№ 1257
гр. София, 11.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110148994 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 285, предл. 2-ро
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от „АВУС Италия“ ЕООД срещу „ЗАД
ОЗК - Застраховане“ АД за заплащане на сумата от 20 394, 83 лева - разноски,
направени от ищеца в изпълнение на възложената му работа по неформален договор за
поръчка, сключен с конклудентни действия въз основа на отправено предложение от
ответника, обективирано във възлагателно писмо от 30.07.2008г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба – 29.04.2015г. до окончателното плащане на
вземането, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 4
087,13 лева, представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата за
периода от 12.11.2011г. до 28.04.2015г.
Ищецът твърди съобразно исковата молба и уточненията към нея, че е „АВУС
Италия“ ЕООД и „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД са част от групата
„АВУС“ и имат един и същи собственик. Сочи, че дейността и на двете дружества се
изразява в съдействие за регулиране на причинени щети в полза на застрахователни
дружества, оказване на помощ и представителство на физически и юридически лица,
претърпели щети и др. Излага, че във връзка с предявена в Република Италия срещу
ответното дружество претенция за заплащане на обезщетение по застраховка
„Отговорност на превозвача“ по полица № 031-10-2004-10001/08.04.2004 г, на
30.07.2008 г. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е потърсило посредничеството на „АВУС
България – регулиране на щети“ ЕООД, за да установи контакт с ищцовото дружество.
Потърсено било съдействието на „АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД,
защото към този момент това дружество имало договорни отношения с ответника по
1
договор от 30.07.2007г., поради което ищецът се консултирал с него преди да поеме
ангажимента. Желанието на застрахователя било да възложи на ищеца да го
представлява при уреждане на конкретния казус, като „АВУС Италия“ ЕООД да
организира предоставянето на адвокатска услуга в полза на ответника, в това число да
намери, ангажира и да заплати на адвокат, който да осъществи процесуално
представителство и защита на ответното дружество по образуваното в Италия съдебно
производство. Ищецът приел възложената работа и извършил същата, включително
заплатил дължимото възнаграждение на упълномощения адвокат. Твърди се още, че
„АВУС България – регулиране на щети“ ЕООД е било упълномощено от ищцовото
дружество да го представлява в отношенията му със застрахователя, включително по
уреждане на отношенията за възстановяване на заплатените разноски по свършената
работа. Сочи, че за извършената работа, изразяваща се във водене на съдебния процес
и процесуално представителство по него, на 08.10.2010 г. в полза на адв. Франческо
Пинтучи е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 10 504,88 евро, за което
последният е издал фактура № 211/26.07.2010 г., като плащането е сторено от името и
за сметка на ответника. Твърди, че на ответника са предоставени всички документи,
удостоверяващи извършването на работата и заплатените разходи за това, поради
което с писмо с изх. № 783/22.10.2012 г. „Авус България – Регулиране на щети“ ЕООД,
в качеството си на упълномощен представител на „Авус Италия“ ЕООД, го е поканил
да възстанови платеното възнаграждение в размер на сумата от 10 427,71 евро, след
приспадане на банковите такси и комисионни, но в предоставения срок – 11.12.2012 г.
той не е направил това, поради което претендира левовата равностойност.
Претендира и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е оспорил предявените искове по
възражения, че ищецът не бил страна по сключения от ответника на 30.07.2007г.
договор. Изпълнител по този договор бил „АВУС България – Регулиране щети“ ЕООД.
Наведени са доводи, че страните не били обвързани от договорно правоотношение с
твърдяното в исковата молба съдържание на правата и задълженията. Твърди, че
ангажираният за съдебното дело в Италия адвокат бил упълномощен лично от
изпълнителния директор на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД. Оспорва твърдението, че
процесната сума е била заплатена от ищеца, а и разноските по договора се
възстановявали само след предварителното им одобрение от ответника, каквото в
случая не било дадено от ответника. Издадените от адвоката фактури не сочели
ответното дружество като задължено лице. Навежда възражения, че размерът на
претендирана сума била прекомерно завишена, както и че задължението било погасено
по давност. Оспорва представените доказателства. Моли исковете да се отхвърлят.
Претендира разноски.
За прецизност, съдът счита за необходимо да посочи следното:
2
Исковата молба е поставена за разглеждане от първоинстанционния съд за втори
път. Първоначално по нея е било образувано гр.д. № 23509/2015 г по описа на СРС, 79
състав, което дело е приключило с решение № 39852/31.07.2018 г, с което предявените
искове са били отхвърлени поради липса на доказана облигационна връзка между
страните. Решението е обжалвано в цялост пред СГС, по повод на което е било
образувано в.гр.д. № 15005/2018 г, с решение № 6989/16.10.2019 г е отменил
атакувания пред него съдебен акт и е отхвърлил исковете, но на друго основание –
поради тяхната недоказаност. Решението на въззивния съд е атакувано пред ВКС, по
повод на което е образувано гр.д. № 352/2020 г, по което с решение №
60032/28.06.2021 г. е отменено решението на въззивния съд и делото е върнато за ново
разглеждане поради нередовност на исковата молба, респ. на относимите по делото
факти, от които произтича спорното право. При новото разглеждане на делото от
въззивния съд е било образувано в.гр.д. № 8468/2021 г по описа на СГС, приключило с
решение № 1422/14.06.2022 г, с което е обезсилено решение № 39852/31.07.2018 г по
гр.д. № 23509/2015 г по описа на СРС, 79 състав, и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав, по който повод е образувано настоящото гр.д. №
48994/2022 г. по описа на СРС, 55 състав. В хода на производството пред СГС при
второто разглеждане на делото в изпълнение на дадените от ВКС указания исковата
молба е била оставена двукратно без движение за уточнение на обстоятелствата, от
които произтича спорното право.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
В тежест на ищеца е да установи, че между страните е налице валидно
облигационно отношение по неформален договор за поръчка, сключен с конклудентни
действия въз основа на отправено предложение от ответника, обективирано във
възлагателно писмо от 30.07.2008г., по което ищецът е изпълнил задълженията си,
плащането на процесната сума и отправянето на покана до ответника за плащане на
вземането. В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от
ищеца, да докаже плащане, както и възражението си, че вземането е погасено по
давност.
Приложените писмени документи са допустими, относими и необходими за
правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат приети.
По направеното в отговора на исковата молба искане за допускане на съдебно
счетоводна експертиза, съдът ще се произнесе в с.з. след становище на другата страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства, както и
заверен препис от решение по гр.д. № 86296/2066 г. по описа на съда в Бреша, Италия
и извлечение от официален регистър, воден от Служба Регистър на дружествата,
Търговско промишлена палата по занаяти и земеделие на Рим.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2023г.
от 14.30ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг
подходящ според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете
помежду им. На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба,
ще бъде върната половината от внесената държавна такса. Ако страните решат
да започнат процедура по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да
тече, така че не съществува опасност от накърняване на права или злоупотреба с
такива. Извънсъдебното уреждане на спора би било в полза на страните с оглед
запазване на добрите отношения между тях, както и предвид възможността да
бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с евентуални разноски в
исковото производство или пък принудително изпълнение на задълженията
(разноски в изпълнителния процес).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4