното на водача наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 63, ал. 4 и 5 от ЗАНН, искането на представителя на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в
съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски
по реда на АПК. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в случая, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63д,
ал. 4 и 5 от ЗАНН, предвижда, че в полза на учреждението, чиито орган е
издал акта, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв. Предвид
5
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното
юрисконсултско възнаграждение се явява 80 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0327-
000553/02.10.2024 г., издадено от Началник РУ в ОД на МВР Стара Загора, РУ
Раднево, с което на жалбоподателя Х. П. С. ЕГН ********** с постоянен
адрес гр. ****. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя Х. П. С. ЕГН ********** с постоянен адрес
гр. ****.да заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Стара Загора
сумата в размер на 80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Административен съд – Стара
Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
6