№ 1040
гр. Бургас, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120204883 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на ИВ. М. ИВ. с ЕГН: **********,
адрес: гр. *, ул. „*“ № 82, вх. Д, ет. 9, ап. 244, съдебен адрес: адв. * – БАК, гр. *, к.к. „*“, *,
офис сграда „*“, партер, офис 2, против Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К
№ *, издаден от ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на
основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“
в размер на 400 лева.
С жалбата се посочва, че атакуваният ЕФ е незаконосъобразен, поради допуснати
множество процесуални нарушения.
В открито съдебно заседание жалбоподателят не се явява като се представлява от адв.
Неделчева. В писмена молба се иска отмяна на електронния фиш и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, Сектор „ПП”, надлежно
призован, не изпраща представител. В съпроводителното писмо, с което преписката се
изпраща в съда, се прави искане за оставяне на жалбата без последствия и потвърждаване на
ЕФ.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН вр. с чл. 189, ал. 8 ЗДвП (видно от копието на фиша,
намиращо се по приложеното НАХД № 5180/2021 г. на БРС, същият е връчен на
жалбоподателя на 18.10.2021 г., а жалбата е депозирана на 28.10.2021 г.) Жалбата е подадена
от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва
да се приеме, че се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 08.03.2021 г. в 11.34 часа в гр.Бургас, ПП I -9, км. 236+890, до автосервиз
„Ситроен“ в посока към ПВ „Север“, техническо средство система за контрол на скоростта
TFR1-M 644/14, засякло и заснело, движещ със скорост от 103 км/ч. автомобил - „Ленд
1
Ровер Рейндж Ровер Ивоук” с рег. № *. На мястото на контролирания пътен участък имало
въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 60 км/ч. Въпросното нарушение
било записано като клип с номер 27415. Установило се, че собственик на заснетия
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Ивоук” с рег. № * е *. Последната попълнила
декларация на основание чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в която посочила, че на процесната дата и
час автомобилът бил управляван от жалбоподателя ИВ. М. ИВ., като било представено и
копие на свидетелството му за управление. Бил издаден обжалваният електронен фиш, в
който било записано, че скоростта следва да се счита на 100 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
С фиша за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с
чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на
400 лева.
Техническото средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на
пътни нарушения тип „TFR1-M” с № 644, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените по НАХД № 5180/2021 г. на БРС
Удостоверение и Протокол за проверка, поради което и доводите в тази насока са
неоснователни.
По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по
чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
- изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( действала към момента на
нарушението ДВ бр.19/2015 г.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието
автоматизирани технически средства и системи. Това са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
„електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен,
магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз
основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически
средства.
2
На основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), с която
министърът на вътрешните работи, е уредил условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Анализът на посочените правни норми обосновават извод, че нарушенията на
правилата за движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а и посредством
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол, оповестени по
законово определения начин. Нормативно установените условия за въвеждането в
експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и
автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган, освен
включването и изключването на мобилното АТСС (чл. 9 от Наредбата), съответстват на
изискванията, посочени в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ВАС. Разрешението, дадено в това Тълкувателно решение, че в хипотезата на
чл. 189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на нарушения по ЗДвП може да се
осъществява само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено
и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, се основава на липсата на
изрично разписани правила за използването на мобилните технически средства. Затова е
прието, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват
административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания. След измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр.19 от
13.03.2015 г.) и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), издаването на електронен фиш за
налагане на административни санкции за допуснати нарушения на чл. 21, ал.1 и ал.2 от
ЗДвП е допустимо и когато нарушенията бъдат установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство или система, предварително обозначени съгласно чл.
165, ал.2, т.7 от ЗДвП, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. Присъствието или отсъствието на
контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не
оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на
нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху
измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа
на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-
камера-компютър. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г.
на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на
правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по
отношение на електронния фиш.
Видно от отговора на Община Бургас на л. 24 безспорно се установява, че към датата
на нарушението в процесния участък е имало въведено ограничение на скоростта със знак
В26 до 60 км/ч., както и че мястото на нарушението попада в границите на населено място
гр. Бургас.
Самият електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и
съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП (в редакцията към датата на
нарушението) задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание.
Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на
3
наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението -
чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на
нарушението, както и ограничението на скоростта, която е действало на това място.
Посочена е точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между
засечената и разрешената скорост – 40 км/час, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта.
Налице е и Протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията
и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015 г.), както и изискуемата по
чл. 10, ал. 3 от Наредбата снимка. Всички реквизити на наличния по делото протокол са
налице, като доводите в тази насока също са изцяло неоснователни.
Налице са всички изискуеми по закон реквизити на обжалвания фиш- посочване на
ползвателя, издател (ОДМВР-Бургас) и т.н. като датата, релевантна за изчисляване на
давностните срокове, е датата на нарушението.
По отношение на другите доводи на жалбоподателя:
Видно е, че нарушението е извършено на 08.03.2021 г., а фишът е бил връчен на
18.10.2021 г., т.е. очевидно не е изтекла една година между извършване на нарушението и
издаване на обжалвания фиш.
Ирелевантно е обстоятелството дали във фиша е посочена възможността да се възрази
срещу него и да се обжалва, тъй като това право произтича от закона, а и очевидно е
упражнено от жалбоподателя.
Накрая, от снимката към представения протокол става ясно, че техническото
средство не се е намирало в движещ се автомобил, а е било позиционирано в служебния
автомобил, заснемащ приближаващи моторни превозни средства.
Всичко това кара съда да приеме, че нарушението е безспорно доказано, като не са
допуснати нарушения на материалния закон или процесуалните правила по издаване на ЕФ.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът е подал такава декларация,
поради което и правилно именно жалбоподателят е бил санкциониран с издадения
електронен фиш.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на
чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 400 лева, който размер е точно определен в
закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й, както и въпроса дали случая
може да се приеме за маловажен. Управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението
с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със
завишена обществена опасност.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № *, издаден от
4
ОДМВР-Бургас, с който за нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на ИВ. М. ИВ. с ЕГН: **********, адрес: гр. *, ул.
„*“ № 82, вх. Д, ет. 9, ап. 244, е наложена „Глоба“ в размер на 400 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5