Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.08.2020г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и трети юни година 2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ:
Гергана Христова -
Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 12915 по
описа за 2018 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са искове с правно
основание чл. 23, ал.1 от СК и чл.108 ЗС, предявени при обективно кумулативно
съединяване.
Образувано е по предявен от Р.О.Б.
ЕГН **********, срещу С.С.М. ЕГН ********** иск с правна квалификация чл. 124,
ал.1 ГПК, вр. чл. 23, ал.1 от СК за признаване за установено по отношение на
ответницата, че ищецът е изключителен собственик на следния недвижим имот:
апартамент в гр. София, находящ се в жилищен комплекс „Младост“, бивш жилищен
комплекс „Югоизточен район“, в сградата на бл. **„а“, вход Б, етаж III,
апартамент №**, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни
помещения с обща квадратура от 75.31 кв.м., при съседи на апартамента по
нотариален акт: стълбище, В.Г.Л., Р.и Г.Г.и З.Р.Г., двор, заедно със зимнично
помещение, при съседи по нотариален акт: коридор-от две страни, двор и Н.С.,
заедно с 1.97/100 идеални части от общите части на сградата и съответните
идеални части от правото на строеж върху мястото-парцел 1, кв. 44 по плана на
гр. София, ж.к.“*****“ I-ва част, отстъпено от ИК на СГНС с Решение от 13.III.
1972 год., протокол №4, статия 20, придобит с НА за продажба на недвижим имот №
134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на Т.А.нотариус рег.№ 272 на НК,
с район на действие Районен съд София на 29.09.2000 г., както и иск да бъде
осъдена ответницата да предаде владението на ищеца върху процесното жилище. Претендира
разноски.
Излагат се съображения, че ищецът и
ответницата са бивши съпрузи, като сключения по между им брак от 21.11.1999г. е прекратен с влязло в сила решение по гр.д.№
4821/2013г. на СРС, ГО, 85 с-в. Ищецът твърди, че на 01.06.2000 г. неговия баща
О.З.Б. продал собственото си вилно място, съгласно нотариален акт за продажба
на недвижим имот №90, том I, рег.№2985, н.д.№ 84/2000 г. на В.Връблянска -
Нотариус с район на действие - СРС, вписана в регистъра на НК под №268 за сумата от 20 000 лева, които му дарил за закупуване на
процесния апартамент. Сочи се, че на 29.09.2000г. с Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на Т.А.нотариус
рег.№ 272 от НК, с район на действие СРС, ищецът сключил договор за продажба на
процесния недвижим имот с А.С.А. и Й.Г.А.. Ищецът поддържа, че на сделката
присъствал и баща му – О.З.Б., като това било вписано в нотариалния акт, както
и че сумата, представляваща цена на имота е изплатена именно от баща му.
Заявява, че ответницата няма никакъв принос в закупуването на процесното
жилище. Твърди, че жилището е закупено със средства с извънсемеен характер,
дарени изцяло от баща му О.и е изключителна лична собственост, поради пълно преобразуване на лични /дарени/ средства
в придобит имот.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответницата С.М.. В отговора е изложено
становище за неоснователност на исковата претенция. Ответницата поддържа, че семейното жилище е
закупено на 29.09.2000г., като признава, че тя не е присъствала на покупката,
тъй като се грижела за синът им М.Р.Б., който е роден на ***г. и към момента на
сделката бил на четири месеца. Твърди, че парите подготвени за покупка на
апартамента били у бившия и съпруг.
Твърди, че той дори не я уведомил за изповядване на сделката, а и
съобщил едва след като получил от нотариуса вписан нотариален акт. Ответницата
заявява, че има отношение към процесния имот /без да конкретизира твърдението си/. Оспорва, че имота закупен по
време на брака е придобит с пълно преобразуване на лични средства на ищеца.
Твърди, че в данъчната си декларация ищецът изрично я е посочил като съсобственик.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Г. поддържа предявените искове.
Представя писмена защита.
В
съдебно заседание ответницата чрез пълномощника си адв.Н. оспорват предявените искове. Претендира разноски, като представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.
Софийски градски съд, ГО, I -7 състав, след като взе предвид
доводите на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3
от ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори, че
ищецът и ответницата са бивши съпрузи, които сключили граждански брак през 1999
г.
Видно от приетото в препис Решение №
III-85-104/ 08.08.2013г. по гр.д. №
4821/2013г. на СРС, III ГО, 85 с-в, бракът
на страните е прекратен с развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на
брака, като родителските права по отношение на детето М.Р.Б. роден на ***г. са
предоставени за упражняване на майката С.С.М., а на бащата е определен режим на лични отношения с детето. /л.12 -л.16 от делото/ С цитираното решение ползването на семейното
жилище – апартамент находящ се в гр.
София, ж.к.“******, ап.**, придобит с НА за продажба на недвижим имот № 134,
том I, рег.№ 2470, н.д. № 155/2000г. на нотариус рег.№272 от НК, е предоставено
за съвместно ползване на двамата съпрузи, като в тази част е обжалвано от
съпругата с въззивна жалба пред СГС.
С решение № 318 / 07.05.2013г.
постановена по възз.бр.д. № 16568/2013г. на СГС, ГО, II
въззивен брачен състав е отменено Решение № III-85-104/ 08.08.2013г. по гр.д. № 4821/2013г. на СРС, III ГО, 85
с-в, в
частта относно постановено съвместно ползване, като ползването на семейното
жилище – апартамент находящ се в гр.
София, ж.к.“******, ап.** е предоставено на С.С.М., която ще упражнява родителските
права по отношение на детето М.Р.Б., като същата е осъдена съгласно чл.57, ал.2
от СК да заплаща месечен наем в размер на 1** лв. на Р.О.Б.. /препис на л.17 от делото/
Не се спори, че процесното жилище е
придобито по време на брака на страните.
Видно от неоспорения нотариален акт №
134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на нотариус Т. А., рег.№ 272 на НК процесния
апапртамент е придобит на името на ищеца Р.О.Б. с договор за покупко-продажба
от 29.09.2000г. обективиран в посочения нотариален акт, като паричните средства,
с които е заплатена покупната цена, в размер на ** 700 лв. са предоставени от О.З.Б.
- баща на купувача. /л.6 от делото/ Обстоятелството, че цената от ** 700лв.
е заплатена напълно и в брой на продавачите А.и Й.А.от О.З.Б. - баща на
купувача е документирано в пункт II /втори/ от
Нотариален
акт за
покупко- продажба № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. на нотариус
рег.№272 от НК. Обстоятелството, че сумата от ** 700лв. е изплатена изцяло
от О.Б. на продавачите А.А.и Й.А.преди подписване на договора е отразено също и
в последното изречение на пункт I /първи/ от цитирания нотариален акт.
От приетия Нотариален акт за продажба на недвижим имот №90, том I,
рег.№2985, дело 84 от 2000 г. на нотариус В.В.- Нотариус с рег.№268, се
установява, че на 01.06.2000 г. О.З.Б. продал собственото вилно място
съставляващо парцел V- 130 квартал 4 по плана на гр.София, вилна зона Киноцентър с площ от 915 кв.м., за
сумата от 20 000 лева. /л.9 от делото/
За установяване на поддържаното придобиване изцяло с лични средства на
ищеца са допуснати двама свидетели – Р.С.и О.Б., а на ответната страна с оглед
насрещно доказване също са допуснати двама свидели – М.Ц.и Х.М..
В показанията на свид.Р.С./74г.,
леля на ищеца/
се съдържат данни, че процесния апартамент е купен скоро след като Р. и С. се
оженили. Жилището
го купил О.Б. – бащата на Р., който искал да осигури сина си, чиято майка
починала отдавна. Свид. С.сочи, че нейният братовчед О.имал един имот във в.з.
Бояна, който продал за около 20 000 лева и с тези пари купи
апартамента на Р.. Бащата О.искал да осигури сина си Р. много по-рано преди
сватбата му, но имотът в Бояна трудно се продал. Свид. С.посочва още, че нейния съпруг заел на О.сумата
от 6 000 лева - 7 000 лева, която не достигала, за да могат да платят
апартамента, който струвал около 27 000лв. Свид. С.си спомня, че по-късно заетите пари
О.им ги върнал за около една година. Свидетелката сочи още, че сега в този
апартамент живее С., на която жилището било предоставено след развода до навършване
на пълнолетие на детето М.. Независимо, че М. отишъл да живее при баща си преди
да навърши 18г., С. продължавала да живее там.
Свид. О.З.Б., /74
г., баща на ищеца/
сочи в показанията си в о.с.з на 23.06.2020г., че отдавна искал да подари на
сина си Р. апартамент, за да има къде да живее. Сочи, че продал свой наследствен
поземлен имот за около 20 000 лева, и взел на заем още 5 000 - 6 000 лева от Б.С., който е съпруг на братовчедка му Р.С.е
дал тези пари на продавачите, от които купили апартамента. Сочи, че настоял да
бъде изрично записано в нотариалния акт, че той дава парите, които струвал
апартамента. Пояснява, че не е купил апартамента на свое име, защото по това
време бил женен с втори брак и не искал неприятности между новото му семейство
и сина му Р., който е дете от първата му жена. Сочи, че стойността на
апартамента е заплатена от него изцяло.
Показанията на свидетелите Р.С.и О.Б.,
съдът преценява по реда на чл.172 от ГПК, но ги кредитира доколкото са непротиворечиви,
основават
се на непосредствени впечатления и кореспондират на отразеното в приетия нотариален
акт № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г. относно плащането на цената
на процесното жилище.
Свидетелката
Х.М. /77г., майка на
ответницата/, сочи в показанията си, че дъщеря и С. се омъжила
през 1999 г. Следващата година младите решили да си купят жилище. Свидетелката
сочи, че тогава била вдовица и поискала от брат си М.Ц.да и услужи с пари. Той и казал, че
може да услужи с 4 700 лева и дал парите
на младите. Свидетелката Х.М. сочи, че преди да почине през 1995г. съпругът и оставил парична сума с уговорката, че парите
са за децата. За дъщеря и С. били заделени 3 000 германски марки , а отделно и
4 700лв. взети на заем от брат и. Свидетелката сочи, че дала сумата на Р. и С.
за жилището. Отдавали под наем поземлени имоти и парите отивали за младото
семейство за закупуване на обзавеждане. Св.
М. сочи, че въобще не е разбрала кога е купен апартамента, т.к. никой нищо не и казал за покупко-продажбата.
Свидетелят М.Ц./70г., вуйчо на ответницата/, сочи в показанията си, че племеницата му С. се оженила за Р. през 1999г. През 2000г. от сестра си разбрал, че младите имат нужда от помощ, като се родило бебето им. Свид.Ц.сочи, че лично дал на С. и Р. сумата 4 700лв. Те му върнали парите по -късно.
Показанията на
свидетелите М.Ц.и Х.М., съдът
не цени показанията на свидетелите в частта досежно произхода на парите
послужили за закупуване на процесния апартамент, доколкото същите не са
непосредствени, тъй като лицата не са присъствали на продажбата, поради което
не разполагат с преки впечатления.
Така установеното от фактическа страна,
сочи на следните правни изводи:
По обуславящия иск с правно основание чл.23, ал.1 СК
Искът
правна квалификация чл. 23, ал. 1 от СК е установителен по своя характер и с
него ищецът цели да опровергае презумпцията за съпружеска имуществена общност
като установи, че придобит по време на брака имот е негова лична собственост.
Със
задължителните за съда указания по т. 4 по ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че независимо на чие име е придобит един недвижим имот, може да се
установява трансформация на лично имущество, а критерият за преобразуването е
изцяло обективен - изследва се характера на вложените средства. На още
по-голямо основание това е допустимо, когато имотът е придобит на името на един от съпрузите, който притежава
правен интерес от установяване на правото си на собственост по силата на
трансформация на лични средства.
В
тежест на ищеца, претендиращ индивидуална собственост върху имота, е да докаже
чрез пълно и пряко доказване следните факти: 1) придобивната стойност на имота;
2) размера на вложените средства и 3) влагането им към момента на придобиване
на имуществото.
В
случая не се спори, че придобивната стойност на имотта е ** 700лв. – цената,
която е отразена в нотариален акт № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000
г. на нотариус Т. А., рег.№ 272 на НК,
като купувач по покупко-продажбата е
само ищеца Р.Б..
Спорно е има ли принос в придобиването
ответницата. По този спорен въпрос следва да се съобрази, че не попадат в
хипотезата на установителния иск по чл. 23, ал. 1 от СК обстоятелствата,
свързани с приноса на другия съпруг чрез работа в домакинството и грижи за
децата. Както е прието в мотивите на цитираното ТР № 5/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
критерият за преобразуването на лично
имущество е изцяло обективен - изследва
се единствено характера на вложените средства.
Съвкупния анализ на приетите писмени
доказателства - нотариален акт № 134, том I, рег.№ 2470, дело № 155 от 2000 г.
на нотариус Т. А., рег.№ 272 на НК и
кредитираите показания на свидетелите Р. С.и О.Б., сочи на извода, че
процесният апартамент е придобит по време на брака на страните на възмездно
основание, като стойността му е заплатена изцяло от О.Б. - баща на ищеца с негови средства с дарствени намерения към
сина му. В конкретния случай дарението на
парична сума е само между единия съпруг и неговия родител, т.е. изразено е
съгласие само този съпруг да бъде надарен, поради което не може да се приеме,
че по силата на това дарение права върху подареното придобива и лице, което не
е страна по договора, т.е. другият съпруг, вкл. с оглед разпоредбата на чл. 22,
ал. 1 от СК.
В практиката на ВКС, например Решение №
355/9.01.2012 г. по гр. д. № 430/2011 г., II г. о., е дадено тълкуване, че дарението
на вещи или пари на единия съпруг от трето лице съставлява лично имущество по
см. на чл. 20, ал. 1 СК от 1985 г. (отм.), като дарственото намерение,
възприемано като намерение да се прояви щедрост, не се презюмира, то се извлича
от външни белези, от житейските факти довели до сключването на договора за
дарение, до отношенията между дарител и надарен и др., които страните
установяват в хода на съдебното производство като твърдения, възражения и
факти, в хипотезите на оспорване. Дадено е и тълкуване, че ако другият съпруг
твърди, че е подарено и нему или че прехвърлянето е възмездно, това са
твърдения в негова доказателствена тежест - Решение № 727 от 23.11.2010 г. по
гр. д. № 978/2010 г. IV г. о.
Решаващият
състав споделя тази практика на ВКС.
Безспорно
в хода на съдебното дирене се установи, че процесното жилище е закупено със
средства на бащата на ищеца и на негово име. Ответницата не е оспорила, че
паричните средства са дадени с дарствено намерение, а тезата и е, че дарението
е за семейството. Същата обаче не е навела твърдения за конкретни факти, от
които да се направи такъв извод. След като обаче паричните средства са дадени
от родител на единия съпруг и имотът е придобит на името само на този съпруг,
то тежестта да установи дарствено намерение и за себе си, респ. за семейството,
е на другия съпруг. Такова доказване в
случая не е провдено от ответницата.
С
оглед на изложеното искът по чл. 23, ал. 1 СК е доказан по основание и следва
да бъде уважен.
По
обусловения иск с пр.основание чл.108 ЗС:
За
да бъде уважен предвеният иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът носи
тежестта да установят, че са налице следните материалноправни предпоставки: 1.
Че е собственик на имота, предмет на иска на поддържаното основание – пълна
трансформация на лични средства; 2. че имотът се намира във владение на
ответницата; 3. че ответницата владее имотът без основание. Посочените три
предпоставки, подлежат на пълно и главно доказване, като следва да се установи
кумулативното им наличие.
Не
се спори, че процесното жилище се ползва от ответницата. С решение № 318 / 07.05.2013г. постановена по
възз.бр.д. № 16568/2013г. на СГС, ГО, II въззивен бр. състав е отменено Решение № III-85-104/ 08.08.2013г. по гр.д. № 4821/2013г. на СРС, III ГО, 85
с-в, в частта относно постановено
съвместно ползване, като ползването на семейното жилище – апартамент находящ се в гр. София, ж.к.“******, ап.** е
предоставено на С.С.М., която ще упражнява родителските права. Към момента на
завеждане на иска сина на страните. М.Р.Б.
роден на ***г. и към момента на предявяване на иска -03.10.2018г. е навършил пълнолетие. В случая се установи по
изложените по-горе обстоятелства, че семейното жилище е изключителна
собственост на единия съпруг, поради което в хитезата на чл.56 ал.2 от СК
ползването може да бъде предоставено на другия родител, който упражнява
родителските права докато ги упражнява – като максимален законово предвиден
срок. С навършване на пълнолетие на детето
на страните - М.Р.Б. е отпаднало упражяването на родитеските права от
ответницата, респективно е отпаднало и основанието за ползването на процесното
жилище. Предвид изложеното предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС е
доказан и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъдат осъдена да заплати на ищеца сумата 519,14.лв.
платена държавна такса, доколкото липсват доказателства за платено адвокатско
възнаграждение, такова не се присъжда.
С оглед изложеното, Софийски
градски съд, ГО, I -7 състав
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения от Р.О.Б. ЕГН **********, срещу С.С.М. ЕГН **********, иск с
правно основание чл. 23, ал. 1 СК, че
Р.О.Б. е ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот: Апартамент
в гр. София, находящ се в жилищен комплекс „Младост“, бивш жилищен комплекс
„Югоизточен район“, в сградата на бл. **„а“, вход Б, етаж III, апартамент №**,
състоящ се от две стаи, дневна, кухня и други сервизни помещения с обща
квадратура от 75.31 кв.м., при съседи на апартамента по нотариален акт:
стълбище, В.Г.Л., Р.и Г.Г.и З.Р.Г., двор, заедно със зимнично помещение, при
съседи по нотариален акт: коридор-от две страни, двор и Н.С., заедно с 1.97/100
идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от
правото на строеж върху мястото-парцел 1, кв. 44 по плана на гр. София, ж.к.“*****“
I-ва част, отстъпено от ИК на СГНС с Решение от 13.III. 1972 год., протокол №4,
статия 20, придобит с НА за продажба на недвижим имот № 134, том I, рег.№ 2470,
дело № 155 от 2000 г. на Т.А.нотариус рег.№ 272 на НК, с район на действие СРС, като ОСЪЖДА
С.С.М. на основание чл. 108 ЗС ДА ПРЕДАДЕ на Р. О. Б. владението върху така описания имот.
ОСЪЖДА С.С.М. ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, да
заплати на Р.О.Б. ЕГН **********, сумата от 519,14лв.
разноски по делото пред СГС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: