РЕШЕНИЕ
№ 890
гр. Варна, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20223110106268 по описа за 2022 година
В исковата молба ищците Д.К. и Н.К. излагат, че са придобили в режим
на СИО чрез замяна следния недвижим имот съгласно НА с вх.рег.
№10243/05.10.2000г. на СВ-Варна: 600кв.м. в идеални части от имот с пл.
№604, целият с площ от 1186кв.м., намиращ се в кв.11, находящ се в
землището на гр.Варна, кв......, местност „....", ведно с изградената в него
постройка, както и всички подобрения и трайни насаждения в имота, при
граници имоти №№604а, 605, 603 и път. Поддържат, че прехвърлителите им
са придобили имота по силата на пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно НА, акт
№19, том III от 28.03.2000г. Твърдят, че имотът е бил със статут на
земеделска земя, вкл. и към момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, като след
приемането от общински съвет Варна на съответното решение, същият
придобил статут на урбанизирана територия в границите на с.о. ..... С
приемането на ПНИ на с.о.„...." на 04.12.2002г. със Заповеди №РД-1-
7706/467/04.12.2002г. и №РД-1- 7706/68/11.03.2003г. на Областния управител
на обл. Варна, от целия имот, описан в НА на ищците с площ от 1186кв.м., се
образували два имота, а след това съгласно Заповед №РД-18-73/23.06.2008г.
на ИД на АГКК-София, имотът, в който се намирала постройката на ищците
бил вписан в кадастъра като имот 10135.5403.604 - северната част, а част от
южната, която и досега представлявала лозе и овощна градина с номер
10135.5403.3169. Сочат, че с ПНИ бил предвиден път от към южната част на
целия имот, но такъв на място не съществувал, а целият имот по
материализирани на място граници бил идентичен с този, който владеели от
2000г., а преди това техните праводатели. Съгласно скица, издадена въз
основа на одобрен КП през 1996г. от Общ. В. през 2000г. целият имот пл.604
бил с площ от 1186кв.м., при графични граници: път, имот 605, имот 596,
1
имот 600 и имот 603. Твърдят, че владението върху целия бивш имот 604 им
било предадено от праводателите им, които го владеели от 1985г. Сочат, че
достъпът до имота се осъществявал единствено през северната страна от
бивш имот №604 /път/. Твърдят, че след закупуването на имота заварили
ограда по протежението му с площ от 1186кв.м., която съществува и
понастоящем. Поддържат становище, че са придобили правото на собственост
и върху ПИ10135.5403.3169 по силата на чл.79 от ЗС, доколкото същите (а и
техните праводатели) упражнявали непрекъснато, постоянно, спокойно, явно
и несъмнено владение, с намерение вещта да се държи като собствена.
Посочват, че са узнали през 2022г., когато се опитвали да декларират имота
пред дирекция МДТ-Варна с цел да започнат процедура за обстоятелствена
проверка, че отвеникът е съставил АЧОС за ПИ 10135.5403.3169, макар да не
бил собственик на имота. Предявяват искане, съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено между страните, че ищците са собственици на
ПИ 10135.5403.3169 с площ от 529кв.м., находящ се в гр.Варна, р-н „...", кв.
„.....", м-т „....", при съседи 10135.5403.603, 10135.5403.604, 10135.5403.605,
10135.5403.9609 и 10135.5403.3170 на основание давностно владение,
продължило повече от 10 години, а именно от 1991г. до подаване на исковата
молба – 18.05.2022г. и претендират разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който
счита предявеният иск за неоснователен. Възразява, че процесният имот
попада в територия по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на селищно
образувание „....", землище кв......, Общ.Варна, Обл.Варна - такова по § 4, ал.2
по силата на нарочна заповед на Областен управител на област с
административен център Варна от 2002г. план на новообразуваните имоти
/ПНИ/, а съгласно предвижданията на ПНИ имот 2546 бил индивидуализиран
с площ 529кв.м. и записан на Общ. В.. Възразява, че не е провеждана
процедура за възстановяване правото на собственост върху имота по реда на §
4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ в полза на правоимащо лице. Твърди, че правото на
собственост на Общ.Варна върху процесния имот възникнало по силата на
чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ, което представлявало пречка за придобиването му по
давност, предвид установения с § 1 (1) от ЗРЗДЗС(ДВ., бр.7 от 2018г., в сила
от 31.12.2017г.) мораториум. Сочи, че щом процесният имот е в терен по §4
от ПЗР на ЗСПЗЗ, то той е в територия, стопанисвана и обработвана от ТКЗС,
респ. ДСЗ, т.е, земята е била обобществена. Към датата на влизане в сила на
ЗСПЗЗ процесният имот е имал характера на земеделска земя по см. на чл.2 от
същия закон и е подложен на възстановяване по реда и условията на ЗСПЗЗ и
Правилника за прилагането му. До 1960г. за имота не е съставян акт за
държавна собственост, респ. същият не е бил предмет на отчуждаване и
възстановяване по реда на ЗВСВОНИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. Предвид
обстоятелството, че имотът е подлежал на възстановяване по реда и
условията на ЗСПЗЗ, за него не са подавани заявление за възстановяването му
в предвидените в ЗСПЗЗ и Правилника за прилагането му срокове, както и с
оглед липсата на доказателства имотът да е придобит/целия или част от него/
по реда и условията на §4а и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, то по отношение на
процесния имот е налице хипотезата на чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Моли да се
отхвърли изцяло предявената искова претенция, като неоснователна и
недоказана и претендира разноски.
2
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.124, ал.1 от ГПК.
Съдът, след запознаване със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема
следното:
По делото е представено копие от нот.акт №26, т.І, рег.№1416,
д.117/2000г. за собственост на недвижим имот придобит на осн. пар.4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ, в който като собственици на 600кв.м.ид.ч. от имот селия с
площ от 1 186кв.м. с пл.№604 в кв.11, в землището на гр.Варна, кв......,
местност „....“ е призната Д. Ив.А. последнта видно от отразеното в нот.акт
№151, т.V, рег.№4981, д.644/2000г. заедно със съпруга си Л.Г.А. е заменила
имота в полза на настоящите ищци Н. М.К. и Д. П.К.. Съгласно представените
скици от 2000г. и от СГКК от 6.06.2022г. първоначално имотът е бил един и с
№604, като в последствие е разделен и от него са отделени незастроени
529кв.м. в имот №3189, като за собственик на същия е записан настоящия
ответник Общ.Варна по силата на акт за частна общинска собственост от
7.01.2010г. По делото е представен посоченият акт в който е отразено, че той
е издаден на осн. чл.2, ал.1, т.7 от ЗОС без изрично да се посочва начина на
придобиване на собствеността. Страните не спорят, че имота е бил земеделска
земя и се явява частна общинска собственост. Спорният момент е дали
ищците са осъществявали трайно и необезпокоявано владение върху имота
като свой за необходимия за придобиването на собственост по закон десет
годишен срок или не са. За доказване на трайното си и необезпокоявано
владение върху имота ищците са ангажирали двама свидетели, които са
единодушни, че още от 2000г. те владеят имота като свой и го обработват,
като и двамата свидетели сочат, че имота е с площ от около 1 000кв.м. или
повече. При това положение съдът намира, че следва да се обсъди само
въпросът изтекла ли е необходимата по закон давност за да могат да се
признаят ищците като собственици на имота. Видно е от представените
писмени доказателства-скици и от заключението на в.л. по приетата СТЕ, че
до 2003г. имот 10135.5403.604 е съществувал с площ от 1 200кв.м., като със
заповеди от 2002г. и 2003г. той е разделен и е обособен имот 10135.5403.3169
с площ от 529кв.м., като към него момент ищците са притежавали
600кв.м.ид.ч. от имота придобити по силата на извършена през 2000г. замяна.
Свидетелите сочат, че още от 2000г. имота е с непроменени на място граници
очертани с изградена ограда което води на извода, че с придобиването на
посочените ид.ч. ищците са установили владение върху целия имот, като това
положение не е променено и след разделянето му.
Несъстоятелно е възражението на ответника, че за имота не е започнала
да тече давност от този момент, тъй като той не е съществувал като
самостоятелен обект, тъй като за придобиването на давност в случая е
достатъчно това, че той е съществувал физически.
Към 2000г. вече е в сила ЗОС, който след като въвежда разделянето на
същата на частна и публична урежда и реда за придобиването по давност на
частната общинска собственост.
Предвид изложеното следва да се приеме, че за ищците считано от
момента на придобиване на идеалните части от имота-5.10.2000г. е започнала
да течи придобивна давност, която е била спряна с приемането на пар.1, ал.1
3
от ЗР към ЗДЗС ДВ бр.105/2006г. в сила от 1.06.2006г., от този момент за
ищците давност не е текла до обявяване на текста за противоконституционен
с РКС № 3 от 2022 г. - ДВ, бр.18 от 2022г., като се изключи периода от
31.12.2017г. до 19.01.2018г. в който мораториумът не е бил подновен. След
отмяната на забраната за придобиване по давност, тя е продължила да тече
считано от 28.02.2022г., като към момента на сезиране на съда с настоящата
претенция не се установява при сборуване на изтеклата давност преди
мораториума и след него да са изтекли общо десет години на владение.
Казано иначе претенцията се явява преждевременно предявена като
придобивната давност за ищците ако се запази състоянието на
необезпокоявано владение би изтекла през м.март 2026г. и поради това
предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Що се отнася до периода от 1991г.
до 2000г., то на първо място следва да се има предвид, че възможността за
придобиване на общинска собственост по давност възниква по силата на
закона едва през 1996г., а освен това за този период от време ищците не са
ангажирали никакви доказателства въпреки падащото върху тях задължение
за главно и пълно доказване на претенцията си.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. П. К. ЕГН********** и Н. М. К.
ЕГН********** и двамата от гр. В., ул. ... № ... срещу Общ. В. БУЛСТАТ
********* с адрес гр. В., бул. ... № ... иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищците са собственици на ПИ
10135.5403.3169 с площ от 529кв.м., находящ се в гр. В., р-н ...., кв. ...., м-т
„....“, при съседи: 10135.5403.603, 10135.5403.604, 10135.5403.605,
10135.5403.9609 и 10135.5403.3170 на основание изтекло в тяхна полза
давностно владение считано от 1991г., на осн. чл.124 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
уведомяването.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4