РЕШЕНИЕ
№ 555
гр. Благоевград, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500677 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба от „Р...“ Е.,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „Ц...“ № *,
представлявано от Г. А., чрез адв. А. С., против решение № 167/ 27.06.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1215/ 2021 г. по описа на РС - Петрич, с искане за
отмяната му изцяло.
Във въззивната жалба се правят оплаквания за недопустимост на
атакувания акт, както и оплаквания, които могат да се квалифицират като
такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с
материалния закон и противоречие с процесуалния закон. Навежда се, че
изводите на съда противоречат на закона, поради което решението е
неправилно и следва да се отмени.
Прави се искане пред въззивният съд за отмяна на решението, като
съдът постанови друго такова, с което да уважи иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, не е постъпил отговор по въззивната
жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря
на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално
допустимо.
1
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият състав на Окръжен съд - Благоевград, ГО, IV въззивен,
счита, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Производството по делото е образувано по иск, предявен от „Р...“ Е.,
със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. „Ц...“ № *, БИК *, против
„З...““ А. със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. „С.“ № *, БИК *.
Поддържа се от ищецът „Р...“ Е., със седалище и адрес на управление в
гр. П., ул. „Ц...“ № *, БИК *, твърди, че има качеството на лизингополучател
по Договор за финансов лизинг от 03.01.2020 г., сключен с „М...“ Е. (като
лизингодател) и отнасящ се до лек автомобил „Л...“, с per. № ***. Сочи, че по
отношение на лизингования автомобил лизингодателят е сключил с ответника
(като застраховател) Договор за застраховка „КАСКО“, материализиран в
полица с № * от 06.01.2020 г. Поддържа, че на 29.08.2020 г. в Република
Италия и съответно в рамките на покритието на застраховката е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, а именно - градушка. Изтъква,
че в резултат на последното по моторното превозно средство са причинени
имуществени щети, чиято стойност е 10 064,88 лв. Смята, че отговорността за
тяхната репарация се носи от ответника, но същият необосновано отказва
изплащането й. Затова иска визираната сума да му бъде присъдена.
Претендира и съдебни разноски.
Ответникът „З...““ А. със седалище и адрес на управление в гр. С., ул.
„С.“ № *, БИК *, намира ищцовата претенция за неоснователна, настоява за
нейното отхвърляне и за присъждане на съдебно-деловодните разходи, които
е сторил. Излага доводи, че: цитираният договор за застраховка е бил
сключен между него и лизингодателя на превозното средство, поради което
ищецът не е оправомощен да търси застрахователно обезщетение; не е
доказано реалното настъпване на застрахователното събитие, нито е
установено, че вредите са причинени от него; той не е бил своевременно
уведомен, че такова се е случило; размерът на претендираната обезвреда не
кореспондира с вида и с характера на самите щети.
След като съобрази доводите на страните и извърши преценка на
събраните доказателства съдът приема следното:
Уважаването на предявената искова претенция е обусловено от
наличието на: 1/ валидно застрахователно правоотношение, произтичащо от
сочения договор за имуществено застраховане на процесния автомобил, по
което ищецът има качеството на застрахован, а ответникът - на застраховател;
2/ настъпването на застрахователното събитие, за което застрахователят носи
риска; 3/ претърпяването на твърдените вреди от застрахования, възлизащи на
исканата стойност; 4/ пряка и непосредствена причинна връзка между
събитието и вредите и 5/ неизпълнение на задължението на ответника да
заплати съответното застрахователно обезщетение.
2
Между страните не е спорно сключването на финансовия лизингов
договор между „М...“ Е. (като лизингодател) и ищеца (като
лизингополучател) досежно лекия автомобил „Л...“, с per. № ***, и на
застрахователната сделка между първото и ответника (като застраховател) по
застраховка „КАСКО“ за превозното средство. Тези обстоятелства се
установяват и от приетите по делото документи, обективиращи обсъжданите
договори (застрахователната полица, ведно с Приложение № 1, № 2,
специални условия и общи такива към нея, и договорът за лизинг), както и от
Част I на свидетелството за регистрация на автомобила. Установява се от тези
писмени доказателства, че периодът на покритието на застраховката е от
07.01.2020 г. до 06.01.2021 г., а териториалният й обхват е ограничен до
държавите от континента Европа и Азиатската част на Република Турция (т. 5
от специалните условия към полицата), както и че градушката е сред
обезпечените застрахователни рискове (т. 7.1 от общите условия към
застрахователната полица), както и че при настъпване на застрахователно
събитие, различно от кражба и грабеж, застрахованият е длъжен в 5-дневен
срок писмено да уведоми застрахователя, което може да стане по електронна
поща (***), в офиса на най-близкото му представителство или на адрес в гр.
С., ул. „П. М. Б. № *, п. к. * (т. 87.2 във вр. с т. 87 от общите условия), както и
че при липса на такова уведомяване, включително при неспазване на
предвидения срок, застрахователят може да откаже изплащането на
застрахователното обезщетение, ако неуведомяването е с цел да се попречи
на установяването на обстоятелствата, при което е настъпило
застрахователното събитие, или установяването им вече е станало
невъзможно (т. 90 от общите условия) и че макар застрахователната сделка да
е сключена от лизингодателя, премията по нея е за сметка на
лизингополучателя (чл. 14 от договора за лизинг).
Според представения от ищеца документ, който изхожда от ответника и
представлява „Актуална информация относно предприети мерки за
превенция“ на заболяването КОВИД-19, с последна актуализация от
01.11.2021 г., уведомяването на застрахователя за настъпили застрахователни
събития може да стане и на телефонен номер *. От приетите по делото
разпечатки от електронна кореспонденция се установява, че на 31.08.2020 г.,
в 11:37 ч. и в 11:43 ч., са били проведени 2 броя изходящи телефонни
повиквания към телефонен номер *, първото от които е с продължителност от
4 мин. и 9 сек., а второто - от 1 мин. и 47 сек., без да става ясно който е бил
инициаторът на разговорите, респ. кой е неговият телефонен номер,
установява се, че на 31.08.2020 г., в 14:52 ч. и в 15:11 ч., са били изпратени
две съобщения по електронна поща, от имейл-адреса (***) на законния
представител (Г. А.) на ищцовото дружество към този на ответника (***),
предвиден за заявяване на застрахователни претенции, в които е било
посочено, че на 29.08.2020 г. в Република Италия по застрахования автомобил
са настъпили повреди, причинени от градушка, че на 17.09.2020 г., в 15:02 ч.,
е било изпратено такова съобщение от законния представител на дружеството
3
ищец и до лизингодателя на превозното средство.
Ответникът не признава получаването на тази кореспонденция от негова
страна, като по повод искане на ищеца по чл. 190 ГПК, касаещо нейното
представяне, заявява, че изобщо не притежава такава. Ищецът е представил
моторното превозно средство за оглед от служител на ответника на 26.04.2021
г., за което е бил съставен списък относно констатирани поражения от
градушка, изразяващи се във вдлъбнатини по: предния капак, задния капак
(под стъклото му), средната част на тавана, лявата предна врата, задния ляв
панел, рамката над вратите отляво, лявата задна врата и рамката над вратите
отдясно.
Съгласно „проформа“ фактура № 2021_WQW_001589/09.07.2021 г.,
издадена от „М...“ Е., ремонтът на автомобила в сервиз на това дружество ще
струва 10 064,88 лв. От първоначалното и от допълнителното заключение на
изслушаната съдебна автотехническа експертиза, се констатира, че:
повредите по превозното средство, за които ищецът претендира обезщетение,
съответстват на онези, описани в списъка от 26.04.2021 г., изготвен от
служителя на ответника; официалният представител на марката „Р.“ за
Република България е „М...“ Е. и ремонтът в негов сервиз ще струва толкова,
колкото е отразено в цитираната „проформа“ фактура; средната пазарна цена
за отремонтирането в други сервизи, предлагащи същата услуга, е 5 445 лв.;
към 29.08.2020 г. автомобилът е бил с валиден документ за успешно преминат
годишен технически преглед; няма фактически данни, от които да се даде
заключение дали преди тази дата по моторното превозно средство е имало
други щети.
След като ищецът е лизингополучател по договор за финансов лизинг на
лекия автомобил, който е застрахован при ответника по имуществена
застраховка „КАСКО“, а застрахователната премия е за негова сметка и се
касае за частична повреда, значи именно той има качеството на застрахован
(чл. 384, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 във с § 1, т. 1 от ДР на КЗ). Не се установи по
делото а именно - че застрахователното събитие е било реализирано в
рамките на времевия и териториален обсег на застраховката.
От доказателството по делото не се създава сигурно убеждение в съда,
че застрахователното събитие е било реализирано в рамките на времевия и
териториален обсег на застраховката, поради което съдът приема, че възниква
правото за застрахователно обезщетение. Разпечатките от телефонната
кореспонденция и от онази, свързана с електронната поща, са частни
свидетелстващи документи, които са създадени от самия ищец и нямат
достоверна дата (чл. 181 ГПК), а тези им особености обуславят ниска
доказателствена стойност. Фактическите данни, че близо 3 месеца, след като е
изтекъл срокът на застрахователния договор, по застрахования автомобил са
били налични уреждания, които отговарят на последствия от градушка, не
означава, че те са получени във времето и на мястото, поддържани от
ищцовата страна, респективно, че се покриват от застраховката в темпорален
4
и в пространствен формат. А други доказателства в тази насока липсват. Щом
като не е налице един от белезите на симултанния фактически състав,
пораждащ претендираното вземане, то не следва да се обсъждат останалите
елементи на фактическия състав. В този смисъл, предявеният иск е
неоснователен и следва да се отхвърли.
По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите
на настоящата и на първата инстанция атакуваното решение следва да се
потвърди изцяло.
По разноските във въззивното производство и разноските, направени в
първата инстанция.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК въззиваемата страна има право на разноски, в размер на
998.40 лв. – възнаграждение за адвокат.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 167/ 27.06.2022 г., постановено по гр. д.
№ 1215/ 2021 г. по описа на РС – Петрич.
ОСЪЖДА „Р...“ Е., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул.
„Ц...“ № *, ЕИК *, да заплати на „З...““ А., със седалище и адрес на
управление в гр. С., ул. „С.“ № *, ЕИК *, сумата в размер на 998.40 лв.
(деветстотин деветдесет и осем лева и 40 ст.), представляващи разноски за
адвокат във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5