РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. Велики Преслав, 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на ИСМ. Х. ИСМ. с ЕГН **********, с адрес – с.***, общ.***, ул.****,
депозирана чрез процесуален представител – адвокат Георги Иванов от
ШАК, против Наказателно постановление №21-0323-000269 от 14.05.2021 г.,
издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, с което за нарушение на
чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е било наложено адм. наказание "Глоба
" в размер на 400,00 лв.
С жалбата се моли да бъде отменено издаденото НП като неправилно и
незаконосъобразно. Аргумент се изтъква, че така описаното нарушение е
неясно и неопределено от една страна, а от друга – ако такова е налице, то
правилната санкционна норма е тази по чл.483, ал.1 от КЗ, а не посочената в
обжалваното постановление. Предвид посоченото се иска отмяна на същото.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли
НП да бъде отменено на посочените в жалбата аргументи, които допълва с
това, че съгласно чл.481, ал.1, т.2 от КЗ не подлежат на застраховане с „ГО“
превозни средства, които са до 10 kW и същите не са МПС-та по смисъла на
закона.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
1
представлява, като от нейна страна са депозирани становища за
законосъобразност на НП, като се моли същото да бъде потвърдено.
Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 22.04.2021 г. в 11:20 часа св. А.Г. – служител в ОД на МВР-Шумен,
РУ Велики Преслав и колегата му Б.Д. спрели за проверка движещ се по път
отворен за обществено ползване в с.*** четириколесен трактор марка “***“.
Същият се управлявал от жалбоподателя – И.И.. Пред контролните органи,
водачът заявил, че същото е негова собственост и не е регистрирано и съотв.
няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите за МПС към датата и часа на проверката.
Споделил, че бил отправил устно запитване касателно необходимостта от
регистрация на процесния трактор, като му било отговорено, че не подлежи
на регистрация. Предвид контатираното от полицейските служители, на
място бил изпратен св.Н.М. – мл.автоконтрольор, който съставил съответните
свързани с установените нарушения актове, единият от които АУАН за
нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, подписан без възражения от последния.
На 22.04.2021 г. се образувало и бързо производство № 113/21 г. по
описа на РУ-Велики Преслав, водено срещу И.И. за извършено престъпление
по чл.345, ал.2 от НК, прекратено с Постановление на прокурор от 29.04.2021
г., аргументирано с приложимостта в случая на разпоредбата на осн.чл.9, ал.2
от НК, като материалите по делото били изпратени по компетентност за
налагане на административно наказание на лицето.
На 14.05.2021 г. било издадено и обжалваното пред настоящия съд НП,
издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт фактическа
обстановка, като приложил с оглед установеното правна квалификация
досежно същото по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционирал жалбоподателя, за
това, че като лице, което не е собственик, управлява МПС, за което няма
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
което е нарушил чл.638 ал. 3 от КЗ, като наложил на жалбоподателя глоба в
размер на 400,00 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани и приобщени в хода на съдебното следствие доказателства
–гласни – свидетелските показания на разпитаните св.Г., св.Г. и св.М. и
присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Свидетелските
показания депозирани от разпитаните свидетели са напълно
безпротиворечиви, взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка
помежду си, като колерират и с писмените доказателствени средства, като
поради липса на предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие
и кредитира както показанията на разпитаните свидетели считайки ги
2
обективни и достоверни, така и писмените доказателствени източници.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в
законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
жалбата е частично основателна, като съображенията за това на настоящата
инстанция са следните.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Описаното нарушение, противно на изтъкнатите възражения е по
начин индивидуализиращ същото и позволяващ на наказаното лице да
разбере, за какво конкретно нарушение е санкциониран и както в АУАН, така
и в издаденото въз основа на него НП са намерили отражение приетите за
осъществили се от страна на административнонаказващия орган обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под които са
субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и
санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя.
Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ, съгласно
който лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство,
във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
От ангажираните по делото доказателства съдът намира за безспорно
установен факта, че за управляваното от жалбоподателя МПС, към момента
на проверката – 22.04.2021 г. е нямало действащ договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност".
Застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите е една от
задължителните застраховки, които българското застрахователно право
предвижда – чл. 461, т. 1 от КЗ. Същевременно, нормата на чл. 483, ал. 1 от
КЗ посочва субектите, които имат това законово задължение, т. е. тези, които
трябва да сключат такава застраховка, а именно: на първо място, всяко лице,
което притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р България и
3
не е било спряно от движение (т. 1 на чл. 483, ал. 1 от КЗ), и на следващо
място – всяко лице, което управлява МПС при влизане на територията на РБ,
когато няма валидна за територията на страната застраховка (чл. 483, ал. 1, т.
2 от КЗ). Съответно, със санкционните разпоредби на чл. 638, ал. 1, т. 1 и т. 2
и ал. 3 от КЗ законодателят е предвидил налагането на административни
наказания за липсата на сключена застраховка ГО, както по отношение на
собственика на автомобила, така и по отношение на лицето, което не е
собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието
притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка "ГО".
В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства се
установи, че към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя
МПС, не е имало валидно сключена застраховка ГО, същото не е бил и
регистрирано. Касателно релевираното от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя възражение досежно попадането извън
обхвата на задължителните подлежащи на регистрация МПС-та на процесния
трактор, съобразно разпоредбата на чл.481, ал.2, т.2 от КЗ определяща, че за
целите на задължителното застраховане по тази глава не се смятат за моторни
превозни средства - самоходната техника по смисъла на § 1, т. 12 от
допълнителните разпоредби на Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника с мощност на двигателя до 10 kW, то същата
настоящия съд намира за несъстоятелна, доколкото в случая процесният
трактор е с мощност на двигателя над посочената, видно от изготвената по БП
експертиза, а именно 10, 3 kW. В този смисъл и безспорно в случая
собственика на МПС-то не е изпълнил задължението си произтичащо от
Наредба № 1-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение
и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата " моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на
собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от
съответния митнически орган. Основен принцип в правото е, че никой не
може да черпи права от неизправното си поведение.
Въпросът, касателно собствеността на процесното МПС, доколкото
жалбоподателя до издаването на НП не е доказал, че е собственик на МПС и
предвид разпоредбата на чл.144 от ЗДвП не е представил съотв.писмен
договор, в този смисъл за административно наказващия орган към момента на
проверката жалбоподателя, е бил "лице, което не е собственик". Видно от
показанията на разпитаните свидетели – св.Г., и полицейските служители -
св.М. и св.Г., самият жалбоподател по време на проверката е заявил, че е
собственик на управлявания от него трактор, но едва преди второто съдебно
заседание по делото, с Молба от 08.09.2021 г е представен Договор от
4
12.04.2019 г. за придобиването на трактора. Следователно в хода на
съдебното производство е установено качеството на жалбоподателя, на
собственик на процесното МПС, което налага извод за квалифициране на
нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, а именно, че към 22.04.2021 г.
жалбоподателят, в качеството си на собственик на автомобила, не е изпълнил
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност". Установеното ново фактическо положение безспорно
обосновава друга квалификация на бездействието на жалбоподателя - като
собственик, не като ползвател на чуждо МПС - по чл. 638, ал. 1, т.1 от КЗ,
обуславяща налагане на различно наказание, като същият, доколкото
управлява неизрядно МПС, не е освободен от задължението си за сключване
на застраховка "Гражданска отговорност"/ Решение 99/ 28.03.2019 г. по
КАНД № 22/2019 г. по описа на ШАС и др., Решение 114/23.06.2000 КАНД №
61 по описа за 2020 по описа на ШАС/.
Поради тези съображения, съдът счита, че процесното НП следва да
бъде изменено, като настоящата съдебна инстанция упражни правомощията
си по чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК и да приложи закон за по-леко
наказуемото административно нарушение, чиито обективни и субективни
елементи са установени безспорно по делото. При това следва да бъде
преквалифицирано извършеното от въззивника нарушение - от такова по чл.
638, ал. 3, в нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като бъде променено и
основанието за налагане на наказанието (от разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от
КЗ в тази по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ). При това като последица, следва и да
бъде намалено наложеното на жалбоподателя административно наказание
"глоба" от 400 на 250 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
В настоящото производство са претендирани разноски от въззиваемата
страна, при определянето на които следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК и в частност нормата на чл.78
от ГПК . В контекста на приложението на цитираната разпоредба към
конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от
ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е
приключило в две съдебни заседания, без участието на представител на
въззиваемата страна, съотв. същото не представлява фактическа и правна
сложност намира, че на страната следва да бъде определено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, като предвид изхода
5
от делото , на осн. чл.63, ал.З от ЗАНН вр.чл.143 от АПК, същите следва да
бъдат намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно - сумата от 50,00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1-во, предл. 2-ро,
във връзка с чл. 84 от ЗАНН, във връзка с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №21-0323-000269 от 14.05.2021
г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, с което за извършено на
22.04.2021 г. в с.*** нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на И. Х. И. с ЕГН
**********, с адрес – с.***, общ.***, ул.“*** е било наложено адм. наказание
"Глоба " в размер на 400,00 лв., като ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението от
такова по чл. 638, ал. 3 от КЗ, в такова по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и
НАМАЛЯВА на основание чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ административното
наказание глоба от 400 лв. на 250 (двеста и петдесет) лева.
ОСЪЖДА И. Х. И. с ЕГН **********, с адрес – с.***, общ.***, ул.“***
ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР Шумен сумата от 50,00 /петдесет/ лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6