№ 14015
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110100643 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от ............. срещу Ч. К. Х.
и Н. К. Х..
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови
нужди за топлоснабден имот: апартамент № 55, находящ се в гр. ...............
Твърди, че за процесния имот се дължат, както следва:
сумата 2 968, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 480, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2023
г.,
сумата 58, 21 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 11, 28 лв. мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023
г.,
които се дължат от ответниците в условията на разделност, както следва:
Ч. К. Х. – 1/2 и Н. К. Х. – 1/2 и
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.07.2023 г. по
1
ч.гр.д. № 39875/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответниците, че му дължат исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Ч. К. Х., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент
на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.
Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника Н. К. Х., с който оспорва исковете. Оспорва качеството си на клиент
на топлинна енергия за битови нужди за исковия период. Оспорва
съществуването на облигационно правоотношение с ищеца за исковия период.
Прави възражение за давност. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
Със заявление от 17.07.2023 г. заявителят ............. е сезирал СРС с
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжниците Ч. К. Х. и Н. К. Х. за следните суми:
сумата 2 968, 23 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от
датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 480, 24 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2023
г.,
сумата 58, 21 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК до изплащане на вземането;
сумата 11, 28 лв. мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 04.07.2023
г.,
в условията на разделност, както следва: Ч. К. Х. – 1/2 и Н. К. Х. – 1/2.
С разпореждане от 28.07.2023 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и разноски: 70, 36 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.414 ГПК длъжниците са депозирали възражения срещу
заповедта за изпълнение.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване
съществуването на вземанията по исков ред.
По делото е представен обективиран на хартиен носител електронен
2
документ – разпечатка на извлечение от информационната система на
Столична община относно подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от 23.03.1998
г. от .............. за процесния имот. В писмо на Столична община от 05.07.2024 г.
е посочено, че посочената данъчна декларация е подадена от ...............
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Слатина“, .............. е починала на 24.08.2009 г., като е оставила наследници
по закон: ............... Х.а – дъщеря, починала на 05.04.2014 г., Ч. К. Х. – син и Н.
К. Х. – син.
Със заявление-декларация от 25.01.2016 г. Ч. К. Х. е поискал откриване
на партида за имота на негово име.
Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както
и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до същия е доставяна
топлинна енергия на стойност исковата сума.
По делото е представен протокол от проведено на 24.06.2002 г. Общо
събрание на етажните собственици на адрес: гр. ............., на което те са взели
решение да се сключи договор с ............., за индивидуално разпределение на
топлинната енергия. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение, в т.ч. за
аб. № 343771 – ...............
Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ............. – възложител и
............. – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на
договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да
извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един
потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното
задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
Безспорно е между страните, че за исковия период в имота е извършвана
услугата дялово разпределение от ............. на стойност исковата сума.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в
срока по чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжниците
са възразили в срока по чл.414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила
на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г.,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.
3
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е
дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване.
След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията
на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“,
което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
В случая от представения по делото обективиран на хартиен носител
електронен документ – разпечатка на извлечение от информационната
система на Столична община относно подадена декларация по чл.14 ЗМДТ от
23.03.1998 г. от .............. за процесния имот, преценен в съвкупност с писмото
на Столична община от 05.07.2024 г., в което се сочи, че декларация по чл.14
ЗМДТ от 23.03.1998 г. е подадена от .............., както и списък на етажните
собственици към протокола от проведеното ОС на ЕС, в т.ч. - .............. за имот
с аб. № аб. № 343771, съдът намира, че по делото се установява, че
собствеността на процесния имот е придобита от ...............
Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, Район
„Слатина“, .............. е починала на 24.08.2009 г., като е оставила наследници
по закон: ............... Х.а – дъщеря, починала на 05.04.2014 г., Ч. К. Х. – син и Н.
К. Х. – син.
С оглед изложеното, ответниците имат качеството съсобственици на
процесния имот, от което произтича качеството им на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна
4
енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна
енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на
договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за
процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са
Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016
г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от
11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при
общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя
/клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично
изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите
условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение №
35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на
чл.290 ГПК.
Изложените обстоятелства в своята съвкупност обосновават
заключението, че за исковия период между ответниците и топлопреносното
предприятие е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот.
Този извод не се променя от обстоятелството, че заявление-декларация
за откриване на партида за имота е подал Ч. К. Х., на първо място – доколкото
качеството клиенти на топлинна енергия произтича от качеството на
ответниците на съсобственици, и на следващо – доколкото на стр.2 от
заявлението-декларация заявителят сочи, че Н. К. Х. е съгласен партидата да
бъде открита на негово име, но такова съгласие, което да изхожда от самия Н.
К. Х., не се установява по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. В случая безспорно е между страните, че за исковия
период в имота е извършвана услугата дялово разпределение от ..............
В нормата на чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията
между топлопреносното предприятие и потребителите на топлина енергия в
сгради – етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на
границата на собствеността топлинна енергия.
В случая не се спори между страните, че процесният имот е
топлоснабден, както и че за исковия период м.05.2020 г. – м.04.2022 г. до
същия е доставяна топлинна енергия на стойност исковата сума 2 968, 23 лв.
От страна на ответниците своевременно е заявено възражение за
давност, във връзка с което съдът намира следното:
Съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
5
вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на
чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества
стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт – договор, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално
определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер.
Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече
от момента, в който вземането е станало изискуемо.
Съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1, т.е.
прогнозните суми по ежемесечните фактури в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, а стойността на фактурата по чл.32, ал.2, т е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период – в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят.
В случая заявлението по чл.410 ГПК, от който момент се счита предявен
искът по чл.422 ГПК, е подадено на 17.07.2023 г., с оглед на което към този
момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми
преди 17.07.2020 г., каквото в случая се явява вземането за м.05.2020 г.
(станало изискуемо на 16.07.2020 г.) в размер на сумата 7, 45 лв., определена
по реда на чл.162 ГПК при съобразяване на обща фактура от 31.07.2021 г.
Непогасени по давност са вземанията за периода м.06.2020 г. – м.04.2022
г. в размер на сумата 2 960, 78 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността – по 1/2.
Задължението за заплащане стойността на топлинната енергия е
парично, поради което съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнението му
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава,
както и размера на претенцията си.
Не се дължи мораторна лихва върху погасените по давност главни
вземания по арг. от нормата на чл.119 ЗЗД.
Съгласно чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2016 г., месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
6
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия, след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки, като клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.
32, ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В полза на ищеца е възникнало вземане за мораторна лихва върху
непогасените по давност главни вземания, начислена за периода 15.09.2021 г. –
04.07.2023 г., в размер на сумата 479, 28 лв., определен по реда на чл.162 ГПК.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността – по 1/2.
По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца от 2016 г. дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на
търговец, избран от клиентите на ЕС, като съгласно ал.2 на същите клаузи –
клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
В чл.61, ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването е предвидено, че
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда –
етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл.139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.151,
ал.1 ЗЕ, при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл.36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение /извършвана от избран от
клиентите търговец/, като стойността се формира от: цена за обслужване на
партидата на клиент и цена на отчитане уредите за дялово разпределение. В
клаузата на чл.36, ал.2 от Общите условия от 2016 г. е предвидено, че редът и
начинът на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с
търговците, извършващи услугата дялово разпределение, и се обявява по
подходящ начин на клиентите. С общите условия, одобрени от ДКЕВР, се
урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
разпределение. Не се спори между страните, че дяловото разпределение през
7
исковия период е извършвано от ............., както и че стойността на същото е в
размер на исковата сума 58, 21 лв.
За задължението ответниците отговарят съобразно дяловете си в
съсобствеността – по 1/2.
Съдът намира, че лихва върху главницата за цената на дяловото
разпределение не се дължи, доколкото от страна на ищеца не се установява
при условията на пълно и главно доказване изпадането на длъжника в забава
по отношение на главния дълг – не е предвиден срок за заплащане на
задължението, с оглед на което ответникът изпада в забава след покана,
каквато не се установява да е била отправена до него.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 119, 69 лв. разноски за заповедното и
сумата 169, 41 лв. разноски за исковото производство.
В полза на процесуалния представител на ответниците следва да се
присъди, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 5, 32 лв. за процесуално
представителство на двамата ответници по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ч. К. Х., ЕГН ********** и Н. К.
Х., ЕГН ********** дължат на ............., ЕИК ............, на основание чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/2 от следните суми:
сумата 2 960, 78 лв., представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот: апартамент № 55, находящ се в гр. .............. за
периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 17.07.2023 г. до изплащане на вземането;
сумата 479, 28 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 04.07.2023
г.,
сумата 58, 21 лв., представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода м.06.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 17.07.2023 г. до изплащане на
вземането,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.07.2023 г. по
ч.гр.д. № 39875/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за стойността на топлинната енергия за сумата над
2 960, 78 лв. до 2 968, 23 лв. и за периода м.06.2020 г. – като ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ; иска за сумата над 479, 28 лв. до 480, 24 лв. мораторна лихва
върху стойността на топлинната енергия и иска за сумата 11, 28 лв. мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 15.08.2020 г. –
8
04.07.2023 г. – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Ч. К. Х., ЕГН ********** и Н. К. Х., ЕГН ********** да
заплатят на ............., ЕИК ............, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 119,
69 лв. разноски за заповедното и сумата 169, 41 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА ............., ЕИК ............, да заплати на адв. В. В. П., на
основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата 5, 32 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – ..............
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9