РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 09.04.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на шестнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ
ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6432 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.239 ГПК.
Искът е с правно основание по чл.240, ал.2 ЗЗД.
Ищецът “Профи кредит България” ЕООД гр. София,
представляван от управителите Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева
Станева, чрез процесуалния си представител твърди, че на 05.12.2013г. в
качеството на кредитор сключил Договор за потребителски кредит №********** с Д.Н.М.,
клиент, за сумата 1000 лв при годишен процент на разходите 157.75 % и годишен
лихвен процент 98.52 % за срок от 48 месеца, с месечна вноска по погасителен
план в размер 84.00 лв и падежна дата пети ден от месеца. Договорното
възнаграждение (годишен лихвен процент), съгласно чл.4 от Общи условия към ДПК,
е предварително определено при подписване на договора в размер на 3032.00 лв и
следвало да бъде изплатено разсрочено за периода на кредита. От него длъжникът
изплатил 82.10 лв, като неизплатеното договорно възнаграждение е в размер на
2949.90 лв. Твърди, че длъжникът е направил само една пълна погасителна вноска,
като падежът на последната погасителна вноска е бил с дата 05.12.2017г., след
което изпаднал в забава. Крайният срок за погасяване на заема, съгласно
погасителния план към ДПК е изтекъл на 05.12.2017г., с изтичането на който е
настъпила изискуемостта на задължението на длъжника в пълен размер. Задължението
на Д.Н.М. възлиза на сумата 2949.90 лв договорно възнаграждение по ДПК
№**********. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №1161/2019г. на
Русенски районен съд. Съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в частта за претендираното договорно възнаграждение, поради което на
основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК на заявителя е указано да предяви осъдителен иск
за вземането си. Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата 2949.90 лв
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №**********/05.12.2013г.
Претендира направените разноски по делото.
Ответникът Д.Н.М. не
е подал писмен отговор на исковата молба и не се явява в първото по делото
заседание. Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на 25.11.2020г.
(л.53). Призовка за съдебното
заседание му е връчена на 23.02.2021г. (л.58).
С писмена молба
вх. №263918/11.02.2021г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал
постановяване на неприсъствено решение по отношение на ответника.
Ищецът е представил с исковата молба следните писмени
доказателства: Договор за потребителски кредит №**********/05.12.2013г.,
Декларация от 04.12.2013г. и Общи условия към договора за потребителски кредит,
Известие за одобрение на Договор за потребителски кредит №********** от
05.12.2013г., Погасителен план към договора, Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити от 04.12.2013г., обратна
разписка за връчване на екземпляр от договора на ответника, преводно нареждане
за кредитен превод от 05.12.2013г. и извлечение по сметка към ДПК №**********
от 14.10.2019г.
Приложено е ч. гр. дело №1161/2019г. на Районен съд
Русе.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Формалните
предпоставки по чл.238, ал.1 ГПК са налице: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба
и не се явява в съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на
делото в негово отсъствие. На ответника са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание – чл.239, ал.1, т.1 ГПК.
Налице е и
материалноправната предпоставка по чл.239, ал.1, т.2 ГПК – искът е вероятно основателен с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Съдът следва да се произнесе с неприсъствено решение
по отношение на ответника, с което да уважи предявения иск по чл.240, ал.2 ЗЗД.
Ответникът дължи на дружеството-ищец общо 248.47 лв
разноски по ч. гр. дело №1161/2019г. на РРС.
Ответникът трябва
да заплати на ищеца на основание чл.78,
ал.1 ГПК разноските по водене на делото, както следва: 78.96 лв държавна
такса и 300 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на
разноските.
Водим от горното и на основание чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.М. ***, ЕГН ********** да заплати на “Профи кредит България” ЕООД със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. “България” №49, бл.53Е, вх.В,
представлявано от управителите Светослав Николаев Николов и Цветелина Георгиева
Станева, ЕИК *********, сумата 2949.90 лв
договорно възнаграждение по Договор за потребителски кредит №**********/05.12.2013г.
ОСЪЖДА Д.Н.М.
да заплати на “Профи кредит България” ЕООД сумите 248.47 лв разноски по ч. гр. дело №1161/2019г. на Русенски районен съд, както и 378.96 лв разноски по делото.
Решението е окончателно.
Съдия: