РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Павликени, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАВЛИКЕНИ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветомил Б. Горчев
при участието на секретаря Венка Ал. Миланова
като разгледа докладваното от Цветомил Б. Горчев Административно
наказателно дело № 20214140200259 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Б. ПЛ. Д., ЕГН ********** от с. ***, депозирана чрез адв.
И.Д. от **АК, с адрес за връчване на съобщения и призовки гр. *** срещу Наказателно
постановление (НП) № ***/24.06.2021 г. на Началник на РУ към ОДМВР - ***, РУ - ***, с
което на жалбоподателя за нарушение по чл. 104Б, т. 2 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) са наложени на основание чл. 175 а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП административни наказания
глоба в размер на 3000 (три хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
12 (дванадесет) месеца. Навежда подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното
НП и моли неговата отмяна.
Въззиваемата страна - РУ - *** - редовно призована, не изпраща представител в
съдебно заседание, становище не ангажира.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, взе предвид становищата на страните и служебно провери правилността на
издаденото НП, намира за установено:
Съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок и от наказаното лице
- надлежна страна, чрез редовно упълномощен представител.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съображенията за този извод са
следните:
1
На 24.05.2021 г. св. Х.Ц., в присъствието на св. В.Д. - двамата служители на РУ и на
жалбоподателя съставил против последния приложения Акт за установяване на
административно нарушение бл. № *** за това, че „движейки се от ул. „***“ в посока ул.
„***“ на мястото на пресиченето им в кръстовището управлява собственият си лек
автомобил рег. № *** като използва пътищата за обществено ползване за други цели,
изразяващо се във форсиране на двигателя, превъртане на задни моторни колела и
поднасяне на задната част на МПС по посоката на движение на ляво, след което и на дясно,
като с действията си застрашава останалите участници в движението.“
Поводът за спирането и съставянето на горния акт, според показанията на св. Ц. и Д.
бил начинът, по който бил управляван автомобила и който Ц. бил описал и квалифицирал
като нарушения по чл. 104Б, т. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Препис от акта бил връчен на жалбоподателя, който го подписал.
Гореизложените фактически положения съдът възприе от приложения АУАН,
Наказателно постановление, Заповеди на Министъра на вътрешните работи и други писмени
доказателства.
Свидетелите твърдят служебния автомобил да е оборудван с техническо средство -
видеокамера, които обаче не се пазят и представят от ответник жалба - изисканите справки.
От получената обаче справка за GPS – координати на ползвания служебен автомобил се
установява, че по време на установяване на нарушението и съставянето на АУАН
свидетелите Ц. и Д. са се намирали не на посоченото в акта място.
С обжалваното НП, издадено въз основа на горния акт за установяване на
административно нарушение и приповтарящо приетата в него фактическа обстановка са
наложени на Д. горните наказания.
Установява се от изисканите доказателства материалната по принцип компетентност
на АНО и актосъставител, но не и че към момента на проверката, респективно на съставяне
на НП са изпълнявали служебните си задължения, а не например да са били в почивка или
полагаем се отпуск.
Относно нарушението посочено в точка първа на НП - жалбоподателят е обвинен
в нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е предвиден конкретен състав на
административно-наказателна отговорност в чл. 175А, ал.1, предл. трето от същия закон, а
именно на водачите на МПС е забранено да използват пътищата отворени за обществено
ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и
товари, а за нарушаване на тази забрана са предвидени кумулативни административни
наказания - глоба в размер на 3000 лв. лишаване от право да се управлява МПС за срок от 12
месеца. Под този състав на административно нарушение е подведено следното поведение на
водача: не използва пътя съгласно неговото предназначение за превоз на хора и товари, а го
използва с цел извършване на форсиране на двигателя, приплъзване на задни моторни
колела и поднасяне на задната част на МПС, с което застрашава останалите участници в
движението, т.е. става реална предпоставка за ПТП с останалите участници в движението.
2
Съставът на административното нарушение по чл. 175А, ал. 1, предл. трето от ЗДвП
не съдържа като елемент създаването на предпоставка за ПТП с останалите участници с
движението, поради което се налага извод за противоречие между правно и фактическо
обвинение и това е така защото описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на
него НП поведение на водача на МПС, като такова, създаващо опасност за останалите
участници в движението, сочи на нарушаване на забраната по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което
нарушение обаче не се субсумира в административнонаказателния състав на чл. 175А от
същия закон. Така констатираното нарушение се явява такова, препятстващо правото на
защита и представляващо достатъчно основание за отмяна на наложените наказания.
Извън изложеното вмененото нарушение, според настоящия състав се явява и
недоказано - в тежест на наказващия орган е да установи и докаже при условията на пълно
главно доказване наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност. Съгласно мотивите на оспорения акт
нарушението на закона представлява неизползване на пътя по неговото предназначение за
превоз на хора и товари чрез демонстративно управление - т.нар. дрифт.
На първо място, следва да се отбележи, че от административнонаказващия орган не е
предоставено изисканото доказателство за констатираното нарушение под формата на видео
запис. След като липсват безспорни доказателства за начина на движението на автомобила в
конкретния ден и час, то съставът на твърдяно административно нарушение не е доказан и
това при данни за друго местоположение на служебният автомобил. Свидетелските
показания на св. Ц. и Д. сочат, че на процесната дата и място жалбоподателя управлява по
посочения начин и те бидейки до служебния автомобил установили това управление, но
тези показания противоречат на установеното с техническо средство относно тяхното
местоположение. От друга страна тези показания не установяват целта и причината за
извършването на описаните маневри. Не са установени и съответно не се сочат пътна
настилка, атмосферни условия и състояние на гумите, поради което следва да се приеме да
липсват доказателства, че това управление е случайно, поради неопитност или вследствие
внезапно възникнали технически проблеми.
За ангажирането на административно наказателната отговорност не е достатъчно
предположението на органите на полицията, а е необходимо реално осъществяване на
признаците на състава на това нарушение. Констатираното поведение на водача следва да е
съзнателно, преднамерено, а не да се дължи на неправилни маневри, несъобразени с
конкретната пътна обстановка. Приплъзването на автомобила при извършване на завой би
могло да е в резултат и на движение с несъобразена скорост при навлизане в кръстовище и
предприемане на завой на ляво, и несъобразяване с вмененото с чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП
задължение като участник в движението по пътищата с поведението си да не създава
опасности и пречки за движението, да не да поставя в опасност живота и здравето на хората
и да не причинява имуществени вреди.
Настоящият състав излага и довод, че за ангажирането на
3
административнонаказателната отговорност не е достатъчно предположението на органите
на полицията, а е необходимо реално осъществяване на признаците на състава на това
нарушение, но по административнонаказателната преписка, а и в съдебно заседание
безспорни доказателства за това не са събрани. Изводите на съда за съставомерност на
деянието не могат да почиват на предположения, а на безспорно доказани факти.
Ето защо, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде отменено, като
незаконосъобразно.
Предвид изхода на делото и направеното искане в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева.
Доколкото се наложи отлагане на делото поради непредставяне на доказателства от страна
на ответник жалба и предвид относителната му правна сложност, то неоснователно се явява
искането за присъждане на минималното възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление (НП) № ***/24.06.2021 г. на
Началник на РУ към ОДМВР - ***, РУ - ***, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР - *** да заплати на Б. П. Д., ЕГН **********, с адрес: с.
*** сумата от 500 лева - разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Велико
Търново в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Павликени: _______________________
4