ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
гр. Пловдив, 14.02.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова
Деница Ц. Стойнова
като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Въззивно частно
наказателно дело № 20225000600050 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXII - чл. 345 вр. с чл. 440, ал.2 от
НПК.
Образувано е по жалба, подадена от адв. К. в полза на лишения от
свобода А.Б.Ч. против определение №75/20.01.2022г., постановено по ЧНД №
28/2022г. по описа на ОС – Пловдив, с което е оставена без уважение молбата
на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наложеното му наказание лишаване от свобода. Жалбата
се позовава на допуснати от окръжния съд процесуални нарушения при
изготвяне и обявяване на атакувания съдебен акт, на липса на мотиви към
него и на нарушение на материалния закон, поради превратна, повърхностна
и неправилна оценка на доказателствата по делото, които според защитата
сочат, че се е поправил Ч.. На тази база се отправят, в условията на
алтернативност, искания атакуваното определение да бъде отменено и делото
да се върне за ново разглеждане от друг състав на ОС, или, определението да
се отмени и апелативният съд да постанови ново, с което А.Б.Ч. да бъде
условно предсрочно освободен по реда на чл.70 от НК.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с
изложените в жалбата оплаквания и материалите по приложеното дело, за да
се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, а
разгледана по същество – ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по всички изложени в
нея съображения.
1
Първо, нормата на чл.345, ал.2 от НПК предписва по дела от частно –
наказателен характер въззивната инстанция да се произнася по съществото на
спора, а не да връща делото за ново разглеждане на първия съд, каквото
искане в жалбата се отправя. Предвид спецификата на делото и изискването
за неговото срочно разглеждане, връщането за ново произнасяне е и
процесуално неразумно, най – малко, не е в интерес на самото осъдено лице.
По – същественото е, че не се откриват пороци в процедурата по разглеждане
на делото, постановяване и обявяване на съдебния акт, които да се
квалифицират като съществени и да предпоставят отмяната на определението
само на процесуално основание. И в жалбата се признава, че окръжният съд е
изслушал аргументите на страните, оттеглил се е на тайно съвещание, след
което в присъствието на страните е обявил съдебния си акт. Тези
процесуалния действа са отразени като извършени и в протокола от
съдебното заседание. Ноторно са известни и широко се коментират в
обществото затрудненията, които въведената наскоро ЕИСС / Единна
информационна система на съдилищата/ създава, като често въвеждането на
постановените съдебни актове, по една или друга причина, изисква
значително време и е съпроводено с проблеми. И поради това в отказа на
окръжния съд да предостави препис от определението си, преди то е отразено
надлежно в тази система, каквото е законовото изискване, не може да се
квалифицира като израз на предубеденост или като съществен процесуален
порок. Още повече, че не се твърди да е констатирано противоречие между
прочетеното в съдебна зала и обективираното в определението, с което в
рамките на 30м. защитата е могла да се снабди. Капацитета на всеки един
магистрат да се справи с възпроизвеждането на становището си по делото в
писмен вид е неизмерим обективно, поради което няма как да се заключи с
категоричност, че предварително съдебният акт е бил подготвен, а
предварителното запознаване с материалите по делото не е порок, а
задължение на всеки съдия. И накрая, атакуваният съдебен акт не е лишен от
мотиви. Окръжният съд е изразил ясно становището си върху кои
доказателствата по делото е изградил вътрешното си убеждение, а дали
преценката му е правилна е въпрос по приложението на материалния закон.
Именно материалният закон не е приложен правилно и доводите в
жалбата в този аспект се споделят.
Безспорно е установено по делото, че лишеният от свобода А.Ч. към
момента търпи наказание – 6г. и 6м. лишаване от свобода, наложено му по
НОХД №2155/2016г. по описа на ПОС, с която е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.343 от НК. Осъденият търпи наказанието
от 19.01.2017г., а според официалната справка от затвора – П. е полагал и
обществено – полезен труд. Към 19.11.2021г. осъденият е изтърпял ефективно
4г. 10д. и от работа 7м. 13д., или общо 5г. 5м. и 13д., с остатък 1г. 17д. Чрез
извършена служебна справка се установи, че към днешна дата остатъка от
наказанието възлиза на 9м. и 9д.
При тези обективни данни не може да има спор, че е налице първата
2
законова предпоставка за предсрочно условно освобождаване на Ч. по
смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като
е изтърпяно фактически повече от половината от наложеното наказание.
Според даденото в постановлението тълкуване, за "фактически" изтърпяно
наказание се счита срокът на пребиваването на осъдения в местата за
изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото предварително
задържане и времето, прекарано в домашен отпуск.
Окръжният съд е приел, че втората, кумулативно предвидена
предпоставка за предсрочно условно освобождаване на осъдения Ч. не е
налице. Съображенията в подкрепа на този извод са базирани единствено на
предходни пробационни и текущи доклади за осъдения, на които приоритет
окръжният съд е отдал пред изготвените на 21.12.2021г., във връзка с молбата
на Ч. за предсрочно условното му освобождаване, пробационен доклад и
становище на началника на затвора – П.. Или, вместо да прецени актуалните
становища относно рисковете от рецидив, относно поправянето на осъденото
лице, поведението му в затворническото общежитие, дисциплинарните му
прояви, награди и изпълнението на плана на присъдата, окръжният съд
неправилно е придал основно значение на доказателствата, в които се
съдържа предходна оценка на релевантните за приложението на чл.70 от НК
обстоятелства.
Такъв подход не може да се сподели. Престоят на всяко осъдено лице в
затворническо заведение цели, в резултат на оказваното спрямо него
въздействие от натоварените с тази дейност органи, да се постигнат
резултати, а преследваните са намаляване на рисковете от рецидив,
положителна промяна в проблемните зони, допринесли за извършване на
правонарушението, привикване към трудови навици и приемливо за
обществото поведение. Именно поради това е предвидено и изготвянето на
първоначален и текущи периодични доклади, в които се отразява прогреса на
осъдения, степента на неговото поправяне и ориентирането му към
правомерно поведение. Ако първоначалният или изготвените назад във
времето оценки за този прогрес се ползват с приоритет при решаване на
въпросите по чл.70 от НК, като се пренебрегват актуалните такива,
предсрочно условно освобождаване на което и да е осъдено лице ще се окаже
невъзможно.
Без съмнение началникът на затвора, ИСДВР и пробационния служител
са лица от затворническата администрация, натоварени със задачата да
извършват корекционна дейност по отношение на осъденото лице, да
проследяват резултатите от оказваните спрямо него възпитателни и
поправителни дейности, да правят оценка на риска от рецидив, както и оценка
на степента на постигнатото положително развитие в личността на осъдения.
Спрямо Ч. актуалните становища, дадени от затворническата администрация
за предсрочното му условно освобождаване са положителни, като се счита, че
проведеният спрямо този осъден корекционен процес е дал своите добри
3
резултати и към днешна дата е приключил успешно. Принципно съдът може
да игнорира становището на затворническата администрация, като това не
следва да става произволно и формално, без значение дали е
положително/отрицателно за осъденото лице, а следва да намира опора и в
доказателствата по делото. В случая тези актуални доказателства, относими
към дължимата се от съда оценъчната дейност, не са анализирани обстойно и
подробно от окръжния съд и значението им неоснователно е пренебрегнато.
В досието на лишения от свобода Ч. са приложени всички негови оценки
и характеристики, давани по време на изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода, като впечатление прави, че към момента на постъпването му в
затвора, по време на престоя му и към настоящия момент преобладаващо
положителни за осъдения данни в тях се съдържат. Адаптиран добре към
новата за него среда, с която за първи път се среща, Ч. е постъпил с ниска
оценка на риска от рецидив – 17т., който, макар и вариращ по време на
изтърпяване на наказанието, е снижен понастоящем и възлиза на 10т. В
първоначално фиксираните като проблемни зони – отношение към
правонарушението, начин на живот и обкръжение, умения за мислене, към
датата на последната му оценка, са констатирани съществени положителни
промени. Ч. вече осъзнава, признава и се отнася критично към
правонарушението, показва положителен растеж в уменията си за мислене и
начина на живот. Многократно е награждаван, демонстрирал е желание да
полага обществено – полезен труд и такъв е полагал, при което се е доказал
като отговорна, дисциплинирана и изпълняваща прецизно поставените
трудови задачи личност. Изявявал е инициатива и се е включвал в
предвидените в плана за изпълнение на присъдата индивидуални беседи. Не
без значение е и семейното му положение и устойчива подкрепа, която
неговата партньорката в живота му оказва, което наред с ориентирането му
към съвестно полагане на обществено – полезен дава добра перспектива и за
ресоциализацията на Ч. в обществото. Вярно е, че в докладите има
отбелязване, че риска от вреди е среден по отношение на деца /не/ познати
членове на обществото, каквото и да означава това. Именно тази констатация
е необоснована. Сред материалите в досието на Ч. няма нито една индикация
той да е представлявал в миналото и сега да представлява опасност за деца. Ч.
не е осъждан до момента, търпи наказание за транспортно престъпление,
което няма никаква връзка с деца, било познати или непознати, поради което
отразеният в докладите риск от вреди не намира опора в нито едно от
останалите доказателства по делото. Вярно е също, че доброто поведение в
затвора е задължение на всеки лишен от свобода по смисъла на чл. 96 ЗИНЗС.
Но, с поведението си в затвора Ч. е демонстрирал желание за поправяне, а
посочените по-горе положителни прояви, като израз на това желание и
намерение, надхвърлят минимума от прояви на „добро поведение“ и с тях
осъденият е демонстрирал, че е поел трайно, ясно и необратимо по пътя на
поправянето си и обосновано се очаква, че ще продължи по него.
С оглед казаното, налице са предвидените в закона предпоставки за
4
предсрочното условно освобождаване на А.Б.Ч. от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода. На същият следва да се
определи изпитателен срок, който е идентичен с остатъка от наказанието към
днешна дата.
Този състав намира и че в съответствие с направеното предложение от
затворническата администрация в рамките на изпитателният срок, спрямо
А.Ч. следва да се прилага пробационната мярка „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, която мярка, прилагана и в условията на
затворническото заведение очевидно е дала добри резултати.
Мотивиран от горните съображения, ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №75/20.01.2022г., постановено по ЧНД №
28/2022г. по описа на ОС – Пловдив и вместо това:
ПОСТАНОВЯВА предсрочно условно освобождаване на лишеният от
свобода А.Б.Ч., роден на ****г. в гр. П., живущ в гр. К., българин, български
гражданин, неженен, с основно образование, с ЕГН **********, осъден с
Присъда № 39/25.04.2016г. постановена по дело № 2155/2015г. по описа на
ОС - Пловдив, досежно неизтърпяната част от наказанието, а именно 9м. и 9д.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер на 9 месеца и 9 дни.
НАЛАГА, на основание чл.70, ал.6, изр. 2- ро от НК, на лишеният от
свобода А.Б.Ч. пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“ , която да се търпи в рамките на изпитателния срок.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5