Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
18.12.2020 |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
І-ви наказателен
|
състав |
||
|
На |
Шестнадесети декември |
|
Година
|
2020 |
|||
В
публичното заседание в следния състав:
|
Председател |
АНЕЛИЯ ДИМИТРОВА
|
|||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
|||||||||
Секретар |
Е.Г. |
|
||||||||
Прокурор |
|
|
||||||||
Като разгледа докладваното от |
Съдия
ДИМИТРОВА |
|||||||||
|
АНХ |
дело номер |
418 |
по
описа за |
2020 |
година |
||||
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 26-0000452/02.09.2020 год. на Директора
на РД “АА” гр.В., с което на нарушителя „Е.Ф.”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М., представлявано от неговия
Управител С.С.К., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ ЛЕВА за нарушение на чл.7б ал.1 от Закон за
автомобилните превози, като незаконосъобразно, съгласно чл.63 ал.1 ЗАНН.
ОСЪЖДА на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН,
вр. с чл.144 от АПК, вр. с чл.18 ал.2, вр. с чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация”
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на С.С.К.
*** в качеството му на управител на „Е.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.М. сумата от 440
/ЧЕТИРИСТОТИН И ЧЕТИРИДЕСЕТ/ ЛЕВА, представляваща направени в съдебното
производство разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,като ОТХВЪРЛЯ искането
над тази сума до 500 лева
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ:
„Е.Ф.” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.М.,
представлявано от неговия Управител С.С.К.,
е обжалвал в срок Наказателно
постановление № 26-0000452/02.09.2020 год. на Директора на РД “АА” гр.В..
Жалбоподателят редовно призован,
не се явява, а се представлява от адв. Р.А. от ВАК. Последният взема становище
да бъде отменено атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно. Визира се, че
НП е издадено в нарушение на чл.40, чл.42 т.4 и т.5 и чл.57 т.5 и 6 от ЗАНН.
Акцентува се, че акта е съставен в присъствието само на един свидетел и то
служител на ответника. На следващо място се посочва, че деянието не
представлява нарушение на основното главно изискване водачите да са преминали
периодично обучение по реда на чл.7б от Закон за автомобилните превози, като в
конкретния случай неснабдяването с карта не води до съществени общественоопасни
последици. Подчертава се, че в НП
липсва описание на нарушението, а именно конкретизация на мястото и точното
нарушение. Иска се присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът редовно призован, представител не е изпратил,
нито е взел становище по делото. Към делото е приложено Становище под рег.№ НП
26-0000452/02.09.2020 г., с което ответника по делото счита, че жалбата е
неоснователна. Акцентува се, че нарушението е безспорно установено и е
установено, че издадената Карта за квалификация на водача е издадена на
06.02.2020 г. след датата на установеното нарушение, а именно 04.02.2020 г.
Прави се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар при
надвишаване на неговия размер, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в срок, процесуално допустима е и е основателна.
Тук е мястото да се отбележи, че атакуваното НП е връчено на пълномощник на
жалбоподателя на 14.09.2020 год., а съответно жалбата е входирана пред
ответника на 23.09.2020 год. и е изпратена
с пощенски плик с клеймо от 18.09.2020 г., като безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение № 277221/20.08.2020
год. е съставен на жалбоподателя, затова че на 20.08.2020 г. около 14.00 часа,
в гр.М., ул.”Х.Б.” № 26, ет.1, офис 116, в офиса на Фирма „Е.Ф.” ЕООД,
притежаваща Лиценз за превоз на товари в общността № 14404, при комплексна
проверка за периода от 20.08.2019 г. до 20.08.2020 г. се е констатирало, че на
04.02.2020 г. превозвачът е извършил превоз на товар с влекач марка „М.”,
категория № 3, с рег.№ СВ 8236 ММ и полуремарке категория 04 с рег.№ ХХХ, с
водач И.В.В. от Република Б. до Република Р., като това е установено от свалена
информация от дигитална карта на водача, дигитален тахограф, Пътен лист №
616312 от 04.02.2020 г., СМР от 05.02.2020 г., като водача И.В. е бил без
валидна Карта за квалификация на водача, установено от справка в
Информационната система на ИА „АА”. С това е прието, че е нарушена разпоредбата
на чл.7б ал.1 от Закон за автомобилните превози. Въз основа на така съставения
акт било издадено и атакуваното наказателно постановление.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: НП № 26-0000452/02.09.2020 г., АУАН №
277221/20.08.2020 г., Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията, Становище под рег.№ НП
*********/02.09.2020 г., копия от Удостоверение за професионална компетентност
за извършване на превозна товари № 104-000452/18.03.2016 г., 2 броя Вносни
бележка от 21.01.2020 г., Карта за
квалификация на водач на МПС, пощенски плик в оригинал с клеймо от 18.09.2020
г., Пълномощно от 18.08.2020 г., Констативен протокол за извършена
комплексна/тематична проверка под рег.индекс 30-19-52-290/20.08.2020 г.,
Система за Преглед на DQC карти на ИА
„Автомобилна администрация“, Пътен лист серия Т, № 616312 за товарен автомобил,
извършващ международен превоз, издаден на 04.02.2020 г. и приключил на
13.02.2020 г., Международна товарителница CMR,
Дневник за регистриране и водене на отчет на извършените предпътни технически
прегледи, Ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при работа и разпечатка
от дигиталната карта на водача и тахографа на МПС. Съответно са разпитани
свидетелите К.К. и Ю.Ф. и двамата работещи като инспектори в РД „Автомобилна
администрация” гр.В., съответно актосъставител и свидетел при констатиране на нарушението
и при съставяне на акта. От показанията на посочените свидетели по безспорен и категоричен
начин се установява, че на 20.08.2020 г. в гр.М., на ул.”Х.Б.” № 26, в офиса на
„Е.Ф.” ЕООД свидетелите К. и Ф., в качеството си на инспектори в РД „АА” гр.В.,
извършили комплексна проверка на превозвача, обхващаща периода 20.08.2019 г. до
20.08.2020 г. От всички събрани по делото доказателства се установява, че ”Е.Ф.
„ЕООД гр.М. притежава Лиценз на общността за превози на товари с № 14404. При
извършената проверка било установено, че превозвачът е извършил превоз на товар
с влекач с полуремарке с посочената регистрация в акта, с водач И.В. от
Република Б. до Република Р., като водача е бил без валидна Карта за
квалификация на водача и в тази насока е приложената по делото заверена
разпечатка от Система за Преглед на DQC карти на ИА
„Автомобилна администрация”. Видно от представените вносни бележки и Картата за
квалификация на водач на МПС, такава е издадена на водача на 06.02.2020 г. За
установеното нарушение на 20.08.2020 г. в офиса на фирмата е изготвен Констативен
протокол за извършена комплексната проверка, в присъствието на пълномощник на
жалбоподателя, с което последният е бил упълномощен да представлява превозвача,
в качеството си на представител на „Е.Ф.” ЕООД. Процесният акт е съставен на 20.08.2020 г. в присъствието на
пълномощника на жалбоподателя и на свидетелите К. и Ф.. Акта е подписан от
пълномощника на превозвача без възражения. Писмените доказателства подкрепящи
отразената в акта, респективно НП фактическа обстановка са и Пътен лист серия
Т, № 616312 за товарен автомобил, извършващ международен превоз, издаден на
04.02.2020 г. и приключил на 13.02.2020 г., Международна товарителница CMR, Дневник за регистриране и водене на отчет на извършените
предпътни технически прегледи, Ежедневен инструктаж по безопасност и здраве при
работа и разпечатка от дигиталната карта на водача и тахографа на МПС.
При обсъждане на събраните по делото доказателства и
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
Атакуваното НП е издадено в
съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен
орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на акт за установяване на
административно нарушение. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени
всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и
фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото
го физическо лице. Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат
за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1
т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от „Е.Ф.” ЕООД гр.М.. В конкретния
случай АУАН е съставен от К.К. на длъжност “инспектор” при РД „АА“ гр.В., който
се явява материално компетентен за това и дава описание на нарушението и обстоятелствата, при
които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетеля Ю.Ф.,
който е участвал при извършване на проверката и констатиране на нарушението.
Настоящият съдебен състав
намира обаче, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено
по следните съображения: В направеното в АУАН и НП описание на нарушението е допуснато
несъответствие между фактически и правни основания, които по мнението на
настоящия съдебен състав водят до неяснота относно конкретното вменено на
дружеството административно нарушение, съответно затрудняват възможността му да
разбере какво конкретно противоправно поведение му е вменено да е извършило и
нарушават правото му на защита, което прави нарушенията съществени.
Имуществената
санкция на "Е.Ф." ЕООД е
наложена на основание чл.96г, ал.1,
предл.2 от Закон за автомобилните превози. Според чл.96г, ал.1
предл.2 от Закон за автомобилните превози, който назначи на работа
или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3 000 лева. Видно
е, че по второто предложение на нормата административното наказание е
предвидено за всеки, който допусне водач (неотговарящ на определено изискване),
да управлява превозно средство за обществен превоз на пътници или товари.
Санкционната норма съдържа и запретеното правило за поведение, което се
осъществява чрез изпълнителното деяние допускане – на водача, да управлява
превозното средство. Подобно изпълнително деяние не е описано от фактическа
страна в АУАН и НП. В същите вмененото на санкционираното дружество
изпълнително деяние е същото да е извършило превоз, при изброени условия,
каквото поведение не е предвидено да се санкционира с нормата на чл. 96г, ал.
1 от Закон за автомобилните превози.
Следва да
се има предвид, че в действителност и към момента на извършване на нарушението
е съществувал подзаконов нормативен акт – Наредба № 41 от 04.08.2008 г. за
условията и реда за провеждане на обучение на водачите на автомобили за превоз
на пътници и товари и за условията и реда за провеждане на изпитите за
придобиване на начална квалификация, издаден (съгласно § 4 от ПЗР) на основание
чл. 7б, ал. 5
от Закона за автомобилните превози. В чл. 2, ал. 1
от тази Наредба е предвидено, че водачите на моторни превозни
средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории и подкатегории C1, C1+E, C, C+E, D1,
D1+E, D или D+E, когато с тези превозни средства се извършват обществени
превози или превози за собствена сметка, трябва да притежават карта за квалификация
на водача.Тоест изискването водач на МПС в определени случаи да притежава карта
за квалификация на водача е изискване, определено с подзаконов нормативен акт
по прилагането на Закон за автомобилните превози, а не в посочения за нарушен чл. 7б, ал. 1
от ЗАвтП, въвеждащ задължение към лицензираните превозвачи и
използващ понятието "водачи, които отговарят на изискването за
квалификация на водача", което е различно от изискването за притежаване на
карта за квалификация на водача. Като краен извод, при съставянето на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на изискванията на чл. 42, т. 3,
4
и 5,
и чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
относно описание на нарушението, мястото, където е извършено и обстоятелствата,
при които е извършено. Отново следва да се посочи че Описанието на нарушението,
възприето безкритично от административнонаказващия орган: "извършил
обществен превоз на пътници с водач, който не отговаря на изискването за
квалификация на водач", с оглед корелацията с посочените за нарушени
правни норми не отговаря на посочената санкционна норма, визираща санкция за
превозвач, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на
някое от изискванията, определени с този закон и с
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или
товари. Според цитираната правна норма на чл.7б ал.1
изр.1 от Закон за автомобилните превози лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници
и товари с превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство
за управление на моторно превозно средство от категории и подкатегории C1,
C1+E, C, C+E, D1, D1+E, D или D+E, само с водачи, които отговарят на
изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за
квалификация на водача министърът на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за
квалификация на водача със срок на валидност 5 години/изр. 2/.В разглеждания
случай превозвачът е наказан за това, че е извършил обществен превоз на пътници
с водач, който не отговаря на изискването за квалификация. Съдът намира, че
първичният документ, който пряко удостоверява придобитата от водача
квалификация, е не картата на водача, а удостоверението за професионална
компетентност. И това е изрично посочено в съображение 7-мо и 15-то от
преамбюла на Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15.07.2003 г.
относно начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни
превозни средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент
(ЕИО) № 3820/85 на Съвета и Директива
91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива
76/914/ЕИО на Съвета. Съображение 7-мо от нейния преамбюл предвижда:
"За да докажат, че водачът на превозно средство изпълнява своите
задължения, държавите-членки трябва да издадат на водача на превозно средство
удостоверение за професионална компетентност, наричано по-долу "УПК",
което удостоверява неговата или нейната начална квалификация или продължаващо
обучение". Следователно, очевидно е, че именно удостоверението за
професионална компетентност е този документ, който удостоверява придобитата
квалификация. Функцията на картата на водача пък е разяснена в съображения
15-то от преамбюла на директивата: "За да удостовери, че шофьор, който е
гражданин на държава-членка, е притежател на един от УПК, предвидени в
настоящата директива, и за да улесни взаимното признаване на различните УПК,
държавите-членки трябва да прикрепят хармонизирания код на Общността, определен
за тази цел, заедно с датата на изтичане на кода, в свидетелството за
управление на превозно средство или новата карта за квалификация на водача на
превозно средство, който да се признава взаимно от държавите-членки,
хармонизираният модел на която е определен с настоящата директива.... ".
Казано другояче, картата за квалификация на водача е "удостоверение за
удостоверението", т. е. нейната удостоверителна функция е вторична,
доколкото установява не пряко квалификацията на водача, а притежаването на УПК,
и е свързана преди всичко с улесняване взаимното признаване на различните УПК
от държавите – членки. В този смисъл Директива
2003/59/ЕО се явява правилно транспонирана в националното ни
законодателство като нейното транспониране е извършено не в ЗАвПр, а в
подзаконов нормативен акт – в Наредба № 41 от 4.08.2008 г. (вж. § 4 от ПЗР на
същата). Така, с оглед принципа за примат на правото на ЕС над националното
законодателство и предвид изискването за конформното му тълкуване (т. е.
тълкуване в съответствие с буквата и духа на Директива
2003/59/ЕО) следва да се приеме, че придобитата от водача
квалификация се удостоверява пряко с удостоверението за професионална
компетентност (УПК) и само вторично – с карта за квалификация на водача. Както
беше отбелязано по-горе, с такава карта последният също следва да разполага, но
отговорността за нейното непредставяне е лично негова (по чл. 93, ал. 1
от ЗАвПр), а не на превозвача, като допустител, или още повече като
извършител. Друг е въпроса за евентуалната приложимост на непосочената
разпоредба на изр. 2 на чл. 7б .
Отново следва да се акцентува ,че имуществената
санкция на дружеството–жалбоподател е наложена на основание чл.96г, ал.1 от Закон
за автомобилните превози, според която разпоредба превозвач, който назначи на работа или допусне водач, който не
отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите
нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се
наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв. Санкционната норма
съдържа правило за поведение, което се
осъществява чрез две самостоятелни
изпълнителни деяния - „допускане“
или „назначаване“ от страна на
възложителя, на водач,
неотговарящ на изискванията за квалификация, да управлява превозното средство.
Подобно изпълнително деяние не е описано от фактическа страна в АУАН и НП. В
същите вмененото на санкционираното дружество изпълнително деяние е „осъществяването на
превоз“, при изброени условия, каквото поведение не е предвидено да се
санкционира с нормата на чл. 96г, ал. 1 от Закон за автомобилните превози. Макар, че дружеството превозвач е извършило
превоз на пътници в нарушение на разпоредбата на чл.7б ал.1 от Закон за
автомобилните превози, за да се свърже това нарушение с прилагане на санкцията
по чл.96г ал.1 предл.2 от Закон за автомобилните превози, неговото
описание следва да съвпада като текст с
предвидените в санкционната норма изпълнителни
деяния „назначаване“ или
„допускане“. Това несъответствие между описаното в
АУАН и НП изпълнително деяние
и деянието, за което е наложена
имуществената санкция, води до извода, че издаденото НП е незаконосъобразно
Затова и съда отмени
обжалваното Наказателно постановление №
26-0000452/02.09.2020 год. на Директора на РД “АА” гр.В..
При този изход от спора, основателно се
явява и искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски по делото
съобразно уважаването на жалбата. Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН указва, че съдът присъжда разноските по реда на АПК. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, разноските следва да бъдат възстановени от бюджета на органа,
издал отменения акт, в случая наказателното постановление. По делото са
направени и доказани разноски за платено адвокатско възнаграждение на
пълномощника на жалбоподателя в производството пред Районния съд в размер на 500
лева. Този размер е прекомерен, тъй като
по въззивното производство са проведени две заседания ,при което процесуалният
представител на жалбоподателя е взел активно участие само в едно такова. Направеното
възражение за прекомерност от страна на ответника е свързано с измененията на
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения от ДВ
бр.45 от 15.05.2020 г. Последните изменения обаче са от 31.07.2020 г. /изм.
и доп. ДВ бр.68 от 31 юли 2020 г./. Възнаграждението съответства на чл.7 ал.2
т.2, вр. чл.18 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /изм. и доп. ДВ бр.68 от 31
юли 2020 г./, като тук е мястото да се отбележи, че заплатения адвокатски
хонорар е над. минимума, т.е. при интерес от 3 000 лева, какъвто е
настоящия случай, дължимият адвокатски хонорар е бил в размер на 440 лева,
докато видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие
уговореното и изплатено възнаграждение е в размер на 500 лева.В случая делото е протекло в едно
съдебно заседание с явяване на процесуалния представител на жалбоподателя. Искането
над сумата от 440 лева до 500 лева следва да се отхвърли.
По гореизложените съображения съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: