Мотиви към присъда № 260100 от 15.12.2020 г. по НОХД
№ 1769 по описа за 2020 г. на Районен съд - Варна
Районна прокуратура – Варна е внесла
обвинителен акт срещу подс. А.С.И. за това, че на
24.03.2020 г. в гр. Варна управлявал моторно превозно средство – лек автомобил
„Пежо“ с рег. № ТХ 6804 АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда – 0,83 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за химическа
експертиза № 270/25.03.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД, след като е
осъден с влязло в законна сила на 02.11.2017 г. определение, с което е одобрено
споразумение № 60/02.11.2017 г. по НОХД № 293/2017 г. по описа на РС – Каварна
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК – престъпление по чл.
343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
По предварителните въпроси:
В хода на досъдебното производство на подс. А.С.И. е предявено постановление за привличане на
обвиняем на 28.04.2020 г. С посоченото постановление на подс.
И. е взета мярка за неотклонение „Подписка“, като същият се е задължил да не
нарушава взетата мярка, да не променя местоживеенето си и да се явява при
призоваване. Указано е на подс. И., че при
неизпълнение на тези задължения взетата мярка за неотклонение се заменя с
по-тежка по реда на НПК. Непосредствено след предявяване на постановлението за
привличане на обвиняем е проведен разпит на подс. И..
В
хода на съдебното производство на 05.06.2020 г. на подс.
И. са връчени книжата по чл. 247б НПК, като със същото съобщение е призован за
датата и часа на насроченото за 07.07.2020 г.
разпоредително заседание. Въпреки редовното му призоваване подс.
И. не се е явил в откритото разпоредително заседание, което е наложило
изменение на мярката му за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“.
В тази връзка подс. И. е обявен за ОДИ с телеграма №
16946/14.07.2020 г. с мярка „задържане“, търсен е на постоянния му и настоящ
адрес, на установения по делото телефон, в затворите и арестите на страната,
изискани са справки за задгранични пътувания и действащи трудови договори.
От
направената по делото справка за задгранични пътувания се установява, че подс. С. е напуснал страната на 05.07.2020 г. (два дни преди провеждане на
разпоредителното заседание, за което е бил редовно призован).
От
върнатите впоследствие призовки по делото се установява, че по данни на Я.А.Ю.подс. И. живее в Турция.
По
делото не се установи адрес на подс. И. в Турция.
По
изложените съображения съдът проведе производството в отсъствие на подс. И. на основание чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4,
б.“а“ от НПК, доколкото същият не е намерен на посочения от него адрес и е
променил адреса си без да уведоми съответния орган; местонаживеенето
му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено, като са
налице и доказателства, че подсъдимият се намира извън пределите на Република
България и по-конкретно в Република Турция, където местоживеенето му не е
известно.
В
тази връзка на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК на подс.
И. е назначен служебен защитник – адв. В.Б..
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение като доказано по несъмнен начин, като прави анализ
и оценка на допуснатите по делото гласни доказателствени средства. Отправя
искане за постановяване на присъда, с която подс. И.
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като наказанието бъде
определено при отчитане на превес на отегчаващите над смекчаващите
отговорността обстоятелства.
Защитникът
адв. В.Б. излага доводи за наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства, поради което моли за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.С.И. е роден на *** г. в гр.
Каварна, настоящ адрес ***, български гражданин, средно образование, женен,
безработен, с ЕГН **********.
Същият е осъждан с
влязло в законна сила на 02.11.2017 г. определение, с което е одобрено
споразумение № 60/02.11.2017 г. по НОХД № 293/2017 г. по описа на РС – Каварна
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от 3 години. Със посоченото споразумение на подс. И. на основание чл. 343г от НК му е наложено и
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 10 месеца, като на
основание чл. 59, ал. 4 НК е приспаднато времето, през което е бил лишен по
административен ред от това право.
На
24.03.2020 г. св. Г.К.П. (полицай в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна) и
св. Д.И.Д. (полицай в в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Варна) били на работа на КПП Пътен възел „Летище - Варна“, където
осъществявали контрол на пътното движение в посока към Автомагистрала „Хемус“.
Около 08,10 часа полицейските служители забелязали, че по пътя криволичи лек
автомобил „Пежо“ с рег. № ТХ 6804 АТ, който спрели и поискали документите за
проверка на водача. Установили, че водач на автомобила е подс.
А.С.И., който тествали с техническо средство Алкотест
Дрегер 7410 ARSM № 0051, който отчел 1,00 промила
алкохол. Контролните органи направили справка, при която установили, че подс. И. е осъждан през 2017 г. по чл. 343б, ал. 1 НК,
поради което издали талон за даване на кръвна проба, след което отвели подс. И. в МБАЛ „Св. Анна“ – Варна, където подс. И. дал кръв за извършване на медицинско изследване.
При
направеното химическо изследване била установена концентрация на алкохол в
кръвта на подс. И. в количество 0,83 на хиляда, за
което бил съставен протокол за химическа експертиза № 270/25.03.2020 г. на
„МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни
доказателствени средства – обясненията на подс. И.
(дадени в хода на досъдебното производство, приобщени на основание чл. 279, ал.
2 вр. ал. 1, т. 2 НПК, обективирани в протокол за разпит на обвиняем на л. 7 от
ДП), показанията на св. Г.К. Пеков (дадени в хода на съдебното следствие) и
показанията на св. Д.И.Д. (дадени в хода на съдебното следствие и приобщените
по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, обективирани в
протокол за разпит на свидетел на 8 от ДП) и от писмените доказателства и
доказателствено средство: протокол за химическа експертиза за определяне на
концентрацията на алкохол и друго упойващо вещество в кръвта (л. 16 от ДП);
талон за изследване (л. 17 от ДП); протокол за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (л. 18 от ДП); талон за изследване (л. 19 от ДП); справка за
нарушител/водач (л. 20 от ДП); заповед за прилагане на ПАМ (л. 21 от ДП) и справка
за съдимост.
Показанията на свидетелите Г.П. и Д.Д.
поотделно и в съвкупност са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи
се, като с тях се установяват авторството, времето, мястото и начина на
извършване на процесното деяние. Същите се подкрепят от всички други събрани
гласни и писмени доказателства: обясненията на подс. И.,
в които същият декларативно признава вината си, изразява съжаление за стореното
и посочва, че не се е почувствал повлиян от алкохола; от съставените на място
писмени документи във връзка с даването на кръвна проба, като всички заедно в
съвкупност установяват факта на управление на автомобила от подс.
И. преди извършване на проверката от служители от сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР - Варна.
Концентрацията на алкохол в кръвта
на подс. И. се установява от протокола за химическа
експертиза - 0,83 на хиляда. Протоколът
за химическа експертиза отразява резултатите от химическото изследване на
взетата по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози кръвна проба /което може да бъде извършено и преди започване на
наказателното производство/ и установява употребата, респективно неупотребата
на алкохол, неговото количество и по този начин изпълва съдържанието на
понятието „надлежния ред" в бланкетната норма на
чл. 343б, ал. 1 НПК.
Предходното осъждане на подс. И. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК се
установява от приобщената по делото справка за съдимост.
Съдът
кредитира представените по делото писмени доказателства и доказателствено
средство, като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по
делото.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери, че подсъдимият Адреан
С.И. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
От обективна
страна на 24.03.2020 г. в гр. Варна управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил „Пежо“ с рег. № ТХ 6804 АТ, с концентрация на алкохол в кръвта си над
0,5 на хиляда – 0,83 на хиляда, установено по надлежния ред - с протокол за
химическа експертиза № 270/25.03.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна - Варна“ АД.
Деянието е извършено след като подс. И. е бил осъден
с влязло в законна сила на 02.11.2017 г. определение, с което е одобрено
споразумение № 60/02.11.2017 г. по НОХД № 293/2017 г. по описа на РС – Каварна
за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, поради което е осъществен и квалифицираният
състав на чл. 343б, ал. 2 НК.
От субективна страна
деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на извършеното и предвиждал е настъпването
на общественоопасните последици (увреждане
на обществените отношения, свързани с транспортната безопасност) и с
деянието пряко ги е целял – подсъдимият И. е съзнавал, че управлява моторно
превозно средство след употреба на алкохол, въпреки съществуващата законова
забрана за това.
Ето защо съдът намира,
че извършеното от подсъдимия А.С. И. деяние е съставомерно, както от обективна,
така и от субективна страна и затова го призна за виновен по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
По наказанията:
За престъплението по чл.
343б, ал. 2 вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил кумулативно наказание
„лишаване от свобода“ в размер от една до пет години и наказание „глоба“ от
петстотин до хиляда и петстотин лева.
Съгласно чл. 343г НК във
всички случаи на чл. 343б съдът постановява и лишаване от право по чл. 37, ал.
1, т. 7 НК.
Съдът намери, че не са
налице основания за прилагане на чл.55 НК - не съществуват нито изключителни,
нито многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и
определянето на наказанието в рамките на законовата норма няма да е прекомерно
тежко за него.
При индивидуализацията
на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства
семейната ангажираност на подс. И. и невисоката
концентрация на алкохол в кръвта към момента на деянието.
Съдът отчете като
отегчаващо отговорността обстоятелство укриването на подс.
И. в хода на наказателното производство.
Съобразявайки целите в
чл. 36 от НК и при наличието на превес на смекчаващи над отегчаващи
отговорността обстоятелства, съдът по реда на чл. 54 от НК намери, че
кумулативно предвидените наказания следва да се определят в размер малко над
минималния.
По отношение на
наказанието „лишаване от свобода“ съдът намира, че същото следва да е в размер
на две години, а наказанието „глоба“ в размер на 800 лв.
На основание чл. 57, ал.
1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС съдът определи първоначален строг режим на изтърпяване
на наказанието лишаване от свобода, доколкото деянието, за което е осъден подс. И. представлява умишлено престъпление, извършено в
изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено отложеното
наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания надвишава две
години.
На основание чл. 59, ал.
1 от НК при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ съдът приспадна
времето, през което подсъдимият И. е бил задържан по реда на ЗМВР по настоящото
наказателно производство.
Съдът лиши на основание чл. 343г от НК вр. чл.
343б, ал. 2 вр. ал. 1 от НК подс. И. от
право да управлява моторни превозни средства за срок от три години, считано
от влизането на присъдата в сила. При определяне размера на наказанието
„лишаване от право“ съдът съобрази, че подс. И. вече е
осъждан за престъпление по транспорта и е лишаван от право да управлява МПС за
срок от 10 месеца, което наказание очевидно не го е превъзпитало и поправило.
Следователно според съда наказанието „лишаване от права“ за срок по-малък от
три години не би допринесло за постигане на целите по чл. 36 НК.
На основание чл. 59, ал.
4 от НК съдът приспадна при изпълнение на наказанието лишаване от право да
управлява моторни превозни средства времето, през което за същото деяние подсъдъмият е бил лишен по административен ред от
възможността да упражнява това право.
На основание чл.68, ал.1 НК съдът приведе в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три
месеца, наложено на под. И. по НОХД № 293/2017 г. по описа на РС – Каварна,
доколкото същият в настоящото производство е осъден на лишаване от свобода за
друго умишлено престъпление от общ характер.
На основание чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на
приведеното в изпълнение наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 293/2017 г.
по описа на РС – Каварна, доколкото не са налице предпоставките по чл. 57, ал.
1, т. 1 и т. 2 за определяне на друг режим.
По разноските:
Предвид изхода на делото на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди
подсъдимия А.С.И. да заплати направените в досъдебното производство разноски в размер
на 35 лв., които да бъдат заплатени по сметка на ОДМВР – Варна.
Така мотивиран съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: