Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
20.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11329/2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на М.В.В., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ, както следва: за сумата от 240000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 24.09.2016
г., и за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди.
Претендира законната лихва от деликта и разноските.
Ищцата твърди, че е пострадала при ПТП, настъпило на 24.09.2016
г., в резултат на което е претърпял неимуществени вреди – болки и страдания,
както и имуществени вреди – разходи за лечение.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се съпричиняване от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан
и поставяне на себе си в риск, приемайки да пътува с водач в пияно състояние. Претендира
разноски.
Съдът, след като се запозна със
становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди:
С присъда от 01.06.2017 г. по НОХД №1177/2017
г. на РС – Плевен, М.Ч.А. е признат за виновен в това, че на 24.09.2016 г.
около 3,00 ч. в с. Крушовене, при управление на МПС – автомобил „БМВ”, с рег. №
*******, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта си в интервала
1,85-1,90 g/L, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1, т.1, ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и 2, чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП, с което
причинил седем средни телесни повреди на М.В. Венева: мозъчно сътресение,
контузия на белите дробове, счупване на три ребра, счупване на таза, спукване на
главата на дясната бедрена кост, спукване на яйчник и психически разстройства и
халюцинации.
Съгласно чл.
300 ГПК влязлата в сила наказателна присъда е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Поради това, настоящият състав е обвързан от приетото от наказателния
съд, във връзка с настъпването на увреждането, механизма, по който се е
осъществило, неговото авторство и причинените съставомерни последици.
От представените медицински документи и заключението
на комплексната съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на
произшествието ищецът е получил следните увреждания: генерализирана контузия на тялото, счупване на 5-6-7 десни ребра,
контузия на десния бял дроб, кръвоизлив в корема, кръвоизлив в задстомашното
пространство, счупване на двете рамена на лявата срамна кост, счупване на
горното рамо на дясната срамна кост, черепномозъчна травма с оток I степен без отпадна симптоматика. Пострадалата е претърпялa болки и страдания с много голям интензитет
непосредствено след произшествието за 13-14 дни, болки и страдания с голям
интензитет за около месец, след което интензитетът на болките е намалявал
постепенно за около 3 месеца. Възстановителния период от травматичните
увреждания е продължил 3-4 месеца. Според вещото лице е малка вероятността
руптурата на яйчника и счупените тазови кости да повлияят на репродуктивните
функции при ищцата, макар да е възможно при бъдеща бременност да се наложи
оперативно раждане. В следствие на черепната травма сътресението на мозъка
ищцата е претърпяла посткомоционен синдром, който включва когнитивни нарушения,
емоционални промени и физически промени. При ищцата е наблюдавана делириозна
симптоматика – психомоторна възбуда, дезориентация, несъответно поведение и
патология във възприятно-представната дейност (зрителни халюцинации и илюзорни
възприятия), по повод на които е хоспитализирана в психиатрична клиника.
Диагностичната оценка при изписването й е: психични разстройства, дължащи се на
увреждане и дисфункция на главен мозък, комоцио церебри. Установени са промени
в когнитивните функции (памет, внимание) и емоционалното й състояние, които се
диагностицират като посткомоционен синдром. Симптомите му имат различна
продължителност – когнитивните нарушения обикновено отшумяват в рамките на
няколкот месеца, а физическите и емоционални могат да се наблюдават по-дълго.
Според вещото лице – психиатър всички описани психически увреждания на ищцата
са в причинно-следствена връзка с пътно-транспортното произшествие. Вещото лице
очаква обратно развитие на описаната симптоматика (т.е. - възстановяване) и не
очаква необратимо влошаване на психичното й здраве. Продължителността на
симптомите вещото лице обяснява с липсата на адекватно лечение, което допълнително
е влошило състоянието й.
От показанията на свидетелката С.М.,
майка на ищцата, се установява, че след катастрофата ищцата е настанена в
реанимация, но при идването си в съзнание е била превъзбудена, неспокойна и
неадекватна. Дълго време е прекарала в лечебни заведения, а три месеца след
катастрофата е била обездвижена на легло. Започнала е да посещава училище чак в
края на декември, но е продължила обучението си по индивидуален план – с
допълнителни консултации и обучение вкъщи, тъй като е имала нарушения в
концентрацията, затруднявала се е да чете и запомня учебния материал, имала е
чести главоболия. Всичко това е влошило успехът й в училище. Катастрофата е
повлияла негативно и на емоционалното състояние на ищцата – става неспокойна и
притеснителна в присъствието на много чужди хора, шумът й пречи. Изпитва страх
от медицински лица, което затруднява лечението й.
От представените писмени
доказателства, изходящи от СУ „Христо Ботев“ – гр. Козлодуй, се установява, че
през учебната 2016-2017 г. е удължен срока за оформяне на оценките й поради
продължителното й отсъствие, като през годината ишцата е имала повече от 160
извинени отсъствия по здравословни причини. Изготвен е план за обща подкрепа на
ученичката, който включва допълнителни консултации по учебните предмети. В
сравнение с предходната учебна година (2015-2016) успехът и представянето на
ищцата в училище са се влошили. Това потвърждава показанията на свидетелката М.
за затрудненията, които е срещната ищцата в училище след катастрофата.
По изложените съображения съдът
намира, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между
деянието и вредите. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „БМВ”, с рег. № *******, което наказателният
съд е приел за противоправно. От присъдата, представените медицински документи,
заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетелката М.
се установи причинната връзка между получените от пострадалата травматични и
психологически увреждания и произшествието. Поради това следва да се приеме, че
е налице деликт, извършен от водача М.Ч.А. при управление на лек автомобил „БМВ”,
с рег. № *******.
Установява се по делото, че е
налице полица по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между ответника
и делинквента, сключена на 16.09.2016 г. Поради това съдът приема, че към
момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“, по силата на което ответникът е задължен да покрие
причинените от делинквента вреди на трети лица.
По изложените съображения в полза
на ищцата е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените й
неимуществени вреди, представляващи физически болки и страдания.
При определяне на размера на
вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по
делото факти – броя и вида на уврежданията; интензитет и продължителност на
болката; период на възстановяване; необходимостта от чужда помощ; създадените
на пострадалата неудобства, изразяващи се в невъзможност да посещава занятия
като ученик в гимназия; характера на последиците от полученото увреждане за
здравето на пострадалата и прогнозата за бъдещо възстановяване. Ищцата и
получила множество счупвания на кости в тялото и в продължение на три месеца е
била обездвижена на легло. Болките й са били с изключително висока интензивност
в първите дни след произшествието и в продължение на месец след това са били с
голяма интензивност. Причиненият от черепната травма посткомоционен синдром е
наложил хоспитализиране на ищцата в психиатрична клиника, а впоследствие е
довел до сериозни затруднения в обучението й като ученичка в гимназиален курс. При
съобразяване на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение
е в размер на 120000 лв. Размерът на обезщетението основно е обусловен от продължителното
лечение на травматичните и психологическите увреди от произшествието, както и
липсата на пълно възстановяване на психиката на ищцата към настоящия момент. В
същото време следва да се има предвид, че прогнозите за обратно развитие
(възстановяване) са добри, травматичните увреждания, макар и сериозни, не са
довели до необратими последици, детеродната функция е запазена, макар и да има
вероятност бъдещо раждане да следва да се извърши оперативно, а не естествено. Така
определеното обезщетение съобразява както младата възраст на ищцата, така и
обстоятелството, че част от усложненията в психологическата симптоматика се
дължат според вещото лице и от неадекватно на състоянието на пострадалата
лечение. Размерът на обезщетението отчита и възприетото в съдебната практика
като общ критерий, отразяващ обществената мяра за справедливост, например реш. №
36 от 08.03.2016 г. по т.д. № 507/2015 г., ТК, като отчита казуалистичните
специфики.
По възраженията за съпричиняване
съдът приема следното:
Установява се от присъдата на
наказателния съд, че делинквентът е бил в пияно състояние при извършване на
транспортното престъпление – с концентрация на алкохол в кръвта в интервала 1,85-1,90 g/L.
От показанията на свидетеля Р.В.,
пътувал заедно с ищцата на задната седалка на автомобила, че двамата, заедно с
водача, са били на дискотека непосредствено преди настъпване на произшествието
(около 3,00 ч. през нощта на 24.09.2016 г.), макар и да са били в различни
компании. Дискотеката не е била голяма, но е имало маси вътре в помещението и
навън на терасата и свидетелят не знае дали ищцата да е виждала водача да
употребява алкохол по време на престоя им в дискотеката. Самият свидетел е
видял водача М. няколко пъти вечерта с бира в ръка. Преди да се качат в
автомобила, водачът е изглеждал „в напълно адекватно състояние“ по преценка на
свидетеля. Свидетелят сочи още, че с М. не са сложили предпазни колани, след
като са се качили в автомобила, тъй като те са липсвали на обичайното им място,
макар свидетелят да не може да посочи дали ищцата е потърсила предпазния колан,
за да си го сложи.
От комплексната
съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза се установява, че процесният
автомобил е фабрично снабден с колани на местата за пътници на задната седалка.
По делото липсват данни коланите да са били отстранени или неналични. Съгласно
заключението на вещите лица ищцата е пътувала без поставен предпазен колан
(което потвърждава показанията на свидетеля Владимиров). В експертизата се
сочи, че във всички случаи при поставен предпазен колан ударите на пострадалата
в интериора, респективно – травмите й, биха били по-леки. В съдебно заседание
вещите лица поясняват, че ако ищцата е била с колан, щяха да се превенират
травмите, които са причинени от директен удар на тялото при достигане на части
от интериора на автомобила. Коланът обаче не би могъл да предпази от онези
травми, които са причинени от притискане навътре на деформирани части от купето
и от онези травми, получени по механизма на притискане и по инерционен
механизъм – тези травми щяха да са същите, независимо от наличието на колан.
Поради недостатъчно подробното описание на уврежданията в медицинските
документи, вещите лица не могат да вземат категорично и еднозначно становище
кои конкретно увреждания са причинени по механизъм на притискане или под
действието на инерционните сили, но допускат при разпита си в съдебно
заседание, че по тези механизми са причинени голяма част от по-тежките травми:
мозъчната, белодробната, тазовата, руптурата на яйчника.
Ето защо съдът възприема за
доказано, че в случая наличието на предпазен колан би предотвратило част от
по-леките увреждания на ищцата, но не би я предпазило от по-тежките, сред които
черепната травма, счупване на таза, белодробната травма. Това обуславя
основателност на възражението за допринасяне от страна на пострадалата чрез неизпълнение
на задължението да пътува с поставен колан. Поради обстоятелството, че малка
част от травмите биха били предотвратени от наличието на колан, съпричиняването
обуславя намаляване в минимална степен на определеното обезщетение.
Относно възражението за
съпричиняване чрез съзнателно
излагане на риск от страна на пострадалия чрез пътуване в автомобил, управляван
от водач в пияно състояние, съдът намира същото за основателно. С т.7 на ТР №1/2014
г. се приема, че е налице съпричиняване на вредата, когато пострадалото лице е
пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над
законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. Спорно в случая е
дали на ищцата е било известно пияното състояние на водача. Обстоятелството,
че пострадалата и водачът са били цяла вечер и през част от нощта (до 3.00 ч.)
в дискотека, макар и не в една компания, но в едно и също заведение и високото
съдържание на алкохол в кръвта на водача, установено по обективни данни – чрез
химически анализ – между 1,85 и 1,90 промила, което неминуемо
е достигнато след употреба на голямо количество алкохол, води до извод, че няма
пречки ищцата да узнае, че водачът е употребил алкохол. Този извод се
обосновава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че в конкретния
случай при М.Ч.А. е налице средна степен на алкохолно опиване, което се изявява
с промени в поведението, работоспособността и интелектуалните функции на
индивида. При тази степен на опиване, независимо от индивидуалната
поносимост и степен на привикване към алкохола, при всички консумирали са
налице външни видими прояви – нарушения на мисловната дейност,
ориентацията, координацията на движенията, забавени реакции, понижена
чувствителност на болка и т.н. Съгласно заключението на вещото лице, тези
признаци на повлияност могат лесно да се разпознаят дори и от лаик.
От друга страна знанието
представлява обстоятелство от вътрешния мир на човека, за което съдът следи с
оглед всички доказателства по делото и при приложение на правила на логиката и
опитни и житейски правила. Житейски обосновимо е да се направи сигурно
предположение, че при продължително пребиваване в нощно заведение до малките
часове на нощта, посетителите му употребяват алкохол и дължимата грижа изисква
пътникът да положи усилия да се убеди, че случаят е обратният – че водачът се е
въздържал от употреба на алкохол. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Владимиров,
че водачът е изглеждал „в напълно адекватно състояние“. Това от една страна е лична
преценка на свидетеля, без да е ясно какво свидетелят влага в квалификацията си
„адекватно състояние“. От друга страна това наблюдение не съответства – пряко
противоречи на приетата експертиза, съгласно която има видими външни
прояви при тази степен на алкохолно опиване, които е обективно възможно да
се възприемат и да бъдат оценени, тъй като тези признаци могат лесно да се
разпознаят и от лаик. В този смисъл е и съдебната практика, постановена от ВКС
по реда на чл.290 ГПК: „при установена по
категоричен начин с влязлата в сила присъда концентрация на алкохолно
съдържание в кръвта на виновния водач …, той със сигурност е имал видими
признаци на опиване, съответстващо на посочения трети стадий: загуба на
ориентация и сетивност, силно провлачена и неясна реч. Следователно тези външни
признаци /особености на поведението на Н./ не биха могли да останат
незабелязани …“ - Решение №170/24.01.2019 по дело №2857/2017 на ВКС, ТК, I Т.О.
В решението се сочи, че не следва да се игнорира възможността за узнаване,
проявена при нормална дължима грижа, че делинквентът е управлявал своя лек
автомобил в пияно състояние, съответстващо по външни признаци на концентрация
на алкохол в кръвта му между 1.8 – 2 промила.
Неоснователно е възражението на ищцата, че не носи
отговорност за съпричиняване като непълнолетна - поради възрастта си – 16 г.
към момента на произшествието. С ТР №88/1962 г. на ОСГК на ВС, постановено по повод допринасяне от пострадалото
при злополука малолетно или непълнолетно дете за настъпването на вредоносния
резултат поради неупражнен върху него от родителите му надзор, Върховният съд
приема, че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването
на вредите, а е достатъчно наличието на причинна връзка между неговото действие
или бездействие и вредоносния резултат. Когато се определя отговорност за
вреди, определя се такава само за причиняването на вреди на другите (чл. 45 ЗЗД). Самоувредилият се не отговаря пред себе си за вредите, които си е
причинил. С оглед на това при определянето на размера на обезщетението по реда
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е необходимо установяването както на вината на самия
увреден, когато той е дееспособен, така и на вината на упражняващия надзор над
увредения неспособен. Цитираното ТР не е изгубило значение и намира приложение
и в актуалната практика на ВКС – напр. реш. №200 от 13.11.2012 г. по т.д. №249/12
г.на ВКС, ТК, 2-ро ТО и др. Ето защо дееспособността на пострадалия не е от
значение при преценка наличието на съпричиняване.
Съдът като
взе предвид поведението на пострадалата – неизпълнение на задължението да
пътува с колан (което обаче е оказало влияние само за част от травматичните
увреждания – по-леките такива и обуславя минимално намаляване на обезщетението)
и съзнателното
излагане на риск чрез пътуване в автомобил, управляван от водач в пияно състояние,
намира, че така установеното съпричиняване общо обуславя намаляване на
определеното обезщетение с1/4 – до сумата от 90000 лв.
Искът за обезщетение за
неимуществени вреди е основателен за тази сума и следва да се отхвърли за
разликата до предявения размер от 240000 лв.
Върху така определеното
обезщетение ответникът дължи законна лихва. Разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя
за дължимите от делинквента лихви върху обезщетението, като началото на периода
на забава се поставя, считано от датата на уведомяването на застрахователя от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430,
ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Видно от
отговора на ответника по повод молба за изплащане на застрахователно
обезщетение (л.11), изходящият номер е от дата 21.08.2017 г. и съдът приема, че
на така посочената дата пострадалият е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение и от този момент ответникът му дължи има изплащане на законната
лихва.
По иска по чл.432, ал.1 КЗ за имуществени вреди:
Ищцата
претендира сумата от 3000 лв. обезщетение за извършени разходи за лечение. ПО
делото не са представени доказателства за извършени разходи за лечение, които
да са в причинна връзка с произшествието. Поради това искът за имуществени
вреди следва да се отхвърли като неоснователен.
По
разноските:
На ищеца следва да се присъдят направените разноски за
адвокат, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 3333,33 лв.
На ответника следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 5016,89 лв. разноски по делото, съобразно отхвърлената част
от исковете, в т.ч. адвокатско възнаграждение, намалено от съда по реда на
чл.78, ал.5 ГПК. Направеното от ищеца възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение е основателно, предвид липсата на
съществена фактическата и правна сложност на спора: броя на проведените открити
съдебни заседания по делото и обема на осъществената защита, като размерът е
съобразен с предвидения минимален такъв в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва да бъде осъден да плати по
сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 3600 лв. – държавна такса,
както и сумата от 400 лв. разноски по делото.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати
на М.В.В., ЕГН **********, както следва:
на основание чл.432, ал.1 КЗ, сумата
от 90000 лв.,
представляваща обезщетение на
неимуществени вреди – болки и страдание от произшествие, осъществено на 24.09.2016
г., заедно със законната лихва от 21.08.2017
г. до окончателното изплащане на сумата,
на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
от 3333,33 лв., представляваща съдебни разноски,
като
ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение
за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 240000 лв. и иска за
имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, в размер на 3000 лв.
ОСЪЖДА М.В.В., ЕГН **********,
да заплати на З.Б.И. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 5016,89 лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Б.И.
АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 3600
лв. – държавна такса и сумата от 400 лв. – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: