№ 11112
гр. София, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н.П.Л.
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110142432
по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „А.к.п.з.” ЕООД излага, че на 02.02.2019г. между ответника Д. Р. Д. и
„А.Ф.“ ООД, при Общи условия бил сключен договор за потребителски кредит „Бяла
карта“ с № ******. В изпълнение на договорните си задължения кредиторът „А.Ф.“
ООД предоставил на ответника заемната сума под формата на револвиращ кредит в
максимален размер 1 200 лева и платежен инструмент – кредитна карта, издадена от
„Айкарт“ АД, а ответникът поел задължение за връщането на сумата съгласно
условията на договора. С нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора
уговорили 0.12 % дневно договорна лихва върху усвоения размер на кредита. Кредитът
бил обявен за предсрочно изискуем считано от 06.06.2019г., като ответникът останал
задължен за главница по кредита в размер на сумата 1 200 лева, 86.40 лева – договорна
лихва по чл. 4, ал. 1, т. 2, чл. 8 и чл. 22, ал. 2 от договора, дължима за периода от
08.02.2019г. до 06.06.2019г., 113.03 лева – обезщетение за забава за периода от
07.06.2019г. до 28.09.2020г. С договор за цесия вземанията по договора били
прехвърлени на ищеца, който уведомява ответника за цесията с исковата молба.
Ищецът моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи по договор за
потребителски кредит „Бяла карта“ с № ******/02.02.2019г., сключен с „А.Ф.“ ООД,
същите суми, за които по ч.гр.д. № 50856/2020г. по описа на СРС, 70-и състав на
10.11.2020г. била издадена заповед по чл. 410 ГПК. Претендира присъждането на
разноски.
1
Ответникът Д. Р. Д. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба и не заявява становище по исковете. В о.с.з. оспорва същите по основание и
размер.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства намира следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД:
За уважаване на установителните искове в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валиден договор за цесия за процесните вземания, надлежно уведомяване
на длъжника, както и сключен валиден договор за заем с твърдяното от ищеца
съдържание, в т.ч. възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от ответника,
настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по договора за заем.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
От представените по делото и неоспорени писмени доказателства – договор за
кредит „Бяла карта“, сключен на 02.02.2019г. между „А.Ф.“ ООД и ответника Д. Р. Д. и
приложение № 1 към същия договор с КИД ******/02.02.2019г., сключено между
ответника Д. и „Айкарт“ АД съдът приема, че по делото се установява, че ответникът
Д. и „А.Ф.“ ООД били обвързани от валидна облигация по договор за потребителски
кредит „Бяла карта“, сключен на 02.02.2019г., по който ответникът получил заемната
сума 1 200 лева - револвиращ кредит и платежен инструмент – кредитна карта,
издадена от „Айкарт“ АД. С изпълнението от страна на кредитора на договорното му
задължение да предаде на ответника заемната сума за него възникнало правото да
претендира насрещната престация - връщане на заетата сума, ведно с договореното
възнаграждение, а за ответника Д. Р. Д. – кореспондиращото на това право задължение
за погасяване на дълга съобразно уговореното в договора.
С нормата на чл. 3, ал. 2 от приложения писмен договор за кредит „Бяла карта“
от 02.02.2019г., ответникът-кредитополучател поел задължение да погасява текущото
си задължение до второ число на текущия месец. Текущото задължение, видно от
дефиницията по ал. 3 на същия текст, се определяло към всяко последно число на
месеца като сбор от усвоената и непогасена главница между първо и деветнадесето
число на текущия месец, усвоената и непогасена главница между двадесето и последно
число на предходния месец, договорната лихва върху тези главници, както и
неустойките за неизпълнение, лихвата за забава и разходи за събиране, в случай, че
такива са начислени през текущия месец. Едва след заплащане на текущото
задължение се увеличавал разполагаемият лимит по картата със сумата на погасената
главница – чл. 7, ал. 3 от договора. При така уговорения начин на плащане на текущо
задължение, то усвоената и непогасена главница до 19-то число на текущия месец
2
става изискуема най-късно на 2-ро число на следващия месец, респ. усвоената в
периода от 20-то число до края на текущия месец става изискуема в пълен размер на 2-
ро число на по-следващия месец.
Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ
главницата в размер на сумата 1 200 лева била усвоена от ответника посредством три
броя тегления на суми от по 400 лева, извършени в периода от 02.02.2019г. до
08.02.2019г., като по процесния договор ответникът не извършил нито едно плащане за
погасяване на задължения. При гореустановените факти по делото настоящият съдебен
състав намира, че макар и ищеца да се е позовал на такава, в разглеждания казус не се
касае до настъпване на предсрочната изискуемост, която следва да бъде обявявана на
длъжника. Касае се до редовно падежирала главница в размер на сумата 1 200 лева,
като изискуемостта е настъпила на 2-ро число от месец март 2019г., предвид
уговорения от страните начин на погасяване на текущото задължение в чл. 3, ал. 3, вр.
чл. 7, ал. 3 от договора.
С нормата на чл. 4, ал. 1, т. 2.1 от договора страните приели, че
кредитополучателят не дължи лихва за първите 60 дни от активирането на картата, а т.
2.2 на същия текст предвижда, че след изтичане на горния срок кредитополучателят
дължи договорна лихва в размер на 43.2 % на годишна база и 0.12 % дневно върху
непогасената главница при месечна база от 30 дни. Съгласно т. 4 на същия текст ГПР
се определя на 45.9%. Договорната лихва, съобразно разпоредбата на чл. 8 от договора
се начислява ежедневно върху усвоената сума по кредита.
Съобразно неоспореното заключение на изслушаната по делото ССчЕ за
периода от 08.04.2019г. до 06.06.2019г. кредиторът начислил договорна лихва в
съответствие с чл. 4, ал. 1, т. 2 от договора в размер на сумата 86.40 лева (за периода от
08.02.2019г. до 05.06.2019г. включително, на основание т. 1 от същия текст
договорната лихва е уговорена в размер на 0%).
По делото не се твърди, а и съобразно носената доказателствена тежест за пълно
и главно доказване от страна на ответника по делото не са събрани доказателства,
които да удостоверяват, че към датата на устните състезания била заплатена каквато и
да е част от общия размер на отпуснатата в заем главница в претендирания по делото
размер от 1 200 лева и договорна лихва за периода от 08.02.2019г. до 06.06.2019г. в
размер на сумата 86.40 лева.
От представените по делото рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 11.11.2016г., потвърждение за извършена цесия и Приложение № 1 -
списък към договора за цесия от 29.10.2019г. се установява, че ищецът „А.к.п.з.” ЕООД
придобил вземанията на „А.Ф.“ ООД от ответника Д. Р. Д. по договор № ****** от
02.02.2019г. (ред № 932 от приложението). В хипотезата на чл. 99 ЗЗД вземането
преминава върху цесионера със самото сключване на договора за цесия и той става от
3
същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на консенсуалния договор с
постигането на съгласието по същия цесионерът придобива вземането в състоянието, в
което се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му права-аргумент от чл.
99, ал. 2 ЗЗД. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение
единствено за действието на договора спрямо него в смисъл, че преди нотификацията
/уведомяването/ същият може да изпълни и към цедента и да се освободи от
задължението си, докато след надлежното му уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД
валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера. Уведомяването няма
отношение към действието на договора за цесия между страните по него и
прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и практиката на
ВКС, застъпена в решение 40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС,
решение 1279 от 12.11.1996г. по гр.д. 29/1996г. на V ГО.
По делото /на лист 31 от преписката/ е представено пълномощно, с което
изрично цедентът /старият кредитор на вземането/ оправомощава ищеца-цесионер, да
уведоми длъжника по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, за извършената цесия и уведомление до
ответника в този смисъл. С исковата молба ищецът изрично е формулирал искане
уведомлението за цесията да бъде връчено на ответника заедно с преписа от исковата
молба и доказателствата. Доколкото законът не поставя специални изисквания за
начина на уведомяване, то съобщаването на цесията, извършено в рамките на
съдебното производство по предявения иск следва да бъде зачетено от съда. С
уведомяването е завършен фактическият състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не са
въведени твърдения, а и не се установява ответникът да е изпълнил на цедента, то
ищецът-цесионер се явява носител на вземанията.
По горните мотиви на съда предявените срещу ответника искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД,
вр. чл. 99 ЗЗД за главница и договорна лихва са изцяло основателни и следва да бъдат
уважени.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД:
Предвид неизпълнението си на падежа ответникът дължи плащане на
претендираното от ищеца обезщетение за забава. Определено по реда на чл. 162 ГПК
посредством използването на лихвен калкулатор, обезщетението за забава върху
непогасените месечни вноски за заявения от ищеца период от 07.06.2019г. до
28.09.2020г., при съобразяване на нормата на чл. 6 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.) възлиза в размер по-голям от претендираната от ищеца сума 113.03
лева. С оглед на диспозитивното начало предявеният от ищеца иск следва да бъде
изцяло уважен.
4
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът.
Ищецът претендира и доказва сторени по делото разноски в общ размер на
427.99 лева, от които 27.99 лева – държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 300 лева – разноски за експертиза. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК
има право на разноски в размер на 427.99 лева.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство,
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. На основание чл.78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъде присъдена сумата от 66.13 лева – разноски, сторени в производството
по ч.гр.д. № 50856/2020г. по описа на СРС, 70-и състав.
Така мотивиран Софийският районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Р. Д., ЕГН **********, дължи на
„А.к.п.з.” ЕООД, ЕИК ******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, сумата от 1 200 лева,
представляваща главница по договор за кредит „Бяла карта“ с № ******/02.02.2019г.,
сключен с „А.Ф.“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „А.к.п.з.” ЕООД с
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 11.11.2016г. и Приложение
№ 1 от 29.10.2019г. - списък към договора за цесия, ведно със законната лихва за
периода от 20.10.2020 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва по чл. 4,
ал. 1, т. 2 от договора за периода от 08.02.2019г. до 06.06.2019г. в размер на 84.40 лева,
и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, вр. чл. 99 ЗЗД обезщетение за
забава за плащането на главницата в размер на 113.03 лева за периода от 07.06.2019г.
до 28.09.2020г., за които вземания по ч.гр.д. № 50856/2020г. по описа на СРС, 70-и
състав на 10.11.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Д. Р. Д., ЕГН **********, да заплати
на „А.к.п.з.” ЕООД, ЕИК ******, сумата 427.99 лева - разноски, сторени в
производството по чл. 422, ал. 1 ГПК и 66.13 лева – разноски по ч.гр.д. № 50856/2020г.
по описа на СРС, 70-и състав.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6