РЕШЕНИЕ
№ 4305
гр. Пловдив, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330100323 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. П. Т., ЕГН **********, с адр. с. К. **** против
ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ.
В исковата молба се твърди, че на 04.09.2021г. около 20:15ч., на пътя между с. Г. И. и
с. Т., път ****км. настъпило ПТП. Водачът на лек автомобил - марка / модел: „ Субару
Форестер“, с рег. № **** - К. Г. Д., предприел маневра – изпреварване, на движещото се
пред него МПС, в нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и без да се убеди,
че не го изпреварва друго превозно средство, предизвиква ПТП с изпреварващият го в този
момент мотоциклет марка / модел „Сузуки GSXR 750”, с рег. № ****, управляван от Д. П. Т.
и собственик на същия. Съставен бил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
****г., по описа на ОДМВР – Пловдив, в който било отразено, че виновен за катастрофата е
водачът на МПС марка / модел: „Субару Форестер“, с рег. № ****. В тази връзка на
виновния водач бил съставен АУАН серия ****г.
По повод настъпилото застрахователно събитие, ищецът подал уведомление в офис
на ответното дружество „ЗК Лев Инс“ АД. Образувана била преписка по щета № **** за
установяване на щети по мотоциклета. На 07.10.2021г. технически експерт при ответното
дружество, извършил оглед на мотоциклета с марка / модел „Сузуки GSXR 750”, с рег. №
****, за което бил съставен опис заключение по щетата. Твърди се, че без да бъде уведомен
или попитам съгласен ли е с размера на определеното обезщетение, на 05.11.2021г., ищецът
получил по банковата си сметка превод на сума в размер на 157.05 лв. /сто петдесет и седем
лева и пет стотинки/, преведена от ответното дружество като обезщетение и пълно плащане
по щетата.
Счита се, че с оглед на така извършеното плащане, ответникът признал
основателността на претенцията, както и че пътния инцидент е настъпил по вина на
застрахования водач при „ЗК Лев Инс“ АД. Счита размерът на дължимото обезщетение за
1
недостатъчен да репарира в цялост претърпените щети. Изплатеното от ответника
обезщетение било в занижен размер, а ищецът не могъл да възстанови дори и половината от
причинените вреди по мотоциклета. След направено от ищеца запитване до автосервиз се
установило, че необходимата сума за възстановяване на процесния мотоциклет марка /
модел „Сузуки GSXR 750”, с рег. № ****, възлизала на стойност 1500 лева. Твърди, че е
ощетен от ответното дружество със сума в размер на 1342.95 лева, представляваща разлика
между действителния размер на вредите и изплатената сума от ответника.
Поради това иска да бъде осъден ответникът - застраховател да заплати на ищеца
сумата от 100 лева, предявена като частичен иск от 1392.95 лева, представляваща
разликата от заплатеното обезщетение в размер на 157.05 лева, до действителния размер на
причинените вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г., е допуснато
изменение на предявения иск, чрез увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния
размер от 100 лева – предявен като частичен иск от 1392.95 лева, на 342.67 лева,
представляващ разликата от заплатеното обезщетение до действителния размер на
причинените вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като искът следва да се счита предявен за сумата от 342.67
лева, представляваща пълния размер на претендираните имуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Оспорва твърденията на ищеца с изключение на твърдението, че ответното
дружество е страна по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по полица ****, с период на валидност 22.04.2021г. – 22.04.2022г. за лек
автомобил марка/модел: „Субару Форестър“, с рег. № ****, както и, че е заплатил на ищеца
сумата от 157.05 лева като застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди
от настъпилото ПТП.
Оспорва твърдението, че вина за настъпване на ПТП-то има водачът на лек
автомобил марка/модел: „Субару Форестър“, с рег. № ****. Счита, че стойността на
причинените вреди е многократно по–ниска от претендираното застрахователно
обезщетение, като същата била заплатена от ответника. Твърди, че извършените нарушения
на правилата за движение от ищеца са главна причина за настъпилия вредоносен резултат.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г., е допуснато
изменение на предявения иск, чрез увеличение размера на иска, а именно: от първоначалния
размер от 100 лева – предявен като частичен иск от 1392.95 лева, на 342.67 лева,
представляващ разликата от заплатеното обезщетение до действителния размер на
причинените вреди, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, като искът следва да се счита предявен за сумата от 342.67
лева, представляваща пълния размер на претендираните имуществени вреди.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
За основателността на преките главни искове в тежест на ищеца е да докаже пълно и
главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени вреди, на притежаваното от него пътно превозно средство, както и
техния размер. Следва да докаже и отправянето на искане до застрахователя за заплащане на
причинените вреди – обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, което е
предпоставка за допустимост на настоящата исковата претенция.
2
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да
докаже твърденията си в отговора, вкл. възраженията си за съпричиняване, а – при
установяване на горните елементи от фактическите състави на вземанията от ищеца –
следва да докаже, че е погасил претендираните обезщетения.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира предявените искове
за основателни по следните съображения:
Между страните по делото не се спори, че на 04.09.2021 г., около 20:15 ч., на пътя
между с. Г. И. и с. Т., път ****км., е било реализирано ПТП, между мотоциклет марка /
модел „Сузуки GSXR 750”, с рег. № ****, собственост на ищеца Д. П. Т. и управляван от
последния и лек автомобил „Субару Форестер“, с рег. № ****, с водач К. Г. Д., застраховано
при ответника ЗК „Лев Инс“ АД, обективирано в застрахователна полица ****.
Между страните по делото не се спори и, че ищецът е предявил в срок писмена
претенция към застрахователя за изплащане на обезщетение, като е спазил съответната
процедура и е представил необходимите документи, в резултат на което ответника ЗК „Лев
Инс“ АД е заплатил на ищеца сумата от 157.05 лева – имуществени щети за мотоциклет
„Сузуки GSXR 750”, с рег. № ****.
Следователно, съдът приема, че към датата на произшествието – 04.09.2021 г., е
налице валидно застрахователно правоотношение между делинквента - собственик на лек
автомобил „Субару Форестер“и ответника ЗК „Лев Инс“ АД, което е покривало съответния
риск за причинените имуществени вреди в резултат на настъпилото ПТП.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите
доказателства.
Основните спорни по делото въпроси, с оглед възраженията на ответника са: дали е
налице причинна връзка между настъпилото ПТП и всички заявени от ищеца увреждания на
мотоциклет „Сузуки GSXR 750”; налице ли е вина на водача на лек автомобил „Субару
Форестер“, съответно има ли съпричиняване от водача на увредения мотоциклет „Сузуки
GSXR 750” за настъпване на ПТП; действителният размер на причинените в резултат на
ПТП щети по мотоциклет „Сузуки GSXR 750”.
Настъпването на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието, вредите и
последващите действия на участниците в произшествието, са събрани писмени
доказателства и доказателствени средства.
Страните по делото не спорят, а и от приложения като писмено доказателство –
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № *** г., съставен от Г. Н. В. - дежурен
ПТП при ОД на МВР – Пловдив, се установява, че е настъпило ПТП, на 04.09.2021 г., около
20.15 часа, на път ****км. между с. Г. И. и с. Т., между мотоциклет „Сузуки GSXR 750”, с
peг. № ****, собственост на ищеца Д. П. Т. и лек автомобил „Субару Форестер“, с peг. №
****, управляван от К. Г. Д., при маневра изпреварване на движещ се автомобил преди него,
като не пропуска, изпреварващия го мотоциклет и става причина за ПТП с пострадал водач
Д. П. Т., с посочена диагноза „натъртен десен крак“, както и настъпили имуществени вреди
по мотора – преден калник.
Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства–
Опис – заключение по щета № **** от 07.10.2021 г. по застраховка „Гражданска
отговорност“ по застрахователна полица № ****, съставен от ЗК „Лев Инс“ АД, се
установява, че ищецът е предявил в срок писмена претенция към застрахователя за
изплащане на обезщетение, като е спазил съответната процедура и е представил
необходимите документи, в резултат на което ответника ЗК „Лев Инс“ е заплатил на ищеца
сумата от 157.05 лева.
Ето защо и, съдът намира, че наведените от страна на ответника, възражения във
3
връзка с недължимостта на претендираното обезщетение, свързани с механизма на ПТП и
вината, вредите по мотоциклета „Сузуки GSXR 750”, вината на водата на л.а. „Субару
Форестер“, са изцяло неоснователни.
По делото безспорно е установено, че след настъпване на застрахователното събитие,
застрахователят е изплатил на ищеца определена сума като обезщетение, която счита за
правилно изчислена и справедлива. От извънпроцесуалното поведение на ответника
/извършено плащане/ следва да се приеме, че същият не е оспорвал настъпването на
застрахователното събитие като факт. Нещо повече – същият не е оспорил фактите,
включени в основанието за плащане. Обстоятелствата при какви условия и по какви
причини е настъпило процесното ПТП не са били отчетени като такива, обуславящи
възможността за отказ да бъде изплатено обезщетение.
Съдът намира, че извънпроцесуалното признание на фактите, включени в
основанието за плащане на обезщетението, са пречка да бъдат уважени възраженията за
недължимост на претендираното обезщетение, тъй като застрахователят е признал
принципната дължимост на застрахователно обезщетение.
Предвид горното, спорен е въпросът относно размера на обезщетението, както и дали
Т. има принос за настъпването на ПТП, както и дали поведението му е било противоправно.
Относно механизма на произшествието, по делото са събрани гласни доказателствени
средства, чрез разпита на един свидетел.
Свидетелят К. Г. Д. /без родство/ - водачът на лекия автомобил – заявява, че е бил
участник в процесното ПТП, което било реализирано между с. Т. и с. Г. И., движейки се към
село Т., към гр. П., с моторист, през септември месец. Твърди, че преди неговия л.а., имало
две коли и в един момент не могъл да спре. Мотористът карал на осовата линия и идвал
отзад. Закачил го леко, не могъл да падне, отишъл в банкета. Свидетелят не си спомня дали
отзад е имало други автомобил. Твърди, че закачането станало на осовата линия, на 20-30
см. от осовата линия. Свидетелят твърди още, че преди да започне да изпреварва, подал
сигнал, а мотористът карал на габарити. Твърди, че се движел с 60 км/ч., автомобилите пред
него карали много бавно, като този участък, тъй като е извън града, няма ограничение на
скоростта. Не знае с каква скорост се е движел мотоциклета. Сочи, че било светло, топло,
сухо, не било мокро, септември месец, сухо, не беше мокро. Твърди, че управлявания от
него л.е. е бил минал технически преглед. Сочи, че мотористът не могъл да падне, задържал
мотора и отишъл в банкета. Извикали Полиция. Имало одрасквания, много дребни работи
по мотора. Мотористът бил ударен в крака. Дошла линейка, но не било сериозно, имал една
драскотина. Твърди още, че предният ляв калник на управлявания от него л.а. бил одраскан.
Показанията следва да бъдат ценени като пълни, непротиворечиви и последователни.
Същият възпроизвежда свои преки впечатления за случилото се, като казаното от него се
подкрепя и от останалите доказателства.
Прието е заключение на съдебно авто-техническа експертиза, което се възприема
като компетентно, подробно и неоспорено от страните. След прецизен и задълбочен анализ,
вещото лице сочи, че от техническа гледна точка – механизмът на настъпилото
произшествие е свързан с предприемане на маневра – изпреварване на колона от движещи
пред него два автомобила, от водача на л.а. „Субару Форестър“, при което настъпил удар в
дясната странична част на мотоциклет „Сузуки СГХР“ и в предна лява част на лекия
автомобил в зоната на предния ляв калник, който мотоциклет се движел по същото време на
същия път в същата посока зад лекия автомобил, като мотоциклетът преди начало на
маневра на изпреварване на л.а. вече е бил предприел изпреварване на попътно движещата
се колона от автомобили. Експертът е категоричен, че всички описани увреждания по
мотоциклета съответстват на механизма на ПТП и са негово следствие. Вещото лице
установява също, че водачът К. Д. на л.а. „Субару Форестър“ е предприел маневра
4
„изпреварване“ на движеща се пред него колона автомобили, като не е пропуснал
изпреварващия го мотоциклет, управляван от Деян Т.. Вещото лице сочи, че водачът К. Д.
би имал техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието, при
условие, че при предприемане и извършване на маневра „изпреварване“ бе съобразил
скоростта и траекторията си на движение с мотоциклет „Сузуки ГСХР“. Вещото лице сочи,
че ударът между мотоциклета и автомобила е бил приплъзващ и не може да бъде определена
точната му скорост, но за да настъпи изпреварване, то задължително скоростта на
мотоциклета е по – голяма от скоростта на автомобила. Вещото лице сочи, че водачът на
лекия автомобил не е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
При така установената фактическа обстановка и ангажирани доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за доказано, че инцидентът е настъпил
именно по посочения от ищеца механизъм. Направените от ответника оспорвания за
различен такъв – останаха недоказани, при което не се споделят. В тежест на ищеца е да
установи обстоятелствата, на които основава иска си и събраните доказателства са точно в
тази насока, а неподкрепените твърдения на ответника водят до тяхната неоснователност.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т.1 ЗДвП - всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди.
Нарушена е и разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗДвП, според която водач, който ще
предприеме изпреварване, е длъжен, преди да подаде сигнал, да се убеди, че не го
изпреварва друго пътно превозно средство и че движещото се след него пътно превозно
средство или това, което ще изпреварва, не е подало сигнал за изменение на посоката си на
движение наляво. Според ал. 2 на същата разпоредба, водач, който изпреварва, е длъжен: по
време на изпреварването да осигури достатъчно странично разстояние между своето и
изпреварваното пътно превозно средство, както и е длъжен да се убеди, че като се движи с
безопасна скорост, може да извърши изпреварването за кратко време.
Установява се, че тези правила са били нарушени от водача на лекия автомобил,
който не е проявил грижа и внимание, вменени като задължения по закон при изпълнението
на тази правнорегламентирана дейност, отличаваща се с повишена степен на обществена
опасност.
Следователно, с описаните по – горе действия, водачът на лек автомобил „Субару
Форестър“ е нарушил правилата на движение, и в резултат на това противоправно
поведение е настъпило процесното ПТП.
Освен факта на ПТП и противоправно поведение на делинквента, от доказателствата
по делото се установяват и останалите признаци от фактическия състав на непозволеното
увреждане – настъпването на вреди и причинната връзка между тях и виновните действия на
делинквента.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване на щетите на процесния мотоциклет от страна на водача на този мотоциклет,
доколкото заявените в подкрепа на това възражение твърдения за несъобразена скорост на
този водач не се подкрепят от събраните по делото доказателства.
Тълкуването на чл. 51, ал. 2 ЗЗД налага разбирането, че, за да е налице вина на
участник в пътното движение и принос на увредения към резултата, е необходимо не само
извършваните от последния действия да нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП
правила за поведение, но и нарушенията да са в пряка причинна връзка с настъпилия
вредоносен резултат. По делото не се установиха при условията на пълно и главно
доказване възраженията за такова поведение на ищеца, което да се намира в причинно -
следствена връзка с ПТП и да е допринесло за настъпване на вредите. Няма данни ищецът да
има принос или да е нарушил правило за движение по пътищата.
5
В тази връзка следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС,
не се включва безпределно изискване за всестранно и пълно предвиждане на всеки
възможен резултат, ако няма обективни данни за налична опасност. Отделно, дори да е
налице някакво нарушение /каквото в случая не се установява/ - то трябва да е в пряка
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие,
тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той
обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетично предполагаем. В този смисъл са както принципните постановки, застъпени в
т.7 на ППВС 17/1963 г., така и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290
ГПК - Решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/ 2008г. ВКС, II т.о.; Решение №
206/12.03.2010г. по т.д. № 35/ 2009г., ВКС, II т.о и др.
Ето защо и доколкото въведеното защитно възражение за съпричиняване не е
установено от навелата го страна /Решение № 67/15.05.2014 г. по т.д. № 1873/2013 г. на
ВКС, I т.о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. на ВКС по реда на
чл. 290 ГПК/, същото се явява неоснователно.
Страните по делото не спорят, че застраховката „Гражданската отговорност“ на
водача на л.а. „Субару Форестър“ към датата на ПТП е била застрахована при ответника,
при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по иска, тъй като рискът
при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от възникване на
санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от виновно деяние в нейния
стриктен смисъл - чл. 45 ЗЗД.
Изложеното обуславя извод за провеждане на пълно и главно доказване на
елементите от фактическия състав на претенцията – противоправно поведение от страна на
водача на МПС, който е предизвикал инцидента по твърдения механизъм, в резултат от
който са настъпили твърдените имуществени вреди за вещта на ищеца.
Няма данни установените щети да са били налични преди ПТП / или да не са
свързани с него, поради което и възраженията на ответника не се споделят.
От заключението на съдебно авто-техническата експертиза се установява, че вредите
са в причинна връзка с механизма и техният размер възлиза на 499.72 лева - за части,
материали и Т.. От тази сума – 499.72 лева, следва да се приспадне платено от
застрахователя на ищеца обезщетение, преди подаване на исковата молба в съда, а именно: в
размер на 157.05 лева. Така получената стойност на дължимото обезщетение се равнява на
342.67 лева. Предявената претенция, след нейното изменение, в размер на 342.67 лева за
имуществени вреди, е точно в този размер, поради което същата следва да се уважи изцяло.
С оглед горното, претенцията е доказана по основание. Отказът за плащане при
предявяване на искането по реда на чл. 380 КЗ, за разликата над платеното, не е следвало да
бъде постановяван, тъй като е незаконосъобразен.
Относно нейния размер, при така събраните доказателства, както се посочи и по-
горе, претенцията се явява изцяло основателна, поради което същата следва да се уважи
изцяло.
Като последица ще се присъди и законна лихва от постъпване на исковата молба в
съда до погасяването.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски следва да се
присъдят на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представен е списък
6
по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на 50 лева – държавна такса и 200 лева – за САТЕ.
Ищецът, освен това, е представляван от свой пълномощник в процеса, на когото той
не е заплатил хонорар, в която връзка същият моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие на ищеца (л. 67 гръб) е посочено, че
той се представлява безплатно от А. д. „Г. и М.“, поради заТ.неното си материално
положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването
му на безплатна адвокатска помощ. Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил
възможността съдът да определи размер на адвокатското възнаграждение, което с оглед
цената на иска, тук следва да бъде изчислено съгласно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действала към момента на сключване на договора, предвиждащи
минимален размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева, съответно в размер на 360
лева с вкл. ДДС, доколкото А. д. „„Г. и М.“ е регистрирано по ЗДДС.
Посочената сума следва да се присъди в полза на Адвокатското дружество, а не на
ищеца, с оглед на обстоятелството, че последният не е реализирал този разход.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на Д. П. Т., ЕГН **********, с
адрес: село К. ****, следните суми: сумата от 342.67 лева (триста четиридесет и два лева и
шестдесет и седем стотинки) - главница, представляваща непогасена част от
застрахователно обезщетение за ПТП, за причинени имуществени вреди на мотоциклет
„Сузуки GSXR 750”, с рег. № ****, в резултат на ПТП, настъпило на 04.09.2021г., на пътя
между с. Г. И. и с. Т., път ****км., по вина на водача К. Г. Д., на застрахования при ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД, съгласно полица № ****, лек автомобил „Субару Форестер“, с рег. № ****, ведно
с законната лихва върху главниците, считано от датата на депозирана на исковата молба в
съда – 10.01.2022 г. до окончателното й погасяване, както и сумата в размер на 250 лева
(двеста и петдесет лева)– разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на А. д. „Г. и М.“,
Булстат *********, сумата от 360 лева /триста и шестдесет лева/ с ДДС – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Д. П. Т., по настоящото гр.д. №
323/2022 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __/п/_____________________
7