Р Е Ш Е Н И Е
№ 03.06.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на тридесет и първи май през
две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
Мл.съдия ИВАН КИРИМОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №2935
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №2935/2021 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на С.В.Д. ЕГН ********** *** срещу
решение №20275167 от 14.12.2020 г постановено по гр.д.№26924/20 г на СРС , 33 състав ; с което е отхвърлена иска на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Т.С.” ЕАД *** да се признае за установено , че Д. не дължи сумата от 3643,75 лв по изпълнителен лист от 26.05.2011 г издаден
по гр.д.№119/11 г на СРС , 85 състав , по който е образувано изп.дело
№20118440402678 на ЧСИ №844 С.Я., поради погасяване по давност .
Въззивникът излага доводи
за неправилност на решението на СРС . Разпореждането за налагане на запор от 23.01.2019 г не е
годно изпълнително действие , което да прекъсне давността и перемцията . Не е
издадено своевременно запорно съобщение , което да е връчено по установения от
ГПК начин . Издаденото впоследствие запорно съобщение е след перемиране на
делото и е ирелевантно . След молбата на взискателя от 26.01.2017 г
изпълнителното дело се е перемирало по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и по него не могат
да се извършват изпълнителни действия , поради което вземането е погасено по
давност .
Въззиваемата страна не е подала писмен
отговор на въззивната жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.01.2021 г и е обжалвано
в срок на 11.01.2021 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
Във
връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост
на съдебното решение в
обжалваната част , като такива основания в случая не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че изпълнителното
производство не се е прекратило по чл.433 ал.1 т.8 ГПК , а вземането не е
погасено по давност . До 05.12.2014 г са събирани суми от запор на трудово
възнаграждение . На 27.01.2016 г е наложен нов запор на трудово възнаграждение
, а на 14.05.2016 г е “наложен опис” на движими вещи . На 26.01.2017 г
взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки на длъжника , а с
разпореждане от 23.01.2019 г отново е наложен запор върху трудово
възнаграждение .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения. В случая изпълнителният лист е издаден
въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение , поради което по аналогия на
чл.117 ал.2 ЗЗД погасителната давност за вземанията е 5-годишна ; независимо
дали става въпрос за вземания , които принципно се погасяват с 3-годишна
/периодични вземания , лихви за забава/ , 5-годишна или 10-годишна давност . В
този смисъл са Постановление №2 от
21.12.1981 г, Пленум на ВС, Тълкувателно решение №51 от 01.04.1966 г по гр.д. №17/1966
г на ОСГК на ВС , решение №235 от 21.09.2012 г по гр.д. № 1762/2011 г, ГК , ІІІ
ГО на ВКС и решение №51 от 21.02.2019 г по гр.д.№2917/18 г на ВКС , IV ГО . Това важи и след спиране и/или
прекъсване на давността - решение №2106 от 28.12.1998 г по гр.д. № 1571/1998
г, V ГО на ВКС .
Действително до 05.12.2014 г са
събирани суми от длъжника от запор за трудово възнаграждение . Видно от
изпълнителното дело на 27.01.2016 г е наложен нов запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника от нов работодател . Не следва да се взема предвид насрочване
на опис върху движими вещи от 11.04.2016 г , защото няма данни за извършване на
описа . Следващото изпълнително действие , което е прекъснало давността е
налагане на запор върху трудово възнаграждение от пореден работодател от 23.01.2019
г ,с изпращане на запорно съобщение от 27.03.2019 г . Междувременно делото
не се е било перемирало , защото на 26.01.2017 г взискателят е подал молба за
извършване на изпълнителни действия . Липсва и погасяване на вземанията по
давност , защото давността за тях е 5
годишна и не е изтекла , а не 3-годишна , както счита ищеца-въззивник .
Налага се изводът , че решението на
СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено . С оглед изхода на делото в тежест на
въззивника са разноските на въззиваемата страна пред СГС – 100 лева
юрисконсултско възнаграждение .
Поради
материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.
Водим
от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20275167 от 14.12.2020 г постановено
по гр.д.№26924/20 г на СРС , 33 състав .
ОСЪЖДА С.В.Д. ЕГН
********** *** да
заплати на „Т.С.” ЕАД *** 100 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.