Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……….…/…………………, гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ-ти състав, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 4209 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на Н.И.Б. ***, ЕГН **********, против НП
№ 19-0442-000973 от 29.08.2019год. на началник сектор в ІV РУП при ОД на МВР
Варна с което за нарушаване нормата на чл.150а, ал.1 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 20лв. на основание чл. 185
от ЗДП и за нарушаване нормата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 200лв.
В жалбата си въззивникът твърди,
че не е съгласен с НП и моли същото да бъде отменено тъй като е безработен.
В съдебно заседание въззивникът
поддържа жалбата. Същият не оспорва фактите изложени в акта и НП, но моли
последното да бъде отменено, тъй като е безработен.
За въззиваемата страна, редовно
призована, представител не се явява.
Варненска районна прокуратура,
редовно уведомена за с.з., не изпраща представител и не изразява становище.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока за обжалване, поради което и е приета от съда за разглеждане.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 27.07.2019год. около 11:15ч.
въззивникът като водач на МПС - л.а. „Рено Меган“ с
ДК№ В6894ВА паркирал въпросният автомобил на парко
място отредено за инвалиди, находящо се на ул. „Кирил
и Методий“ в кв.“Аспарухово“ на гр.Варна. На автомобила си той нямал поставен
стикер или карта издадени
от Община Варна удостоверяващи правото за паркиране на място за инвалиди.
Действията му били възприети от гражданка, която подала сигнал в ІV РУП. С
оглед на постъпилия сигнал на място бил изпратен полицейски екип от ІV РУП в
който участвал и св. И..
Пристигналите на място полицаи установили, че действително
на мястото отредено за инвалиди има паркиран автомобил, както и неговия водач –
въззивника. На последния била извършена проверка при която било установено, че
СУМПС било с изтекъл срок на валидност. От въззивника били снети писмени
обяснения след което на същия бил съставен АУАН бл. №381585/27.07.2019год., в
която било посочено че е нарушил разпоредбите на чл. 150а, ал.1 и чл. 98, ал.2,
т.4 от ЗДП.
Актът бил надлежно предявен на въззивника, който го
подписал без възражения.
На 29.08.2019год. въз основа на
АУАН, началника на сектор В ІV РУП при ОД на МВР Варна издал процесното НП №
19-0442-000973 като приел изцяло фактическите констатации отразени в него,
приел е че въззивникът е нарушил разпоредбите на чл.150а, ал.1 от ЗДП и чл. 98,
ал.2, т.4 от ЗДП му наложил следните административни наказания: за първото
нарушение наложил адм. наказание глоба в размер на
20лв. на основание чл.185 от ЗДП, а за второто – адм.
наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл. 178д от ЗДП.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН бл.№ 381585/27.07.2019год., сведения от Н.И.Б., справка
за нарушител, заповед № 8121з-515/14.05.2018год. на МВР.
Като свидетел в хода на
съдебното следствие е разпитан А.И. – свидетел вписан в АУАН, който с нужната
конкретика възпроизвежда обстоятелствата отразени в АУАН.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установено въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по законосъобразността на образуването и
провеждането на административно наказателното производство констатира, че АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Доколкото с НП на въззивника са
наложени санкции за две нарушения съдът прецени, че следва да обсъди всяка част
на НП поотделно.
По т.1 от НП.
С тази част на НП на въззивника
е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
Съгласно посочената разпоредба
За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4 или
по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй
като е изгубено, откраднато или повредено.
В случая в обст.
части на акта е посочено единствено че СУМПС на въззивника било с изтекъл срок
на валидност (дословен препис на една от хипотезите включени в цитираната
норма) като не се съдържат факти свързани с индивидуализацията на документа –
номер, дата на издава, нито такива свързани с това кога е изтекъл срока на
валидност на документа. Касае се за съставомерни факти, които следва
задължително да фигурират в обст. части на акта и НП,
а не да се извличат по тълкувателен път или от доказателствата към АНП. И
доколкото защитата се осъществява срещу фактите, а не срещу правната
квалификация, а в случая е налице пълна неяснота (липсва минимален обем от
факти свързани със съставомерността на деянието) то е
налице грубо нарушаване на правото на защита на въззивника, същият е лишен от
възможността да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, при
какви приети за установени факти за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение. Горното налага и безапелационна отмяна на НП в частта
на т.1 на процес. основание без изобщо да се обсъжда казуса по същество.
Горното е и невъзможно с оглед неяснотата на във волята на актосъставителя и
АНО по отношение на повдигнатото фактическо обвинение и приетите за установени
факти, а от там и определяне на предмета на доказване съответно рамките в които
ще се осъществява защитата. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че
както защитата така и съдът са обвързани от фактите изложени в обст. част на акта и НП, и е абсолютно недопустимо едва в
хода на съдебното следствие да се установяват факти относими към фактическия
състав на нарушението.
Доколкото в т.1 от НП наказващия
орган е приел, че на 27.07.2019год. въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.
150а, ал.1 от ЗДП съдът след преценка на събраните по делото доказателства
счете, че нарушение на посочената разпоредба е било извършено на посочената
дата. В тази насока е приложената справка за нарушител. Видно от последната
въззивникът е имал СУМПС за кат.В издадено на 05.12.2008год. – СУМПС №
********* което е било със срок на валидност до 02.12.2018год. След изтичане
срока на валидност на това СУМПС на въззивника е било издадено ново такова –
СУМПС № *********, но това е станало на 01.08.2019год. С други думи на
27.07.2019год. въззивникът е управлявал МПС със СУМПС № ********* чийто срок на
валидност е бил изтекъл на 02.12.2018год. с което и нарушение на нормата на чл.
150а, ал.1 от ЗДП е налице. Това деяние обаче е наказуемо по чл. 177, ал. 1, т.
2, пр. 2 от ЗДП съобразно който се наказва с глоба от 100 до 300
лева водач на моторно превозно средство, който управлява такова без да
притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство. По този въпрос спор в
съдебната практика няма. И доколкото е налице специална санкционна разпоредба
общата такава на чл. 185 от ЗДП не намира приложение. В тази връзка НП в частта
на т.1 се явява издадено и в нарушение на материалния закон.
По т.2 от НП.
С тази част на НП на въззивника
е наложена санкция за нарушаване нормата на чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДП.
Съгласно цитираната разпоредба паркирането
на места, определени за хора с трайни увреждания е забранено.
В случая в обст.
части на акта и НП досежно това нарушение се съдържат обстоятелства и факти, го описват в достатъчна степен,
посочени са време, място и начин на извършване на нарушението както и
нарушената закона норма като е налице пълно единство между фактическо и
юридическо обвинение.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че въззивникът е нарушил
посочената разпоредба. В тази насока са както показанията на св. И., така и
приложените към АНП писмени сведения дадени от въззивника. От същите по категоричен
начин се установява, че въззивникът е бил паркирал на парко
място отредено за хора с трайни увреждания без самият той да е бил лице с
такива увреждания. Същият не е разполагал с нито с Телково
решение, нито пък е разполагал с документ по чл. 99а от ЗДП - карта за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране издадена от кмета на
съответната община. В контекста на изложеното по-горе съдът счете, че
жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му административно нарушение,
поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му
отговорност.
АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение като такова наказуемо по чл. 178д от ЗДП
и е наложил на въззивника следващото му се за него наказание глоба, което
определил във фиксирания в закона размер - 200лв.
Доколкото нарушението не се отличава по
никакъв начин от всички случаи на подобни нарушения (доказателства в подкрепа
на горното не са налице) съдът счете, че нормата на чл. 28 от ЗАНН не може да
намери приложение. В тази връзка следва да се отбележи, че факта, че въззивника
е безработен от една страна не е доказан по делото, а от друга дори и да се
приеме, че действително е така, то този факт сам по себе си не влече по-ниска
степен на обществена опасност. Безспорно наказанието глоба рефлектира върху
финансовата сфера на нарушителя, но неговите доходи не са определящи нито за
размера на наказанието, нито при преценката за наличие или не на обществена
опасност. Противното би означавало на лице без доходи изобщо да не бъде
налагана санкция глоба или да бъде налагана санкция в минимален размер при
наличие на отегчаващи отговорността обстоятелства, което не е нито целта, нито
в духа на закона.
С оглед на всичко изложеното
по-горе съдът счете, че НП в частта на т.2 е правилно и законосъобразно
издадено и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0442--000973 от 29.08.2019год. на Началника на сектор в ІV РУП при ОД на МВР
Варна, в частта с която на Н.И.Б. ЕГН **********, на основание чл.185 от ЗДП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 20лв. за нарушаване
нормата на чл. 150а, ал.1 от ЗДП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0442--000973 от 29.08.2019год. на Началника на сектор в ІV РУП при ОД на МВР
Варна, в частта с която на Н.И.Б. ЕГН **********, на основание чл.178д от ЗДП е
било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. за нарушаване
нормата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: