Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 292/18.12.2019
г.
Гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав, в публично заседание
на 10 декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: Ваня Бянова-Нейкова
Секретар:
Стела Гюмлиева
Прокурор:
Димитринка Георгиева,
разгледа докладваното от съдията адм.д. № 350 по описа за 2019 г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на чл. 284
и следващите от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС), във връзка с чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), по искова молба на Н.Н.С.,***, чрез адвокат М.И. – *, служебен адрес: ***, *, с
която се претендира да се осъди Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“
(ГДИН) при Министерство на правосъдието, с адрес ***, да му заплати 5 000 лева,
представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди по време на
престоя му в ареста в гр. Ямбол, за периода от 15.07.2016 г. до 25.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2017 г. до
окончателното ѝ изплащане. Твърди се, че условията в следствения арест в
Ямбол са причинили на ищеца страдания, които надвишават неизбежното ниво на
страдания, присъщо на задържането и излизат извън прага на строгост, както и че
неимуществените вреди са следствие от допуснато нарушение на специализираните
органи по изпълнение на наказанията в нарушение на чл. 3, ал. 1, вр. ал. 2 от ЗИНЗС. Претендират се и разноските по
настоящото дело.
В съдебно заседание за
ищеца Н.Н.С., редовно призован, се явява адвокат И.
от *, която поддържа иска на доверителя си по основание и по размер, като
заявява претенция за обезщетяване на причинени неимуществени вреди за периода
на престоя му в ареста в гр.
Ямбол, възлизащо на 5 000 лева. По отношение на претендирания
период е поискано и допуснато изменение на предявения с исковата молба иск за
неимуществени вреди за времето на престой в следствения арест в Ямбол за дните,
описани по периоди, както следва: за времето от 15.07.2016 г. до 04.11.2016 г.;
за времето от 18.11.2016 г. до 25.11.2016 г.; за времето от 27.01.2017 г. до 01.02.2017
г.; за времето от 24.02.2017 г. до 28.02.2017 г.; за времето от 16.03.2017 г.
до 20.03.2017 г.; за времето от 31.03.2017 г. до 03.04.2017 г.; за времето от 12.05.2017
г. до 16.05.2017 г.; за времето от 24.10.2017 г. до 26.10.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 26.10.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане. В
представената в срок писмена защита се излагат подробни съображения по
съществото на спора с искане в полза на ищеца да се присъдят и разноските по
делото.
В представен по делото
писмен отговор ответната страна чрез процесуалния си представител Старши юрисконсулт
С. оспорва иска като неоснователен и недоказан, счита, че следва да бъде
отхвърлен изцяло, тъй като не са доказани твърденията на ищеца за наличие на
настъпили вреди и какви точно са те, както и да е налице неизпълнение на
вменени от закона задължения от страна на длъжностните лица. В писмения отговор
се съдържа и възражение срещу искането за присъждане на законна лихва, считано
от 26.10.2017 г. – датата на напускане на ареста, като се прави позоваване на
т. 4 от ТР на № 3/2005
г., където според ответната страна е посочено, че мораторна
лихва се дължи от момента на признаване със съдебното решение на фактическите
действия и бездействия за незаконни. В съдебно заседание писменият отговор се
поддържа, като се излага становище, че кратките разпокъсани периоди на
пребиваване в ареста не биха могли да причинят на ищеца посочените от него в
исковата молба неимуществени вреди. Иска се съдът да отхвърли изцяло предявения
иск с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Участващият в процеса
прокурор застъпва становище за неоснователност на предявения иск, с оглед на
което претендира оставянето му без уважение, като счита, че в случай на
уважаване на исковата претенция, размерът ѝ следва да се намали, тъй като
е изключително завишен.
След преценка на
събраните по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон,
съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е с
правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, съгласно който държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, като в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът следва да вземе предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Според чл. 285, ал. 1
от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на Глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал. 2 на текста сочи
като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл. 205 от АПК, са юридическите лица, представлявани от органа, от
чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая искът е насочен срещу ГДИН-София, което е юридическо лице към
Министерство на правосъдието, осъществяващо пряко ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода с териториални служби, включително
и арести, съобразно чл. 12 от ЗИНЗС. Твърдените от ищеца като незаконосъобразни
бездействия на служителите от ареста в гр. Ямбол съставляват административна
дейност, доколкото същите осъществяват не само дейност по изпълнение на
наложените мерки „задържане под стража“, но и осигуряват правата на задържаните
лица и изпълнението на техните задължения. В този смисъл заявеният за
разглеждане в настоящото производство иск е процесуално допустим като предявен
от лице с правен интерес пред местно компетентния съд и против пасивно
легитимиран ответник (по аргумент от чл. 205 от АПК, вр.
чл. 284, ал. 1, вр. чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС).
Разгледан по същество
искът се преценя като частично основателен по следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като в ал. 2 изрично
е посочено, че за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането
под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност. Констатирането на цитираните
обстоятелства води до ангажиране отговорността на държавата, като в тежест на
ответника е с всички допустими доказателства и доказателствени
средства да докаже, че посочените в исковата молба обстоятелства не
кореспондират с действителността. В тази връзка, за да се приеме едно
бездействие за незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение
на фактическо действие от страна на административен орган или длъжностно лице
от администрацията, като задължително условие е да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие.
Видно от приобщените по
делото писмени доказателства, ищецът С. е задържан в ареста в гр. Ямбол на 15.07.2016
г. с Постановление № 1016/16 от 15.07.2016 г. на РП-Ямбол по ДП 95/16 по описа
на РУ-„Тунджа“ като обвиняем по чл. 196 от НК; на 22.11.2016 г. с Определение
на ЯРС от 18.07.2016 г. спрямо него е взета мярка „задържане под стража“, а на
04.11.2016 г. е преведен в затвора в София с Разпореждане № 1016/16 от
01.11.2016 г. на РП-Ямбол; следват още седем превода по делегация в периода от
18.11.2016 г. до 24.10.2017 г. за извършване на определени
процесуално-следствени действия с различна продължителност на престоя в ареста.
При престоя си в Арест-Ямбол ищецът е пребивавал в помещенията за настаняване
на лишените от свобода, които са еднотипни – с размер 6.38 кв. м, оборудвани с
две легла, разположени едно над друго, маса и стол, монтирани неподвижно. Видно
от приложените на листи 103 и 107 от кориците на делото Справка относно
различните периоди на престой на Н.Н.С. в Арест-Ямбол
и Справка относно условията в Арест-Ямбол по време на задържането на Н.Н.С., същият е пребивавал в ареста в гр. Ямбол за времето,
както следва: от 15.07.2016 г. до 04.11.2016 г. (общо 112 дни) - в килия № 13,
където за времето от 17-19.08.2016 г. до 18-21.2016 г. (35 дни) лицето е било
настанено заедно с още един задържан, а през останалия период от време (77 дни)
е бил сам в килия № 12; за времето от 18.11.2016 г. до 25.11.2016 г. (7 дни) С.
е бил в килия № 13 самостоятелно, а от 27.01.2017 г. до 01.02.2017 г. (5 дни), от
24.02.2017 г. до 28.02.2017 г. (4 дни) и от 16.03.2017 г. до 20.03.2017 г. (4
дни) - в килия № 9 самостоятелно, (или общо 20 дни самостоятелно в съответните
килии на ареста); за времето от 31.03.2017 г. до 03.04.2017 г. (3 дни) ищецът е
пребивавал в килия № 7 с още един задържан, а от 12.05.2017 г. до 16.05.2017 г.
(4 дни) и от 24.10.2017 г. до 26.10.2017 г. (2 дни) – в килия № 10 също с още
един задържан, (или общо 9 дни в съответните килии на ареста заедно с друг
задържан). Общият период на действително пребиваване в ареста за времето от
15.07.2016 г. до 25.10.2017 г. сумарно е 141 дни (приблизително 4 месеца
и половина),
от които 97 дни (малко над 3 месеца) С. е бил самостоятелно в различни килии, а
за период от 44 дни (около месец и половина) ищецът е бил настанен в различни
килии заедно с още един задържан, или общо двама задържани в килия. Съобразно
отразеното в справката, хигиената в ареста се е поддържала ежедневно - в
килиите от обитаващите ги задържани, а в общите помещения от лишен от свобода след
изрично негово съгласие, за което почистващи и дезинфекционни материали са били
осигурявани ежедневно от бюджета на РСИН-Ямбол, а на лишените от свобода е
предоставяна възможност по тяхно желание сами да закупуват хигиенни материали
за лична нужда, както и да получават такива отвън. В справката е отразено още,
че килиите нямат самостоятелен санитарен възел и течаща вода; осигуряван е достъп
до общата баня и тоалетна по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд,
след обяд и вечер) според натовареността на ареста, като за всичките 14 килии
има един общ санитарен възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане,
което се извършва два пъти в седмицата, а ежедневно, при поискване от страна на
задържаното лице, се осигурява незабавен достъп до санитарния възел, до течаща
топла вода за задоволяване на хигиенни и физиологични нужди. Отново в същата
справка е записано, че достъпът на дневна светлина в килията е опосредстван -
от коридора на ареста, през отвор, разположен над вратата на арестантската
килия с размери 120 см/60 см, и чрез прорез в самата врата, който съответно е с
размери 50 см/40 см - и двете отваряеми; във всяка
килия има и допълнително изкуствено осветление, което предоставя достатъчно
количество светлина за четене; изрично е посочено обаче, че професионално
замерване за степента на осветеност в килиите към момента не е извършвано; че
не са изградени място за престой на открито и самостоятелни санитарни възли
поради причини от технически характер - разходката е до общата баня и тоалетна, която
се осигурява по график 4 пъти дневно (в периода на закуска, обяд, след обяд и
вечер) според натовареността на ареста; на задържаните се осигурява топла котлова храна от външен доставчик, която се предоставя три
пъти дневно преди времето за хранене; чаршафите са сменяни ежеседмично, като
прането и дезинфекцията им се извършва в Арест-Елхово; задържаните са имали
право да получават по време на свижданията и личен постелен
инвентар, като честа практика на преведените от други места за лишаване от
свобода задържани е да носят и ползват лично спално бельо, но независимо от
това ползваните от преведените по делегация лица килии са предварително
оборудвани със спални принадлежности, (каквито Н.Н.С.
е получил при постъпването си в ареста, видно от Разписка от арестантско досие
№ 330/2016). През периодите на задържане на С. в ареста са извършени 9 проверки
от РП-Ямбол, при които не са констатирани нарушения. В съответния период на
престой на ищеца медицинското обслужване се е осъществявало от медицински
фелдшер от РСИН-Ямбол, както и от личния лекар на задържаните лица – д-р С.,
определен служебно от РЗОК-Ямбол; при нужда се ползват услугите на Спешен
център към болница „Св. Пантелеймон“ и консултации с
лекари-специалисти, като ежемесечно са закупувани лекарства на задържаните, а
при специфични нужди от лечение медикаменти са закупувани по изписани
индивидуални рецепти, изпълнявани задължително. От представената по делото
Справка относно здравословния статус на Н.Н.С. по
време на задържането му в Арест-Ямбол (лист 122) се установява, че първичният
медицински преглед на ищеца е проведен на 15.07.2016 г., като е поставена
диагноза „клинично здрав“; при престоя му в ареста са извършвани редовни
медицински прегледи, при които са установени следните заболявания: на
20.08.2016 г. лицето е получило обрив по тялото с оплаквания за сърбеж,
поставена е диагноза „алергия“, назначена е медикаментозна терапия с
продължителност 3 дни, след която С. е оздравял, като до края на престоя му в
ареста не е имал други оплаквания, (включително и такива за влошено зрение
вследствие на слабото изкуствено осветление), както и не се e наложило
провеждане на консултации с други специалисти.
Съобразно предвиденото
в чл. 43, ал. 2 и ал. 4 от ЗИНЗС, (действали към момента на задържане на ищеца
в Арест-Ямбол), всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с
необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително
въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и
уважаване човешкото достойнство на задържаните лица, като количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона;
минималният размер на жилищната площ в спалното помещение пък е разписан в ал.
3 на чл. 43 от ЗИНЗС (в редакцията ѝ към относимия
момент на задържането в ареста) – той не може да бъде по-малък от 4 кв. м за
всеки лишен от свобода. От своя страна
нормите на ал. 2 и ал. 3 от чл. 20 на ППЗИНЗС (в относимата
редакция) регламентират, от една страна, че в спалните помещения се осигурява
пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, а
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти
за обществени сгради, а от друга страна - че на лишените от свобода се
осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, а в заведенията от
закрит тип ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в
спалните помещения. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗИНЗС спалните помещения се
обзавеждат с отделни легла за настанените лица, снабдени със спални
принадлежности, шкафчета за лични вещи, маса, столове, осветителни и
отоплителни тела, като се осигуряват условия за пряк достъп на дневна светлина
и възможност за проветряване.
С оглед на така
очертаната нормативна регламентация и данните по делото се налага извод, че по
отношение на ищеца са били нарушени горните разпоредби, тъй като спалните
помещения не са били с осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване, както и не е било извършвано професионално замерване
за степента на осветеност в килиите, за да се установи дали степента на
изкуственото осветление, отопление и проветряване отговарят на изискванията на
съответните стандарти за обществени сгради. Същото се отнася и за размера на
жилищното помещение, за който не може да се приеме, че отговаря на необходимата
площ за времето, през което ищецът е бил настанен заедно с друго лице в килия
от 6,38 кв. м - тази площ не е достатъчна за денонощното пребиваване на двама души
съобразно правилата на приложимата в случая нормативна уредба, като отделно в
помещението е липсвало и предвиденото за обслужване на задържаните оборудване. Условията
в ареста не са осигурявали възможност и за предвидения постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, доколкото в килиите не е имало самостоятелен
санитарен възел и течаща вода, а достъпът до един общ за 14 килии санитарен
възел, оборудван с тоалетна, мивка и място за къпане, е ставало по график
четири пъти дневно, но не и през нощта. На следващо място се констатира и
допуснато нарушение на установеното с чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС право на
лишените от свобода на престой на открито не по-малко от един час на ден, което
по силата на чл. 240 от ЗИНЗС е приложимо и по отношение на обвиняемите и
подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража“ – в тази насока
липсват доказателства, а и твърдения от ответната страна да е била осигурена
възможност за реализиране на законоустановеното
право. Тук е мястото да се отбележи, че техническата невъзможност за изграждане
на самостоятелни санитарни възли и осигуряването на място за престой на открито
не са основание ответникът да бъде освободен от отговорност в настоящия случай.
При така установените факти
и обстоятелства се налага единствено верният извод, че в Арест-Ямбол не са били
спазени установените по закон задължителни изисквания, твърденията на ищеца, че
вследствие незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица от
администрацията на ареста необходимите условия са липсвали в пълен обем, което
е в пряка причинно-следствена връзка с негативните му изживявания, изразяващи
се в неудобство, болки, унижение и страдания, и от това са претърпени
неимуществени вреди, съобразно носената доказателствена
тежест не бяха оборени. При това положение, съдът приема, че исковата претенция
на Н.Н.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, на която е възложено осигуряването на условията за обитаване в
местата за лишаване от свобода, е доказана по основание (по аргумент от материалноправните норми на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНСЗС
и при приложение на законовата презумпция за настъпване на неимуществени вреди по
чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС).
По отношение на претендирания размер съдът счита, че обезщетението следва да се определи съобразно
разписаното в чл. 52 от ЗЗД правило, а именно - по справедливост. Спазването на
този принцип като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда
с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина,
по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на
увреденото лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на
увреждането. В този смисъл съдът намира, че справедливото
обезщетение за ищеца в случая е в размер на 100 лева месечно при отчитане на
кумулативния ефект на констатациите по-горе и съобразно периода на
продължителност на престоя му в ареста в гр. Ямбол, който е общо в размер на
141 дни, или приблизително четири месеца и половина, за което сумарно
обезщетението възлиза на 450 лева. Имайки предвид, че ищецът е бил настанен в
различни килии заедно с още един задържан, или общо двама задържани в килия само
за период от 44 дни (около месец и половина), а през останалото време от 97 дни
(около 3 месеца) С. е пребивавал самостоятелно в различни килии, както и с
оглед обстоятелството, че въпреки липсата на самостоятелен санитарен възел и
течаща вода, достъп до общата баня и тоалетна се е осигурявал по график четири
пъти дневно, като ежедневно, при поискване от страна на задържаното лице се е
осигурявал незабавен достъп до санитарния възел и до течаща топла вода за
задоволяване на хигиенни и физиологични нужди, съдът намира, че размерът на
дължимото обезщетение следва да се редуцира със 150 лева, с оглед на което
обезщетението за претърпените неимуществени вреди в случая следва да се
определи общо на 300 лева, като за разликата над тази сума до претендирания размер от 5 000 лева исковата претенция
следва да се отхвърли. При частичното уважаване на главния иск следва да се
присъди и претендираната законна лихва върху
съответната сума, считано от крайната дата, на която се сочи прекратяване на
увреждането - 26.10.2017 г., съобразно разписаното в т. 4 на ТР № 3 от
22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ВКС, ОСГК.
На основание чл. 286, ал. 3 от ЗИНЗС в полза на ищеца следва да се
присъдят направените разноски по делото - 10 лева за държавна такса, както и
съразмерна част от заплатения от него адвокатски хонорар от 300 лева, определен
по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Я А
С, пети административен състав
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов”
№ 21, представлявана от Главния директор, да заплати на Н.Н.С.,
ЕГН **********,*** и посочен съдебен адрес:***, *, адвокат М.И. от *,
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на неблагоприятните
условия за задържане под стража по време на престоя му в ареста в гр. Ямбол за
периодите от
15.07.2016 г. до 04.11.2016 г., от 18.11.2016 г. до 25.11.2016 г., от
27.01.2017 г. до 01.02.2017 г., от 24.02.2017 г. до 28.02.2017 г., от
16.03.2017 г. до 20.03.2017 г., от 31.03.2017 г. до 03.04.2017 г., от
12.05.2017 г. до 16.05.2017 г. и от 24.10.2017 г. до 26.10.2017 г. (общо 141
дни), в размер на 300 (триста) лева, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 26.10.2017 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди от Н.Н.С., ЕГН **********,***, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от Главния директор, за
разликата над 300 (триста) лева до претендирания с
исковата молба по настоящото дело размер от 5 000 (пет хиляди) лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията” гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21,
представлявана от Главния директор, да заплати на Н.Н.С.,
ЕГН **********, разноски по производството за заплатена държавна такса от 10 (десет)
лева и адвокатски хонорар в размер на 300 (триста) лева, възлизащи общо на 310
(триста и десет) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: /п/ не се чете