Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 211 12.10.2021г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен
съдия:
МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
с
участието на секретаря Светла Кърлова
и
в присъствието на прокурора Йордан Георгиев от КОП
като разгледа докладваното от съдия
Алексова-Стоилова
административно
дело
№255 по описа на съда за 2021г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.203 и сл. от АПК.
Адв.С.Д.
*** като пълномощник на Б.Р.Й. с адрес за призоваване по делото: гр.Перник,
ул.“Черешово топче“ № 2/15 е предявил срещу ОДМВР – КЮСТЕНДИЛ иск с правно
основание по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на 300лв. обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по а.н.д.№74/2019г.
по описа на КРС, по което дело е отменено НП №18-1139-002062/10.12.2018г.,
издадено от началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Кюстендил, ведно със
законна лихва върху сумата, считано от предявяване на иска /04.08.2021г./ до
окончателното й изплащане. Претендира деловодни разноски.
В с.з. ищецът не се явява и не се
представлява.
В с.з. и писмен отговор
пълномощникът на ответната ОДМВР – Кюстендил признава иска и моли за прилагане
на чл.78, ал.2 от ГПК като разноските се възложат на ищеца. Евентуално прави
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение
за ищеца.
Прокурорът като контролираща страна
по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ дава заключение за доказаност на иска поради отмяна на
посоченото НП, като съдебното решение е влязло в сила на 10.12.2019г. и счита
иска за основателен за пълния заявен размер ведно със законната лихва,
цитирайки ТР №1/2017г. на ВАС.
Кюстендилският административен съд, след запознаване с
исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната
фактическа обстановка:
С НП №18-1139-002062/10.12.2018г. на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Кюстендил на Б.Р.Й. за нарушение на чл.100, ал.4, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.11 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер от 50лв.
Й. е оспорил издаденото НП по а.н.д.№74/2019г. по описа на КРС,
като е ангажирал правна защита чрез адв.Д., който е представлявал лицето в
проведеното съдебно производство пред районния съд. В кориците по делото на
районния съд са приложени пълномощно за процесуално представителство от
адвоката и договор за правна защита и съдействие с договорено и заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
С решение №269/31.07.2019г. съдът е отменил НП. Решението на
КРС е оставено в сила с решение №338/10.12.2019г. на КАС по к.а.н.д.№299/2019г.
Административният съд е дал ход по съществото на спора на 20.11.2019г.
Описаната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените писмени доказателствени средства.
С оглед така установената фактическа обстановка съдът намира
иска за допустим. Подаден е от пълномощник на легимиран от закона правен
субект. Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно наведените от ищеца твърдения в
исковата молба относно наличието на претендираните права и качеството на
юридическо лице по чл.37, ал.2 от ЗМВР. Спазено е изискването на чл.204, ал.1
от АПК, т.к. вредите се претендират от отменено по съдебен ред НП. Съгласно
задължителните указания в т.1 от ТП № 2/19.05.2015г. на ВКС по тълк.д.№
2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, делата за искове за вреди от
незаконосъобразни НП, действия и бездействия по налагане на административни
наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по
обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Следователно, предявеният
иск се включва в приложното поле на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а административният
съд е родово и местно компетентен да разгледа спора по правилата на чл.7 във
вр. с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ.
Отсъства пречката по чл.8, ал.3 от ЗОДОВ. Възможността за
възстановяване на сторените в производството по оспорване на НП деловодни разноски
по чл.63, ал.3 от ЗАНН е въведена с изменението на нормата, обнародвано в ДВ,
бр.94/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г. Предвид окончателното приключване на
спора за законосъобразността на НП пред административния съд в съдебното
заседание на 20.11.2019г., когато е даден ход по съществото на спора и предвид
указанията в ТР №2/03.06.2009г. на ВАС по тълк.д.№7/2008г., ищецът не би могъл
да се възползва от новата правна възможност да претендира възстановяване на
разноските в съдебното административнонаказателно производство.
Разгледан по същество, иска е доказан по основание и размер.
Съдът преценява направеното от ответника признание на иска
при условията на чл.237 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Независимо от това, ищецът доказва фактическият състав по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, който включва следните кумулативни елементи:
1/незаконосъобразен акт; 2/актът да е издаден при или по повод извършване на
административна дейност; 3/от акта да са настъпили претендираните имуществени
вреди и 4/вредите да са в пряка и непосредствена причинна връзка с акта.
Налице е първият елемент от фактическият състав на
обезвредата. Вредите се претендират от отменено по съдебен ред НП. Отмяната е
обективирана в решението по а.н.д.№74/2019г. на КРС. Решението е влязло в сила
на 10.12.2019г. и има действие по отношение на всички относно разрешения правен
спор за незаконосъобразността на НП срещу ищеца.
Съгласно мотивите по т.1 от ТП №2/19.05.2015г. на ВКС по
тълк.д.№2/2014г. на ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС следва да се приеме, че
НП е издадено от административен орган при осъществяване на санкционираща от
същия административна дейност и по същество представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл е налице и втория елемент от фактическия
състав на обезвредата.
Налице са третия и четвъртия елементи.
От приложените на л.14 от делото на районния съд договор за
правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че ищецът е представляван от
адвокат. Заплатил е в брой възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 300лв. Заплатената сума представлява имуществена вреда за Й., т.к. с
нея е намален неговия патримонум. Съгласно чл.4 от ЗОДОВ на обезщетяване
подлежат всички имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането /т.е. отмененото НП/, като отговорността е безвиновна /обективна/.
Съгласно ТР №1/15.03.2017г. на ВАС по т.д.№2/2016г., ОСС, I и II колегия
при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
имуществени вреди от незаконосъобразни НП изплатените адвокатски възнаграждения
в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по см. на чл.4 от този закон. Разноските са доказани
от представения договор за правна защита и съдействие и са действително
извършени предвид заплатената в брой сума на адвоката. Вписаният начин на заплащане на сумата в
договора за правна защита и съдействие „в брой“ има характер на разписка и е
достатъчно доказателство за извършване на разхода по см. на указанията по т.1
от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК. Размерът на
заплатеното адвокатско възнаграждение е справедлив и обоснован по см. на чл.36,
ал.2 от ЗА. Същият е определен в минималния такъв по чл.18, ал.2 във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и съответства на обема на оказаната правна помощ. Липсват
основания за изключване на отговорността в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ. Няма
доказателства за изключителна вина на ищеца, респ. допринасяне за увреждането.
На общо основание по чл.86, ал.1 от ЗЗД върху размера на
обезщетението се дължи заплащане на законна лихва, считано от подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Ищецът не се е възползвал от
възможността да претендира лихвата от по-ранен момент във връзка с указанията
по т.4 от ТР №3/22.04.2005г. на ВКС по т.гр.д.№3/2004г., ОСГК.
На основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът дължи заплащане
на ищеца на сторените деловодни разноски в размер на 310лв. Разноските включват
10лв. ДТ и 300лв. адвокатско възнаграждение. Възнаграждението е определено в
минималния размер по чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. и като такова
отговаря на действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което
не подлежи на намаляване по възражението на ответника за прекомерност.
Неоснователно е искането на ответника за възлагане на
разноските в тежест на ищеца по реда на чл.78, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Установената съдебна практика на ВАС, която настоящият съд споделя, въвежда
разбирането, че наличие на поведение на ответника, при което същият не е дал
повод за завеждане на делото ще има в случаите, когато преди или след завеждане
на делото ответникът е предложил споразумение на ищеца за заплащане на
обезщетението, респ. е отправил покана за неговото заплащане или е превел
претендираната сума на каса, по банков път или по друг предвиден от закона
начин /вж. решение №8875/27.07.2021г. по адм.д.№8689/2020г., решение
№10905/10.08.2020г. по адм.д.№3430/2020г., определение №3983/28.03.2018г. по
адм.д.№3647/2018г., всички на III о. на
ВАС/. По настоящето дело отсъства подобно поведение на ответника.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ОДМВР - КЮСТЕНДИЛ да заплати на Б.Р.Й. /с посочени лични
данни/ сумата 610лв. /шестстотин и десет
лева/, включваща:
1/ 300лв. /триста
лева/ обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.204, ал.1 от АПК за
имуществени вреди във вид на заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по обжалване и отмяна на НП №18-1139-002062/10.12.2018г. на
началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Кюстендил с решение №269/31.07.2019г.
на КРС по а.н.д.№74/2019г., оставено в сила с решение №338/10.12.2019г. на КАС
по к.а.н.д.№299/2019г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 04.08.2021г. до окончателното й
изплащане и
2/ 310лв /триста и
десет лева/ деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване или протестиране
от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: