Р Е Ш Е Н И Е
№1080 / 7.8.2020г.
гр. Перник, 07.08.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7458 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Топлофикация Перник“, с ЕИК: *********, подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Е. М., срещу В.М.Л., с ЕГН: **********, с
която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от общо 1592.33 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана,
но незаплатена топлинна енергия, за имот – апартамент № 9, находящ се в гр. ***,
от които главница в размер на 1511.38 лева за периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2018 г. вкл, и 80.95 лева – обезщетение за забава за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното плащане на сумата. Претендират се и направените по делото
разноски.
В исковата
молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение,
възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са
публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил
несъгласие. Уточнява се, че в тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна
топлинната енергия, се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост
(СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за
отопление и горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми. С тези аргументи се
иска исковите претенции да бъдат уважени изцяло.
С исковата
молба са представени копие от извлечение от сметка, копие от вестник „Съперник”
от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, копие от нотариален акт № 55, том III, рег. № 2893,
нот.д. № 365 от 2018 г. на нотариус Н.З., с район на действие Пернишки РС,
вписан в регистрите на нотариалната камара под № 62 и заявление – декларация за
откриване на партида с вх. № 1585/17.07.2019 г.
Препис от исковата
молба е връчен на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което
на основание ал. 6 от посочената разпоредба на същия е назначен особен
представител – адв. Т. Ш.. Последната е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва исковите претенции по основание. В тази
връзка се оспорва качеството потребител на топлинна енергия на ответника.
Възразява се срещу възникването на облигационни отношения по силата на закона и
общите условия на дружеството. Поддържа се, че именно последното следва да
докаже наличието на облигационна връзка. Обръща се внимание и че липсват
доказателства ответницата да е собственик на топлоснабдения имот. Оспорват се
представените с исковата молба документи – като се твърди, че същите не доказват
качеството потребител на ответницата за процесния период. По тези съображения
се твърди, че страните не са били в облигационни отношения през процесния
период.
Изрично се
заявява, че не се оспорва размерът на претендираните суми, нито обстоятелството,
че същите не са заплатени. Не се оспорва и че до процесния имот през процесния
период е доставяна топлинна енергия, която е изчислена правилно.
В открито
съдебно заседание, проведено на 27.07.2020 г. процесуалният представител на
ищеца счита исковете за доказани и иска същите да бъдат уважени.
Ответницата
се представлява в съдебното заседание от адв. Ш., която не се явява. От същата
е изразено писмено становище, с което поддържа депозирания отговор. Обръща
внимание, че заявлението за откриване на партида е от 2019 г., т.е. след
процесния период. В тази връзка иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази
връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 2971/01.08.2019
г. по ч.гр.д. № 4542/2019 г. по описа на РС Перник. Последната е връчена на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“
от 29.04.2008 г. от което е видно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. на
„Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в един местен ежедневник.
По делото не се спори, а и от представеното извлечение
от сметка е видно, че за процесния имот на ответника са начислени следните
суми, дължими за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 1511.38
лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл, и 80.95 лева – лихва за
периода от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г., като същите не са заплатени.
От представено по делото копие от нотариален акт № 55,
том III, рег. №
2893, нот.д. № 365 от 2018 г. на нотариус Н.З., с район на действие Пернишки
РС, се установява, че на 16.11.2018 г. ответницата В.М.Л. е призната за
съсобственик на процесния имот по
давностно владение – апартамент № 9, находящ се в гр. ***, за който е доставяна
топлинна енергия. От процесуалния представител на ответника не са наведени
твърдения, нито са ангажирани доказателства, за настъпили промени в
собствеността върху имота или въобще във вещноправния му статут, след
извършване на посочената сделка.
На последно място от представено заявление –
декларация за откриване на партида за битови нужди с вх. № 1585/17.07.2019 г.
се установва, че на 17.07.2019 г. ответницата е направила искане пред ищеца да
й бъде открита партида като е посочила в декларацията цитирания и приложен по
делото нотариален акт. В декларацията е посочено и че топлата вода се начислява
на 1 брой лица.
От служебно изисканата от съда справка за постоянен и
настоящ адрес на ответницата от Национална база данни „Население” се
установява, че същата е адресно регистрирана на адреса – гр. ***, *** от 1999
г.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Исковете
са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК
– за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена
заповед № 2971/01.08.2019 г. по ч.гр.д. № 4542/2019 г. на
ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, което е наложило даване на указания за предявяване на иск в
хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК. В тази връзка предявеният
установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване
съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е изпълнил
задължението си за реално доставяне на топлинна енергия съответно и нейната
стойност. В настоящия случай единственият спорен по делото въпрос е относно
наличието на облигационна връзка между страните предвид направеното възражение,
че ответникът не е собственик на процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите части
в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната връзка между топлопреносното
дружество и потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване
качеството потребител. Последното е определено в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, като
съгласно тази разпоредба потребител на топлинна енергия е всеки собственик и
титуляр на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по
силата на закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на
клиент на топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключване
на индивидуален договор с потребителя.
Съгласно
т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК
на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да отговарят за сумите за
потребена топлинна енергия само в случай, че имотът се ползва от трето лице на
договорно основание и между последното и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените и налични по делото
писмени доказателства / нотариален акт ***. на нотариус Н.З. и справка за постоянен и настоящ адрес/ следва извод, че
ответникът има качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е
собственик на процесния имот, като между него и „Топлофикация-Перник“ АД е
налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в облигационни
отношения с дружеството следва да се приемат за неоснователни, доколкото по
делото се установи, че ответникът е изключителен владелец на топлоснабдения
имот през процесния период, като срещу ангажираните от топлопреносното дружество
доказателства в тази връзка не бяха въведени никакви възражения.
В тази връзка и с оглед наведените възражения следва да се отбележи, че
действително процесният период е от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., а
представеният нотариален акт е издаден на 16.11.2018 г. т.е. след посочения
период. Касае се обаче за нотариален акт, с който ответницата е призната за
собственик на процесния имот по давностно владение. В тази връзка и
нотариалният акт е от вида констативен, а не конститутивен такъв. Т.е.
посоченият нотариален акт само признава, констатира правото на собственост,
което вече е възникнало в патримониума на правоимащото лице, а не обективира
сделка, от която то да произтича. В този смисъл и придобиването на имот по
давност е първичен или оригинерен способ за придобиване на собственост като
имотът се придобива от лицето чист от вещни тежести. Законодателството в лицето
на Закона за собствеността познава два вида давност – кратка 5 годишна и дълга
– 10 годишна, като в този период лицето следва да е владяло имота непрекъснато
и за себе си като свой именно с цел да го придобие. В този период владението
върху имота не следва да е изгубвано за повече от 6 месеца. На последно място
владението на имота като свой изключва възможността същият е бил ползван от
лицето на облигационно правно основание, доколкото държането на имота като
институт изключва владението, съответно би препятствало издаването на
констативния нотариален акт.
В настоящия
случай предвид липсата на други данни по делото съдът приема, че ответницата е
владяла процесния имот именно като свой поне 5 години /доколкото адресната й
регистрация в имота е още от 1999 г., а и предвид липсата на отбелязване в
нотариалния акт на друг документ, от който да произтичат права по сделка на
добросъвестен владелец, то този период вероятно е и по-дълъг/ преди издаване на
цитирания нотариален акт, с който е прогласена за собственик като тази
фактическата власт върху имота не е била установена на облигационно правно
основание /тъй като държането на облигационно основание изключва владението/. В
тази връзка и съдът приема, че ответницата следва да отговаря за задълженията
за доставена топлинна енергия за имота през периода, когато е упражнявала
владение върху същия, а този период включва и процесния такъв.
Посоченият
нотариален акт и отразените в него констатации не са оспорени от ответната
страна. Липсват данни и твърдения нотариалният акт да е отменен. Липсват данни
или твърдения друго лице да е придобило имота по давност след ответницата.
Относно
наличието на еднократно отбелязване в нотариалния акт, че ответницата се
признава за „съсобственик” по давност съдът приема за техническа грешка,
доколкото ако ответницата беше осъществявала съвместно владение с друго лице
съответно беше придобила собствеността върху имота съвместно с друго лице –
това друго лице щеше да е посочено в акт, съответно щеше да е посочено
участието на всеки от титулярите на акта в съсобствеността.
Обстоятелството,
че ответницата е подала заявление за откриване на партида чак през 2019 г. също
е без правно значение, доколкото в настоящия случай няма отношение към датата
на придобиване на собствеността. Нещо повече същото е косвено потвърджение на
обстоятелството, че имотът е на едно лице, доколкото в него е отбелязано, че се
начислява топла вода за едно лице.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото, както се
отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други конкретни
възражения срещу исковата претенция. Въпреки това и за пълнота следва да се
отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални запитвания
съдът на ЕС постанови, че национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни
да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за
сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на общностното
право.
Предвид гореизложеното претенцията за главница в
размер на 1511.38 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. вкл,, следва да се приеме за доказана по основание и
размер, доколкото липсват и твърдения, а и доказателства същата да е изцяло или
частично заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва от деня на забавата. Съгласно чл.
34, ал. 1 от общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30
– дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно
вземането за цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от
първо число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият състав намира,
че обезщетението за забава действително е в размер на 80.95 лева, считано от 09.07.2017 г. до 16.10.2018 г.., както
твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените
суми за главница и обезщетение за забава не е изрично въведено с отговора на
исковата молба. Предвид разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната
съдебна практика, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са
погасяват с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 31.07.2019 г. такава давност
не е изтекла по отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав
намира исковите претенция за основателни и доказани, поради което същите следва
да бъдат уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноски, както в исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски е направила ищцовата страна:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4542/2019 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 81.85
лева, от които 31.85 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски следва да му бъдат
присъдени изцяло.
По
разноските в производството по гр.д. № 7458/2019 г. по описа на РС Перник
/исково производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 472.85
лева, от които 31.85 лева държавна такса, 100 лева – юрисконсултско възнаграждение
и 341 лева разноски за особен представител, съгласно представен списък по чл.
80 от ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени, поради което следва бъдат присъдени изцяло.
Ответната
страна се представлява от особен представител, чието възнаграждение е уредено в
чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че В.М.Л., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ
„Република“, сумата от общо: 1592.33
лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена
топлинна енергия, за имот – апартамент № 9, находящ се в гр. ***, от които
главница в размер на 1511.38 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
вкл, и 80.95 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 16.10.2018 г. вкл., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 31.07.2019 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4542/2019 г. по описа на Пернишкия РС.
ОСЪЖДА В.М.Л., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 81.85 лева, представляваща разноски
в производството по ч.гр.д. № 4542/2019 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 472.85 лева, представляваща разноски в настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 4542 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА