Определение по дело №1818/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 19
Дата: 10 януари 2022 г. (в сила от 10 януари 2022 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500501818
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19
гр. С.З., 10.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501818 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на ,,А.*Б.“ ЕАД, ЕИК № *****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., р-н ********, представлявано от
законните си представители А.В.Д. – главен изпълнителен директор, и М.М. –
изпълнителен директор, действащи заедно чрез адв. И.Й., против
разпореждане № 223/24.09.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 405/2021 г. по
описа на Гълъбовския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу „М.**“ ЕООД за сумата от 325 лв. –
неустойка при предсрочно прекратяване по вина на абоната на договор за
електронни съобщителни услуги.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане поради противоречието му със закона и необоснованост и
претендира за отмяната му и постановяване издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за вземането за неустойка,
ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от 24.09.2021 г. до
окончателното й изплащане, както и на направените в заповедното
производство разноски в пълен размер.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на
,,А.*Б.“ ЕАД – гр.С. за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу „М.**“ ЕООД, ЕИК № *******, със
седалище и адрес на управление: с.Г., общ.Г., обл.С.З., ул.“*******,
1
представлявано от законния си представител : К.С.К. – управител, за
вземанията от 401,79 лв. – неплатени месечни такси и потребление на
използвани услуги по договор за електронни съобщителни услуги за периода
от 16.06.2019 г. до 15.11.2019 г.; 325 лв. – неустойка за неизпълнение на
договора, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване
на заявлението до окончателно плащане на сумите.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от сключен при
общи условия между „А.*Б.“ ЕАД и „М.**“ ЕООД и автоматично предсрочно
прекратен по вина на абоната договор за електронни съобщителни услуги, с
който страните са уговорили, че в такъв случай абонатът дължи на „А.*Б.“
ЕАД неустойка равна на оставащите до края на срока месечни стандартни
абонаментни такси за мобилните планове без отстъпки от датата на
автоматичното прекратяване на действието на договора до края на уговорения
срок на действието му.
С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението досежно
вземането за неустойка, т.к е приел, че искането за присъждане на неустойка
за предсрочно прекратяване на неустойка излиза извън присъщите на
неустойката обезщетителна и обезпечителна функция и се превръща в
необоснована санкция за длъжника, средство за неоснователно обогатяване
на кредитора.
При така установените обстоятелства съдът направи следните
правни изводи:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-
легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.1 т.2 от ГПК съдът може да откаже
да издаде заповед за изпълнение, ако искането противоречи на закона или на
добрите нрави.
Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на
принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят
предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната
страна, в случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се
доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена
от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може
да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на
добрите нрави.
Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с
2
тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Те не са
писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи
служебно.
Такъв принцип е принципът на справедливостта, който в гражданските
и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки
признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа
за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на
добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора, а не към последващ момент. Единият от възможните
критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на
вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на
неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част.
Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за
която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
В случая уговорената с ОУ към договора за електронни съобщителни
услуги неустойка е компенсаторна по своя характер и за нейното възникване
вида на неизпълнение на задължението от страна на потребителя е без
значение. Уговорена по този начин тя противоречи на принципа на
справедливостта, т.к. съгласно посочените в заявлението обстоятелства
според чл.54.12 от ОУ във връзка с разпоредбите на договора, при неплащане
на дължими суми след изтичане на срока за плащане, договорът с абоната се
счита за еднократно прекратен по вина на абоната, а по своята същност това
едностранно прекратяване от страна на мобилния оператор съставлява
разваляне на договора по смисъла на чл.87 от ЗЗД.
Правото на разваляне на договора поради неизпълнение от страна на
абоната представлява потестативно право на мобилния оператор, който по
своя преценка може да се освободи от своите задължения по договора за
електронни съобщителни услуги и въпреки това да претендира заплащане на
стандартните месечни абонаменти от датата на прекратяването на договора до
датата, до която същият е бил сключен. По този начин необосновано би се
достигнало до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, т.к. от една
страна по свое усмотрение той ще се освободи от облигационната си
обвързаност за останалия срок на договора да предоставя електронни
съобщителни услуги, а от друга – ще има право да получи освен обезщетение
за вредите от неизпълнението наред с него и обезщетение под формата на
неустойка, за това, че е развалил договора. Това обуславя извода, че
единствената цел, за която е уговорена процесната неустойка, излиза извън
присъщите й функции, поради което тя се явява нищожна поради
противоречието й с добрите нрави.
3
С оглед на изложените съображения въззивният съд намира
оплакванията в жалбата на частния жалбоподател за постановяване на
първоинстанционното разпореждане в противоречие с материалния закон и
необоснованост за неоснователни. Обжалваното разпореждане се преценява
за правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание чл.278, ал.4 от ГПК вр. чл.271,
ал.1 пр.І-во от ГПК Старозагорският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 223/24.09.2021 г., постановено по
ч.гр.д. № 405/2021 г. по описа на Гълъбовския районен съд, с което е
отхвърлено заявлението на ,,А.*Б.“ ЕАД, ЕИК № *****, със седалище и адрес
на управление: гр.С., р-н ********, представлявано от законните си
представители А.В.Д. – главен изпълнителен директор, и М.М. –
изпълнителен директор за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу „М.**“ ЕООД, ЕИК № *******, със
седалище и адрес на управление: с.Г., общ.Г., обл.С.З., ул.“*******,
представлявано от законния си представител : К.С.К. – управител за сумата от
325 лв. – неустойка при предсрочно прекратяване по вина на абоната на
договор за електронни съобщителни услуги.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4