№ 18
гр. Г., 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на седми март през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20235550100032 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за изменение на издръжка с правно основание чл. 150
от СК във вр. чл. 143 от СК.
Производството е образувано по искова молба от Я. Ж. Я. от гр.Г.,
действащ със съгласието на своят баща и законен представител Ж. Я. И.
срещу Б. Т. Т. от с. Р., общ. Д.. С исковата молба се твърди, че с Решение №
26/18.03.2015 г. по гр. дело № 403/2014 г. по описа на РС Г. ответницата е
биле осъдена да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на
120,00лв. Ищецът твърди, че майката-ответник Б. Т. Т. не била плащала
доброволно присъдената издръжка, поради което било образувано
Изпълнително дело № 12/2015 г. по описа на ДСИ при РС Г.. Бащата
получавал издръжката по изпълнителното дело с наложен запор на трудовото
възнаграждение на ответницата.
Ищецът заявява, че определеният преди осем години размер на
издръжката е крайно недостатъчен към момента и е под законовия определен
минимум за страната – 195,00 лв.
Твърди, че не познава майка си – ответницата Б. Т., тъй като тя го
била изоставила на 2 годинки и до момента не била го посетила нето веднъж.
Не била помогнала с никакви допълнителни сума, нито вещи.
1
Ищецът бил ученик в седми клас, с отличен успех и тъй като му
предстояли матури, посещавал частни уроци, които се заплащали
допълнително. Предстояли му поставянето на брекети, които стрували около
5000лв., не притежавал недвижими имоти, от които да получава
допълнителни доходи. Тъй като бащата на ищеца работил в чужбина се
свързал с ответницата, за да я помоли да подпише декларация, с която
непълнителният Я. да посещава баща си в Холандия през ваканциите и да има
възможност да ходи на екскурзии в държава в ЕС и в Република Търция.
Ответницата отказала на бащата с думите: „Като спреш да ми търсиш
издръжка, тогава ще ти подпиша“. Излагайки тези обстоятелства ищецът
моли да бъде увеличен размера на издръжката като бъде осъдена ответнцата
да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 350,00лв., считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда, до 10-то число на месеца, за който се
отнася, до настъпване на законни причини за нейното изменяване или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска до
изплащането й. Моли за разрешение, с което да бъде издаден паспорт на Я.
Ж. Я. и да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на ответницата Б.
Т. Т., непълнолетния Я. Ж. Я., придружаван от баща си или от изрично
упълномощено от него лице, да пътува без ограничения в броя на
пътуванията. тяхната продължителност и времето, през което ще се
осъществяват в държавите членки на Европейския съюз, както и до Република
Турция до навършване на 18 годишна възраст на детето, на основание чл.
127а. ал. 2 от СК. Моли да му бъдат заплатени направените по делото
разноски. Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства
копия на: Решение № 26/20.03.2015 г. по гр. д. № 403/2014 г. по описа на PC
Г.: Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
7/25.01.2009 г. на Община Г.: Служебна бележка с изх. № 252/ 30.01.2023 г. на
Второ основно училище „******" гр. Г. и Актуално състояние на дружеството
- работодател на ответницата. Моли да бъдат допуснати двама свидетели в
режим на довеждане, които да установяват изложеното в исковата молба и
потребностите на детето. Моли съда да задължи ответницата да представи
документ за доходите си и декларация за имотното си състояние.
Ответникът в законоустановения месечен срок изразява становище,
че исковата молба е допустима, но неоснователна. Оспорва изложените в
исковата молба обстоятелства. Твърди, че плаща определената от съда
2
издръжка. Заявява, че е в отпуск по майчинство и не получава пълната си
заплата. Оспорва твърдението, че не е давала съгласие ищецът да пътува в
чужбина, твърди, че такова не й е искано и заявява, че веднага би дала
съгласие, тъй като не искала да ограничава детето. Счита иска за увеличаване
размера на издръжката за неоснователен, тъй като нямала други средства и се
грижела за второто си дете. Представя и моли да бъдат приети като писмени
доказателства по делото копия на: Удостоверение за раждане, издадено въз
основа на акт за раждане № 1272/15.11.2022 г. на гр. Х..
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 150 от Семейния кодекс.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК всеки родител е длъжен съобразно
своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот,
необходими за развитието на детето. Издръжката е част от задължението на
родителя да се грижи за детето си, тя е законово негово задължение да
предоставя на детето си средства за задоволяване на потребностите му за
физическото и за духовното му развитие. Тази издръжка се дължи
безусловно, съобразно задължението на родителите по чл. 143, ал. 2 от СК,
според който те дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Според чл. 142, ал. 1 от СК размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи, но издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска
от 1/4 от минималната работна заплата (чл. 142, ал. 2 от СК). Издръжката на
децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от
издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с децата и посрещането на разходите на домакинството,
част от които са в полза и на децата. Конкретните възможности на ответника
да дава издръжки обаче са предпоставка за нейния размер (чл. 142, ал. 1 от
СК).
За успешно провеждане на иска по чл. 150 от СК е необходимо да са
настъпили промени в обстоятелства, при които тя е присъдена. Не всяко
3
изменение дава основание за промяна, а само това, което има траен и
продължителен характер и по което може да се съди, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства. Следва да е
налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържания и на
възможностите на дължащия издръжка.
Съдът намира, че в случая са налице кумулативно предвидените в
чл. 150 от СК предпоставки, по следните съображения:
От присъждането на издръжката на ищеца до приключването на
съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката. През
изминалия период от присъждането на издръжката от повече от осем години
социално-икономическото развитие на страна и натрупалата се инфлация са
намалили покупателната способност на присъдената издръжка. Нуждите на
ищеца с възрастта са се увеличили и ще се увеличават.
Ищецът Я. Ж. Я. е ученик в седми клас във Второ основно училище
„Христо Ботев“ гр. Г., с отличен успех в училище. Посещава и частни уроци
по английски език, за които се дължи ежеседмична такса в размер на тридесет
лева.
Грижите по отглеждане на ищеца се полагат от баща му, а при негово
отсъствие от родителите му.
Бащата е с постоянни трудови ангажименти извън страната, което го
мотивира да претендира декларация – съгласие от ответницата, даваща право
на ищеца да го придружава при пътувания в рамките на ЕС.
Ответницата е трудово ангажирана, като получава трудово
възнаграждение в размер на минимална заплата за страната. Същата не дължи
издръжка на други непълнолетни деца. Очаква раждане на второ дете.
С оглед на всичко обсъдени обстоятелства съдът намира, че
необходимата и в адекватен размер издръжка на едно петнадесетгодишно
дете, за да води нормален живот и да продължи и евентуално да завърши
образованието си, както и да продължи да се развива и задоволява
културните, духовни и материални свои потребности, възлиза на около 600
лева месечно, като и двамата родители следва да осигурят необходимите
средства за това.
Според т. 5 на ППВС № 5/ 16.11.1970г. „възможностите“ на лицето,
което дължи издръжка следва да се определят от неговите доходи, имотно
4
състояние, възраст, образование, професионална квалификация,
трудоспособност. Следва да се отчетат и „непосредствените грижи“ (грижите
и издръжката, доставяни в натура ) от родителя, който упражнява
родителските права. В съответствие с чл.142 ал.1 от СК размерът на
издръжката се определя от два показателя – нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи.
С оглед горното, настоящия съдебен състав намира, че искът следва
да се уважи до размер от 100 лева месечно (изменение над 120 лева до 220
лева), като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 350 лева
месечно .
Увеличеният размер на издръжката следва да се присъди, считано от
датата на подаване на исковата молба до настъпването на законни основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от СК паричната издръжка се
изплаща ежемесечно, а според чл. 242, ал. 1, пр. 1 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като
това се отнася и за исковете за нейното изменение. Поради това съдът е
длъжен да допусне служебно предварително изпълнение на решението, дори
и без искане на страните.
С оглед неангажираността на майката с отглеждането и възпитанието
на ищеца Я. Ж. Я., обстоятелството, че предстои тя да стане майка на втора
своя рожба, както и факта на постоянната трудова ангажираност на бащата Ж.
И. зад граница, като взе предвид изявлението на ответницата в депозирания
писмен отговор, настоящия състав намира за правилно да бъде удовлетворено
искането да постанови решение, с което да разреши издаването на паспорт на
Я. Ж. Я., тъй като същият не притежава такъв, както и да бъде дадено
разрешение, заместващо съгласието на ответника Б. Т. Т., непълнолетния Я.
Ж. Я., придружаван от баща си или от изрично упълномощено от него лице,
да пътува без ограничения в броя на пътуванията. тяхната продължителност и
времето, през което ще се осъществяват в държавите членки на Европейския
съюз, както и до Р Турция до навършване на 18 годишна възраст на детето, на
основание чл. 127а. ал. 2 от СК.
С оглед изхода на делото право на разноски има ищецът, комуто
следва да се възстанови сумата от 215 лева, разноски за адвокатски хонорар,
5
съразмерно на уважената част от иска.
Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса и
разноски, поради което държавната такса върху уважената част от иска
следва да се възложи на ответника. На основание чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК вр.
чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът следва да заплати държавна такса
върху увеличения размер на издръжката в полза на съда в размер на 144 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 26/18.03.2015г.,
постановено по гр. дело № 403/2014г. по описа на PC Г., влязло в законна
сила на 09.04.2015 г., в полза на Я. Ж. Я. месечна издръжка в размер на 100
лева, като:
ОСЪЖДА Б. Т. Т., ЕГН: ********** от с. Р.. общ. Д., обл. Х., ДА
ЗАПЛАЩА НА детето си Я. Ж. Я. с ЕГН: **********, с адрес гр. Г., ул.
„Перперик“ № 2, непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Ж. Я. И.,
ЕГН: **********, на основание чл. 150 от СК месечна издръжка в размер на
220 лева, считано от 01.02.2023 г. до настъпването на законни основания за
нейното изменение или прекратяване, платима до 10-то число на съответния
месец, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 220 лева месечно до пълния предявен
размер от 350 лева месечно.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, пр. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
В тази му част решението има характер на определение, което може
да се обжалва с частна жалба пред Окръжен съд Стара Загора в едноседмичен
срок от съобщаването му на страните, по реда на Глава XXI ГПК.
ОСЪЖДА Б. Т. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на Я. Ж. Я. с ЕГН: **********, с адрес гр. Г., ул.
“Перперик” № 2, непълнолетен, действащ със съгласието на баща си Ж. Я. И.,
ЕГН: **********, сумата от 215 лева, сторени в производството по делото
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Б. Т. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на основание
6
чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Районен съд – Г. сумата от 144 лева,
представляваща държавна такса.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ да се издаде паспорт за пътуване в чужбина на
непълнолетния Я. Ж. Я. с ЕГН: **********, роден на 22.01.2009год в гр.Г.,
представляван от своя баща и законен представител Ж. Я. И., ЕГН: **********,
без да е необходимо съгласието на майката Б. Т. Т., ЕГН: **********.
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Б. Т. Т., ЕГН:
**********, детето Я. Ж. Я. с ЕГН: **********, да пътуват без ограничение на
броя на пътуванията, през времето за което се провеждат, придружаван от своя
баща Ж. Я. И., ЕГН: **********, до държави-членки на Европейския съюз,
както и до Р Турция за срок от пет години, считано от постановяване на
решението.
На основание чл.127а, ал.4 от СК ДОПУСКА предварително изпълнение
на решението в частта относно разрешението за издаване паспорт за пътуване в
чужбина /или друг заместващ документ/ на Я. Ж. Я. с ЕГН: **********, както и
разрешението, заместващо съгласието на майката за пътуванията на децата в
чужбина.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Стара Загора в двуседмичен срок, който на основание чл. 315, ал. 2 от
ГПК тече от датата на постановяването му – 20.03.2023г.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
7