Р Е Ш Е Н И Е
№ 524
гр. Монтана, 23 декември 2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на
15 12 2022 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря: Петя Видова като разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 276 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ.
Разглежда се след отмяна на постановено съдебно Решение и връщането му от
ВАС за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Образувано е по жалба на Н.Г.Н. ***, чрез пълномощника си адв. М.К.,***
против Заповед № 635/23.07.2021 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна
Агенция по горите /ИАГ/, подписана от Зам. Изпълнителния директор на ИАГ инж. Р***
П*** , на основание Заповед № 621 от 23.07.2021 г. на Изпълнителен директор на
ИАГ. С обжалваната Заповед, жалбоподателят е отписан от публичния регистър на
физически лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно
удостоверение № 9029/05.03.2013 г., ведно с всички права, произтичащи от него.
В жалбата се навеждат съображения, че заповедта е незаконосъобразна,
издадена при липса на компетентност, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и
неговата цел. Моли същата да бъде отменена. Твърди, че не е уведомен, нито за
започване на административното производство, нито за протокола на комисията, нито
му е дадена възможност да изрази становище, с което са нарушени разпоредбите на
чл. 26 и чл. 35 от АПК и не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение
за случая. Счита, че заповедта не е мотивирана, което препятства правния
контрол върху нея, тъй като не е ясно във връзка с упражняването на коя дейност
от четирите такива, за които е регистриран са извършени описаните нарушения. Няма
взето решение за отписване, каквото е изискването на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ
и на което основание е издадена оспорената Заповед. Посоченото основание на чл.
240, ал. 2 от ЗГ не е такова по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и не
съдържа правни предпоставки за отписване от регистъра, а само предвижда
незабавното изпълнение на административния акт, поради което е налице противоречие
със закона. Моли съдът да отмени оспорената заповед и да му присъди направените
разноски по делото. В съдебно заседание адв. К. поддържа жалбата. Счита, че е
установено с категоричност по делото, че електронният подпис, с който А. Д*** е
упълномощил издателят на оспорената заповед не може да бъде верифициран, с
оглед на подробните доводи изложи от
вещото лице, поради което делегиране на правомощия на практика не е на лице. Вещото
лице, поддържайки първоначалното си заключение, същото е категорично досежно
обстоятелството в отговора към въпрос 2, че и двата електронни документа, обект
на изследване, съдържащи заповедта за заместване не могат да бъдат автоматично
валидирани, което е в противоречие с чл. 33 на цитирания европейски регламент.
Следователно само на това основание процесната заповед не е законосъобразна.
Категорично вещото лице установява, че конкретните дати на подписването и на
двата електронни подписа не са взети от независим доверен източник, а от
операционната система на компютъра и не могат да се верифицират. Следващите
отговори също касаят евентуалната възможност подписа да бъде манипулиран,
именно с оглед липсата, както на времето, на времево клеймо и съответната
автоматична възможност за верифициране. Единственото нещо което промени ВЛ
запознавайки се със системата М*** е отговора на трети въпрос, който счита, че
не е най-важният въпрос, касаещ валидността на електронния подпис. Всичките
несъответствия при създаването на този електронен подпис не могат да дерогират
постановените нормативни правила, така както подробно го е отбелязало вещото
лице в първоначалното заключение. На
следващо място счита, че ответната страна не установи по делото, че директорът
на ИАГ действително е отсъствал по време на издаване на процесната заповед, за
да може да делегира тези правомощия. Представената заповед за командироване на
практика не е документ, тъй като се установи с категоричност, че същата не
съдържа необходимите реквизити на една командировъчна заповед, не е
регистрирана в деловодството на ИАГ. Съобразно наредбата за командировките,
когато се командирова даден служител, този служител следва в командировъчната
заповед да отбележи на всяка една дата от къде е отпътувал, къде е пренощувал
евентуално, от къде се е върнал със съответни заверки от организациите, които е
посетил. Това командировъчно е просто празен лист хартия. Данни за
командироване и действително осъществяване на такова от изпълнителния директор
на ИАГ на практика не съществуват. И това е така, защото за времето от едната
седмица командировка изпълнителният директор на ИАГ не е отсъствал. Това е
видно и от приложените заповеди и други книжа, които същият е подписал по
времето, когато е трябвало да бъде командировка. Не съществува нито една данна,
освен този празен командировъчен лист – заповед, който да установява, че А. Д***
на двадесет и трети е отсъствал от работа. Ето защо издалият заповедта, като
негов заместник не е имал правната възможност да го стори. На това основание
заповедта е издадена от некомпетентен орган и само на това основание следва да
бъде отменена. Поддържа и изложените при предходното разглеждане на делото
доводи и съображения, касаещи и материалната незаконосъобразност на заповедта. Същата
не съдържа мотиви по отношение на това за коя дейност са наложените наказания
по НП, съответно дейностите визирани в лиценза, за да може същият да бъде отнет
изцяло. А оспорващият е регистриран да има възможност да упражнява четири вида
дейности. Моли по изложените съображения и на основание подробните такива,
които са изложени при предходното разглеждане на делото по същество и пред ВАС
оспорената Заповед да бьде отменена. Счита че, за въпросната Заповед № 621 не е
ясно това изходящ номер ли е, регистрационен номер ли е. Тъй като не се
установи в процеса и обстоятелството от представената в предходното съдебно
заседание справка за регистрирани документи, как въпросната Заповед № 621, единствена от всички вътрешни документи
е получена не на ръка, не електронно, а по поща. Дори да се приеме, че заповед за
командировка има, самата командировка не е осъществена. Титулярът не е бил в
командировка и това е установено от всички доказателства. По възражението за
прекомерност счита, че нито един от разходите не е прекомерен, дори напротив.
Възнаграждението на една инстанция за този род дела вече е хиляда лева или
адвокатското възнаграждение за жалбата е под минимума.
Ответната страна, чрез процесуалния си представител гл. юрк. А.В. изразява
становище за неоснователност на жалбата и моли да се остави в сила оспорената
заповед като им се присъди юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. По отношение на Заповедта за
заместване твърди, че един документ става документ, когато първо се подпише и
второ се изведе с регистрационен номер, като изходящ и регистрационен номер на
документ е едно и също. В случая видно и от заключението на вещото лице Заповедта
за заместване е подписана на дата 23 07 2021 г. в 12:04 минути и в 12:06 минути
е получила регистрационен номер от деловодната система на ИАГ, от който момент има
своите последици към адресатите към които е адресиран, а в случая към Заместник
изпълнителния директор. На следващо място – Заповедта за командировка е акт,
който се издава от Министерство на земеделието. Регистриран е в тяхната
деловодна система и в преписката по делото се съдържа информация предоставена,
както от МЗ, така и от ИАГ. МЗ е изпратило заповедта и приложените към нея
документи от деловодната им система, от която е видно на коя дата е изведена и
на кого е предадена от ИАГ. Счита, че командироването на г-н Д*** в процесния
период е изцяло доказано със Заповедта за командировка, която е валиден акт,
издаден от МЗ, не от ИАГ, тъй като органа, който назначава Изпълнителният
директор е Министърът на земеделието. По отношение на обжалваната Заповед,
която е за отписването на жалбоподателя от регистъра по чл. 235 от Закона за
горите, счита че същата съдържа изложени подробно деянията, за които на лицето
е съставен акт за установяване на административно нарушение и съответно НП,
което е влязло в сила. Заповедта е мотивирана, правилна, издадена от
компетентен орган. В писмена защита излага аналогични на изложените в с.з.
съображения, които аргументирано доразвива.
Доказателствата са писмени и гласни. Изслушани са заключения на вещо лице компютърен
специалист.
Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания
във връзка със събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Административното производство по издаване на оспорената Заповед №
635/23.07.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, гр. София е образувано във
връзка с постъпило в ИАГ предложение на Директор на РДГ Берковица /л. 22, адм.
396/2021/ за отписване на жалбоподателя от
публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика на
основание чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ. Предложението е мотивирано с влезли в
сила четири броя Наказателни постановления (НП № 432/16.06.2020 г., влязло в
сила на 15.03.2021 г.; НП № 433/16.06.2020 г., влязло в сила на 15.03.2021г.;
НП№ 859/06.04.2020 г.,влязло в сила на 04.01.2021 г. и НП № 105/13.05.2020 г.,
влязло в сила на 04.01.2021 г.) Към предложението са приложени административно-наказателните
преписки по НП. Предложението е разгледано от комисия, назначена със Заповед №
ЗАП-677/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ /л. 119-120/. В т. 5 от Протокол
№ 13/15.07.2021 г. /л. 20-21/, Комисията, на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и
чл. 240, ал. 2 от ЗГ, е взела решение Н.Г.Н., ЕГН * *** да бъде отписан от
публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика и
да се обяви за невалидно Удостоверение № 9029/05 03 2013 г., ведно с всички
права, произтичащи от това. Като мотивите за взетото решение е посочено, че в
рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване, с
влезли в сила четири НП по отношение на Н. Г. Н., са установени нарушения на ЗГ
и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за
която е регистриран в публичния регистър по чл. 235 от ЗГ. В протокола подробно
са описани извършените от жалбоподателя нарушения и влезлите в сила актове (НП
и съдебни решения), с които същите са установени и въз основа на него е
издадена оспорената Заповед № 635/23.07.2021 г. Последната е подписана от инж. Р***
П*** , Зам.Изпълнителен директор на ИАГ, в хипотеза на заместване, на основание
Заповед № ЗАП-621 от 23.07.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ. Заповедта
е изпратена и връчена на жалбоподателя на 24.08.2021г. /видно от разписка на л.
14/. При предходното разглеждане на делото са представени
административнонаказателните преписки по издадените НП /л. 43-117/, ведно със
съдебните решения, с които тези НП са потвърдени /л. 129-136/. Поради оспорване
издаването на Заповед №
ЗАП-621/23.07.2021 г. /л. 15 от адм.д. № 396/2021 г./, респ. подписа, положен
върху нея от д-р инж. А. Д*** , е назначена съдебно-компютърна експертиза, изготвена
от вещото лице Д*** З*** - компютърен специалист с висше образование, според
която видно от представения от ответника оригинален диск /CD/ на л. 196,
положеният електронен подпис от инж. А. Д*** е валиден, тъй като има валидно издадено
удостоверение за КЕП, съгласно Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, считано от 20.05.2021 г. до 20.05.2022 г., а Заповедта
е подписана с електронен подпис на 23.07.2021 г. в 11:04 ч. Със съдебно Решение
№ 6660 от 6.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2070/2022 г., делото е върнато за
ново разглеждане, тъй като административният съд не е изпълнил задължението си
по чл. 171, ал. 5 от АПК и не е указал на ответника в производството, че не
сочи доказателства за компетентността на органа да издаде оспорената Заповед. В
мотивите на решението е прието, че по делото не са събрани доказателства, че на
23.07.2021 г. за времето от 12:00 часа до края на работния ден Изпълнителният
директор на ИАГ е отсъствал, поради което е имало основания да бъде заместван,
т.е. имало е основания оспорваната заповед да бъде издадена от
Зам.Изпълнителния Директор инж. Р*** П*** . Липсата на доказателства за
отсъствието на Изпълнителния директор на ИАГ (доказателства за наличието на
обективна невъзможност на титуляра да издаде процесната заповед) е пречка да се
прецени дали са били налице основания за издаването на оспорваната заповед при
условията на заместване, т.е. не е доказана необходимостта от заместване.
При новото разглеждане на делото, настоящият състав, с оглед указанията на
ВАС, дава същите на ответната страна – с Определение от 12 07 2022 г. /л. 3/, Определение от 07 10 2022 г. /л. 141/ и
с Разпореждане от 24 11 2022 г. /л. 283/ за установяване на обстоятелството, че
на 23 07 2021 г. за времето от 12:00 ч. до края на работния ден Изпълнителният
Директор на ИАГ е отсъствал. Въз основа на дадените указания е представена
Заповед № РД 14-700/16 07 2021 г. за командироване на д-р инж. А. Д*** за срока
от 19 07 2021 – 25 07 2021 г. /л. 10/, в оригинал на л. 30, л. 47, ведно със
заверен опис на кореспонденцията в МЗХ /л. 46/. Съдържанието и подписите на
Заповедта за командироване са оспорени в с.з. на 21 07 2022 г. /л. 12/, като в
последното с.з. на 15 12 2022 г. /л. 301/ юрк В. заявява, че по дадените от
настоящия състав указания са представили Заповедта за командироване, ведно с
доказателствата към нея и нямат други доказателства за установяване на
обстоятелството по отсъствие на инж. д-р Д*** , каквито са указанията на ВАС.
В с.з. на 29 09 2022 г. е разпитана свидетелката К*** П*** П*** , която
установява обстоятелства, имащи значение направени по искането за спиране, по
което искане съдът се е произнесъл с отделно Определение, без показанията й да
имат отношение към спора по законосъобразността на оспорената Заповед.
В настоящото производство е изслушано заключение на второ вещо лице –
компютърен специалист – А.А., който дава същото заключение като при
първоначалното изслушване на делото, а именно, че електронният подпис на инж. А.
Д*** е валиден и Заповедта за заместване от 23.07.2021 г. е подписана при
валидно удостоверение за КЕП, съгласно ЗЕДЕУУ. Документът, приложен на
лист 168, представлява електронен документ, записан във файл, тип pdf
(PortableDocument Format), който не е подписан електронно, а документа,
приложен на лист 196 представлява електронен документ записан във файл тип docx
(Microsoft Office XML format), подписан е електронно и съдържа два електронни
подписа, съответно на Elena Ivanova Topalova
и Alexandar Dimitrov Dountchev. Като текст и двата документа са с еднакво
съдържание. И двата електронни
документа (файла) съдържащи Заповедта за заместване, посочени на л. 196 и на л.
168 не могат да бъдат автоматично валидирани, което е в противоречие на член 33
от Регламент (ЕC) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли
2014 година, относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при
електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. След
проверка на документа приложен на л. 196, установява, че той е подписан с два
квалифицирани електронни подписа, съответно на Elena Ivanova Topalova и
Alexandar Dimitrov Dountchev, издадени от "Информационно обслужване"
АД (StampIT). Двата КЕП-а са били валидни по време на подписването. Поради
това, че датата и часа на персоналните компютри може да бъде променян лесно, е
възможно посочената дата и час да не са реални или да не са прецизни. Времевото
клеймо е допълнителна услуга, когато се поставя самостоятелно. При подписване с
квалифициран електронен подпис, софтуера за поставяне на електронният подпис,
проверява за независим източник на точно време, и при наличие на такъв, записва
в подписа времето от него. Това се прави с цел да не бъде манипулирано времето
на подписа, тъй като часовниците в персоналните компютри не винаги са сверени с
астрономическото време. В подписите положени в електронния документ на л. 196
има такава опция, и там е посочено, че не е открит независим еталонен източник
на време, което може да бъде видяно от снимките от екран на стр. 7 и стр. 9 от
настоящата експертиза. Технически е
напълно възможно изследваният документ – Заповед № 621 да се създаде на
едно място, да се подпише на друго и да се изпрати, в това число и по ел. поща
до ИАГ, където служител да го обработи. При
проверката на електронните подписи в документа, приложен на л. 196 е видно, че
двата подписа са поставени на различни компютри, на различни текстообработващи
програми, което е видно от снимките от екран на стр. 7 и стр. 9 от настоящата
експертиза. Може да се допусне, че електронния подпис на А. Д*** е
валиден, но това не може да бъде доказано (валидирано). Нито едно от
приложенията, които се предлагат от доставчици на удостоверителни услуги не
позволява и не предлага валидиране на електронни документи във формат “.docx“. Допуска, че подписът е
валиден, по косвени доказателства – включените в него сертификати са валидни по
времето, в което е подписан документа. Сертификатите включват достатъчно
информация, за да идентифицират титулярите. Структурата на сертификатите
отговаря на изискванията, включва в себе си удостоверителната верига на
доставчици на такива услуги. От данните в информационната система М*** за
документ „Материал № 1 към
док. № ИАГ-17783-23.07.2021“, с допълнително наименование „ZAP_zamestvaneРП.docx“, е видно, че същият
е подписан от д-р инж. А. Д*** в 12:04 ч. на 23.07.2021 г. При изследването на
документа с електронния подпис, установеният час на подписване е бил 11:04 на
23.07.2021 г. Разликата от един час е в резултат от локалните настройки на
компютъра, на който се изследва документа, като това се дължи на активирането
на опцията системното време да показва лятно или зимно часово време, вместо
астрономическото такова. Приема, че информационната система на ИАГ работи с
астрономическо време. Регистрацията в деловодната система на подписания
документ е извършена на 23.07.2021 г. в 12:06 ч. от Елена И*** Т*** . Както и
за подписването, и тук е в сила обяснението за разликата от точно един час
между времето на подписване, установено в документа, и времето, записано в
деловодната система. В съдебно заседание вещото лице поддържа изцяло даденото
заключение.
По делото са представени още Вътрешни
правила за обмен на документи в МЗХГ и в ИАГ.
При така изложената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
Заповедта представлява индивидуален административен акт, подлежащ на
оспорване, като в него е записано, че подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
датата на съобщаването му, чрез Изпълнителен Директор на ИАГ пред МЗХГ или пред
съответния Административен съд по реда на АПК. Заповедта е получена на дата 24
08 2021 г. видно от разписка за връчването й /л. 14 на адм.д. № 396/2021 г./, а
жалбата против този акт е подадена на дата 07 09 2021 г. /л. 4, адм.д. №
396/2021 г./, което се явява в законоустановения 14 дневен срок. Подадена е от
лице с правен интерес - адресата на акта, поради което е допустима за
разглеждане по същество.
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗГ - Лесовъдска практика е:
1. планиране и
организация на дейностите по залесяване;
2. маркиране на насаждения, предвидени за сеч;
3. изработване на:
а) задания за горскостопански планове и програми и за инвентаризация на
горските територии;
б) горскостопански планове и програми и инвентаризация на горски територии;
в) задания и проекти, планове и програми за защита срещу ерозия и порои за
биологична рекултивация на нарушени терени;
4. планиране и организация на добива на дървесина;
5. планиране и организация на добива на недървесни горски продукти;
6. (изм. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) изработване на проекти за временни горски
пътища и съоръжения към тях.
Съгласно втората алинея на същата правна норма - Лесовъдската практика по
ал. 1 включва и издаването на съпровождащите съответните дейности документи.
Съгласно чл. 234, ал. 1от ЗГ - Лицата, притежаващи висше или средно
лесовъдско образование, могат да упражняват лесовъдска практика самостоятелно
или въз основа на договор след вписване в публичния регистър по чл. 235.
Съгласно чл. 235 от ЗГ - Дейностите по чл. 233, ал. 1 се извършват от
физически лица, които са вписани в публичен регистър в Изпълнителната агенция
по горите и притежават удостоверение за регистрация.
Съгласно чл. 239,
ал. 1, т. 5 от ЗГ - Физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на
лесовъдска практика, се отписва, когато в рамките на 12 месеца преди датата на
вземане на решението за отписване с влезли в сила три или повече акта на
компетентен орган са установени нарушения на този закон или подзаконовите
актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на дейността, за която
е регистрирано.
Съгласно чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗГ - Отказът за вписване в регистъра за лесовъдска практика и
за издаване на удостоверение за регистрация, както и отписването от регистъра
се мотивират и могат да бъдат обжалвани по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В случаите по чл. 239, ал. 1, т. 5 - 9 заповедта на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите за отписване от регистъра подлежи
на незабавно изпълнение.
Съгласно чл. 297 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК - Влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България.
Спорът между страните е върху това дали е налице компетентност на издателя
на заповедта, спазени ли са административнопроизводствените правила при
издаването й, респ. мотивиран ли акта и налице ли са материалноправните
предпоставки по чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ, респ. налице ли е решение за отписване.
Неуведомяване на оспорващия за
започване на производството по издаване на оспорения акт не представлява
съществено процесуално нарушение, което да представлява самостоятелно основание
за отмяна на оспорената Заповед. С подаването на жалба се придобиват всички
законови права за ефективна и равна процесуална защита, а само липсата на
уведомяване няма ефект върху законосъобразността на издадения акт. По делото
оспорващият е надлежно призоваван, разпределена е доказателствената тежест
между страните и са събрани всички искани от процесуалния му представител
доказателства. В тази връзка, за да бъде основание дадено процесуално нарушение
за отмяна на издаден индивидуален административен акт, какъвто е настоящият в
случая, то това нарушение следва да е такова, че да води до различен краен правен
резултат/извод от постановения. Несъществените процесуални нарушения, които не
водят до промяна на взетото решение, не могат да обусловят отмяна на издадения
акт, поради което и твърдяното нарушение на чл. 26, респ. на чл. 35 от АПК не
съставлява основание за отмяна на Заповед № 635/23.07.2021 г. на Изпълнителен
Директор на Изпълнителна Агенция по горите. По отношение твърдяното нарушение на
чл. 35 от АПК, оспорващият не сочи конкретни факти и обстоятелства от значение
за спорния случай, които да не са изяснени в хода на административното
производство.
По отношение на възражението, че
липсва решение, в който смисъл е чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ следва да се има
предвид, че такова решение е самият издаден и оспорен акт – Заповед №
635/23.07.2021 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция по горите, с
който е наредено отписване от публичния регистър на физическите лица за
упражняване на лесовъдска практика, без законодателят да изисква друго,
предходно такова решение, което по характер и съдържание не би могло да се
различава от постановеното с оспорената Заповед волеизявление. Решението е
взето въз основа на надлежно назначената комисия, съгласно Протокол № 13 от 15
07 2021 г. и както в самия него, така и в самото Решение подробно са описани
извършените деяния, представляващи нарушения на ЗГ, наложените административни
наказания с оглед съставените и издадени АУАН и НП и тяхното оставяне в сила
след надлежно съдебно обжалване. Предпоставките на чл. 239, ал. 1, т. 5 от ЗГ
са, както следва: влезли в сила три или повече акта на компетентен орган за
установени нарушения на Закона за горите или подзаконовите актове по неговото
прилагане - в случая влезлите в сила актове са четири, т.е. повече от три;
периодът на влизането им в сила е от 04 01 2021 до 15 03 2021 г., т.е. в
рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване.
Същевременно от самите представени по делото четири броя НП е видно, че
оспорващият е административно наказан за извършени от него деяния при
упражняване на дейността, за която е регистриран, т.е. в качеството си на лице,
упражняващо лесовъдска практика, поради което всички предпоставки на закона са
установени в настоящото производство. Законодателят не изисква каквото и да
било друго уточняване, било то и за дейностите, тъй като при установяване на
законовите предпоставки, отписването от регистьра обхваща всички регистрирани
дейности, в който смисъл е чл. 239, ал. 1, във връзка с чл. 233 от ЗГ. В тази
връзка настоящият съдебен състав приема, че влезлите в сила съдебни решения, с
които са оставени в сила издадени четири броя Наказателни постановления (НП №
432/16.06.2020 г., влязло в сила на 15.03.2021 г.; НП № 433/16.06.2020 г.,
влязло в сила на 15.03.2021г.; НП№ 859/06.04.2020 г.,влязло в сила на
04.01.2021 г. и НП № 105/13.05.2020 г., влязло в сила на 04.01.2021 г.) за
установени административни нарушения по смисъла на ЗГ, се ползват с обвързваща
доказателствена сила, съгласно чл. 297 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
поради което установените по тези дела обстоятелства, нито са предмет на
настоящото производство, нито подлежат на преразглеждане, а същевременно
свързаните с тези дела обстоятелства не са обект на спор, респ. възражения. По
делото не се спори, че жалбоподателя към датата на издаване на процесната
заповед е бил регистриран лесовъд и е притежавал Удостоверение за упражняване
на лесовъдска практика № 9029/05.03.2013 г. /л. 159, адм. д. № 396/2021 г./.
При тези обстоятелства, безспорно се установява, че оспорващият в рамките на 12
месеца преди датата на вземане на решението за отписване с влезли в сила три
или повече акта на компетентен орган са установени нарушения на този закон или
подзаконовите актове по неговото прилагане, извършени при упражняване на
дейността, за която е регистрирано, каквато е хипотезата на чл. 239, ал. 1, т.
5 от ЗГ и която дава основание за отписването му от публичния регистър на
физическите лица за упражняване на лесовъдска практика.
Извън въпросите по спазване на
процесуалния и материалния закон, от значение за законосъобразността на всеки
един административен акт е същият да бъде издаден от компетентния за това орган
в рамките на предоставените му правомощия. В настоящия случай оспорената
Заповед е издадена в условията на заместване от инж. Р*** П*** , Зам.
Изпълнителен Директор на ИАГ, който е определен от Изпълнителния Директор на
ИАГ да го замества в качеството му на Изпълнителен Директор, като единственото
ограничение в Заповедта за заместване, не е в предоставения кръг от правомощия,
т.е. заместващият разполага с пълния обем правомощия, такива каквито упражнява
и самият титуляр на длъжността, а ограничението е в периода от време, който е
фиксиран от 12:00 ч. до края на работния ден на 23 07 2021 г.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите е посочено, че заместването се извършва в случаите, когато
лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. В
тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на
административния орган, по силата на изрична писмена заповед, отсъстващият
титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено нему лице. За определения
период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като
върши това от името на замествания орган. Целите и функциите на заместващия е
за въпросния период от време да изпълнява правомощията на титуляра на
длъжността в предоставения му, съгласно конкретна Заповед, обем.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция
по горите при отсъствие на изпълнителен директор функциите му се изпълняват от
заместник изпълнителен директор или от длъжностно лице, определени с писмена
заповед за всеки конкретен случай.
За установяване отсъствието на Изпълнителния директор на ИАГ за времето на
заместване, в който смисъл са и дадените от ВАС указания за извършването на
такава проверка, този състав на съда даде на ответната страна многократни
указания, по които същата представи като доказателство Заповед за командироване
№ РД 14-700/16 07 2021 г. на д-р инж. А. Д*** , за периода 19 07 2021 – 25 07 2021 г., която заповед
като съдържание и подпис, беше оспорена от процесуалния представител на
оспорващия. Изисканият в тази връзка оригинал, въпреки неколкократното посочване,
че ще бъде представен в с.з. /л. 29, 35, 97/, до приключване на делото, не беше
представен от ответната страна, което обстоятелство само по себе си не променя
фактическата обстановка по делото. Същевременно Заповедта е надлежно подписана
и подпечатана в МЗ, а предвид липсата на твърдения от това трето за делото
лице, че такава Заповед не е издавана, обратно, твърденията са, че е издавана
/л. 29-32, вр. л. 97-99/, не може да обоснове приемането на нещо друго и
различно. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 8, ал.
4 от Наредбата за командировките в страната, не изисква издаването на писмена
заповед за командироване за ръководителите на ведомства, поради това и
Заповедта не следва и не е оформяна съгласно тази Наредба.
Отделно от изложеното настоящият състав счита, че отсъствието и обективната
невъзможност за изпълняване на предоставените по закон правомощия на дадено
длъжностно лице може да бъде породено или в резултат на установена
неработоспособност, която неработоспособност се установява със съответен
болничен лист; поради законоустановен отпуск, за което се издава надлежна
заповед или поради възникнала служебна необходимост. В случая отсъствието не е
породено, нито от установена неработоспособност, нито от ползването на законоустановен
отпуск, каквито обстоятелства не се твърдят и не се представят такива
доказателства. Остава третата възможност за възникнала служебна необходимост,
който извод се подкрепя и от самата заповед за заместване, която не е за целия
работен ден, а единствено за втората половина от деня. Този извод е съответен и
на издадената заповед за командироване, в която е записано, че заповедта е за
текущи задачи.
Освен цитираната по-горе извадка от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите, същото предвижда още, че компетентността
на всеки административен орган е нормативно определена. В някои случаи
нормативни актове предвиждат възможност компетентният орган да делегира на други, подчинени нему
органи, да упражняват предоставените му правомощия, а като пример са посочени
различни текстове от закони, включително чл. 30 от Закона за администрацията,
който текст е аналогичен на чл. 5, ал. 2 от УП на ИАГ. В същото ТР № 4 се
казва, че предоставянето на правомощия не лишава въобще титулярът на длъжността
от тях. Самото делегиране представлява възможност, предвидена в закона,
временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната
обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави
част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Обикновено
делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да
реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на
територията на по-голям район или цялата страна. С оглед на така приетото в ТР,
както и въз основа на действащата нормативна уредба, този състав на съда счита,
че титулярът на длъжността, от една страна няма пречка, дори и да е предоставил
своите правомощия на подчинен му служител, да може да издава съответните му за
тази длъжност актове, а от друга страна, въпросът за обективната/фактическа
невъзможност е в преценка на неговата оперативна самостоятелност, без съдът да
може да извършва контрол върху тази самостоятелност. Кога и за какъв период от
време ръководителят на дадено ведомство ще може своевременно да изпълнява в
пълен обем правомощията си е въпрос на негова лична преценка, а при
невъзможността за това законодателят му дава възможност да извърши делегиране
със съответна писмена заповед. Без значение каква е формата по предоставяне
изпълнението на функциите – дали поради заместване или поради изричното
предоставяне на определен кръг от правомощия, и в двата случая предоставянето
на такива е по преценка на титуляра на длъжността. С оглед на което, след като
за периода от 12:00 ч. до края на работния ден на 23 07 2021 г. Изпълнителният
Директор на ИАГ е преценил, че няма обективната възможност да изпълнява в пълен
обем предоставените му по закон правомощия, то същият е издал съответната
Заповед за заместване. Предоставените правомощия са от обхвата на титуляра на
длъжността, поради което тяхното предоставяне не може да обоснове нищожност,
поради липса на компетентност.
По отношение на представените от процесуалния представител на оспорващия издадени
и подписани от Изпълнителният Директор на ИАГ Заповеди, регистрирани в ИАГ по
време срока на неговото командироване (19 07 – 25 07 2021 г.), включително и за
въпросната дата 23 07 2021 г., за която е издадена Заповедта за заместване,
този състав на съда счита, че само по себе си тези Заповеди установяват именно
тяхното регистриране в деловодната система на ИАГ, дори и след 12:06 ч, без
обаче, да установява времето на тяхното подписване, поради което същите не са
достатъчни да опровергаят фактът на отсъствие, респ. обективната невъзможност
на титуляра на длъжността да издаде оспорената Заповед с пореден № 635/23 07
2021 г. Самите Заповеди с номера 624 и 625 от дата 23 07 2021 г., освен, че са
подписани с електронен подпис, което действие може да бъде направено извън
самата агенция, поради което на отделно основание не опровергават
обстоятелството по отсъствие на Изпълнителния Директор, като същевременно са от
различен вид и с различни правни последици в сравнение със Заповедта издадена
от неговия заместник.
С оглед на всичко гореизложено, както от доказателствата по делото и
действащата нормативна уредба този състав на съда не може да обоснове логичен
правен извод, че представената Заповед № РД 14-700/16 07 2021 г. за командироване
на д-р инж. А. Д*** е неистински документ, за да го изключи от доказателствата
по делото.
По отношение на възникналите спорни
въпроси, касещи валидността и времето на подписване на електронния подпис
положен върху Заповед № 621 от 23 07
2021 г., то съставът на този съд не установява нарушение на чл. 33 от Регламент
№ 910/2014 на ЕП и Съвета, тъй като електронният подпис може да бъде валидиран,
макар и с косвени доказателства и същият видно от представените на л. 268 (л. 8
на заключението) доказателства е валиден за времето на неговото подписване, а
именно считано от 20 05 2021 г. до 20 05 2022 г., каквото е заключението и на
вещото лице. Цитираният Регламент не поставя изрични и конкретни файлове, респ.
метод за установяване валидността на подписа, поради което всеки един
автоматизиран начин, с който може да се установи това обстоятелство е
достатъчен да се приеме, че валидирането може да бъде установено, каквото е
сторено и в настоящия случай. Доколко форматът на документа не може да бъде
пуснат в определен софтуер, който да покаже ел. подпис дали е валиден или не,
като същевременно валидността на ел. подписи се установява чрез друг
автоматизиран начин, поради което съдът не споделя изводът на вещото лице, че
има нарушение на чл. 33 на цитирания Регламент, още повече, че вещото лице в
с.з. на 17 11 2022 г. изрично потвърждава, че положеният подпис е валиден,
което установява по безспорен и безпротиворечив начин от издадените за ел.
подпис сертификати. По отношение на времето на полагане на електронния подпис,
то този въпрос, няма отношение към неговата валидност. Дали Заповедта за
заместване е подписана в 11:04 ч. или в 12:04 ч. е без правно значение по
отношение на меродавното обстоятелство, че такава Заповед действително е
издадена и то от компетентния за това орган, разполагащ със съответните
законови правомощия.
С оглед на гореизложеното,
настоящият състав и при условията на чл. 168, ал.1 от АПК счита оспореният ИАА за издаден от компетентен
орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната форма, при спазване на
материалния и процесуалния закон, както и при спазване на неговите цели.
При този изход на делото основателно
се явява искането на процесуалния представител на ответната страна – ИАГ София
за присъждане на направените по делото разноски в размер общо на 500 лева, от
които 400 лева депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение,
съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Н.Г.Н. ***, чрез пълномощника си адв. М.К.,***
против Заповед № 635/23.07.2021 г. на Изпълнителен Директор на Изпълнителна
Агенция по горите /ИАГ/, подписана от Зам. Изпълнителния директор на ИАГ инж. Р***
П*** , на основание Заповед № 621 от 23.07.2021 г. на Изпълнителен директор на
ИАГ.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна Агенция по горите, гр. София
разноски по делото общо в размер на 500 лева, от които 400 лв. представляващи
депозит за вещо лице и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :