Окръжен Съд - Благоевград |
|
В закрито заседание в следния състав: |
Председател: | | Надя Узунова |
| | | Миглена Йовкова
Румяна Бакалова |
| | | |
като разгледа докладваното от | Надя Узунова | |
Производството е образувано по частна жалба подадена от В. И. Г. против определение № 272/10.11.2014 г. по гр.д. № 408 по описа за 2014 г. на РС-Петрич. Жалбоподателката сочи, че определението на РС е незаконосъобразно. Според нея специалното производство по чл. 127а от СК не попада в пар. 7 от Регламент /ЕО/ 2201/2003 г. Позоваването от съда на чл. 8 от Регламента, счита за незаконосъобразно, тъй като с него се урежда компетентността по дела свързани с родителската отговорност за дете и което правило се пророгира от чл. 12 от същия Регламент в пар. 3 б. „б”, от който е постановено, че съдилищита на държавите членки са компетентни спрямо родителската отговорност, когато компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на родителската отговорност към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. В жалбата се визира и чл. 85, ал. 2 от МКЧП, според който ако родителите и детето нямат общо обичайно местопребиваване, отношенията между тях се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, или от неговото отечествено право, ако то е по-благоприятно за него. От двете норми, според жалбоподателката е видно, че казусът може да се реши от РС-Петрич като отечствено право на детето. Това според нея е и от висш интерес на детето, тъй като производството по чл. 127а от СК е специфично и типично за българското законодателство, каквото липсва в законодателствата на останалите държави членки на Европейския съюз. Няма становище от назначения при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Жалбата е допустима, тъй като е подадена от лице, имащо право на жалба, срещу подлежащ на атакуване акт, в предвидения от закона срок. От материалите по делото се установява, че ищцата е поискала от РС-Петрич да постанови разрешение за издаване на задграничен паспорт на детето Г. И. без съгласието на бащата и се разреши детето да напуска страната за страните членки на европейския съюз, както и за РМакедони, РСърбия, РТурция също без съгласие на бащата, поради разногласия относно издаването на задграничен паспорт. РС-Петрич с атакувания акт, позовавайки се на чл. 8 и чл. 17 от Регламент ЕО № 2201/2003 г. - е прогласил, че не е международно компетентен да разгледа и реши делото и е прекратил производството. За преценка основателността на жалбата въззивният съд съобрази следните релеванти за произнасянето факти: Ищцата сочи в ИМ, че с бащата на детето – И. И. са живеели заедно няколко години в Италия като от съвместното им съжителство се ражда на 2.11.2004 г. детето Г. И.. Срокът на паспорта на детето издаден през 2007 г. е изтекъл на 5.4.2012 г. То живее с нея в [населено място], където тя има постоянна работа, а детето е ученичка в 4 клас. Сочи още, че ответникът също живее в Италия и идва на две-три седмици, за да се вижда с детето. Ответникът участва по делото чрез назначен особен представител, при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК. При така сочените от ищцата факти въззивният съд приема, както и първоинстанционния съд, че детето е с обичайно местопребиваване в Италия, където е обичайното местопребиваване и на неговите родители – ищец и ответник по делото. Според чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато не могат да постигнат съгласие, спора съгл. ал. 2 от цитираната норма се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. За такъв адрес в случая следва да се приеме обичайното местопребиваване на детето - РИталия. В хипотеза като настоящата намира приложение чл. 8 от Регламента ЕО № 2201/2003 г., според който съдилищата на държава-членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран. Следователно законосъобразно е счетено от РС, че компетентен да се произнесе по казуса е съдът в Италия. За компетентността си, съдът според чл. 17 от Регламента - следи служебно и когато тя не е налице, прогласява това. П. по начин, съобразен с нормите от Регламента, РС е постановил законосъобразен съдебен акт, в подкрепа на който е и цитираното от него определение № 7/9.1.2014 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6366/2913 г. по идентичен казус. Въззивният съд не споделя довода в жалбата, че производството по чл. 127а от СК не попада в обхвата на приложение на регламента, визиран от чл. 1, обсъден във вр. с пар. 7 на чл. 2 от същия, дефиниращ „родителската отговорност” като термин означаващ всички права и задължения отнасящи до лицето или имуществото на дедето, които се предоставени на физическо или юридическо лице по силата на закона или споразумение, имащо еднакъв правен ефект. Според настоящият състав, става въпрос именно за „родителска отговорност” по смисъла на регламента, тъй като се касае до правото на всеки родител да изрази съгласие, предоставено му от закона по отношение на детето - в случая за издаване на задграничен паспорт. Допълнителен аргумент в подкрепа на застъпената теза е, че спорът не попада и в изрично изброените в т. 3, на чл. 1 изключения на обхвата на регламента. Не може да се сподели, че чл. 8 е дерогиран от приложимият за случая чл. 12, пар. 3, б.”б” от регламента, според който компетентността на съда изрично е приета от носителите на родителска отговорност и е във висш интерес на детето, тъй като бащата като носител също на такава отговорност няма данни по делото да е приел тази компетентност и да му е известно въобще за наличието на висящото дело пред българския съд. По отношение на висшия интерес на детето следва да се има предвид, че дадените разрешения в регламента са оформени, според посоченото за съобразено в самия регламент - в светлината на най-добрия интерес на детето и особено на критерия на близостта, поради което и подсъдността е определена по критерия за обичайното пребиваване на детето. Нормата на чл. 85, ал. 2 от МКЧП, на която жалбоподателят също се позовава е неотносима за случая, тъй като тя има предвид приложимостта на съответното право /правото на държавата в която е обичайното местопребиваване на детето или от неговото отечествено право/ при разрешаване съществото на въпроса, предмет на производството. Поради несъстоятелност на доводите в жалбата съдът потвърждава атакувания акт. Водим от изложеното въззивният съд О п р е д е л и: Потвърждаваопределение № 272/10.11.2014 г. по гр.д. № 408 по описа за 2014 г. на РС-Петрич. Определението може да се аткавува в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС. Председател: Членове: |