Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 274 02.08.2018 г.
Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд VІ-ти нак. състав
На 03 май Година 2018
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Силвия Димитрова
Секретар: Божура Антонова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията АНД № 174 по описа за 2018
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на Ц.К.Ш.
с ЕГН ********** и адрес: ***,
против Наказателно постановление № 34-0000164/01.12.2017 г., издадено от
Х.Л.К.– началник на ОО “АА” – гр. Перник, с което на основание чл.178а, ал.7, т.5, предл.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лв. за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.4, предл.2 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
С жалбата се моли да бъде
отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, с твърдение, че жалбоподателят
не е извършил вмененото му нарушение.
Въззиваемата страна, в
съпроводително писмо към преписката моли издаденото наказателно постановление
да бъде потвърдено като съобразено с материалните и процесуалните правила.
Пернишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и
доводите на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 01.11.2017 г., около 16:40 часа,
в пункт за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, собственост на “Прима виста” ЕООД /притежаващо Разрешение №
1392/ бил извършен периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
лек автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № ** **от категория М1, с дата на
регистрация: 02.04.1992 г. Резултатите от измерването били отразени от
техническия специалист Ц.Ш. в Протокол № 14714443 от 01.11.2017 г., 16:41 часа.
Въз основа на тях било направено заключение, че провереното МПС може да се
движи по пътищата, отворени за обществено ползване и било издадено
Удостоверение за техническа изправност на ППС /Разрешение № 1392/1/. Непосредствено след това обаче в пункта
влезли Д.С.Д. и В.И.И. ***. Те се легитимирали и съобразно предоставените им
правомощия започнали проверка на обекта. За целта, в тяхно присъствие бил
извършен повторен преглед на лекия автомобил “Фолксваген Голф” с рег. № РК 3037
АС, при което се оказало, че стойностите на измерения въглероден окис са много
близки до граничните, а именно: 0,9 при 850 оборота на свободен ход на
дивгателя. При това положение преценката дали провереното МПС може да се движи
или не по пътищата, отворени за обществено ползване зависела от това дали е
окомплектовано с катализатор или не, тъй като за да може автомобил, оборудван с
катализатор да премине годишния техническа преглед, показанието на въглеродния
окис следвало да бъде в границите между 0,97 и 1,03. В документите от първия преглед било
записано, че автомобилът е без катализатор, както било отразено и в свидетелството
му за регистрация - част І, издадено от КАТ /което се установява по несъмнен
начин от приложеното по делото Свидетелство за регистрация - част І, на лек
автомобил с рег. № РК 3037 АС/ и на тази база Ц.Ш. бил издал Удостоверение за
техническа изправност на ППС /Разрешение № 1392/1/. Свидетелят В.И.И. обаче
слязъл в канала, огледал автомобила и счел, че същият има катализатор /макар
според свидетелката В.Г.С. това не било така/, поради което при отчетените
стойности на отделен въглероден окис не е следвало да се допуска да се движи по
пътищата отворени за обществено ползване. Обратното, според инспекторите от
ООАА – Перник, представлявало нарушение по чл.44, ал.1, т.4, предл.2 от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, за което срещу техническия специалист Ц.Ш.
било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН
серия А-2017, № 239580 от 01.11.2017 г. Актът бил предявен на сочения за
нарушител и той го подписал, вписвайки възражение, че измерването е направено
като за автомобил без катализатор. Допълнителни такива не представил в срока по
чл.44, ал.1 от ЗАНН.
На 01.12.2017 г.,
след проверка по реда на
чл.52, ал.4 от ЗАНН, въз основа на събраните по преписката доказателства и на
цитирания по-горе АУАН, Христо Крумов – началник на ООАА - Перник издал процесното наказателно
постановление, с което на основание на основание чл.178а, ал.7, предл.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя Ш. административно наказание глоба 1500,00 лв. за нарушение по чл.44, ал.1, т.4, предл.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011
г. на МТИТС.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът
прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид АУАН серия А-2017, № 239580 от
01.11.2017 г., Удостоверение за техническа изправност на ППС /Разрешение №
1392/1/, Протокол от извършен периодичен преглед за техническа изправност на
ППС – Протокол № 14714443 от 01.11.2017 г., 16:41 часа с приложен към него
Анализ изх.газове на лек автомобил с рег. № РК 3037 АС, Удостоверение за
техническа изправност на ППС - част І, буква В, Протокол от извършен периодичен
преглед за техническа изправност на ППС – Протокол № 14714601 от 01.11.2017 г.,
17:00 часа., Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 01.11.2017
г., Справка за датата, на която влизат в сила ограниченията за вредните емисии
на изгорелите газове по стандарт Евро 1, Свидетелство за регистрация - част І,
на лек автомобил с рег. № РК 3037 АС, Сертификат рег. № 10/22.08.2014 г. на В.Г.С.,
заповеди, свидетелските показания на В.И.И., Д.С.Д. и В.Г.С..
От правна
страна:
Жалбата, въз основа
на която е образувано настоящото дело е подадена в законоустановения срок от
оправомощено лице и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. В този смисъл, тя е
допустима и следва да бъде разгледана.
При извършване на служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не отговарят на изискванията за съдържанието им, регламентирани
в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Описанието на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено е неясно и непълно, а изложените
фактически обстоятелства не изпълват признаците от състава на сочената за
нарушена административнонаказателна норма, в този смисъл – налице е
несъответствие между текстовото описание на нарушението и правното му
квалифициране. Отделно от това, при оценка на събрания доказателствен материал
се налага извод, че Ш. не е извършил вмененото му нарушение.
На първо място: В
АУАН, а после и в процесното наказателно постановление жалбоподателят е
привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.44,
ал.1, т.4, предл.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. Точното и пълно
наименование на нормативния акт е Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, но това не става ясно от нито
един от двата административни акта. В този смисъл, индивидуализирането на нарушените законови разпоредби е
една от най-съществените гаранции за правото на защита на нарушителя, който още
в началния етап от започналото против него производство следва да знае каква е
юридическата формулировка на нарушението, за което е обвинен, за да може да
организира защитата си и да ангажира доказателства и прави възражения относно
констатираното административно нарушение. АУАН е
основен процесуален акт във фазата по установяване на административното
нарушение и законосъобразното му оформяне е равнозначно
на законосъобразно образуване на самото производство. Ето защо, с неговото
оформяне се свързват точно определени изисквания на закона, а именно да е
съставен в писмена форма и да съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН реквизити. Тези формални
изисквания са възведени от закона, не само защото чрез съставянето на акт се
установява административно нарушение, но и защото освен това актът има и
функция на официално обвинение в извършване на
правонарушение. Нарушителят е в правото си да се защити още в момента на
съставянето му. Посочването на нормативния акт, чиято
разпоредба виновно е нарушена от нарушителя, е не само формален, но и
съдържателен елемент. Тук стои въпросът за предварителната защита на
нарушителя, тя е предварителна, защото предхожда налагането на наказанието.
Тази норма безусловно е императивна, тъй като осигурява правото на защита на
привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се
включва и правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди,
че е извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем, поради което
незаконосъобразно съставения АУАН води до незаконосъобразност на издаденото въз
основа на него НП.
На второ място:
жалбоподателят е привлечен към отговорност за деяние, което е квалифицирано по
чл.44, ал.1, т.4, предл.2 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства. Посочената разпоредба определя задълженията на
техническия специалист, участващ в комисията, извършваща технически преглед на
ППС, т.е. тя дефинира и субекта на нарушението и жалбоподателя би могъл да е
извършител на същото само в това му качество. Както в акта обаче, така и в
наказателното постановление липсва констатация за длъжностното качество на Ц.Ш..
Обстоятелството, че същият е технически специалист – член на комисията,
извършила технически преглед на посоченото ППС, се извлича единствено от
доказателствата по делото. Тази непрецизност сама по себе си не съставлява
съществено нарушение, но в съвкупност с другите допуснати такива води до извод за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.
На следващо място:
едно от задълженията, произтичащи от длъжностното качество на субекта на
нарушението по чл.44, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС е да не
изменя показанията на оборудването, уредите и средствата за измерване, с които
работи /т.4/. Твърдението за нарушаване на това задължение изисква ясно
означаване на съответното оборудване, уред или средство за измерване, чието
показание е изменил нарушителя, както и на конкретните фактически действия,
чрез които е настъпил този резултат /т.е. изменението/. В този аспект: от една
страна, изложените в обстоятелствената част на акта и постановлението факти
категорично не отговарят на това изискване и не изпълват с конкретно съдържание
елементите на посочения административнонаказателен състав. Вмененото на
жалбоподателя изменение на показанията на неопределено посочените уреди и
средства за измерване, без да е ясно кои са те, е обосновано по следния начин:
“е изменил показанията на уредите и средствата за измерване при проверка на
отработените газове около 16:51 часа като е отбелязал, че МПС-то е без
катализатор”. Тази си преценка наказващият орган направил въз основа на
вписаните в АУАН констатации. Действително, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно
съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното. От
друга страна обаче, по силата на разпоредбата на чл.14, ал.2 от НПК /“доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да
имат предварително определена сила”/, приложима съгласно препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила и следва да
се преценяват в контекста на целия събран по делото доказателствен материал, която позиция категорично е застъпена и в Постановление №
10/1973 г. на Пленума на ВС. В този
смисъл, съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, сам да установи чрез
всички допустими от закона доказателства и доказателствени средства извършено
ли е вмененото административно нарушение, от кого и при какви обстоятелства е
станало това, особено в случаите на оспорване, какъвто е настоящия.
В жалбата на Ш. се
съдържат твърдения, че не е извършил нарушението, тъй като въпросният
автомобил, на който инспекторите от ООАА са извършили повторна проверка, не е
имал монтиран катализатор. В подкрепа на това по делото е представено
Свидетелство за регистрация - част І на лек автомобил с рег. № РК 3037 АС,
което представлява официален документ, издаден по установените форма и ред от
държавен орган и има доказателствена сила за вписаните в него данни. Според
този документ, на лек автомобил с рег. № ** **няма монтиран катализатор. В тази
посока са и показанията на свидетелката В.Г.С., която е специалист по
транспортна техника, за което притежава удостоверение за придобита
квалификационна степен /приложено по делото/, била е на мястото на проверката,
станала е свидетел на извършването й и е влязла в канала, за да огледа
автомобила. Същата е категорична, че на лек автомобил с рег. № ** **катализатор
не е имало, а е имало резонаторно гърне, което макар външно да наподобява
катализатор, има съвсем различно предназначение. Стоименова погледнала и
свидетелството за регистрация на автомобила и забелязала, че първата му
регистрация е от началото на 1992 г. и тъй като първият евростандарт бил
въведен през м.юли 1992 г. и поради обвързаността на евростандартите с
наличието на катализатор било практически невъзможно на въпросното МПС да има
монтиран такъв.
Показанията на
Стоименова съдът намира за обективни и безпристрастни, но също така и за
компетентно дадени, тъй като се потвърждават от приложените по делото
Свидетелство за регистрация - част І на лек автомобил с рег. № РК 3037 АС, в
което като дата на първа регистрация е записано 02.04.1992 г. и Справка за
датата на която влизат в сила ограниченията за вредните емисии на изгорелите
газове по стандарт Евро 1 /м.юли 1992 г./. В този аспект, констатациите на актосъставителя се явяват недостоверни и
неподкрепени от събрания по делото доказателствен материал, а поддържаното в производството възражение от
страна на жалбоподателя, че не е извършил вменото му нарушение, се явява основателно. С оглед на
това, както и на гореизложените съображения процесното наказателно
постановление следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 34-0000164/01.12.2017 г., издадено от
Х.Л.К.– началник на ОО “АА” – гр. Перник, с което на основание чл.178а, ал.7, т.5, предл.2 от ЗДвП, на Ц.К.Ш.
с ЕГН ********** и адрес: ***,
е наложено административно наказание глоба в размер на 1500,00 лв. за извършено нарушение по чл.44, ал.1, т.4, предл.2 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Перник
на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на
глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.