Решение по дело №2327/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260548

гр.Пловдив, 15.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 19.11.2020 г. в следния състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                      ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                       Иван Анастасов                                                                                            

като разгледа докладваното от председателя гр.д. №2327/2020 г. по описа на ПОС, при участието на съдебен секретар Валентина Василева, за се произнесе, съобрази:

         Производство по реда на чл.258 ГПК.

Подадена е въззивна жалба от В.И.И., ЕГН: ********** ***. чрез адв.Т.Д. – АК-**** против решение №265 от 16.07.2019 г. по гр.д.N469/2019 г. на КРС, 2 гр.с., с което са изменени на основание чл.127, ал.2, вр. с чл.59, ал.9 СК, вр с чл. 143, ал.2 СК, определените мерки с Решение №575/15.10.2018 г. по гр. д. №2343/2018 г. по описа на РС Казанлък, в частта относно режима на лични отношения и издръжка на малолетното дете П. В. И., ЕГН: **********, като е определен режим на лични отношения на бащата В.И. И., ЕГН: ********** с детето П. В. И., ЕГН: **********, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата да го взима от майката С.В.М., ЕГН: ********** на адреса ѝ в гр. **** и да го връща при нея при свършване на времето за осъществяване на лични контакти, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката, осъден е да заплаща на детето си П. В. И., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител С.В.М., месечна издръжка в размер на 180.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.04.2019 г., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното изплащане на сумата; осъден е да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Карлово държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка в размер на общо 86.40 лв. Изложени са съображения за неправилност и незакосъобразност на решенията и моли вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск за изменение на определените мерки за лични отношения на бащата с детето, както и да се отхвърли иска за изменение на дължимата издръжка за разликата над 140 лв. до 180 лв.

Подадена е и въззивна жалба от срещу допълнителното решение №114/09.06.2020 г. на КРС по гр.д.№469/2019 г. на КРС, с което се отменя определения с решение №574/15.10.2018 г. по гр.д. №2343/2018 г. режим на лични отношения на бащата с детето в частта на официалните празници и личните празници на детето. Претендира за разноски.

 Въззиваемата С.В.М. – счита жалбата за неоснователна.

         Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявените искове са с пр.осн.чл. 127,ал.2 СК във вр.59, ал.9 от СК и чл.143 СК.

         Във въззивната жалба са направени оплаквания, че решението на РС е неправилно и необосновано, постановено при непълнота на доказателствата; че ПРС е допуснал процесуално нарушение като страните не са изслушани от съда; социалният доклад по делото бил изготвен изцяло по данни на майката, събеседване не било проведено с бащата; не било обсъдено обстоятелството, доказано по делото, че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка, която трябва да бъде запазена; не е обсъдено обстоятелството, че бащата и детето живеят в различни населени места, което налагало осигуряване на възможност за по-голяма продължителност на общуване; не е отчетено, че бащата е съгласен да взема детето от детската ясла не в петък сутрин в 10 ч., а в 17 ч.; не било доказано нито едно изменено обстоятелство след влизане в сила на решението на КРС, което да налага изменение на режима на лични отношения; В жалбата против допълнително решение  на РС са изложени оплаквания, че отмяната на действуващият режим на контакти на бащата с детето по време на коледните празници, новогодишните празници, Великденските празници и рожденните дни на детето не е в интерес на детето, тъй като поддържането на общуване между детето и родителя, който не упражнява родителските права е много важно за правилното му израстване; че не е отчетено че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка; че не се е доказало по делото нито едно изменение на обстоятелствата след вл.с. на решението на КРС, което да налага ограничаване на действуващия режим; счита, че е нарушен чл.59,ал.3 СК, съгласно който режима на лични отношения включва определяне на периода на контакти през официалните и личните празници на детето.

         С отговора на ВЖ са изложени съображения, че решението на РС е правилно, т.к. контактите на бащата са съобразени изцяло с трайната съдебна практика и интересите на детето; че обучението в детската градина макар и незадължително, е важно за изграждането на детето, поради което не следва да бъде взимано в петък.

Оплакванията на въззивника, свързани с неспазване на задължението на майката за предаване на детето не са предмет на настоящето производство, поради което не следва да се обсъждат. 

         От събраните по делото доказателства и по направените оплаквания и възражения във въззивната жалба и отговора се установява следното:       

Видно от приложените по делото доказателства, режимът на лични отношения на бащата с детето е променян два пъти след първоначално определения такъв с решение №227/25.5.2017 г. по гр.д.№841/2017 г. на Казанлъшкия РС, като последно с обжалваното решение от 15.10.2018 г. по гр. д № 2343/2018 г. по описа на Казанлъшки районен съд е било утвърдено споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, с което се определя режим на лични контакти между детето П. В. И.и бащата В.И. И., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя. Когато месецът има пети петък, събота и неделя, първият от месеците с пети петък, събота и неделя детето да бъде при майката, а втория петък, събота и неделя – детето да бъде при бащата с преспиване от 10.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, като бащата го взима от настоящия адрес на майката: гр. **** и го връща пак там; всяка нечетна година да прекарва с преспиване коледните празници с майката, а новогодишните с бащата; всяка четна година да прекарва великденските празници, съобразно църковния календар при майката, считано от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на последния ден с преспиване; всяка нечетна година при бащата, считано за същия период; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката; на рождения ден през четните години детето да бъде с бащата, а на нечетните с майката.

С обжалваното решение РС е изменил режима на лични отношения като е определил следният режим на лични отношения на бащата В.И.И., ЕГН: ********** с детето П. В. И., ЕГН: **********: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бащата да го взима от майката С. В. М., ЕГН: ********** на адреса ѝ в гр. **** и да го връща при нея при свършване на времето за осъществяване на лични контакти, 20 дни през летния сезон, които да не съвпадат с времето, през което майката ползва платен годишен отпуск и по всяко друго време, със съгласие на майката.

С допълнителното решение №114/09.06.2020 г. на КРС по гр.д.№469/2019 г. на КРС, РС е отменил определения с решение №575/15.-10.2018 г. по гр.д.№2343/2018 г. на РС-Казанлък режим на лични отношения на бащата В. И. с детето П. И. в частта през време на официалните празници и личните празници на детето.

 По делото е приет социален доклад –л.34 и сл.от д.РС, от който е обсъдено, че взимането на детето от бащата в делничен ден /петък/ затруднявало посещението на детето детската ясла „****“, а в последствие и на детската градина „****“; майката споделила за неудобството, но бащата започнал да създава проблеми; социалното проучване показало, че родителите на детето са във влошени отношения.

По делото са разпитани свидетелите – В. М. М., съжител на майката и св.Х. П.-съпруг на сестрата на въззивника.

Св.М. установи, че определения режим на контакти в петък в 10 ч., когато детето е на детска градина, е в неподходящо време и пречи на другите занимания на детето, което се чувствувало добре на градината. Когато трябвало да пътува при бащата в петъчните дни, се получавало напрежение – детето отказвало да ходи на градина, тръшкало се и се дърпало.

Св.П. установи, че детето е на 2 години, бащата редовно взимал детето в определено време; то се чувствало добре при бащата и когато дойдело време да се връща – не искало.

 От събраните гласни доказателства, ПОС намира, че при определяне на режима на лични отношения на 2,5 годишното дете /към момента на подаване на ИМ/, следва да се изхожда от неговите интереси, специфични потребности и нужди за възраста, свързани с емоционалното и здравословното му състояние. В тази връзка ПОС счита, че честата смяна на обстановката, взимането на детето в петъчен ден от детската ясла/детската градина създава напрежение – детето отказвало да ходи на градина, тръшкало се и се дърпало; с него се лишава детето от участие в планираните програми и социални контакти, които не се отразява добре на психическото и здравословното му  състояние, видно от свидетелските показания на св.М. и соц.доклад. С оглед ниската възраст на детето, която предполага по-голям контакт с майката, а също и епидемичната обстановка в страната, която налага ограничаване на социалните контакти, съдът намира, че следва да се изключи петъчни ден от контактите на въззивника с детето. Ето защо ПОС намира, че определения от съда режим за лични контакти /от 10 ч. всяка първа и трета събота до 18 ч. в неделя/ в най-голяма степен отговаря на нуждите на детето, съобразен е с възрастта му –  3-4 годинки и с правото на бащата на редовен и пълноценен контакт с детето.  Поради изложеното ПОС намира, че РС е постановил правилно и законосъобразно решение в  тази част, което следва да се потвърди.

По отношение на издръжката: Детето е родено на 01.09.2016 г. Действуващата издръжка от 120 лв. масечно е определена с решение №227 от 25.05.2017 г. по гр.д.№841/17 г. на РС-Казанлък, когато детето е било на 9 месеца. ИМ за изменението й е подадена на 02.04.2019 г., когато детето е на 2г. 7 мес. За изминалия период детето е порастнало, увеличили са се потребностите му. От представените на л.29-30 удостоверение от НОИ и удостоверение от „****“ЕООД-гр.**** е видно, че майката е била регистрирана като безработна и е получавала обезщетение за безработица за м.12.2018-м.03.2019 вкл., а от м.04.2019 г. е започнала работа като шивачка, или общо за периода м.12.2018-м.05.2019 г. е получила 367,57 лв. средно месечно, от което следва, че същата е получавала под минималния за страната месечен доход. От показанията на св.Х.П. е видно, че бащата е трудово ангажиран. Съгласно чл.143,ал.2 СК –родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Бащата е здрав, млад, трудоспособен и с оглед   алиментното му задължение за издръжка на низходящ съдът намира, че би могъл да заработва около средната за страната раб.заплата. Съгласно чл.142,ал.2 СК – минималната издръжка за дете е равна на ¼ от минималната РЗ. Понастоящем минималната РЗ е 610 лв., а от 01.01.2021 г.- 650 лв. ¼ от минималната РЗ е 152,50 лв., респективно 162,50 лв. Действуващата издръжка от 120 лв. е под минимума. Преценявайки нуждите на детето и възможностите на родителите ПОС намира, че за издръжката на детето П. са необходими и възможни общо 300 лв. месечно, от които бащата следва да поеме по 180 лв., а майката – останалите средства и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието му. До същият извод за изменение на издръжката е достигнал и РС, поради което решението му в тази част следва да се потвърди.

По отношение на допълнително решение: От петитума на ИМ е видно, че няма искане за изменение на постановеното решение за контактите на бащата с детето по време на официалните празници и рожденния ден на детето. Като е отменил постановения режим на лични отношения в тазичаст КРС се е произнесъл „свърхпетитум“, поради което решението е недопустимо и следва да се обезсили.

С оглед изхода на спора, разноски по делото, направени пред ОС се присъждат в полза на въззиваемата в размер на 300лв. пред ПОС - платен адвокатски хонорар.

                                        Р   Е   Ш   И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №265 от 16.07.2019 г. по гр.д.N469/2019 г. на КРС, 2 гр.с.

ОБЕЗСИЛВА допълнително решение №114/09.06.2020 г. на КРС по гр.д.№469/2019 г. на КРС като произнесено при свръхпетитум.

ОСЪЖДА В. И. И., ЕГН: ********** от гр. **** да заплати на С. В. М., ЕГН ********** от гр. ****, сумата от  300лв.- разноски по делото пред ПОС.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: