Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 02.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
6177 по описа за 2020година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен Г.В.К., ЕГН ********** с
адрес ***1 срещу З. „Б.и.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
*** иск с правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати
на ищеца сумата от 1823,76лева/ след допуснато изменение в
размера на иска с протоколно определение от 26.10.2020г./, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка «Пълно Каско», полица № Е
19610019455/01.11.2019г. за претърпените имуществени вреди на л.а «Опел Астра» с рег. № В 4513 НТ от застрахователно събитие
настъпило на 07.02.2020г. в гр. Варна и изразяващи се в увреждане на следните
детайли: преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв
калник и мигач на преден ляв калник, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 10.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Собственик е на л.а «Опел Астра» с рег. № В 4513 НТ,
застрахован имуществено при ответното дружество по полица Пълно каско със срок на действие 04.11.2019г. до 03.11.2020г.
Застрахователната премия от 598,44лева е била платена изцяло. Автомобилът е бил
паркиран в гр. София, зона Б-5 до блок 5, когато на 07.02.2020г. отивайки до
него, ищецът е установил увреждането му. На 11.02.2020г. уведомил
застрахователя си. Негов представител извършил оглед, снимков материал и изготвил
опис заключение № **********/11.02.2020г., в който описал като увредени
детайли- преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв
калник и мигач на преден ляв калник. На 12.02.2020г. получил уведомление, с
което му било отказано изплащане на застрахователно обезщетение, тъй като
щетите не били настъпили на паркинг. Твърди, че уврежданията по автомобила му
са настъпили, докато той е бил в паркирано състояние. Извършеното от него
проучване установило, че нужната стойност за възстановяване на уврежданията е в
размер на 1879,52лева. Счита отказът на застрахователя за неоснователен, поради
което претендира обезщетение в размер на действително търпяните
вреди, който иск заявява като частичен, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба. Искането е за уважаването на исковата претенция и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се оспорва като неоснователен. Оспорва увреждането на автомобила да е
настъпило по твърдяния от ищеца механизъм, а именно
да се касае за паркинг щета. Твърди, че в случая уврежданията са резултат на
удар на автомобила в друг статичен обект, а не на удар от друг автомобил при
спряло състояние. Твърди, че ищецът го е уведомил за увреждането 4дни след
настъпването му, с което си поведение е създал пречки за установяване на
фактите и стойността на вредата. Представена е и невярна информация на
застрахователя. Оспорва и да е налице покрит риск. Искът се оспорва и по
размер. Искането е за отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
В с.з. исковата молба и отговорът се поддържат.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени
доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от
фактическа страна и достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав на
така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл. 405 КЗ, вменяващ
задължение за застрахователя да плати застрахователно обезщетение при
настъпване на застрахователното събитие в уговорения срок.
Следователно, за да
бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на доказателствената
тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на пълно и
главно доказване, че през процесния период се е намирал в твърдяното
застрахователно правоотношение с ответното дружество, по което е изправна
страна; че в този период е настъпило соченото застрахователно събитие, за което
застрахователят носи застрахователен риск; че в резултат и в причинна връзка с
така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ е претърпяла
твърдяните вреди и съответно техния размер. Съответно в тежест на
ответника е доказване точно изпълнение на задължението си по договора и в частност, че
отказът му да плати застрахователно обезщетение е правомерен, в т.ч. наличие на
виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на застрахования,
което е съществено и предвидимо, и последиците от него са значителни с оглед
интереса на застрахователя.
Между страните са
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване фактите, че:
- че през процесния
период се е намирал в твърдяното застрахователно правоотношение с ответното
дружество, по което е изправна страна;
- че в този период е
настъпило соченото застрахователно събитие, за което застрахователят носи
застрахователен риск;
- че в резултат и в
причинна връзка с така настъпилото застрахователно събитие, застрахованата вещ
е претърпяла твърдяните вреди и съответно техния размер.
Ангажирани са писмени
доказателства, от които се установява, че ищецът е собственик на л.а «Опел Астра» с рег. № В 4513 НТ, т.е активната му
легитимация е установена.
Между страните не
съществува спор, а и се установява от ангажираните писмени доказателства-
уведомление и опис по щета, че на 11.02.2020г. ищецът е уведомил застрахователя
за настъпило събитие на 07.02, при което автомобилът му, докато е бил на
паркинг е бил увреден. Във връзка с това ответното дружество е образувало щета
и опис по претенция № **********/ 11.02.2020г., в която са описани
увредените детайли по автомобила и степента на увреждането, а именно: преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата, заден ляв калник, мигач на преден ляв калник. Застрахователят е
приключил щетата на 12.02.2020г. с отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение. Съображенията за това са били, че при извършена проверка е
установено, че уврежданията са с различен характер от заявеното събитие- на
паркинг и не са съответни с такива, получени в паркирано състояние, а с щети
получени при движение на автомобила и съприкосновение му с неподвижен предмет.
Спорните между страните
въпроси касаят механизма на ПТП, налице ли е изключен риск, неизпълнение на
задължение на застрахования и ако да, значително ли е то с оглед интереса на
застрахователя и размера на дължимото обезщетение.
За доказване механизма и размер на претенцията, по делото бе изслушано и
прието заключение на допусната САТЕ. Заключението на експерта, като неоспорено
от страните и изготвено от в.л. с нужната компетентност и след запознаване с
приложените по делото документи, бива кредитирано от съда в цялост. Съобразно
заключението на в.лице, с оглед характера на уврежданията- наранено лакова
покритие и деформация в права линия успоредно на пътната настилка в странична
лява предна и задна част на автомобила, възможният механизъм на настъпване на
ПТП е пряк контакт между две превозни средства, при което процесният
автомобил е в покой, а другото ППС /вероятно товарен автомобил с бордово
товарно пространство, специализиран автомобил за превоз на автомобили, багер, фадрома, мотокар и пр. с ясно изразен метален детайл извън
габаритите на автомобила и с по- голям радиус на завиване от превозното
средство/ извършва маневри в близост. За да се приеме, че уврежданията са
настъпили в движение на автомобила, това означава, че шофьорът следва да е извършил
серия от маневри с промяна на траекторията и посоката си на движение, което
според в.л. е принципно нелогично. Установените увреждания по автомобила са
посочените от застрахователя, от които с изключение на мигача, който подлежи на
подмяна, останалите са за ремонт. Нужната стойност по отстраняване на
увреждането на база средни пазарни цени на труд, материали и резервни части е 1823,76лева.
В настоящия
случай, отказът на застрахователя е основан на възражения за изключен риск без
конкретни твърдения за разписване на предпоставки за такъв в застрахователния
договор и ОУ към него, и за невярно деклариране на обстоятелствата, при които е
настъпило ПТП. Т.е застрахователят противопоставя едновременно възражения за
изключен застрахователен риск и за основание да се освободи от отговорност по
см. на чл. 408 КЗ.
Възражението
за изключен застрахователен риск е неясно и общо заявено, но вероятно свързано
с твърдението, че събитието е настъпило при други обстоятелства в сравнение с
тези заявени от ищеца. Липсва позоваване на конкретна разпоредба от договора
или ОУ регламентираща хипотези на изключен застрахователен риск. От друга
страна, предвид приетото по делото заключение на експерта установи се, че
възможният механизъм на ПТП предполага, че автомобилът на ищеца е бил в покой
предвид констатираните увреждания като място /в линия по средата на автомобила/
и степен на увреждане /охлузване на лаково покритие/. Соченият от
застрахователя механизъм, при който автомобилът е в движение предполага
извършване на множество маневри с него, при това от страната на шофьора, което
действително е лишено от логика. Така, че в случая е недоказано събитието да е
настъпило при други и различни обстоятелства от декларираните от застрахования.
На следващо място, за да може застрахователят
да откаже изплащане на застрахователното обезщетение, то следва да са налице
основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в закона или
уговорени в застрахователния договор в границите на признатата с чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне. Твърдения за нарушаване на конкретна договорна клауза
няма. В чл. 408, ал.1 КЗ е закрепено
правилото, че основанията за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение
се определят със закон и те са регламентирани изрично: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от
друго лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от
страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя,
било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до
възникване на застрахователното събитие и 4. в други случаи, предвидени със
закон. Според възприетото от съдебна практика разрешение, в хипотезата на
чл.211, т.2 КЗ /отм./, чието съдържание е идентично с това на чл. 408, ал.1,
т.3 КЗ, правно релевантно за отказа да се плати обезщетение е само това
задължение на застрахования, което е значително с оглед интереса на
застрахователя. И за да може да се приложи тази норма, нужно е да бъде
установено, че е налице пряка причинно- следствена връзка между неизпълнението
на конкретното задължение, визирано в общите условия към застраховката като
значително с оглед интереса на застрахователя, и настъпването на
застрахователното събитие, респ. възможността да бъдат предотвратени вредите от
същото. В случая, както се посочи не се е твърдяло конкретно задължение на
застрахования по договора, което той да не е изпълнил, извън декларирането на
обстоятелства за настъпване на ПТП, несъответни на действителните. Неизпълнението
на това задължение не се доказва по съображения изложени вече по- горе, а и
принципно, само по себе си то няма характеристиките на значително спрямо
интереса на застрахователя, защото нито е допринесло настъпването на събитието,
нито има отношение към размера на вредите или тяхното доказване. То не стои и в
причинна връзка с настъпването на вредите. Доказване на причинната връзка
следва да е проведено не само, когато неизпълненото задължение произтича от
закона, но и когато това е предвидено в договора, тъй като тя не може да бъде презумирана по договорен път. Затова и аргументацията на
отказ по см. на чл. 408 КЗ не може да почива на простото констатиране
неизпълнение от страна на застрахования на соченото договорно задължение. Нужно
е да е установена причинна връзка между него и конкретното застрахователно
събитие, както и че това нарушение е довело до увеличаване риска от настъпване
на имущественото увреждане. Извод за такова установяване в казуса не може да се
изведе. Събраните по делото и коментирани горе доказателства налагат извод, че
в случая застрахователят не е имал основание да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение.
Не е основание за
отказ от изплащане на застрахователно обезщетение и обстоятелството, че
застрахованият е уведомил застрахователя си след четири дни. В нормата на чл.
403 КЗ е регламентирано задължение на застрахования да уведоми застрахователя в
срок до седем работни дни от узнаването за настъпило застрахователно събитие,
освен ако в договора е предвиден друг подходящ срок, който обаче при всички
положения не може да е по- кратък от три работни дни от узнаването. В случая
няма твърдения, респ. доказателства за уговорения между страните срок за
уведомяване. Този срок тече обаче от узнаването. Няма твърдения, респ.
доказване на по- ранна дата на узнаване от посочената от ищеца. При това
положение, застрахованият е спазил минимално заложения в закона срок от три
работни дни, доколкото 08 и 09.02. са неработни.
В
заключение искът е доказан в своето основание.
При
определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на
чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва да е равно на действително
претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза не е
налице. От заключението на в.лице се установява, че нужната стойност на
разходите за възстановяване на вещта на база средни пазарни цени
на труд, материали и резервни части е 1823,76лева. Принципът на пълната обезвреда,
действащ по отношение на застрахователя, изисква обезщетението да се определи в
размер на действителната стойност на увреденото имущество. А за такава се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на понятията
дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ- възстановителна застрахователна стойност
е стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. Иначе казано, ще се дължи
пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като това е стойността, срещу
която може да се купи друго такова, със същото качество. В този смисъл е и
константната практика на ВКС, която макар и формирана при действието на КЗ
/отм./ е приложима, тъй като принципът на обезвредата
възприет от отменения закон е възпроизведен и в новия закон /пр. решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение №
209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. № 1069/2010г., II ТО, определение №
156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на ВКС, II т. о. и други/. В тази
връзка следва да бъде съобразена и практиката на ВКС, обективирана
в решение № 155/05.12.2016 г. по т. д. № 1092/2015 г. на ВКС, II ТО., в което е
прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по
който е заплатена дължима застрахователна премия, да не осигурява пълно
застрахователно покритие за поетия застрахователен риск, съобразно вредите на
застрахованото имущество. Размерът на реалната стойност на вредата следва да се
определи по средни пазарни цени към датата на увреждането, т.е това е сумата от
1823,76лева. Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба, така както е поискано.
По разноските:
Разноски за присъждане
са поискали и двете страни.
Ищецът е представил
списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива от 72,95лева-
платена ДТ, 150лева- депозит на вещо лице и 430лева платено адв. възнаграждение
с ДДС, съобразно представен договор за правна помощ от 20.10.2020г. Направено е
възражение за прекомерност. Минималният размер на адв. възнаграждение по чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адв. възнаграждения е
357,66лева или с ДДС 429,19лева, което прави възражението неоснователно. Или предвид
изхода на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на общо
652,95лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.К., ЕГН ********** с адрес ***1 сумата
от 1823,76лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по имуществена застраховка «Пълно Каско», полица № Е 19610019455/01.11.2019г. за претърпените
имуществени вреди на л.а «Опел Астра» с рег. № В 4513
НТ от застрахователно събитие настъпило на 07.02.2020г. в гр. Варна и
изразяващи се в увреждане на следните детайли: преден ляв калник, предна лява
врата, задна лява врата, заден ляв калник и мигач на преден ляв калник, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба- 10.06.2020г. до окончателното
изплащане на сумата, на
основание чл. 405, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на Г.В.К., ЕГН ********** сумата от 652,95лева, представляваща сторени по делото съдебно- деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението може да
бъде обжалвано пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от връчване препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: