Решение по дело №5094/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 1 август 2019 г. (в сила от 29 ноември 2019 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720105094
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                       01.08.2019г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На петнадесети юли                                                                   Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Даниела Благоева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №05094 по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К.Н.Ш., със съдебен адрес:г***  /офис партер/, чрез адв. Т., с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  982,27лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.68, вх.А, ап.19, за периода от 01.12.2014г. до 31.07.2017г., сумата от 254,54лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.02.2015г. до 26.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1882/18.04.2018г. по ч.г.д.№02477/2018г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът К.Н.Ш. не е подал отговор, с който е оспорила исковете по основание и размер, поради което и иска отхвърлянето им като неоснователни. Ответникът възразява, че за процесния период липсва облигационно правоотношение с ищеца, тъй като не притежава правото на собственост, на вещното право на ползване върху процесния имот. Ответникът е направил валидно възражение за погасяване по давност на процесните вземания.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Съдът намира, че са предявени обективно съединените искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1882/18.04.2018г. по ч.г.д.№02477/2018г. на ПРС,  са допустими и следва да се произнесе по същество.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-Перник”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

От съвкупната преценка на Договор за продажба на държавен недвижим имот от 08.05.1986г. на ОНС – гр.Перник и удостоверение за сключен граждански брак е видно, че ответникът К.Ш. и съпругът и Огнян Шаламанов са придобили правото на собственост върху процесния имот през време на гражданския им брак, сключен на 13.03.1982г.

Видно от приетите доказателства с постановление за възлагане на ЧСИ Ст. Бадев от 30.03.2015г. правото на собственост върху процесния имот е възложено на Вергилий Вердов след проведена публична продан. Впоследствие процесният имот е препродаден на трети лица.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни установителните искове за периода след 30.03.2015г. поради липса на облигационна връзка между страните.

Предвид гореизложеното съдът намира, че за част от процесния период 01.12.2014г.- 30.03.2015г. ответникът К.Ш. и съпругът и Огнян Шаламанов са притежавали правото на собственост върху процесния имот.

Съгласно чл.32 СК разходите за задоволяване на нужди на семейството се поемат от двамата съпрузи, като съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Поради това и съдът намира, че основен признак на СИО е че същата е бездялова и съпрузите отговарят солидарно за породилите се по повод ползването на такива вещи разходи, какъвто несъмнено е и разходът за доставяна топлинна енергия. Следователно кредиторът по вземания насочени срещу солидарни длъжници сам определя към кого да насочи претенциите си, като всеки един от тези длъжници отговаря до пълния размер на вземането, което е предмет на предявените искови претенции. Ето защо съдът намира, че ответникът е пасивно материално правно легитимиран да отговаря за пълния размер на вземанията на ищеца за топлинна енергия, доколкото същият е предявил именно срещу него исковите си претенции.

Ответникът обаче е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно константната съдебна практика когато потребителите на топлинна енергия заплащат цената и на месечни вноски се касае за трайно, периодично изпълнение на парично задължение. В този случай задължението на потребителя представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.”в ЗЗД, което се погасява с тригодишен давностен срок. В настоящия случай заявлението за издаване на процесната заповед  е подадено на 17.04.2018г., поради което и съдът намира, че вземанията на ищеца за периода преди 17.04.2018г. са погасени по давност. Поради това и за периода преди 30.03.2015г. исковете са погасени по давност.

Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни процесните установителни искове.

По разноските:

Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

В исковото производство ответникът е бил представляван безплатно от адв. В.Т.- САК  на осн. чл.38, ал.1, т.3 ЗА. С оглед изхода на делото съдът намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Т. сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответинка.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  срещу К.Н.Ш., със съдебен адрес:г***  /офис партер/, чрез адв. Т., с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от  982,27лв., представляваща неплатена главница за доставена и  ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.Перник, ул.“Р. Димитров“, бл.68, вх.А, ап.19, за периода от 01.12.2014г. до 31.07.2017г., сумата от 254,54лв., представляваща лихва за забава за периода от 08.02.2015г. до 26.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1882/18.04.2018г. по ч.г.д.№02477/2018г. на ПРС.

            ОСЪЖДА “Топлофикация- Перник”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.Перник, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”,  да заплати на адв. В.Т.- САК  сумата от 300,00лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ответника по настоящето дело.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

            СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№02477/2018г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                           

                                                                        Районен съдия: