Определение по дело №55032/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15467
Дата: 28 април 2023 г. (в сила от 28 април 2023 г.)
Съдия: Мария Георгиева Шейтанова Воденичарова
Дело: 20221110155032
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15467
гр. София, 28.04.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА

ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110155032 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от *** ЕООД против ***
*** ЕООД / в несъстоятелност считано от 04.04.2023 г./ искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и евентуален иск по чл. 57, ал. 2 ЗЗД
1. За осъждане на ответника да върне на ищеца следните предадени му стоки по
развалени на осн. чл. 87 ЗЗД договори за покупко- продажба, обективирани във
фактури № ****,*****,***** г., а именно:
Пре – стреч фолио ръчно ***09/500, 120 ролки в 20 кашона;
Лента **** км. в 20 ролки, артикулен № ****;
Лента **** км. в 20 ролки, артикулен № ****;
Стреч фолио ръчно 17 300 m- St, 360 ролки в 60 кашона;
2. Евентуален иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца действителната
стойност на стоките, предмет на развалените договори за продажба, а именно
10 768,32 лв, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в
съда – 11.10.2022 г., до погасяване на вземането, или получената цена за стоките,
ако тя е по-висока, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата
молба в съда – 11.10.2022 г., до погасяване на вземането.
Претендира разноски.
Исковата молба е входирана на 11.10.2022 г., когато е била подадена молба от
*** *** ЕООД от 29.07.2022 г. /л. 27/ за откриване спрямо него на пр-во по несъстоятелност
поради това, че на 06.07.2022 г. ОББ АД е обявило кредити на стойност 10 710 430 лв. за
предсрочно изискуеми. Считано до 03.04.2023 г., до когато съдът е правил редовно справки
относно ответника, по молбата не е било вписано произнасяне в ТР. Видно от обявеното в ТР
Решение № 451/04.04.2023 г. на дата 04.04.2023 г. спрямо настоящия ответник е открито пр-во по
несъстоятелност, начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2021 г. За синдик е определен
В.И.Г.. В тази връзка следва да се отбележи следното.
1
На първо място, исковата молба е връчена надлежно на ответника за отговор на
обявения в ТР адрес в ж.к. ***. На 25.11.2022 г. е разлепено уведомление, като
връчителят е събрал данни, че търговецът е напуснал адреса по см. на чл. 50, ал. 2
ГПК. С нарочно разпореждане от 18.01.2023 г. съобщението е приложено по делото.
Срокът по чл. 131 ГПК е изтекъл безрезултатно – не е подаден отговор, и то преди да
бъде открито пр-во по несъстоятелност и да бъде назначен синдик. В пр-вото считано
от 04.04.2023 г. дружеството се представлява от синдика. Отговор не е подаден.
На второ място, предявен е главен иск за връщане в натура на даденото по
развален договор за покупко-продажба - претендират се самите стоки, а ако те са
погинали, отчуждени или изразходвани, то ищецът претендира на осн. чл. 57, ал. 2 ЗЗД
действителната им стойност или получената цена за стоките, ако тя е по-висока.
Съгласно чл. 637, ал. 1 ТЗ с откриване на производството по несъстоятелност се
спират съдебните и арбитражните производства по имуществени граждански и
търговски дела срещу длъжника с изключение на трудови спорове по парични
вземания. Съгласно чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ след откриването на производство по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен
за защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в
масата на несъстоятелността.
Следователно допустими са / и не подлежат на спиране вече образуваните
пр-ва по / искове срещу търговеца, обявен в несъстоятелност, с предмет „вещни“ права
върху вещи в масата на състоятелността. В този смисъл са Определение № 60405 от
2.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1895/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 469 от
13.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 2055/2019 г., II т. о., ТК, акт по т. д. № 1365/2017 г.
на ІІ т. о./. Разпоредбата на чл. 637, ал. 1 ТЗ се отнася за имуществени дела относно
вземания, които могат да се предявят в производството по несъстоятелност на
ответника по реда на чл. 685, ал. 1 ТЗ - притезателни права /вземания/, които са
парични, респективно които могат да се трансформират в парични. Не се спират
съдебните и арбитражни производства по имуществени граждански и търговски дела
срещу длъжника, които нямат за предмет предявими в производството по
несъстоятелност вземания и при които претендираното право може да се упражни само
съдебно. Такива са делата, образувани по конститутивни искове; дела, образувани по
установителни искове по чл. 124, ал. 4 ГПК за собственост, за прогласяване на
нищожност на договор; дела, образувани по иск за възстановяване нарушено владение,
иск за връщане на наета или заета за послужване вещ и пр. По пр-ва по например
конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД, делото не подлежи на спиране въз основа на чл.
637, ал. 1 ТЗ.
Съгласно чл. 616, ал. 1 от ТЗ на предявяване подлежат всички вземания,
произтичащи както от търговски, така и от нетърговски отношения, поради което на
заявяване подлежат и вземания спрямо търговеца за предаване на вещи независимо
дали произтича от търговско отношение или не. Аргументът, че непаричното вземане
съгласно нормата на чл. 617, ал. 2 от ТЗ след обявяването на търговеца в
несъстоятелност се превръща в парично, обуславя единствено извода, че в
производството по несъстоятелност не могат да бъдат заявявани и удовлетворявани
вещни права, но вземането от задължение за предаване на вещи подлежи на
предявяване, като разпоредбата определя само начина за удовлетворяването му чрез
превръщането му в парично по пазарната му стойност към датата на откриване на
производството по несъстоятелност.
2
В Определение № 89 от 15.06.2011 г. на ОС - Сливен по т. д. № 6/2010 г. е
развито, че „вещни права относно имущества включени в масата на несъстоятелността
са изключени от обхвата на недопустимост определен в нормата на чл. 637, ал. 6 в т. 1
от ТЗ. В случая под формата на непарично вземане кредиторът е заявил именно спор за
вещно право относно имущество, което според синдика се включва в масата на
несъстоятелността. Подобна претенция не подлежи нито на предявяване, нито на
удовлетворяване в производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че
лизинговото дружество – ищец е кредитор за определени вземания, произтичащи от
договор за финансов лизинг и неговото разваляне, не изключва статута му на трето
лице, оспорващо включването на дадено имущество в масата на несъстоятелността,
поради което вземането правилно не е прието от синдика. Именно поради това, че
масата на несъстоятелността е предназначена да удовлетвори вземанията на всички
кредитори по пътя на универсалното принудително изпълнение, ако в нея се намира
вещ, която принадлежи на трето лице, а не търговеца - длъжника, в случай на
евентуално предприемане на изпълнителни действия, насочени точно върху тази
конкретна вещ, незаконосъобразно ще бъде засегнат действителния носител на правото
на собственост. Спорът за собствеността, както се посочи и по-горе следва да се
разреши в исково - състезателно производство.“
В обобщение за целите и по см. на чл. 637, ал. 6, т. 1 ТЗ продължават след
откриването на пр-вото по несъстоятелност и е допустимо да се образуват след този
момент искови пр-ва с предмет връщане на вещи, които се третират като „вещни“
дела, независимо дали са стриктно такива в гражданскоправен смисъл /чл. 108 ЗС/ или
са /както в настоящия казус/ искове за връщане на вещ на облигационно основание, във
връзка с договор.
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 16.11.2022 г. на л. 31, че
ответникът поръчал на ищеца доставката на различни стоки. Същите били доставени
по неформални договори за покупко- продажба, обективирани във фактури №
****,*****,***** г., а именно:
Пре – стреч фолио ръчно ***09/500, 120 ролки в 20 кашона;
Лента **** км. в 20 ролки, артикулен № ****;
Лента **** км. в 20 ролки, артикулен № ****;
Стреч фолио ръчно 17 300 m- St, 360 ролки в 60 кашона;
Ответникът чрез представител подписал приемо- предавателни протоколи.
Продажната цена по трите фактури е общо 10 768,32 лв, като не е заплатена на падежа.
Във връзка с това с покана от 02.09.2022 г., връчена чрез ЧСИ на 27.09.2022 г., ищецът
твърди, че развалил договорите, като преди това е дал на длъжника подходящ срок за
изпълнение. Претендира връщане на даденото в натура – стоките, а ако те са погинали
или отчуждени – тяхната действителна стойност от 10 768,32 лв или продажната цена /
за която ответникът ги е отчуждил/ ако тя е по-висока.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
По предявените искове ответникът не спори, че по силата на валидни
неформални договори за покупко- продажба, обективирани във фактури №
****,*****,***** г., са му доставени следните стоки от ищеца: Пре – стреч фолио
ръчно ***09/500, 120 ролки в 20 кашона; Лента **** км. в 20 ролки, артикулен № ****;
Лента **** км. в 20 ролки, артикулен № ****; Стреч фолио ръчно 17 300 m- St, 360
ролки в 60 кашона, с уговорена продажна цена от 10 768,32 лв; че падежът за
заплащане на цената по трите фактури е настъпил преди 11.10.2022 г.; че с покана от
3
02.09.2022 г., връчена на ответника чрез ЧСИ на 27.09.2022 г., ищецът е развалил
договорите, като преди това е дал на длъжника подходящ срок за изпълнение.
По исковете в тежест на ищеца е да докаже, че стоките са у ответника, на
соченото от него в исковата молба място – гр. ***, ул. „****“ 1, бивш завод Сердика; а
по евентуалния иск - че действителната стойност на стоките е от 10 768,32 лв или че
те са продадени от ответника на трето лице и съответно цената по тази сделка; точния
момент, в който стоките са погинали/ отчуждени/изразходвани.
В тежест на ответника е да докаже, че е престирал точно по договорите, вкл. е
заплатил цената, както и останалите си възражения.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 05.06.2023 г. /понеделник/ от 09,40 часа, за която дата и час да
се призоват страните /ответникът чрез синдика – данни на л. 39, като му се изпратят
за сведение и препис от исковата молба наред с настоящото определение/.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
По искането на ищеца по чл. 176 ГПК съдът ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.,
като УКАЗВА на ищеца да го уточни предвид това, че: ответникът е дружество и то в
несъстоятелност.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба и
не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4