№ 23
гр. гр. Добрич, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети септември,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Търговско дело №
20213200900047 по описа за 2021 година
Постъпила е искова молба от Д. В. Ш. ЕГН ********** от
гр.Добрич,ул.“Брацигово“№13,обл.Добричка,чрез Адвокатско дружество „Я.
И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на управление-гр.Добрич,бул.“25-
ти септември“№52,ет.2,офис 10-11,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.*** ,с
адрес за съобщения и призовки: гр.Добрич,бул.“25-ти
септември“№52,ет.2,офис 10-11 срещу Застрахователно дружество
„ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление –
гр.София,1592,р-н „Искър“,ул.“Христофор Колумб“№43,представлявано от
***-прокурист,***,*** и **** с цена на иска 60 000 лв. и правно основание
чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.45,51 и 52 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД-за мораторна
лихва в размер на 950,08лв.за периода на забава 02.02.2021г.до завеждане на
делото 30.03.2021г.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства:
На 16.10.2020г. в района на кръговото кръстовище на бул.“Трети март“ и
ул.“Ген.К.“в гр.Добрич е настъпило пътно транспортно произшествие ,при
което са причинени вреди на ищеца по делото,изразяващи се във фрактура на
фибуларен малеол/счупен пищял в областта на левия глезен/.
Механизмът на настъпване на ПТП е следният:
1
На 16.10.2020г. около 19,15 ч.в гр.Добрич по бул.“Трети март“ в посока
околовръстен път гр.Добрич се е движел л.а. марка „Ауди,моделА3“,с рег.
№***,управляван от М. П. К. ЕГН ********** от с.Ловчанци
,обл.Добричка.По същото време ,по същия път ,на пешеходна пътека веднага
след кръговото кръстовище на бул.“3-ти март“ и ул.“Ген.К.“като пешеходец
се придвижвал ищецът по делото,който предприел пресичане на обозначената
пешеходна пътека.Въпреки преминаващия по пешеходната пътека
пешеходец,водачът на лекия автомобил продължил движението си ,като не
съобразил предимството на пешеходеца ,при което ударил с предната част на
автомобила пресичащия по пешеходната пътека ищец.
В резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени телесни
увреждания ,а именно : фрактура на фибуларен малеол/счупен пищял в
областта на левия глезен/.
Във връзка с така настъпилото ПТП са образувани ДП №781/16.10.2020г.по
описа на първо РУ на МВР гр.Добрич,Прокурорска преписка №2487/2020г.
по описа на Районна прокуратура гр.Дборич.
Според ищеца причината за настъпване на ПТП се корени в субективните
действия на водача на описания лек автомобил М.К..Същият е допуснал
виновно нарушение на правилата за движение по пътищата ,а именно чл.5
ал.2 т.1 от ЗДвП,чл.6 т.1 от ЗДвП,чл.116 от ЗДвП и чл.119 ал.1 от ЗДвП.
Вследствие на случилото се на ищеца са причинени физически
увреждания,които сами по себе си имат трайно проявление и оказват влияние
върху качеството му на живот.След претърпяното произшествие ищецът е
търпял и продължава да търпи ежедневни болки и страдания.Свързаната с
получената фрактура невъзможност за самостоятелно придвижване и битово
обслужване на ищеца е създава изключителни неудобства,тъй като се
налагало той да разчита на помощта на своите съседи и познати.Ищецът
живее сам и не е семеен,поради което е имало дни ,в които дори не се е
хранил,поради липсата на възможност съседи или познати да го снабдят с
хранителни продукти.По лекарско предписание той следвало да избягва
движение и натоварване на травмирания крак.Обездвижването,което
лечението налага,е свързано с трайно обездвижване на пострадалия,в резултат
на което той изпитва изтръпване и болки в областта на цялото тяло,предимно
2
в областта на седалището и гърба.Оздравителния процес на пострадалия ще
трае месеци.Ежедневните трудности и болки,които пострадалият
търпи,шокът и стресът от преживяното ,са се отразили силно върху неговата
психика.Той непрестанно си припомня случилото се,чувства се напрегнат и
подтиснат,не може да спи и да се храни нормално,вследствие на което е
чувствително изнемощял и отслабнал.
Лекият автомобил марка „Ауди,моделА3“,с рег.№***,при управлението
на който виновно е причинено произшествието е застрахован по риска
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество,с
начална дата на покритие 13.08.2020г. и крайна дата 12.08.2021г.
Съгласно чл.380 от КЗ към ответника е отправена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение на нанесените неимуществени вреди
на ищеца,с вх.№7402/02.11.2020г.Образувана е преписка по щета
№**********/02.11.202г.,но застрахователното дружество не се е произнесло
в законоустановения срок по чл.496 ал.1 от КЗ.
Това е породило правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия
иск с цена на иска 60 000 лв. и за сумата от 950,08 лв.,представляваща
законната лихва за забава върху обезщетението за неимуществени
вреди,считано от 02.02.2021г.-крайната дата за произнасяне по претенцията
до 30.03.2021г. –датата на предявяване на настоящия иск.
В срок от ответника по делото е постъпил отговор на подадената искова
молба ,в който се излага следното:
Не се спори относно наличието на цитираната в исковата молба
застрахователна полица ,с която е сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Не се
спори и относно настъпването на описаното в исковата молба ПТП и
предявяването на претенцията по чл.380 от КЗ при застрахователя.
Оспорва се механизма на автопроизшествието.Няма виновно и
противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил,нито
негови действия ,респ.бездействия,които да са причинили вредоносния
резултат.Твърди се,че е налице случайно деяние.
Вината за настъпване на ПТП е изцяло на пешеходеца.Твърди се,че той се е
3
движел по пътното платно в нарушение на чл.108 ал.1 и 2 от ЗДвП.В случай
,че по делото се установи,че той е пресичал ,твърди се,че пешеходецът е
изскочил внезапно ,без да се огледа и без да съобрази пътната обстановка и
приближаващите превозни средства и по-конкретно лекия автомобил,с което
е нарушил задължението си по чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП.В резултат на това той е
навлязъл в опасната зона за спиране на автомобила и е поставил водача му в
невъзможност да спре преди мястото на удара.Нарушена е и разпоредбата на
чл.113 ал.1 т.2 от ЗДвП,като пешеходецът е удължил ненужно времето си за
пресичане и дори е спрял без необходимост.
Тъй като произшествието е настъпило в тъмната част от денонощието ,на
водача на автомобила не може да се вмени неизпълнение на задължението му
по чл.5 ал.2 т.1 от ЗДвП.Пешеходецът е бил с тъмни дрехи,сливащи се с
общия фон на пътното покритие и крайпътните обекти или пострадалият сам
се е поставил в положение да бъде трудно различим.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносните последици в
размер на 60 % от страна на пешеходеца.
Оспорват се твърдените в исковата молба увреждания и връзката им с
произшествието.
Сама по себе си травмата не обосновава обезщетение в търсения
размер.Същият е прекомерно завишен и не отговаря на критерия за
справедливост и на съдебната практика в сходните случаи.Счита се за
невярно твърдението на ищеца,че към настоящия момент все още не се е
възстановил.По делото не са представени доказателства за настъпили
усложнения,в резултат на които да се е удължил възстановителния
период.Назначеното и проведено лечение е било консервативно ,без операции
и болезнени медицински манипулации.Оздравяването е протекло
нормално.Оспорват се и психологическите последици от произшествието за
пострадалия.
С подадена в срок допълнителна искова молба ищецът допълва и пояснява
следното:
Поддържа се изцяло изложеното в исковата молба по отношение на
механизма на настъпване на автопроизшествието,както и твърденията,че
4
настъпването му е в резултат на субективните действия на водача на лекия
автомобил,който е нарушил посочените в исковата молба разпоредби на
закона.
Оспорва се твърдението на ответника по делото,че вината за настъпване на
ПТП е изцяло на пешеходеца.Твърденията,че произшествието не е настъпило
на пешеходна пътека,а на място,което не е било обозначено и предназначено
за пресичане се считат от ищеца за неоснователни.Самото място на
настъпване на ПТП изключва възможността пешеходците да се движат по
платното,тъй като кръстовището е натоварено и има изградена тротоарна
инфраструктура,която пешеходците приоритетно използват.Не е вярно
твърдението на ответника,че пешеходецът е изскочил внезапно на пътното
платно,без да се огледа и да се съобрази с идващите пътни превозни
средства.Ищецът е на 70 години,което изключва „резки и
внезапни“движения,а предполага бавно ходене.Произшествието е настъпило
в светлата част от денонощието,преди здрачаване.
Отрича се наличието на съпричиняване на вредите от страна на
пешеходеца.Липсват доказателства,представени от ответника по делото за
такова поведение на ищеца,което обективно да е довело до възникване на
увреждането.
Поддържат се изцяло твърденията в исковата молба за вида на получените
травматични увреждания,за връзката им с претърпяната катастрофа,както и за
периода на възстановяването на ищеца и изтърпените от него болки и
страдания,в каквато насока е направено искане за допускане на съдебно
медицинска експертиза и разпит на двама свидетели.
Счита се ,че претендираното обезщетение е справедливо и не е завишено по
размер.
Настоява се да се признаят за безспорно установени изложените в исковата
молба факти,по които ответникът не спори.Искането е основателно.
С допълнителен отговор ответникът настоява,че икономическата
конюнктура няма задължителен характер при определяне на размера на
обезщетението.
Съдът,като се запозна с писмените доказателства по делото,свидетелските
5
показания на разпитаните свидетели и заключенията на съдебно
медицинската и съдебно автотехническа експертиза,приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представения по делото КП за ПТП с пострадали лица №24002051
от 16.10.2020г. е настъпило пътно транспортно произшествие в
гр.Добрич,след кръстовището с ул.“Тен.К.“,в посока околовръстен път,при
което водачът на л.а.“Ауди“,модел А3с рег.№*** М. П. К. е блъснал
пешеходеца Д.Ш.-ищеца по делото,който след преглед в ЦСМП Добрич е
освободен за домашно лечение без опасност за живота,с фрактура на
фибуларен малеол /счупен пищял в областта на левия глезен/.Тази
констатация е направена в представения лист за преглед на пациент в спешно
отделение и представената по делото медицинска документация.
Образувано е ДП №781/2020 г.по описа на Първо РУ ОД на МВР
гр.Добрич.Представени са събраните по досъдебното производство писмени
доказателства-протоколи за оглед на местопроизшествие от 16.10.2020г.и
17.10.2020г.,фотоалбум,Постановление за привличане на обвиняем на лицето
М.К. от 05.05.2021г.,протоколи за разпит на обвиняем и свидетел,съдебно
медицинска експертиза по писмени данни и автотехническа
експертиза,изготвена по досъдебното производство.
Съгласно представения протокол от открито съдебно заседание от
19.07.2021г. по НОХД№791/2021г.на РС гр.Добрич, подсъдимият М. П. К. е
признат за виновен в това ,че на 16.10.2020г.в гр.Добрич,по бул.“Трети
март“,след кръговото кръстовище на х-л „Изида“,в посока МБАЛ Добрич
АД,на пешеходна пътека,при управление на МПС л.а.“Ауди“,модел А3с рег.
№***,е нарушил правилата за движение по пътищата ,регламентирани в
ЗДвП ,а именно :чл.20 от ЗДвП ,чл.116 от ЗДвП,чл.119 ал.1 от ЗДвП,като не е
бил внимателен към пешеходеца,не е спрял и пропуснал преминаващия по
пешеходната пътека пешеходец и по непредпазливост е причинил средна
телесна повреда на същия,изразяваща се в счупване на малкия пищял в
областта на глезенната става на ляв долен крайник,което е довело до трайно
затруднение на движението на долен ляв крайник за период от 2-3
месеца,поради което му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок
от четири месеца,с изпитателен срок от три години.Определението за
одобряване на споразумението е влязло в сила на 19.07.2021 г.
6
Съгласно разпоредбата на чл.383 ал.1 от НПК одобреното от съда
споразумение има последиците на влязла в сила присъда и на основание
чл.300 от ГПК е задължително за гражданския съд,който разглежда
гражданскоправните последици от деянието,относно това дали деянието е
извършено,неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид изложеното неоснователно се явява оспорването,направено в
отговорите на исковата молба от страна на ответника по делото,че деянието
не е извършено виновно и не е противоправно.
По делото е изслушана автотехническа експертиза,която дава следното
заключение,относно механизма на ПТП:
На 16.10.2020г.около 19.10 ч.,по бул.“Трети март“,в посока МБАЛ Добрич,в
района след кръстовището с кръгово движение,с улица „Ген.К.“ се е
осъществило описаното в исковата молба пътнотранспортно
произшествие.То е настъпило в тъмната част от денонощието,при ясно
време,добра метеорологична видимост и движение на лекия автомобил с
включени фарове на къси светлини.М.К. навлиза в кръстовището с кръгово
движение с ул.“Ген.К.“,а в това време от разделителния остров на бул.“Трети
март“,в посока ул.“Ген. К.“ ,в посока центъра на града се движи пешеходеца
Ш.,който предприема пресичане на булеварда по протежението на
пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на лекия
автомобил.Малко преди да достигне до пешеходната пътека,водачът на лекия
автомобил реагира на пресичащия пешеходец и предприема спиране на
автомобила.В резултат на взаимното пресичане на траекторията на движение
на лекия автомобил и пешеходеца настъпва удар между тях,като
първоначалния контакт е в лявата част на предната броня на
автомобила.Вследствие на удара Ш. пада наляво и назад върху пътната
настилка.Мястото на удара е върху пешеходната пътека,на около 5,20 м. след
основния ориентир и на около 1,80 м.вдясно от него.
Непосредствено преди произшествието лекият автомобил се е движел със
скорост от 22,25 м.
Ако водачът на лекия автомобил е реагирал своевременно и е предприел
спиране в момента,в който пострадалият пешеходец е стъпил за първи път
7
върху платното за движение по бул.“Трети март“,когато е навлязъл в
платното за движение по булеварда в посока градски парк,водачът е имал
техническата възможност да предотврати произшествието,спирайки
автомобила си преди мястото на удара.Ако водачът е реагира своевременно и
е предприел спирането,в момента ,в който пострадалият пешеходец,след като
е преминал разделителната линия на бул.“Трети март“ и е навлязъл в
платното за движение на булеварда в посока МБАЛ Добрич/платното,в което
се е движел и лекият автомобил/,водачът не е имал техническата възможност
да предотврати произшествието ,спирайки автомобила преди мястото на
удара.
При скорост на движение от 22,25 км.ч.опасната зона за спиране на
автомобила е била 11,18м.
В момента,в който пешеходецът е предприел пресичане на платното,по
което се е движел лекия автомобил разстоянието между автомобила и
пешеходеца е било 7,95 м.
И при пресичане на лентата за движение на булеварда в посока Градски
парк и при пресичане на лентата за движение в посока МБАЛ Добрич,където
се е движел автомобила,както водача на автомобила ,така и пешеходецът са
могли да се възприемат взаимно,тъй като между тях не е имало
прегради,пречещи на видимостта,а времето е било ясно.
Пешеходецът е имал възможност да предотврати удара с лекия
автомобил,ако преди да навлезе в платното за движение ,в което се е движел
автомобилът ,бе изчакал преминаването му и тогава бе предприел пресичане.
По делото е разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил
М.К.,който твърди,че не е видял пешеходеца ,поради невнимание.Времето
било мрачно,ставало тъмно,а заради самата колонка на автомобила не видял
човека,когото блъснал.Той се движел много бавно ,за да избегне дупките по
платното,поради което не видял и пешеходеца на пешеходната пътека.Поради
това,че човекът бил облечен с тъмни дрехи и никъде по платното не било
осветено ,станала катастрофата.След като откарал пострадалия в
болницата,там го гипсирали и след това свидетелят продължил да се
интересува за състоянието му,понеже се чувствал виновен за случилото
се.Тъй като пострадалият нямал близки,които да му помагат по време на
8
възстановителния период,свидетелят воден от чувство за отговорност му
помагал за битовите му нужди.
Според показанията на св.***,без родство с ищеца ,след катастрофата
свидетелят срещнал пострадалия и той му казал ,че го ударило някакво
момченце на кръговото и му гипсирали крака.Оплакал се,че понеже е сам и
няма близки ,не може да се облича,нито да се изкъпе.След произшествието
свидетелят ходил няколко пъти да види ищеца,като му носел храна.При тези
посещения ищецът все плачел и повтарял „че не умрях“.Имал голям гипс на
крака.Два три месеца го носил ,но към момента все още куца.И към момента
продължавал да се чувства подтиснат,че няма кой да го погледне.
Изслушана е съдебно медицинска експертиза по делото,която дава следното
заключение относно получените при катастрофата травми на ищеца:
Прегледа на ищеца показва,че той е в добро общо състояние,ходи без
помощни средства,леко накуцва,лявата глезенна област е леко оточна в
областта на малеолите.Има леко ограничено свиване в глезенната става в
посока към гърба на стъпалото.Това не се отразява на походката му ,но
затруднява клякането му.
Механизмът на полученото увреждане е индиректен-при изваждането му от
равновесие към момента на удара е политнал назад и наляво и е усукал
глезенната става на левия си крак.В резултат на това е получил счупване на
фибуларния малеол на лявата глезенна става.Травматичното увреждане има
пряка причинно следствена връзка с настъпилото произшествие.Приложено
му е консервативно лечение,не е провеждана оперативна интервенция.Няма
настъпили усложнения от нараняването,костта е зараснала ,глезенната става е
раздвижена.Обичайният период на възстановяване на този вид травма е около
четири месеца.Счупването се отразява неблагоприятно върху вече
съществуващите артрозни изменения в ставата.Клиничният израз на това
състояние е болка при физическо натоварване и при рязка промяна във
времето.
Не се спори между страните относно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключен Договор за задължителна застраховка
Гражданска отговорност на автомобилиста,което е признато за безспорно
установен факт по делото.Извършването не деянието,освен ,че не е спорно
9
между страните се установява от влязлото в сила съдебно споразумение,което
е задължително за гражданския съд ,тъй като има последиците на влязла в
сила присъда.При това положение по делото е установено противоправното и
виновно поведение на водача на автомобила.Причинно следствената връзка
между настъпването на вредите и инцидента е също установена посредством
медицинската документация по делото и неоспореното заключение на
медицинската експертиза.
Спорен между страните остава въпросът за съпричиняването и размера на
справедливото обезщетение на пострадалия от инцидента.
Според настоящия съдебен състав е налице съпричиняване от страна на
пострадалия,който с поведението си обективно е допринесъл за настъпване на
вредите.Той е навлязъл в пътното платно,в което се е движел автомобила
внезапно,като предвид движението с включени фарове и отстоянието до
автомобила-7,95 м.е бил в състояние да види задаващия се лек автомобил и
да го изчака да премине,а не да навлиза в пътното платно,па макар и на
пешеходна пътека.
Съгласно чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП пешеходците са длъжни да преминават
платното за движение по пешеходна пътека при спазване на следните
правила:Преди да навлязат в платото за движение ,да се съобразят с
преминаващите пътни превозни средства.Забранено е внезапното навлизане в
платното за движение на пешеходци,съгласно чл.114 от ЗДвП.
Предвид конкретните факти съдът намира,че като не е съобразил
разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се към него лек
автомобил пешеходецът е нарушил правилото на чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП и
забраната на чл.114 ЗДвП.Съпричиняването съдът определя в размер на 10 %.
Като прецени тежестта на уврежданията-счупена глезенна става,без
оперативна намеса,с период на оздравяване от около три месеца,без
настъпили усложнения,както и възрастта на пострадалия -70 годишен към
момента на произшествието ,това,че същият живеел сам и не е имало кой да
се грижи за него,извън помощта на свидетелите по делото,която е била
инцидентна и данните за психическото му състояние след претърпяната
катастрофа,съдът намира,че справедливо обезщетение за претърпените вреди
съставлява сумата от 15 000 лв.Така определеното обезщетение се съобразява
10
с практиката на съдилищата по сходни казуси,с икономическата обстановка в
страната и с конкретните обстоятелства,свързани с причиняването на
вредите.Намалено с процента на съпричиняване обезщетението за
претърпените от него неимуществени вреди възлиза на сумата от 13 500
лв.,до който размер искът е основателен и доказан и следва да се уважи,а до
предявения размер от 60 000 лв.-да се отхвърли като неоснователен и
прекомерно завишен.
Съгласно чл.496 ал.1 от КЗ лихва за забава се дължи от изтичането на
тримесечния срок за произнасяне по претенцията,предявена пред ответното
дружество на 02.11.2020г.,който изтича на 02.02.2021г. до завеждане на иска в
съда -30.03.2021г.Изчислена служебно с помощта на електронен калкулатор
,лихвата за забава е в размер на сумата от 213,75 лв.върху уважената част от
иска за 13 500 лв.В останалата част предявеният иск с правно основание чл.86
от ЗЗД е неоснователен и се отхвърля.
Дължат се направените от ищеца разноски пропорционално на уважената
част от иска.
Защитата на ищеца е осъществена при условията на чл.38 от
ЗА.Пропорционално на уважената част от иска на процесуалния представител
на ищеца се дължи сумата от 532,55 лв.-адвокатски хонорар,платим от
ответника по делото.Други разноски ищецът не е направил.
На ответника следва да се присъдят съдебно деловодни
разноски,пропорционално на отхвърлената част от иска.На основание чл.25
ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр.с чл.78 ал.8 от ГПК
съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.,внесени
са хонорари за вещо лице и свидетел в размер на 635 лв.,а пропорционално на
отхвърлената част от иска на ответника се дължат от ищеца по делото 904,75
лв.-съдебно деловодни разноски.
Ответникът следва да заплати и дължимата държавна такса,пропорционално
на уважената част от иска ,а именно сумата от 548,55 лв. и направени от
бюджета на съда разноски от 85,10лв.-възнаграждение на вещото лице по
съдебно медицинската експертиза.
Водим от изложеното Окръжният съд,
11
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –гр.София,1592,р-н „Искър“,ул.“Христофор
Колумб“№43,представлявано от ***-прокурист,***,*** и **** да заплати на
Д. В. Ш. ЕГН ********** от гр.Добрич,ул.“Брацигово“№13,обл.Добричка
сумата от 13 500 лв./тринадесет хиляди и петстотин лева/,представляващи
обезщетение за неимуществени вреди,причинени от ПТП от
16.10.2020г.,ведно със законна лихва върху главницата ,считано от
30.03.2021г.до окончателното й изплащане,както и сумата от 213,75 лв./двеста
и тринадесет лева и седемдесет и пет ст./лихва за забава,считано от
02.02.2021г.до 30.03.2021г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта над присъдените суми до сумата от
60 000 лв.-главница и сумата от 950,08 лв.-лихва за забава при изплащане на
обезщетението до датата на завеждане на иска.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –гр.София,1592,р-н „Искър“,ул.“Христофор
Колумб“№43,представлявано от ***-прокурист,***,*** и **** да заплати на
Адвокатско дружество„Я. И СЪДРУЖНИЦИ“,със седалище и адрес на
управление-гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№52,ет.2,офис 10-
11,представлявано от адв.М.Я. и адв.В.*** ,с адрес за съобщения и призовки:
гр.Добрич,бул.“25-ти септември“№52,ет.2,офис 10-11 сумата от
532,55 лв./петстотин тридесет и два лева и петдесет и пет ст./дължимо
адвокатско възнаграждение ,на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Д. В. Ш. ЕГН ********** от
гр.Добрич,ул.“Брацигово“№13,обл.Добричка да заплати на Застрахователно
дружество „ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление –гр.София,1592,р-н „Искър“,ул.“Христофор
Колумб“№43,представлявано от ***-прокурист,***,*** и **** сумата от
904,75 лв./деветстотин и четири лева и седемдесет и пет ст./-сторени по
делото разноски,включващи юрисконсултско възнаграждение,депозити за
експертиза и свидетел и такса за съдебно удостоверение,пропорционално на
отхвърлената част от иска.
12
ОСЪДЖА Застрахователно дружество „ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление –гр.София,1592,р-н „Искър“,ул.“Христофор
Колумб“№43,представлявано от ***-прокурист,***,*** и **** да заплати по
сметка на Добрички окръжен съд сумата от 548,55 лв./петстотин четиридесет
и осем лева и петдесет и пет ст.дължима държавна такса по делото и сторени
за сметка на бюджета на съда съдебно деловодни разноски от
85,10лв./осемдесет и пет лева и десет ст./.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
13