РЕШЕНИЕ
№ 105
гр. Кюстендил, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на осми април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Гражданско дело №
20231500100544 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора - Общ исков процес от Гражданския
процесуален кодекс (ГПК).
Съдът е сезиран с искова молба от С. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес:
**************, представлявана от адв. Я. Д. от САК, със съдебен адрес гр.
********************, против ЗАД „*************” АД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. *******, с която е
предявен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, които вреди се
твърди да са претърпени от ищцата в следствие на ПТП, настъпило на територията на
страната от водача на МПС с рег. № ***********, ползващ застраховка „*********“ с
чуждестранен застраховател, полица с код ****** - иск с правно основание чл. 513, ал.
1 вр. чл. 511, ал. 3 вр. ар. 1, т. 1 от КЗ.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който е
застъпена тезата, че избраният ответник не е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, т.к. не е застраховател по риска ГО на виновния водач, а кореспондент
за Република България на соченото застрахователно дружество.
С изрична молба вх. № 4041/2024 г., след дадени от съда указания, ищецът по
делото е заявил, че се отказва от иска си срещу първоначалния ответник „ЗАД
*************“ АД и е поискано конституиране на нов ищец - ************* – *****,
като е представена нова искова молба.
С определение № 575/17.09.2024 г. по настоящото дело, съдът е прекратил
производството по делото по отношение на ответника „ЗАД *************“ АД на
основание чл. 228, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 233 ГПК - поради отказ от иска на С. Д.а
Д. против тази страна и е конституирал като ответник по делото ************* –
*****, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, на основание чл. 228, ал. 3 ГПК, като е посочил, че искът спрямо тази
1
страна се счита предявен на 16.09.2024 г. по арг. от разп. на чл. 228, ал. 3 от ГПК.
В исковата молба се сочи, че на 09.02.2023 г. около 10.20 ч. на път I-9 настъпил
пътен инцидент с участието на л.а. марка „****“, модел „****“, с рег. № *****,
управляван от Ф.К.И., роден на **** г. (У1), който се движил от гр. Б. към гр. В., като
в района на км 168 поради несъобразена скорост с атмосферните и пътните условия
навлязъл в лентата за насрещно движение и станал причина за реализиране на ПТП с
л.а. марка „*****“, модел „********“ с рег. № ********, управляван от С.Ц.Т. с ЕГН
********** (У2), като от удара У2 се преобърнало.
Твърди се, че в резултат на реализираното ПТП пострадала ищцата в качеството
си на пътник в л. а. марка „*****“, модел „********“ с per. № ********.
Местопроизшествието било посетено от дежурен ПТП при ОД на МВР, който
съставил Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, в който са описани
причините и обстоятелствата за настъпване на инцидента, както и участниците в
последния. По случая било образувано ДП № 73/23 г. по описа на РУ Несебър и пр.пр.
№ 2064/23г.по описа на ТО Несебър, РП Бургас.
Поддържа се, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради виновното
противоправно поведение на водача на л. а. марка „****“, модел „****“ с peг. № *****,
който не е съобразил поведението си с разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1, чл.15, ал. 1, чл.
16, ал. 1, т. 1 и чл. 20 ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Непосредствено след инцидента пострадалата ищца била откарана в МБАЛ
„*****“ ЕООД с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош и лявата длан,
където й била поставена диагноза „контузия на гръдния кош и фрактура на базата на 5-
та метатарзална кост“, като с оглед тежестта на травмата й била поставена гипсова
лонгета на фрактурата.
На 10.02.2023 г. пострадалата била приета по спешност във „********** -
МБАЛ С.“ с оплаквания от болки в гръдния кош, лявата ръка и в шийния отдел на
гръбначния стълб, като й била поставена диагноза „контузио торакоабдоминалис и
фрактура дигити v манус синистра“. Проведено й било медикаментозно лечение по
назначена от лекарите схема, като на 13.02.2023 г. пострадалата е била прехвърлена в
катедрата по ортопедия и травматология по повод фрактурата на фалангата на 5 пръст,
за което била извършена оперативна интервенция рс ом кум к - FILLI № III, състояща
се в наместване на фрактурата и фиксирането и с К игли.
След отпадане на необходимостта от лекарско наблюдение ищцата била
изписана с препоръки за прием на лекарствени средства, ненатоварване на оперирания
крайник и провеждането на рехабилитационна програма, която тя започнала на
02.05.2023 г. по предписания й начин, но на проведените рехабилитационни
упражнения бил установен нарушен юмручен захват и опозиция, както и намалена
мускулна сила.
На 16.05.2023 г. било проведено още едно рехабилитационно лечение, а на
09.06.2023 г. при последващ преглед били установени болезнени и лимитирани
движения на 5-ти пръст на лявата ръка.
При проведен съдебномедицински преглед на 14.08.2023 г. се установило, че
има постоянна флекционна контрактура в първата междуфалангиална става на 5-ти
пръст на лява ръка, като били невъзможни екстензионни активни движение и
болезнени и невъзможни пасивни движения в ставата. Ограничени били и движенията
в дланно-фалангиалната става на 5-ти пръст на лявата ръка, а невъзможни били
активни или пасивни движения във 2-ра междуфалангиална става на 5-ти пръст на
2
лявата ръка. Лекарят заключил, че се касае за постоянно разстройство на здравето,
което е последица от получените при ПТП травматични увреди на 5-ти пръст на лявата
ръка.
Болките от получената при инцидента травма били особено интензивни през
първият месец от възстановителния период, като трайните затруднения, причинени от
получената от процесното ПТП травматична увреда на 5-ти пръст на лявата ръка
продължавали към датата на депозиране на исковата молба. Травматичните
увреждания в областта на лявата ръка причинили трайни затруднения при движението
и използването й. Съпроводени били от остри и силни болки, нестихващи дори и при
покой.
Изтъква се, че пострадалата не могла да посреща самостоятелно ежедневните си
нужди като хранене, обличане и тоалет, като за последните получавала помощ от
близките си, които били нейна емоционална и физическа подкрепа. Всичко това я
накарало да се чувства непълноценна и в тежест на хората, които се грижат за нея.
От инцидента у ищцата настъпили и психически последици, изразяващи се
страх и уплаха от случилото се, а споменът за инцидента оставил травмиращ белег в
съзнанието й завинаги. Преди настъпването на събитието тя била в отлично здраве и
нямала никакви здравословни проблеми.
Във връзка с лечението си ищцата извършила имуществени разходи на обща
стойност 285.30 лв.
Сочи се, че отговорна институция за репариране на понесените от ищцата вреди
вследствие на ПТП е ЗАД „*************“ АД в качеството на
представител/кореспондент за уреждане на претенции на *************(********).
На 12.03.2024 г. застрахователят бил сезиран със застрахователна претенция, по
която не се произнесъл в законоустановения срок, предвид което считат че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на *****.
Ответникът също бил сезиран от ищцата с писмена претенция с вх. № 2-
0772/07.09.2023 г., съобразно изискванията на чл. 380 КЗ, с искане за определяне и
изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, по която той не се
произнесъл в предвидения по закон 3-месечен срок (чл. 496 от КЗ), което
обстоятелство обуславяло правния интерес от предявените искове.
Допълнително са наведени доводи – спр. искова молба към молба с вх. №
4041/2024 г., че следва да бъде ангажирана отговорността на ***** на основание чл.
511, ал. 3 от КЗ, като отговорна институция за репарирането на процесните вреди. В
т.см. отправили искане с вх. № 2-0772/07.09.2023 г.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде осъдено ************* –
*****, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
***********, да заплати на С. В. Д. е ЕГН **********, с адрес **************,
обезщетение, както следва:
50 000 лв. - за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки
и страдания, вследствие на ПТП от 09.02.2023 г., причинено при управление на
застрахован лек автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № *****, ведно със
законната лихва върху тази сума считано от 21.09.2023 г. (датата на сезиране на
Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1. т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане
на сумата,
както 285.30 лв. - за претърпени имуществени вреди под формата на разноски за
3
лечение, направени в следствие на ПТП от 09.02.2023г., причинено при
управление на лек автомобил марка „****", модел „****“ с рег. № *****, ведно
със законната лихва върху тази сума считано от 21.09.2023 г. (датата на сезиране
на Застрахователя на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до окончателно
изплащане на сумата.
Претендират се и направените по делото разноски, вкл. за адвокатска защита и
съдействие.
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК е посочена банкова сметка, по която да бъде
изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищцата.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното ************* – *****, вписано в
ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ***********, е
упражнил правото си на отговор чрез пълномощника си адв. Р. Ц. от САК.
Оспорва предявения иск като неоснователен, доколкото от представените
доказателства не се установявала отговорността на чуждестранния водач за настъпване
на ПТП и на вредите на пострадалата.
При условията на евентуалност се поддържа възражение за съпричиняване
от страна на ищцата за настъпване на ПТП и на вредите.
Оспорва се соченият от ищцата механизъм па ПТП; твърдените неимуществени
вреди по вид, обем, интензитет и продължителност на болките и страданията, степента
на възстановяване, както и обема на въздействието на процесното ПТП върху
емоционалната сфера на ищцата; твърденията за постоянно разстройство на здравето,
за контузия на гръдния кош и за трайни психически последици.
Оспорва се като неоснователен и искът за имуществени вреди в частта, с която
се претендират разходи по фактура № **********/09.02.2023 г. за повторно записване
на изследване на диск, като се твърди, че тези разходи не са във връзка с претърпените
травми и не са били необходими за възстановяване от тях.
Сочи се също, че обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от
процесното ПТП, е неоснователно завишено спрямо вида, характера и интензитета на
претърпените от ПТП болки и страдания, както и съобразно телесните увреди, които са
причинили на пострадалата разстройство на здравето, неопасно за живота, и
несъобразен с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД, както и с присъждания в
сходни на настоящия казуси.
Предвид възражението на ответника за съпричиняване на ПТП и вредите от
ищеца, и при наличие на вина за настъпване на ПТП на двамата водачи, счита, че
присъденото обезщетение следва да бъде съобразено с размера на приноса на
пострадалия.
Оспорва претенцията за законна лихва за забава, поради неоснователност на
главния иск.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът към нея се поддържат от
представителите на страните.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приобщения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, ведно със схема на ПТП на 09.02.2023 г. около 10.20 ч. на път I-9 лек автомобил
4
марка „****“, модел „****“, с рег. № *****, управляван от Ф.К.И., роден на **** г.
(У1), се движил от гр. Б. към гр. В., като в района на км 168, поради несъобразена
скорост с атмосферните и пътните условия навлязъл в лентата за насрещно движение и
станал причина за реализиране на ПТП с лек автомобил марка марка „*****“, модел
„********“ с рег. № ********, управляван от С.Ц.Т. с ЕГН ********** (У2), като от
удара У2 се преобърнало.
Не се спори, че в резултат на реализираното ПТП пострадала ищцата в
качеството си на пътник в л. а. марка „*****“, модел „********“ с peг. № ********.
По този случай е било образувано досъдебно производство – ДП № 304-ЗМ-
73/2023 г., видно от Удостоверение рег. № 2531/2023 г., издадено от РУ Несебър.
С приложеното по делото протоколно определение по Протокол № 65 от
22.05.2024 г., постановено по Наказателно дело от общ характер № 20242150200262 по
описа за 2024 година, състав на Районен съд – Несебър е одобрил постигнатото между
страните по делото споразумение, съгласно което признава подсъдимия Ф.К.И., роден
на **** г. в Т., за виновен в това, че на 09.02.2023 г., около 10:20 часа, на главен път I-
9, на км. 168 /след гр. О./, с посока на движение от гр. Б. към гр. В., при управляване
на МПС марка „****“, модел „****“, с украински рег. № *****, собственост на Ю.И.,
родена на ***** г. в У., нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.1, чл.21, ал.2 и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, като не спазил знак В26 „Забранено е
движение със скорост по-висока от означената“, движейки се с превишена скорост от
95 км/ч. при разрешена максимална скорост за движение в района на произшествието
90 км/час, загубил контрол върху движението на автомобила и навлязъл в пътната
лента за насрещно движение, при което допуснал пътнотранспортно произшествие с
л.а. марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ********, собственост на „Изпълнителна
агенция по горите“, управляван от С.Ц.Т. с ЕГН **********, и по непредпазливост
причинил две средни телесни повреди на С. В. Д., с ЕГН: **********, изразяващи се в
закрито косо счупване на основата на първата проксимална /към китката/ фаланга
/пръстна кост/ на петия пръст /кутрето/ на лявата ръка, което увреждане води до
трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 седмици
при обичаен ход на оздравителния процес, както и флексионна контарктура /постоянно
положение на пръста в свито положение/ в областта на първата и втората
междуфалангеални /между костите на пръстите/ стави, което увреждане води до
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, поради което и на основание чл.78а от НК, го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на хиляда и
петстотин лева. На основание чл.343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с
чл.37 ал.1, т.7 от НК, подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Видно от приобщената медицинска документация - Лист за преглед на пациент
№ 432; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 432; Рентгеново
изследване; Епикриза № 5144; Епикриза № 5482; Лист за преглед на пациент № 4436;
Амбулаторен лист № 230416056В60; Амбулаторен лист № 230419062В95;
Амбулаторен лист № 2304I3063C13; Амбулаторен лист № 4; Амбулаторен лист № 29;
Лист за преглед на пациент № 4747; Рентгеново изследване; Амбулаторен лист № 306;
Амбулаторен лист № 231363039613Образна диагностика; Амбулаторен лист №
23160B036D4F; КТ – изследване; Съдебномедицинско удостоверение № Ж68/2023г.;
Болничен лист № Е20230669159; Болничен лист № Е20230668047, ищцата е получила
5
телесни увреждания при процесното ПТП, изразяващи се в закрито косо счупване на
основата на първата проксимална /към китката/ фаланга /пръстна кост/ на петия пръст
/кутрето/ на лявата ръка, което увреждане води до трайно затруднение движението на
левия горен крайник за срок от около 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния
процес, както и флексионна контарктура /постоянно положение на пръста в свито
положение/ в областта на първата и втората междуфалангеални /между костите на
пръстите/ стави
Според данните в счетоводни документи, съдържащи се в Приложение 1 - опис
калкулация, ищцата е сторила медицински разноски за лечение на получените травми
от процесното ПТП в размер на 285,30 лв.
Ответното дружество е било сезирано с писмена претенция от ищцата с вх. № 2-
0772/07.09.2023 г. (л.208 от делото) за определяне и изплащане на обезщетение
съобразно представените доказателства, но в предвидения по закон 3-месечен срок (чл.
496 от КЗ), липсват данни за произнасяне.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на
свидетеля К.С.Д., която сочи, че в следствие на пътния инцидент ищцата претърпяла
операция, след това ходила на рехабилитация. След рехабилитацията й сложили
някакви пластмасови шини. Пироните стояли около 1 месец на пръста, след като
свалили превръзката ги махнали и тях, и започнало раздвижването. Понастоящем не
била възстановена. Пръстът й бил изкривен, нямал чувствителност. Не можела да
върши нещата, които преди извършвала с ръката си – изпускала, не бил стабилен
захватът й, не можела да задържи хубаво. Малкият пръст на лявата й ръка имал
видима деформация, бил напълно неподвижен. При самия удар имала наранявания на
гърдите от колана. Веднага след катастрофата се оплаквала от болка там и пиела
болкоуспокояващи лекарства, но към днешна дата – не. Чисто психически този
инцидент й се отразил много зле. Страх я било да шофира, а и се налагало, защото
гледала майка си. Основните грижи за майка й тя ги полагала, но след катастрофата
брат й ги поел и до ден днешен още помагал активно. Започнала да шофира на близки
разстояния, но до работата си в гр. С. вече пътувала с автобус. Пръстът продължавал
да я боли при смяна на времето, като пренатовари ръката й се подувала
възглавничката. Свидетелят сочи, че водещата ръка на С. е дясната, но тя работела на
компютър.
Според приетото заключение по съдебно-медицинска експертиза с вх. №
5226/26.11.2024 г., допълнено с друго такова вх.№ 1498/25.03.2025 г., в момента на
прегледа е установено, че пострадалата има флексионна кошрактура от 45 градуса в
проксималпата интерфалангиалпата става на 5-я пръст на лявата ръка и контрактура в
пълна екстензия с невъзможни движения в дисталнатаинтерфалангиална става, както и
хичотрофия на мускулатурата на 5-я пръст на същата ръка. Така установените при
прегледа увреди на 5-я пръст на лявата ръка вещото лице определя като трайни и
неподлежащи на оперативна и консервативна корекция освен извършване на артродеза
па прокснмалпата и нтерфалапгиалнаа става, което няма да доведе до движения в нито
една от двете стави на пострадалия пръст.
Със заключението по психологическа експертиза с вх. № 1577/31.03.2025 г.
вещото лице С. С. М. - клиничен психолог, сочи, че С. В. Д. не е страдала от психично
разстройство, не се води на диспансерен отчет и не й се е налагала консултация с
психиатър до момента на ПТП, но е констатирано посттравматичното стресово
разстройство на ищцата се изразявало в дискомфорт от болката и страх за провал на
жизнения й стил в личен и професионален план. Това е предизвикано от външен
6
фактор в случая - ПТП и продължило в 3-4 месечен период на възстановяване,
съпроводено с болка промяна на възможностите за качествено социално
функциониране и регрес в уменията за справяне е ежедневието, както и
професионалните ангажименти. Притеснение от невъзможноста да се справя
самостоятелно и се налага да бъде обгрижвана от сина си, наела жена да й помага в
домакинството, не можела да обгрижва майка си – неща, които до този момент не
били типични за нея. Налице била изразена тревожност за начина, по който се отразява
състоянието й върху служебното функциониране. Сочи се за ограничена социална
активност в първите месеци след ПТП, въпреки че длъжността й предполагала да
пътува в командировки и да регистрира служебни срещи. Изпитвала срам за начина,
по който изглеждала ръката й, тъй като в ценностната й система безупречният външен
вид и отговорното изпълнение на служебните ангажименти, били значим приоритет.
Тези преживявания резултирали в нарушаване на самооценката и успешното
пласиране на социалната сцена, вкл. и към периода на психологичната оценка.
Последствията от преживяното се изразявали в страх за бъдещето и оцеляването й
като полезен за сина си човек. Обективно се наблюдавало повишено, безпокойство и
тревожност, нарушения в съня, нарушения в емоционално оценъчните функции на
личността, особено интензивни в първите 6-8 месеца след преживяната катастрофа.
Нарушено било умението за адекватно целеполагане, както и промяна на цялостното й
социално функциониране. Налице било фрустриране на уменията да функционира като
успешна личност, нарушени били значими за нея житейски стереотипи, изпитвала
несигурност понижаване на самооценката, което влияело върху начина й на общуване
в семейния кръг и функциониране в ежедневието при социалните ситуации, в които се
реализира. Това състояние продължило но интензивно една година след ПТП.
Описаните симптоми били нормалпсихологични и не представлявали сьщинска
психична болест, не са довели до необходимост от специализирана психиатрична
помощ и можело да бъдат квалифицирани като посттравматично стресово
разстройство, довело до разстройство в адаптацията и емоционална тревожност и
влияещи върху социалния резонанс и емоционално волевите функции на ищцата.
По реда на чл. 176 от ГПК ищцата Д. сочи, че водещата ръка й е дясната, но
само с нея не можела да извършва почти нищо.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По допустимостта:
Исковата претенция е с правно основание чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1,
т. 1 от КЗ и чл. 45 ЗЗД.
Не е оспорена процесуално – правната легитимация на ответника, като е
спазена и допълнителната специална предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.
511, ал. 3 от КЗ, според която в случаите по ал. 1 от тази норма увреденото лице може
да предяви претенция за обезщетение пред съда, само ако кореспондентът или бюрото
не са се произнесли по предявената пред тях претенция в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ;
отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е съгласило с
размера на изплатеното обезщетение, като съответно се прилага чл. 380 от КЗ.
По делото е установено, че с писмена претенция на л. 208 ответното дружество
е било сезирано с искане за изплащане на обезщетение, без данни за извършено
плащане по нея (вкл. до датата на устните състезания, което обстоятелство следва да
бъде зачетено на основание чл.235, ал.3 от ГПК (срвн. Определение № 179/15.04.2019
7
г. по ч.т.д. № 859/2019 г. на ВКС, I т.о., Определение №339/29.05.2019 г. по ч.гр. д.
№972/2019 г. на ВКС, II т.о. и др.).), като в т.см. липсват възражения и ангажирани
доказателства от негова страна, които да изключват допустимостта на процеса.
Всичко това обосновава допустимост на исковата претенция, заради което тя
следва да бъде разгледана по същество.
По основателността:
По иска с квалификация чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
45 ЗЗД:
В тежест на ищеца по този иск е било да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти:
1. настъпване на описаното в исковата молба застрахователно събитие като
юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя;
2. наличието на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” в държава - членка, валиден към датата на ПТП, по силата на който
сочената украинска застрахователна компания с кореспондент за територията на
Репулика България ЗАД „*************“ АД, се е задължила да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач;
3. отговорност на застрахования водач за причиняване на ПТП, за което следва да
бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние,
противоправност, вреди, причинна връзка между противоправното деяние на
водача, нарушил описаните в исковата молба правила за движение по пътищата и
настъпилия вредоносен резултат – неимуществени и имуществен вреди, описани
в и.м., както и вина на прекия причинител /последната се презюмира по арг. от
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД;
4. размер на претърпените вреди – неимуществени и имуществени;
5. че моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата и в тримесечен
срок от настъпване на застрахователното събитие ищцата е предявила претенция
за заплащане на обезщетението пред кореспондент на застрахователя на виновния
водач на територията на Република България, като кореспондентът не се е
произнесъл по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1, отказано е
изплащане на обезщетение или увреденото лице не се е съгласило с размера на
обезщетението.
В тежест на ответника по този иск, при доказване на горните факти, е било да
докаже пълно и главно погасяването на дълга, както и възраженията си, заявени с
отговора на исковата молба.
По направеното възражение за съпричиняване ответникът е следвало да
установи със средствата на ГПК твърденията, че ПТП и част от вредите са настъпили
в причинна връзка с противоправно поведение на ищцата.
При така разпределената доказателствена тежест по делото са събрани
надлежни доказателства, съвкупният анализ на които, обосновава кумулативното
наличие на елементите от фактическия състав на деликта, като обстоятелствата по т. 5
не са спорни, а и доказателства в тази насока също са ангажирани.
Не се спори, че описаното в исковата молба застрахователно събитие е
настъпило.
Безспорно е и наличието на сключен договор за задължителна застраховка
8
„Гражданска отговорност” в държава - членка, валиден към датата на ПТП, по силата
на който сочената украинска застрахователна компания с кореспондент за територията
на Репулика България ЗАД „*************“ АД, се е задължила да застрахова
гражданската отговорност за вреди на сочения за виновен водач;
Установени са и обстоятелствата относно отговорността на застрахования водач
за причиняване на ПТП, като с протоколно определение по Протокол № 65 от
22.05.2024 г., постановено по Наказателно дело от общ характер № 20242150200262 по
описа за 2024 година, състав на Районен съд – Несебър е одобрил постигнатото между
страните по делото споразумение, съгласно което признава подсъдимия Ф.К.И., роден
на **** г. в Т., за виновен в това, че на 09.02.2023 г., около 10:20 часа, на главен път I-
9, на км. 168 /след гр. О./, с посока на движение от гр. Б. към гр. В., при управляване
на МПС марка „****“, модел „****“, с украински рег. № *****, собственост на Ю.И.,
родена на ***** г. в У., нарушавайки правилата за движение по пътищата, визирани в
чл.20, ал.1, чл.21, ал.2 и чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, като не спазил знак В26 „Забранено е
движение със скорост по-висока от означената“, движейки се с превишена скорост от
95 км/ч. при разрешена максимална скорост за движение в района на произшествието
90 км/час, загубил контрол върху движението на автомобила и навлязъл в пътната
лента за насрещно движение, при което допуснал пътнотранспортно произшествие с
л.а. марка „*****“, модел „*****“, с рег. № ********, собственост на „Изпълнителна
агенция по горите“, управляван от С.Ц.Т. с ЕГН **********, и по непредпазливост
причинил две средни телесни повреди на С. В. Д., с ЕГН: **********, изразяващи се в
закрито косо счупване на основата на първата проксимална /към китката/ фаланга
/пръстна кост/ на петия пръст /кутрето/ на лявата ръка, което увреждане води до
трайно затруднение движението на левия горен крайник за срок от около 5-6 седмици
при обичаен ход на оздравителния процес, както и флексионна контарктура /постоянно
положение на пръста в свито положение/ в областта на първата и втората
междуфалангеални /между костите на пръстите/ стави, което увреждане води до
постоянно разстройство на здравето неопасно за живота - престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и чл. 47, ал. 3 от
ППЗДвП, поради което и на основание чл.78а от НК, го освобождава от наказателна
отговорност и му налага административно наказание „ГЛОБА“ в размер на хиляда и
петстотин лева. На основание чл.343г, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1, вр. с
чл.37 ал.1, т.7 от НК, подсъдимият е бил лишен от право да управлява моторно
превозно средство за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съгласно т. 15 та ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, актовете на
наказателния съд, с които по надлежен ред едно лице е признато за виновно в
извършване на престъпно деяние - с присъда, решение по чл. 78а от НК или
споразумение в наказателния процес, са задължителни по смисъла на чл. 300 от ГПК
за гражданския съд. Така, в рамките на гражданското производство е недопустимо
пререшаването на същите правнорелевантни факти. Именно поради това,
представеното по делото споразумение по приключилото дело от общ характер,
ценено ведно със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства,
обвързва съда да приеме както извършването на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, така и настъпилите в причинна връзка с деликта две средни
телесни повреди на ищцата, явяващи се съставомерен признак – елемент от състава на
престъплението и представляващи закрито косо счупване на основата на първата
проксимална /към китката/ фаланга /пръстна кост/ на петия пръст /кутрето/ на лявата
ръка, което увреждане води до трайно затруднение движението на левия горен
9
крайник за срок от около 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес, както
и флексионна контарктура /постоянно положение на пръста в свито положение/ в
областта на първата и втората междуфалангеални /между костите на пръстите/ стави,
което увреждане води до постоянно разстройство на здравето неопасно за живота.
Според приетото по делото заключение, изготвено от д-р Е. Л., непосредствено
след инцидента пострадалата ищца била откарана в МБАЛ „*****“ ЕООД и е
поставена диагноза - Контузия на гръдния кош и фрактура на 5-та метатарзална кост,
като е поставена гипсова лонгета на фрактурата. На 10.02.2023 г. е приета по спешност
във ВМА гр. С. с поставена диагноза „Контузио торако абдоминалис и Фрактура
дигити V манус синистра“. След проведено медикаментозно лечение на 13.02.2023г. е
била прехвърлена в катедрата по Ортопедия и травматология по повод фрактурата на
проксималната фаланга на 5-я пръст на лявата ръка, за което била извършена
оперативна интервенция с открито наместване на фрактурата и фиксирането й с
Киршнерови игли. След изписването й с препоръки за прием на лекарствени средства
и ненатоварване на оперирания крайник на 02.05.2023г. ищцата започнала
рехабилитация, а на 16.05.2023г. било проведено още едно рехабилитационно лечение.
Сочи се, че болките от получената при инцидента травма са били особено интензивни
и силни в началото за около месец, след което леко са намалели, но по време на
провеждането на рехабилитационните процедури, отново са се увеличили.
Установените увреждания при пострадалата се дължат на действието на твърди, тъпи
предмети и могат да се получат по време и начин описани в исковата молба, а именно
при ПТП, като пасажер в лек автомобил. С оглед вида на травмата, проведеното
лечение и изтеклия период от време след инцидента и след проведения клиничен
преглед, вещото лице изяснява, че се касае за постравматично усложнение от
полученото счупване, което е причинило постоянна разстройство на здравето неопасно
за живота, което не подлежи на възстановяването му. В момента на прегледа е
установено, че пострадалата има флексионна контрактура от 45 градуса в
проксималпата интерфалангиалпата става на 5-я пръст на лявата ръка и контрактура в
пълна екстензия с невъзможни движения в дисталнатаинтерфалангиална става, както и
хичотрофия на мускулатурата на 5-я пръст на същата ръка. Така установените при
прегледа увреди на 5-я пръст на лявата ръка вещото лице определя като трайни и
неподлежащи на оперативна и консервативна корекция освен извършване на артродеза
па прокснмалпата и нтерфалапгиална става, което няма да доведе до движения в нито
една от двете стави на пострадалия пръст.
Вещото лице Сн. М. в заключението си сочи, че e установила
посттравматичното стресово разстройство за ищцата, изразяващо се в дискомфорт от
болката и страх за провал на жизнения й стил в личен и професионален план,
предизвикано от външен фактор, в случая - ПТП и продължило в 3-4 месечен период
на възстановяване, съпроводено с болка промяна на възможностите за качествено
социално функциониране и регрес в уменията за справяне е ежедневието, както и
професионалните ангажименти. Притеснение от невъзможноста да се справя
самостоятелно и се налага да бъде обгрижвана от сина си, наела жена да й помага в
домакинството, не можела да обгрижва майка си – неща, които до този момент не
били типични за нея. Налице била изразена тревожност за начина, по който се отразява
състоянието й върху служебното функциониране. Сочи се за ограничена социална
активност в първите месеци след ПТП, въпреки че длъжността й предполагала да
пътува в командировки и да регистрира служебни срещи. Изпитвала срам за начина,
по който изглеждала ръката й, тъй като в ценностната й система безупречният външен
10
вид и отговорното изпълнение на служебните ангажименти, били значим приоритет.
Тези преживявания резултирали в нарушаване на самооценката и успешното
пласиране на социалната сцена, вкл. и към периода на психологичната оценка.
Последствията от преживяното се изразявали в страх за бъдещето и оцеляването й
като полезен за сина си човек. Обективно се наблюдавало повишено, безпокойство и
тревожност, нарушения в съня, нарушения в емоционално оценъчните функции на
личността, особено интензивни в първите 6-8 месеца след преживяната катастрофа.
Нарушено било умението за адекватно целеполагане, както и промяна на цялостното й
социално функциониране. Налице било фрустриране на уменията да функционира като
успешна личност, нарушени били значими за нея житейски стереотипи, изпитвала
несигурност понижаване на самооценката, което влияело върху начина й на общуване
в семейния кръг и функциониране в ежедневието при социалните ситуации, в които се
реализира. Това състояние продължило но интензивно една година след ПТП.
Всички тези установени вреди са в причинно-следствена връзка с процесния
пътен инцидент, според експертите, което дава основание да се приеме, че и тази
предпоставка за уважаване на иска е налице.
Субективният елемент на деликта – вината се презюмира (чл.45, ал.2 ЗЗД), като
тази презумпция не бе оборена в хода на производството.
С оглед изложеното се налага извод, че са налице предпоставките, обуславящи
отговорността на ответника за обезщетяване по реда на чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511, ал. 3
вр. ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 45 ЗЗД на причинените на ищцата в следствие увреждането
вреди.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
В съдебната практика се приема, че понятието „неимуществени вреди“ включва
всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от
него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното
състояние. Досежно оценката им приложими са правилата на чл. 52 от ЗЗД, като съдът
има задължението да определи справедливо обезщетение. Тъй като неимуществените
вреди, които, както вече се посочи, представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо. В този аспект приложими са
задължителните указания по прилагането на закона, изразени в ППВС № 4/1968 г.,
според които справедливото обезщетение е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при
определяне на размера му.
Поради горното именно се взе предвид, че в случая се касае за травми (две
средни телесни повреди), от които вещото лице Л. сочи, че ищцата е претърпяла
интензивни болки и страдания в първите месеци от възстановителния период, но
установените при прегледа увреди на 5-я пръст на лявата ръка определя като трайни и
неподлежащи на оперативна и консервативна корекция освен извършване на артродеза
на проксималната и нтерфалангиална става, което нямало да доведе до движения в
нито една от двете стави на пострадалия пръст.
Установява се и засягане на психиката, като последица от процесното ПТП,
възстановяването от което е отнело около една година, според вещото лице Сн. М..
11
Според събраните гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля К.С.Д., и
потастоящем алкият пръст на лявата й ръка имал видима деформация, бил напълно
неподвижен. При самия удар имала наранявания и на гърдите от колана. Веднага след
катастрофата се оплаквала от болка там и пиела болкоуспокояващи лекарства, но към
днешна дата – не. Чисто психически този инцидент също й се отразил много зле.
Страх я било да шофира, а и се налагало, защото гледала майка си. Основните грижи
за майка й тя ги полагала, но след катастрофата брат й ги поел и до ден днешен още
помагал активно. Започнала да шофира на близки разстояния, но до работата си в гр.
С. вече пътувала с автобус. Пръстът продължавал да я боли при смяна на времето, като
пренатовари ръката й се подувала възглавничката.
Посочените гласни доказателства, анализирани в съвкупност със заключенията
по приетите съдебни експертизи, изготвени от вещото лице д-р Л. и клиничният
психолог Сн. М., както и медицинската документация по делото, са достатъчни да
обосноват категоричен извод, че ищцата е търпяла страдания, като последица от
процесното произшествие, които в първите няколко месеца са т търпени интензивни
болки, като увредите на 5-я пръст на лявата ръка са трайни и неподлежащи на
оперативна и консервативна корекция. Поради това, отчитайки и служебната
ангажираност на ищцата, възрастта, социалният й статус, понесените болки от
понесените увреди и негативните усещания за психиката й, както и това, че
последиците от травмата не подлежат на възстановяване изобщо и ще съпътстват
целия й житейски път, макар и водещата ръка на пострадалата да е дясната, може да се
обоснове извод, че справедливият размер на обезщетението е в размер на 25 000 лв.
От горното следва, че предявената претенция е частично основателна, като за
разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв. ще бъде оставена без уважение.
Възприетият по-горе извод налага съдът да разгледа и направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване.
Съпричиняването винаги е налице, когато поведението на увредения се намира
в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този случай липсват наведени
фактически данни, които да обосноват констатация от такъв порядък. Приносът, на
който се позовава ответникът, по правило трябва да е конкретен - да се изразява в
извършването на определени действия или въздържане от такива, от страна на
пострадалото лице, както и да е установен недвусмислено, а не хипотетично
предполагаем – спр. Решение № 16 от 4.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 1858/2013 г., I т.
о., ТК и мн. др.. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 от ГПК, когато приносът
на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно доказване.
Тук се твърди наличие на съпричиняване, без конкретика за действията на
ищцата, които се смята, че сочат на принос, заради което не може да се приеме, че тя с
поведението си е допринесла за вида и обема на претърпените от нея неимуществени
вреди.
При тези обстоятелства и доколкото справедливостта изисква категорични
данни за приложението на чл. 51 ЗЗД, а доказателства за наличието на причинно-
следствена връзка между поведението на ищцата и последвалия резултат, не са
ангажирани, изводът е, че оспорването в този смисъл остава недоказано.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществен вреди:
В приетата по делото съдебно-медицинска експертиза изрично е посочено, че
ищцата е постъпила за спешно лечение след процесния инцидент в МБАЛ „*****“
ЕООД на 09.02.2023 г., където след преглед й била поставена диагноза - Контузия на
12
гръдния кош и фрактура на 5-та метатарзална кост. Била й поставена и гипсова лонгета
на фрактурата. На 10.02.2023 г. била приета по спешност във ВМА гр. С. с поставена
диагноза „Контузио торако абдоминалис и Фрактура дигити V манус синистра“. След
проведено медикаментозно лечение на 13.02.2023 г. е била прехвърлена в катедрата по
Ортопедия и травматология по повод фрактурата на проксималната фаланга на 5-я
пръст на лявата ръка, за което била извършена оперативна интервенция с открито
наместване на фрактурата и фиксирането й с Киршнерови игли. След изписването й с
препоръки за прием на лекарствени средства и ненатоварване на оперирания крайник
на 02.05.2023г. ищцата започнала рехабилитация, а на 16.05.2023г. Било проведено още
едно рехабилитационно лечение. В т.см. са и приобщените Лист за преглед на пациент
№ 432; Допълнителен лист към лист за преглед на пациент № 432; Рентгеново
изследване; Епикриза № 5144; Епикриза № 5482; Лист за преглед на пациент № 4436;
Амбулаторен лист № 230416056В60; Амбулаторен лист № 230419062В95;
Амбулаторен лист № 2304I3063C13; Амбулаторен лист № 4; Амбулаторен лист № 29;
Лист за преглед на пациент № 4747; Рентгеново изследване; Амбулаторен лист № 306;
Амбулаторен лист № 231363039613Образна диагностика; Амбулаторен лист №
23160B036D4F; КТ – изследване; Съдебномедицинско удостоверение № Ж68/2023г.;
Болничен лист № Е20230669159; Болничен лист № Е20230668047.
Горното е било съпроводено и с медицински разходи, за извършването на които
са ангажирани съответни писмени доказателства, а именно: Фактури с № **********
от 09.02.2023 г., №********** от 13.02.2023 г., № ********** от 31.05.2023 г., №
********** от 19.02.202 г. № **********/15.02.2023 г. и **********/14.08.2023 г. Тези
разходи се явяват в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, в което ищцата е
пострадало лице и е претърпяла травматични увреждания. В т.см. е и заключението по
съдебно-медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р Л.. Единствено
досежно извършването на разходи по фактура № **********/09.02.2023 г. за повторно
записване на изследване на диск ответно дружество е заявило възражение, като
твърди, че те не са във връзка с претърпените травми и не са били необходими за
възстановяване от травмите, което възражение не се поделя от този съдебен състав.
Тези разходи се възприемат за обичайни и са били необходими, за да може да се
проведе последващо лечение в друго лечебно заведение, намиращо се в друго
населено място, респ. възпроизвеждането на проведено изследване на дискове е било
нужно, а разходите за това са правомерно извършени, като доказателства в обратен
смисъл не са ангажирани. Поради това за сторените разходи в общ размер от 285.30
лв., включващи заплащане на изследвания, такси и лекарствени средства, ищцата
следва да бъде обезщетена, респ. тази претенция е основателна в нейната цялост.
По претенцията за присъждане на законна лихва:
Отговорността на ответника в настоящия случай е ангажирана предвид
функциите му на представително национално бюро – член на бюрата от системата
"*****", с оглед уреждане на претенциите на пострадали лица вместо чуждестранния
застраховател за настъпило произшествие на територията на Република България,
причинено по вина на водач на МПС, застрахован по международната система за
автомобилна застраховка на "Гражданска отговорност", система "*****" съгласно
националното законодателство на посетената държава, поради което и с оглед
регламентираните в чл. 511 от КЗ права и задължения на бюрото при отправена
застрахователна претенция, неговата пасивна легитимация по предявени по чл. 511, ал.
3 от КЗ искове и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 от КЗ
задължения на застрахователя по застраховка ********* (чл. 512, ал. 1 от КЗ),
13
обосновават извод, че отговаря към увреденото лице по същия начин, както отговаря
застрахователят по застраховка *********. След като отговорността на ***** е
еквивалентна на тази на застрахователя по застраховка ГО на автомобилистите, то част
от застрахователното покритие съгласно чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ са лихвите по чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ – дължимата от делинквента лихва за забава от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна.
Всичко това, отнесено към настоящия случай, обосновава извод, че заявената
претенция за присъждане на законна лихва също е основателна. В този смисъл е и
Решение на ВКС, І ТО от 04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., Решение №
167/30.01.2020 г. по дело № 2273/2018 г. на II ТО на ВКС и др.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото увреждане с писмо вх. № 2-
0772/07.09.2023 г., а не както сочи ищецът на 21.09.2023 г. Липсват данни, а и
твърдения, да е определено и изплатено застрахователно обезщетение. Така,
ответникът следва да заплати на ищеца и лихва за забава, но с оглед диспозитивното
начало в гражданския процес считано от посочената в исковата молба дата - 21.09.2023
г. до окончателното изплащане на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, както се сочи в исковата молба – спр. л. 116 и сл.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски, като на основание чл. 78, ал.
1 и ал. 3 от ГПК такива им се следват с оглед изхода на делото.
Според уважената част на иска и по арг. от разп. на чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът
има право на разноски, като поддържа искане в т.см. съгласно приложен списък по чл.
80 от ГПК, в който са посочени суми за платена държавна такса в размер на 2057 лв.,
както и платено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 3000 лв., за
извършването на които разходи са ангажирани и надлежни писмени доказателства – на
л. 62 и л. 244 от делото. Така в поза на ищцата ще бъде присъдена сумата от 2542,85
лв. от сторените деловодни разноски.
Ответното дружество на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК също има право на
разноски с оглед отхвърлената част от иска от общо доказаните такива за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 6060 лв. (л. 190). Поддържа се обаче
възражение по см. на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което се възприема за основателно. Делото
е с обичайната фактическа и правна сложност за този вид дела. По същото са
проведени три открити съдебни заседания, проведен е разпит на един свидетел и са
изслушани заключения по две експертизи, а процесуалното представителство е било
ангажирано и за депозиране на отговор на исковата молба. С това именно се изчерпват
действията по адвокатско съдействие в случая. Поради изложеното така заплатеното от
ответника адвокатско възнаграждение се явява прекомерно и следва да бъде
редуцирано до размерите по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съглано възражението и
искавнето на представителя на ищцата, макар и посочената наредба да не обвързва
съда, до сумата от 4672,80 лв., като към тази сума следва да се начисли и ДДС, т.к. не е
спорно, че ответното дружество е било представлявано от адвокатско дружество,
регистриано по ЗДДС, или общо 5607,36 лв. с в вкл. ДДС, като с оглед изхода на спора
от тях сумата от 2787,77 лв. следва да бъде възложена в тежест на ищцата.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани
14
понастоящем, поради липса на искане в т.см.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК в тежест на ответника следва да се възложи
сумата от 1141 — изплатени възнаграждения на вещи лица, т.к . са налице условията
на чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на въззивен контрол пред Апелативен съд – С.
по реда на Глава двадесета – Въззивно обжалване - чл. 258 и сл. от ГПК и в срока по
чл. 259 от същия кодекс.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ************* – *****, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: **************, представлявана от адв. Я. Д. от САК, със
съдебен адрес гр. ********************, сумата от 25 000.00 лв. (десет и пет хиляди
лева и нула стотинки), като обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 09.02.2023 г., причинено при управление на застрахован лек
автомобил марка „****“, модел „****“ с рег. № *****, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 21.09.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя на
основание чл. 493, ал. 1. т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата,
както и 285.30 лв. (двеста осемдесет и пет лева и тридесет стотинки) - за
претърпени имуществени вреди под формата на разноски за лечение, направени в
следствие на ПТП от 09.02.2023г., причинено при управление на лек автомобил марка
„****", модел „****“ с рег. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 21.09.2023 г. (датата на сезиране на Застрахователя на основание чл. 493, ал.
1, т. 5 от КЗ) до окончателно изплащане на сумата,
КАТО за разликата до пълния предявен размер на претенцията за присъждане
на неимуществени вреди от 50000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
Горните суми могат да бъда заплатени от ************* в полза на С. В. Д., по
посочена от нея адвокатска банкова сметка, с приложено пълномощно:
************* АД, IBAN – **** ********,
Банков идентификационен код (*******) – ********;
Титуляр на сметката адв. Я. Д. от САК.
ОСЪЖДА ************* – *****, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, ДА ЗАПЛАТИ на С. В. Д., с ЕГН:
**********, с адрес: **************, сумата в размер на 2542,82 лв. (две хиляди
петстотин четиридесет и два лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
сторени деловодни разноски с оглед уважената част от иска.
15
ОСЪЖДА С. В. Д., с ЕГН: **********, с адрес: **************, ДА
ЗАПЛАТИ на ************* – *****, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, сумата в размер на 2787,77 лв. (две
хиляди седемстотин осемдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки),
представляваща сторени деловодни разноски с оглед отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ************* – *****, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - Кюстендил
разноски по делото в размер на 1141,00 лева (хиляда сто четиридесет и един лева и
нела стотинки), както и 5 лева (пет лева) държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението ПОДЛЕЖИ на обжалване пред Апелативен съд – С. в 2-седмичен
срок от връчването му на страните – арг. от разп. на чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните (по общите указания на чл. 7,
ал. 2 ГПК).
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
16