Решение по дело №688/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Ц.В.Ц. ***, подадена чрез адв. Т.Ц., с посочен съдебен адрес:***, срещу Решение №103 от 20.02.2023г., постановено от Районен съд – Хасково по гр. д. №1768 по описа на съда за 2022г.

В жалбата се сочи, че с оспореното съдебно решение била отхвърлена жалба на Ц.Ц. против Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г., издадена от областния управител на област Хасково, в частта, с която бил одобрен план за новообразувани имоти за * и който включвал поземлен имот с идентификатор 77195.744.248 при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследниците на Р. Д. М.. Тази заповед била нищожна поради пълна липса на правно основание за издаването ѝ. Решението на Поземлена комисия – Хасково, с което било признато правото на собственост на наследниците на Р. М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10.500 дка, която се намирала в терен по § 4 на *. в местност *, било постановено на 01.04.1998г. и неговият ефект бил настъпил с влизането му в сила на 14.04.1998г. Извършената административна процедура по приемане на план по § 4к от ЗСПЗЗ за процесния поземлен имот била образувана по новата редакция на закона след 30.07.1999г. В процесната заповед било посочено, че се издава на основание § 4к, ал.6 от ЗСПЗЗ, която разпоредба не съществувала към момента на издаване на Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково и към момента на влизането му в сила. С промяната на § 4к, ДВ бр.68 от 1999г. била създадена фигурата и процедурата по приемане на „план на новообразуваните имоти“, която преди това не съществувала. Процедурата по възстановяване на имотите на наследниците на Р. Д. М.била приключила с влизане в сила на решението на ПК – Хасково от 1998г., като Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа и Министерството на регионалното развитие и благоустройството, съвместно с общините, следвало да организират и контролират изработването на кадастралните планове на земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4к. План за новообразувани имоти не следвало да бъде приеман. От извадката от план ставало ясно, че процесният имот бил включен в този план въз основа на Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково. В изпълнение на решението на ПК областният управител на област Хасково включил имота на Ц.Ц. като възстановим на наследници на Р. Д. М.. Преценката за правното действие на решението на ПК следвало да се извършва в зависимост от редакцията на закона към момента на постановяването му. При промяна в нормативната уредба, с която се създавал различен ред за възстановяване на собствеността, този ред можело да се приложи към приключила административна процедура само ако законодателят предвидил изрично обратно действие. В противен случай новата уредба имала действие занапред и не можело да засегне придобити вече при действието на стария закон права. От всичко това следвало, че в случая била налице пълна липса на правно основание за издаване на оспорената пред РС заповед в тази ѝ част, тъй като не съществувала действаща правна норма, която да обосновава това.

На следващо място, заповедта в оспорената ѝ част била издадена при липса на компетентност от страна на областния управител, тъй като към момента на приключване на процедурата пред ПК – Хасково той нямал правомощията да издаде акта, това издаване се случвало след влизане в сила на решението на ПК. Липсвало основание за издаване на заповедта в тази ѝ част, тъй като процедурата по възстановяване приключила още на 14.04.1998г. Също така, актът бил с толкова опорочено и неясно съдържание, че не предполагал формиране на волята на органа – възстановявала се нива от 10.500 дка в местността *, а в ПНИ за * в гр. *, включеният имот с идентификатор 77195.744.248 бил с многократно по-малка площ, в друга зона, местност и местоположение.

Към момента на издаване на заповедта за одобряване на ПНИ за * не бил налице годен предмет на възстановяване, тъй като същият вече бил възстановен още на 01.04.1998г., съответно заповедта се явявала нищожна.

Освен това, в Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК – Хасково въз основа, на което в ПНИ за * бил записан имота на жалбоподателя, било посочено, че на наследниците на Р. Д. М. се възстановява нива от 10.500 дка в местността *. Този имот обаче се намирал в местността *, която била различна от местността *. Счита се, че с приемането на текста по § 4б от ЗСПП законодателят имал идеята да възстанови точно онзи имот, който бил отнет от собственика му, а не друг, който не бил собственост на лицето, на което се възстановявала собствеността.

По изложените съображения се претендира отмяна на атакуваното съдебно решение и обявяване на нищожност на Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г., издадена от областния управител на област Хасково в частта, с която бил одобрен ПНИ за * в *, касаещ имот с идентификатор 77195.744.278. Иска се и присъждане на разноски по делото. Прави се възражение за прекомерност на евентуално претендираното юрисконсултско възнаграждение.

В писмена молба се конкретизира твърдението за погрешно възстановен имот. В тази връзка се посочва, че с Решение № 36-51 от 01.04.1998г. на ПК - Хасково на наследниците на Р. Д. М. се възстановявала нива от 10.500 дка, находяща се в местност *. Със заповедта на областния управител на област Хасково в ПНИ вместо да бъде възстановена на наследниците на Р. Д. М. нива с площ от 10.500 дка в местност *, бил възстановен поземленият имот на Ц.Ц. – планоснимачен № 1993, в местността *, по плана одобрен със Заповед №696/88г., с площ на имота от 600 кв. м. Не ставало ясно въз основа на какви данни и документи областният управител решил да възстанови имота на Ц. в полза на наследниците на Р. Д. М.. Това било сторено без каквото и да е правно основание. Сочи се, че поземленият имот на Ц. не бил отнеман от собственост на Р. Д. М.. Областният управител, в пълно противоречие със закона, без никакво правно основание и без доказателства и документи, вписал в ПНИ поземления имот на Ц. да бъде отнет и предаден в собственост на наследниците на Р. Д. М.. Това не представлявало възстановяване на имот съобразно § 4к от ЗСПЗЗ, а нищожно отнемане на собственост от едни хора, за да бъде даден на други. Въз основа на изложеното се счита, че районният съд допуснал съществено процесуално нарушение. С жалбата пред него било наведено възражение, че собственият имот на Ц., включен в ПНИ е предмет на възстановяване на наследниците на Р. Д. М., но не бил идентичен с нива с площ от 10.500 дка в местност *, който реално бил възстановен на наследниците на Михайлова съгласно решение № 36-51 от 01.04.1998 г. на ПК – Хасково. Това възражение не било обсъдено от съда, който изложил бланкетни мотиви в решението си.

Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Хасково, с указания да бъде назначена техническа експертиза, която да изследва горепосочените обстоятелства.

Ответната страна – Областен управител на област Хасково, в постъпил по делото отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли за потвърждаване на решението на районния съд.

Заинтересованата страна М.А.Т. не ангажира становище по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес да оспори неблагоприятния за нея съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Хасково е образувано по повод подадена от Ц.В.Ц. жалба против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на * в частта на новообразувани имоти в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет — Хасково, касаеща поземлен имот с идентификатор 77195.744.278. с искане да се обяви нищожност на заповедта, в частта за поземлен имот с идентификатор 77195.744.278.

За обжалваната Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково не е спорно, че тъй като не е била обжалвана по отношение на процесния имот ПИ с идентификатор 77195.744.278 по КК и КР на гр.Хасково, същата е влязла в сила.

От представената по делото преписка от ответната страна се установява, че съгласно представено извлечение от Регистър на новообразуваните имоти по §4 ПЗРЗСПЗЗ за * гр. *, ЕКАТТЕ 77195 – територия с трайно предназначение урбанизирана, НТП на имотите – „За индивидуално застрояване“, процесният новообразуван имот 77195.744.278 с площ от 633 кв.м., е идентичен по номер и площ с имот, предоставен на ползвател преди 1990г. или имот в границите на стария имот; със стар № по КП, одобрен със заповед №969/88 г. – №1993, с име на правоимащия стар собственик или на собственика към датата на приемане на помощния план – Ц. В.Ц., Р. Д. М.. В регистъра се сочат данни за документите за собственост по отношение на този имот – акт за собственост към датата на приемане на ПП – НА 115/22.03.2001г., съответно относно данни от решението по чл.14 ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ за стария имот се сочи № по заявление 50684, име на стария собственик – Р. Д. М., Решение на ПК/ОСЗ № и дата 36-51 от 01.04.98г., пореден № на имот от решението на ПК/ОСЗ – 1, № по помощен план №183 и площ по помощен план 1674 кв. м.

С обжалваното Решение №103 от 20.02.2023г., постановено от Районен съд – Хасково по гр. д. №1768 по описа на съда за 2022г., се отхвърля жалбата на Ц.В.Ц. против Заповед №ДС-28-3/18.09.2019г. на Областния управител на област Хасково, издадена на основание §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която е одобрен ПНИ на *, в частта на новообразувани имоти в строителните граници, определени с околовръстен полигон, одобрен с решение №67/29.02.2000г. на Общински съвет — Хасково, касаеща поземлен имот с идентификатор 77195.744.248 с площ от 600 кв.м. в *, върху който имот се предвижда възстановяване право на собственост на наследници на Р. Д. М..

В мотивите на Районен съд – Хасково се прави анализ и се обсъждат формулираните от теорията и съдебната практика основания за нищожност, относими към административните актове. При анализ на събраните по делото доказателства е направен извод, че заповедта в атакуваната ѝ част не е нищожна. Съдът е посочил, че наведените от жалбоподателя доводи, отнасящи се до съществуващи противоречия на атакувания административен акт с материалноправни разпоредби и касаещи законосъобразността на оспорената заповед, а не нейната нищожност, не може да бъдат разглеждани, тъй като не бил спазен срокът за обжалване на акта като незаконосъобразен. По отношение твърденията за притежаване правото на собственост върху процесния поземлен имот съдът приел, че всички аргументи в тази насока, респ. липсата на законови основания за възстановяване правото на собственост върху този имот на наследниците на Р. Д. М., липсата на идентичност между имотите, местностите и т.н., можело да бъдат разгледани и обсъдени в исково производство за установяване наличие или липса на собственост. В административното производство не можело нито да се разгледат, нито да се разреши такъв спор за материално право. Поради това страните следвало да потърсят защита на своите права чрез предявяване на съответния иск.

Касационната инстанция намира обжалваното решение за правилно.

Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на земеделски земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях организации, отнети неправомерно или чрез нормативните актове, описани в чл.10, ал.14 от ЗСПЗЗ, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с административен акт, подлежащ на оспорване.

Когато имотът на бивш собственик попада в територия, в която земеделските земи са предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти. Предмет на настоящото производство е именно последната заповед, за която няма спор, че е влязла в законна сила в обжалваната част, но е наличен правен интерес за жалбоподателя да я оспори като нищожна. В случая предмет на разглеждане е заповедта в частта и касаещ поземлен имот с идентификатор 77195.744.278 с площ от 600 кв.м. в ж.р.“Каменец“, като това безспорно се доказва и от приложените пред въззивната инстанция писмени доказателства.

Съгласно чл.28, ал.4 от ППЗСПЗЗ с плана за новообразувани имоти по § 4 к, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал.7 и при условията на §4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Планът на новообразуваните имоти се изработва в мащаба и въз основа на помощния план по ал.1 и съдържа границите и номерата на новообразуваните имоти, сградите, съществуващите и новопроектираните улици и пътища, съществуващите обекти на техническата инфраструктура и релефа на терена. Данните за собствеността на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите, който е неразделна част от плана. Планът за новообразуваните имоти се изработва в графичен и в цифров вид. Видно е от така цитираната разпоредба, че планът на новообразуваните имоти, освен, че съдържа технически данни за новообразуваните имоти (в графичен и цифров вид) съдържа и регистър на собствеността на същите, като неразделна част от него. Съгласно § 4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, ПНИ подлежи на обжалване във всичките му части, вкл. в частта на регистъра относно правилното отразяване на данните за собствеността на имотите, като правото на жалба принадлежи на заинтересованите лица. Това качество имат както ползвателите на земи въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възстановените собственици /респ. техните наследници/, така и всяко трето лице, чийто права и интереси се засягат от одобрения план.

В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ при контрола за законосъобразност на заповедта съдът е задължен да извърши преценка относно законосъобразността на плана на новообразуваните имоти за отразените в регистъра на имотите данни за собственост, но следва да се има предвид, че в конкретния случай искането на жалбоподателите касае обявяване нищожност на оспорената част от акта, а не отмяната му като незаконосъобразен. Наличието на основанията, визирани в чл.146 от АПК, води до недействителност на съответния административен акт. За преценка, дали порокът, от който страда съответният акт води до нищожност или унищожаемост, следва да се изхожда от това дали нарушението на изискването за валидност е съществено - в който случай актът следва да бъде отменен, или особено съществено - в който случай акта следва да бъде обявен за нищожен. Безспорно, акт, издаден от некомпетентен орган – било то материална, териториална или по степен, винаги е нищожен. Порокът във формата на акта и съществените нарушения на административнопроизводствените правила водят до нищожност само, ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Нищожен поради противоречие с материалния закон би бил само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. издаден е при пълна липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и не е налице възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание. Несъответствието с целта на закона би обосновало нищожност, ако актът не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или когато правните последици от акта са нетърпими от правовия ред.

Настоящият случай обаче не попада в никоя от посочените хипотези, тъй като жалбоподателят не доказва обжалваната заповед, относно процесния ПИ, да страда от такива пороци, че да водят до нейната нищожност. Оспорената заповед е издадена от лице с установена материална компетентност за това по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.28б, ал.8 от ППЗСПЗЗ, в изискуемата от чл.59, ал.3 във вр. с ал.2 от АПК писмена форма. Следва да се има предвид, че допуснатите процесуални нарушения при издаване на административен акт водят само до неговата незаконосъобразност, не и до неговата нищожност. В случая са представени доказателства, удостоверяващи възстановено право на собственост върху земи по §4 от ПЗР на ЗЗСПЗЗ, част от същите земи попадат в предметния обхват на одобрения със заповедта ПНИ, отразени са в графичната част на ПНИ, а данните за собствеността върху тях и в регистъра към него. Както вече се посочи, записванията в регистъра имат само констатиращо значение, като в производството по одобряване ПНИ не могат да бъдат разглеждани материалноправни въпроси във връзка със собствеността върху имотите. В производството по §4к, ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ не се възстановяват, нито се изменят вещни права. Административният орган, действайки при условията на обвързана компетентност, е длъжен при одобряване на ПНИ да се съобрази с правата на собствениците такива, каквито са установени с актовете за собственост, като съобрази императивните изисквания към плана по чл.28 от ППЗСПЗЗ. Възраженията на жалбоподателя относно посочения в ПНИ собственик на имота, не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство по оспорване като нищожна на заповедта за одобряването на този план. При наличие на спор за материално право за новообразувани имоти същият не може да се разреши в административното производство, а е предмет на разглеждане от гражданския съд по общия исков ред. Разрешаването на спора, съгласно §4к, ал.8, т.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ може да бъде основание за изменение на влезлия в сила ПНИ.

По изложените съображения съдът счита, че районният съд е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение и не са основателни изложените в касационната жалба възражения, поради което и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №103 от 20.02.2023г., постановено по адм. дело №1768/2022г. от Районен съд Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

	Председател:
	Членове: