Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 27.11.2019г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданско отделение,
На четиринадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар
Тодоров
Секретар Зоя Равенска
като
разгледа докладваното от съдия Тодоров Гр.Д №687 по описа на съда за 2019г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК *********, с адрес в гр.София, р-н Триадица, ЖК „Иван
Вазов“, ул.“Балша“ №17, ап.1 против Л.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес ***
искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане на ищеца, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК и подадено възражение
от страна на ответниците.
Ответникът е депозирал отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който изцяло са оспорени предявените искове.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д.№2429/2018г. на КРС е издадена в полза на
ищеца заповед по чл.410 ГПК за изпълнение на парично задължение за сума в
размер на 1000 лв.-главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние,
222.76 лв.-договорна лихва за периода 26.02.2018г. до 23.11.2018г. и 743.47
лв.-неустойка по чл.3 от договора.Заповедта е връчена на длъжника по реда на
чл.415, ал.1 т.2 ГПК, което е обусловило предявяването на настоящите искове.
Твърди се по исковата молба, че 26.02.2018г. между
страните е сключен договор за кредит от разстояние при условията на
ЗПФУР.Сключването на договора се извършвало въз основа на подробна информация,
достъпна на уеб адрес, на който били публикувани и общите условия за
предоставяне на кредит от разстояние.Сключването на договора ставало след
регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на
полето „съгласен съм с общите условия“, с което безу2словно се приемали общите
условия.Кандидатът за кредит получавалйл, в който се съдържала преддоговорната
информация за условията на договора.Ако кандидатът е одобрен получавал на
личния си и-мейл договор и общи условия за писмено потвърждаване.На посочен от
него телефонен номер му се изплащало съобщение, съдържащо 4 цифрен уникален
код, както и втори и-мейл , съдържащ специален линк за въвеждане на кода.Преди
извършване на паричния превод клиента получавал обаждане по телефон, като
отново потвърждавал сключването на договор за кредит от разстояние.Съобразно
заявеното желание на ответника сумата от 1000 лв му била изплатена на каса на
„Изи пей“.Съобразно крлаузите на договора, поел задължение да върне сумата на
12 месечни вноски за периода 28.03.2018г. до 21.06.2019г.За същия период била
договорена и договорна лихва в размер на 222.76 лв.Била договорена и неустойка
при непредставяне на обезпечение на вземането в размер на 915.04 лв.Ответникът
не изплатил нито една месечна вноска, поради което горните суми се претендират
за установяване в настоящето производство.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло са оспорени предявените искове.Твърди се, че
ответника не е сключвал с ищеца договор за кредит и не е получавал никакви суми
по такъв договор, наведени са доводи за нищожност на договорните клаузи.
По делото са представени и приети като доказателства:
договор за предоставяне на кредит от разстояние, общи условия, платежно
нареждане за извършени плащания, кореспонденция по повод сключване на договор
за кредит от разстояние.
След преценка и анализ на описаната в исковата молба
фактическа обстановка и представените доказателства, намира, че предявените
искове са основателни, като съображенията на съда в тази насока са следните:
С оглед установяване на основателността на
предявената в настоящото производство претенция ищецът се позовава на сключен
между страните договор за предоставяне на кредит
от разстояние, твърдейки неизпълнение на задълженията на заемателя по
същия. Легалното определение на този вид договори се съдържа в нормата на чл. 6, ал. 1 от
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, според
който текст договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки
договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при
която от отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР
са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със
сключването на договор за предоставяне на кредит
от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца –
доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на
електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис /ал. 2/, а съгласно ал. 3
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща,
се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за
установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях. Според нормата на чл. 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис, електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който
дава възможност да бъде възпроизвеждано. Това означава, че във всички случаи,
когато законодателят изисква писмена форма, независимо дали формата е за
действителност или за доказване, тя ще бъде спазена, щом е съставен електронен
документ.
В тази връзка съдът намира, че в
настоящото производство не се събраха преки доказателства за съставянето на
електронни документи във връзка със сключването на твърдения между страните
договор, нито такива, от които да бъде установено съдържанието на тези
електронни документи, ако такива са били съставени. По делото бяха представени
на хартиен носител самия договор и общите условия към него и разписка за
извършено плащане и заявка - лични
данни, но от същите не се доказват горните обстоятелства. Това е така,
доколкото ищецът не представи в настоящото производство каквито и да било
доказателства относно разменени между него и ответника съобщения, установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние.
Съгласно общите условия, представени от ищеца, кредитополучателят следва да
получи електронно писмо на посочената от него електронна поща, с което се
уведомява дали е одобрен за отпускане на кредит за сумата и условията, при
които е кандидатствал, като това писмо следва да съдържа линк към договора, при
което кандидатът следва да се запознае със същия и да го потвърди. В рамките на
половин час след сключване на договора кредитодателят следва да изпрати
електронно писмо, с което да го уведоми за превода на сумата и да представи
информация относно платеца, стойността на платежната информация в лева и датата
на плащането. По делото в тази връзка обаче не бяха ангажирани каквито и да
било доказателства. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е
направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива,
че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща.
В този смисъл съдът приема за изцяло
недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за предоставяне на
кредит от разстояние под формата на
електронен документ.
За пълнота на изложението следва да бъде
отбелязано, че по делото липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е
изпълнил задълженията си по Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние за предоставяне на
информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2; че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо,
за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се
откаже от сключения договор, както и че електронните съобщения, разменени между
страните, са отговаряли на изискванията на ЗЕПЕД.
Отделно от горното, по делото не се доказа, че сумата,
изплатена от трето неучастващо по делото лице, е получена именно от
ответника.Не се доказа и връзка между гореописаните твърдения за преддоговорни
и договорни отношение между страните и
изплатената сума.
При горните доводи, предявените искове са изцяло
неоснователни и следва да се отхвърлят.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
Отхвърля предявените от „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, с ЕИК
*********, с адрес в гр.София, р-н Триадица, ЖК „Иван Вазов“, ул.“Балша“ №17,
ап.1 против Л.Н.Й., с ЕГН **********, с адрес *** искове по чл.422 ГПК, за установяване вземане
на ищеца в размер на 1000 лв.-главница по договор за предоставяне на кредит от
разстояние, 222.76 лв.-договорна лихва за периода 26.02.2018г. до 23.11.2018г.
и 743.47 лв.-неустойка по чл.3 от договора , за които по ч.гр.д.№2429/18г. е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ОС гр.Кюстендил в
2 седмичен срок от връчването му на страните.
Райнен
съдия: