РЕШЕНИЕ
№…………../.......04.2018
г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на втори април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА
При участието на секретаря Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско
дело 635/2016 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.М. против „ПАЗАРИ“ ЕАД, с
която са предявени осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 11 421 лева обезщетение за неспазено тримесечно
предизвестие за прекратяване на договор от 24.06.2008 г. на осн. чл. 220 от КТ,
в условията на евентуалност обезщетение за претърпени вреди – пропуснати ползи
от неспазено изискване за тримесечно предизвестие за прекратяване на договора
от 24.06.2008 г. на осн. чл. 82 от ЗЗД и
сумата от 38 070 лева обезщетение при прекратяване на договора в размер на
десетмесечното възнаграждение на основание чл. 18 от Договор за търговско
управление на „ПАЗАРИ“ ЕАД от 24.06.2008 г. на осн. чл. 92 от ЗЗД.
В исковата молба В.Й.М. твърди, че на
24.06.2008 г. между него и ответника е сключен договор за търговско управление
с нотариална заверка на подписите, с който му е възложено управлението на
предприятието срещу възнаграждение, в качеството му на прокурист, по смисъла на
чл. 21 ТЗ. Сочи, че впоследствие страните са сключили три допълнителни
споразумения, като с последното месечното му възнаграждение е било увеличено до
размера 3 807 лв. Излага, че в чл. 15.3. от Договора е уговорено прекратяването
му при прекратяване на упълномощаването, което следва да бъде извършено с
тримесечно предизвестие. Сочи, че на 20.01.2016 г. е уведомил председателя на
Съвета на директорите на „ПАЗАРИ“ ЕАД, че желае да ползва платен годишен
отпуск, считано от 18.02.2016 г., която молба е удовлетворена. Твърди, че по
време на ползването на отпуска, поради настъпили здравословни проблеми отново е
уведомил председателя и му е разрешено да ползва отпуск поради временна
неработоспособност от 14.03.2016 г. до 27.04.2016 г. Излага, че по време на
ползване на отпуска е установил, че в ТР е подадено заявление, с което е
поискано заличаване на прокурата му, на основание взето решение на новоизбрания
Съвет на директорите на „ПАЗАРИ“ ЕАД, по което е постановено вписване на
12.03.2016 г. Твърди, че не е получавал предизвестие за прекратяване на
договора за управление, поради което към него момент е приел, че същият е
действащ и дори е подал молба за продължаване изпълнение на функциите си.
Твърди, че при валидно оттеглена прокура и прекратен договор за търговско
управление му се дължи обезщетение за неспазване на тримесечното предизвестие в
размер на десетмесечното му възнаграждение по чл. 18 от Договора, а именно
38 070 лв. Допълнително счита, че му се дължи и сумата от 11 421 лв.,
представляваща сбора от дължимите му месечни възнаграждения, от които е бил
лишен за срок от три месеца по прилагане по аналогия на чл. 220, ал. 1 КТ, доколкото
е осъществявал трудова функция. Моли за осъждане на ответника за претендираните
суми в случай, че се установи с влязло в сила решение по т.д. № 515/2016 г. на
ВОС надлежното заличаване на прокурата и прекратяване на договора за
управление.
С допълнителната искова молба оспорва
твърденията на ответника. Отделно релевира в условията на евентуалност
претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи от неспазването на
тримесечното предизвестие в размер на 11 421 лв. в случай, че се установи,
че не следва да се прилага чл. 220, ал. 1 КТ. Твърди, че тази сума би получил в
случай, че беше спазено предизвестието, поради което претъпените вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с прекратяването на договора. По отношение на
претенцията от 38 070 лв. твърди, че при всички случаи на прекратяване на
договора, освен в условията на чл. 15.2., се прилага чл. 18 и се дължи
обезщетение в размер на десетмесечното му възнаграждение. Оспорва възражението
на ответника за нищожност на клаузата.
С уточняваща молба от 14.03.2018 г.,
след указания на съда, ищецът твърди, че договорът за управление е прекратен на
основание чл. 15.3 от него на 07.03.2016 г., на която дата е взето решение на
СД, с което упълномощаването на прокуриста е оттеглено, евентуално на 08.03.2016
г., на която дата е постъпило заявлението в ТР за заличаване на прокурата,
евентуално на 12.03.2016 г., на която дата е вписано оттеглянето на
упълномощаването в ТР, евентуално на 29.06.2016 г., на която дата е уведомен за
изявлението за прекратяване от изпълнителния директор, извършено с отговора на
допълнителната искова молба по т.д. № 515/2016 г. на ВОС.
Правна
квалификация – чл. 220, ал. 1 КТ, чл. 82 ЗЗД, чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С отговора на исковата молба
ответникът оспорва исковете, като счита същите недопустими и неоснователни. Не
оспорва, че ищецът е имал надлежно учредена прокура и че с допълнителни
споразумения към договора месечното му възнаграждение е стигнало размер от
3 807 лева. Твърди, че договорът за търговско управление е прекратен на основание
чл. 15.3., считано от 07.03.2016 г., а за третите лица считано от вписването в
ТР на 12.03.2016 г., като ищецът е информиран за прекратяването още от деня на
вземане на решението на Съвета на директорите на „ПАЗАРИ“ ЕАД. Допълнително
сочи, че ищецът е уведомен за прекратяването най-късно на 29.06.2016 г. с
допълнителния отговор на исковата молба по т.д. № 515/2016 г. на ВОС.
Евентуално твърди, че прекратяване на договора е настъпило на основание чл.
15.4 от него. Излага, че всички дължими суми за възнаграждения до датата на
прекратяване на прокурата са заплатени на ищеца. Твърди, че на прокуриста не му
се следва обезщетение по чл. 18 от Договора, а чл. 220, ал. 1 КТ е неприложим.
Сочи, че не се установява възникването и размера на подлежащи на обезщетяване
вреди и не съществува сигурност за тяхното настъпване. Излага, че уговореното в
чл. 18 от Договора обезщетение в размер на десетмесечното възнаграждение на
прокуриста противоречи на добрите нрави, поради което клаузата е нищожна. В
евентуалност твърди, че тези вреди не са доказани от ищеца. Допълнително сочи,
че е недопустимо кумулирането на обезщетение за неспазено тримесечно
предизвестие и обезщетение в размер на десетмесечно възнаграждение. Моли за
отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
С отговора на
допълнителната искова молба ответникът поддържа вече изложеното. Допълнително
сочи, че е неоснователно твърдението на ищеца, че възнаграждението по чл. 18 от
Договора се дължи безусловно при прекратяването му. Излага, че следва да се
докажат претърпените вреди.
С оглед дадената
възможност на ответника по Определение № 1016 от 19.03.2018 г., твърди, че
съгласно Договора и с оглед разпоредбата на чл.15 т.3 от същия, прекратяването
настъпва при прекратяване на упълномощаването на прокуриста, а с влязлото в
сила решение по търговско дело № 515/2016 г. по описа на Окръжен съд – Варна е
прието, че пълномощията на прокуриста са оттеглени с решение на Съвета на
директорите на 07.03.2016 г., вписано на 12.03.2016 г.
В останалата част
поддържа твърденията, че Договорът не е с характеристиките на „трудов“ такъв,
поради което и неоснователно се претендира обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Поддържа
възражението си, че са съединени претенции за едно и също основание. Липсва
договорно основание за претенцията за 11 421 лв. С оглед обстоятелството,
че за периода от 14.03.2016 г. до 27.04.2016 г. ищецът е представил болнични
листи, то за този период и не би имал право за възнаграждение на обезщетение.
Касателно втората
главна претенция за сумата от 38 070 лв, ответникът поддържа твърдението,
че по чл.18 от Договора страните са уговорили обезщетение, което няма
автоматично действие.
В съдебно
заседание всяка от страните поддържа доводите и исканията си. Претендира и
присъждане на разноски.
Ищецът, чрез
процесуален представител счита, че договорът за търговско управление е с
характеристиките на трудов договор /заплатите са изплащани по ведомости, на
ищеца са правени удръжки за здравно и социално осигуряване при работодателя
„Пазари” ЕАД и е ползвал платен годишен отпуск след разрешение и съгласие на
ответника/, поради което и разпоредбата на чл. 220 от КТ е изцяло приложима. По
предявения тук иск за сумата 11 421 лева в условията на евентуалност,
счита, че неспазване на срока за предизвестие безусловно е нанесъл вреди на
ищеца съставляващи пропуснати ползи – ищецът не е получил средствата, които би
получил ако ответникът бе изпълнил това си задължение надлежно. Счита, че
вредата съставлява размера на неполученото възнаграждение по срока на
предизвестието и пропусната полза е реално настъпила.
Ответникът чрез
процесуален представител по същество и в писмена защита счита, че договорът за
прокура не е трудов договор, няма санкционна разпоредба в договора за
неспазване срока за предизвестие, а не може по аналогия да се приложи КТ.
Счита, че останалите претенции са недоказани. Поддържа и аргументите за
нищожност на клаузата по чл. 18 от договора.
Съдът, след като
взе предвид доводите на страните, при съвкупна преценка на доказателствения
материал по делото и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна.
Съдът приема за
безспорно по фактите, че между страните по спора са възникнали правоотношения,
произтичащи от договор за управление от 24.06.2008 г., че възнагражденията,
дължими по договора към прокуриста са изплатени до 12.03.2016 г., че актуалният
размер на месечното възнаграждение към 12.03.2016 г. е 3 807 лева.
Предвид влязлото
в сила решение по т.д. № 515/2016 г. по описа на ОС Варна, обвързващо за
страните е и възприетото от съда по този спор, че прокурата е валидно оттеглена
с решение на СД на „ПАЗАРИ” ЕАД от 07.03.2016 година.
С оглед
въведените предметни предели на спора, на първо място следва да бъде даден
отговор на въпроса относно характера на възникналото между страните правоотношение
/трудово или мандатно/, прекратено ли е правоотношението, респективно при
положителен отговор от коя дата.
На 24.06.2008 г.
между страните е сключен договор за търговско управление на ЕАД с общинско
участие „ПАЗАРИ” Варна, по силата на който на В.М. е възложено, в качеството му
на прокурист на дружеството да управлява и представлява ответника, в
съответствие с разпоредбите на ТЗ и Устава приет от ОбС Варна.
Уговорено е
възнаграждение за дейността в размер на 1800 лева месечно, което към датата на
оттегляне на прокурата е актуализирано до сумата от 3 807 лева /така чл. 3
от договора за управление/. В договора е посочено, че възнаграждението е за
сметка на средствата за работна заплата, върху начислените суми се правят
вноски във фонд „Професионална квалификация и безработица” за сметка на
работодателя, при временна нетрудоспособност на прокуриста се изплаща
обезщетение съгласно действащата нормативна база. Прокуристът е уговорено да
има право на платен годишен отпуск /чл. 19 от договора/, за което ползва
възнаграждение, изчислено по реда на чл. 177 от КТ. Съгласно чл. 22 от договора
с решение на ОС на работниците и служителите прокуристът може да ползва
социалните фондове по КТД с изключение
на тези, които са елемент на брутното трудово възнаграждение.
Представени са
ведомости за заплати, от които е видно какъв е размерът на възнаграждението на
ищеца към месеца, предшестващ оттеглянето на прокурата. Представена е и трудова
книжка, която е приключена в „ПАЗАРИ” ЕАД на 30.06.2008 г. Към същата дата,
съгласно записванията, трудовият стаж на ищеца в предприятието е една година и
десет месеца на длъжности ръководител направление и ръководител отдел
„Строителство”.
При
горепосочените елементи на договора за управление, съдът счита, че
правоотношението между страните по спора е мандатно, а не трудово по смисъла на
КТ. Трудовият договор се сключва в писмена форма при императивни изисквания за
съдържание посочени в чл. 66 от КТ, едно от които е продължителността на
работния ден или седмица. Този елемент по чл. 66 т.8 от КТ липсва в договора за
управление. Няма данни /ищецът нито твърди, нито доказва/ да е изпращано
уведомление до съответната ТД на НАП за сключен трудов договор по реда и в
съответствие с изискването на чл. 62 ал.3 от КТ. Косвено доказателство за
отсъствие на трудовоправно отношение в процесния период е и факта, че трудовата
книжка на ищеца в „ПАЗАРИ” ЕАД е приключена в края на месеца, в който е сключен
договорът за управление.
Фигурирането на
възнаграждението на прокуриста във ведомостите за заплати е форма на счетоводна
отчетност на предприятието и не доказва трудов характер на правоотношението
между страните по спора. Що се отнася до обстоятелството, че за срока на
временна нетрудоспособност получава съответното обезщетение, респективно
страните са уговорили и да ползва платен отпуск, в рамките на който
възнаграждението ще се изчислява съгласно чл. 177 от КТ, следва да се има
предвид, че горните обстоятелства също не формират по-различен извод в съда за
вида на правоотношението. Прокуристът е
лице по чл. 4 т.7 от КСО задължително осигурен за всички осигурителни рискове а
съгласно ЗЗО /чл. 40/ част от вноските за здравно осигуряване също се поемат от
ведомството, с което има правоотношения прокуриста, доколкото е лице от кръга,
визирани в същата разпоредба. Същото касае и вноските във фонд „Безработица”.
Прокуристът не се подчинява и на правилата за трудова дисциплина. Същият е
оперативно самостоятелен с оглед правомощията по договора и взема управленски
решения. На изложените основания, не се установява договорът за управление да
съдържа всички характеристики на трудов договор, поради което и отношенията
между страните се уреждат по правилата на мандата по ЗЗД.
Една от
възможностите на прекратяване на правоотношението е визираната в чл. 15 т.3 от
договора за управление, а именно при прекратяване упълномощаването на
прокуриста. Другите хипотези по чл. 15 не са относими към казуса.
Упълномощаването е оттеглено надлежно на 07.03.2016 г., считано от която дата
съдът приема, че договорът между страните е прекратен. Оповестителното действие
на вписването на оттеглената прокура е ирелевантно в отношенията между страните
досежно момента на прекратяване.
Възнагражденията
са изплатени на ищеца до 12.03.2016 г., факт по който не се повдига спор по
делото. Не е спорно, че към датата на прекратяване на договора до прокуриста в
нито един предходен момент не е изпращано предизвестието, предвидено в чл. 15
.3 от договора.
Отсъствието на
трудово правоотношение и невъзможността да се приложи чл. 220 от КТ по аналогия
водят до неоснователност на иска за заплащане на обезщетение по Кодекса за
неспазен срок на предизвестие. Главният иск за сумата от 11421 лева ще се
отхвърли.
В условията на
евентуалност ищецът претендира същата сума като обезщетение за пропуснати ползи
от неспазения срок на предизвестие при твърдения, че е лишен от възнаграждение
за срока на предизвестието. На посочените от ищеца основания искът е
неоснователен.
Ищецът не е лишен
от нито едно от възнагражденията си до момента на прекратяване на мандата, тъй
като е изплатено дължимото до 12.03.2016 г. респективно няма пропусната полза
за периода, на предизвестие, който би следвало да се приеме, че е от 07.12.2015
г. /ако беше предизвестен/ до 07.03.2016 г., когато е прекратен договора. Целта
на предизвестието е да подготви лицето, с което се цели прекратяване на
правоотношението за този предстоящ факт като го постави в позиция да може да
предвиди и предприеме поведение каквото счита за удачно за периода следващ
прекратяването – например чрез търсене на нова работа, нова позиция, започване
на самостоятелен проект и т.н. Ищецът не твърди, че е пропуснал изгодни за него
предложения, сключване на нови договори и т.н., които гарантират финансовата му
обезпеченост, които би приел ако беше предизвестен за прекратяването на
мандата. И претърпяната загуба и пропуснатата полза трябва да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ответника за
отправяне на предизвестие. За определяне на пропуснатата полза е от значение
предполагаемото развитие, което щеше да има имуществото на кредитора /ищеца/,
ако длъжникът бе изпълнил задължението си за предизвестие и от което развитие е
лишен следствие това неизпълнение. Нито твърдения, нито доказателства са
ангажирани от ищеца в защита на тезата му за пропуснати ползи. Между другото
той не търпи и загуби, защото както съдът по-горе посочи възнагражденията му са
изплатени до момента на прекратяване на правоотношението, респективно няма
намаляване на имущество в патримониума. Не е осъществен фактическият състав по
чл. 82 от ЗЗД, респективно искът е неоснователен.
Предявеният иск по чл. 92 от ЗЗД е основателен.
Клаузата по чл.
18 от договора предвижда изплащане на прокуриста на парично обезщетение при
прекратяване на договора в размер на десетмесечното му възнаграждение като при
липса на друго следва да се приеме, че размерът се определя към момента на
прекратяване на правоотношението. Хипотезата, в която е изключена възможността
за обезщетение е по чл. 15 т.2 – извършено престъпление от общ характер,
обстоятелства, обуславящи забрана или ограничение за прокуриста по силата на
чл. 5 от договора, действия, свързани с лошо управление на предприятието на
търговеца, включително щети за дружеството. Във всички останали случаи
прокуристът има право на посоченото обезщетение. Клаузата по чл. 18 от договора
не е нищожна на соченото от ответната страна основание, а именно противоречие с
добрите нрави. На първо място, защото е в тежест на по-силната по
правоотношението страна /принципала/, на следващо, защото не излиза извън
присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, преценени към
момента на сключване на договора. Дори и само поради факта, че чл. 5 визира
забрана за прокуриста за извършване на конкурентна дейност спрямо дружеството и
в срок от три години след прекратяването му като проявление на задължението за
лоялност, е нормално страните да предвидят реципрочно на това задължение
насрещно за принципала да заплати адекватно обезщетение без прокуристът да
доказва каквито и да е вреди. Не случайно единствената хипотеза, в която не се
дължи обезщетение касае извършени престъпни действия и доказано лошо управление
на дружеството. Във всички останали случаи страните в рамките на договорната
свобода са уговорили адекватно на вредите, които прокуристът може да търпи от
прекратяване на договора, обезщетение.
В контекста на
изложеното искът за сумата от 38 070 лева ще бъде уважен в цялост.
Разноски при този
изход от спора се следват на двете страни изчислени на база материален интерес
в уважената /38070 лева/, респективно отхвърлителната част /2х11421 лева/ и
съобразно доказателствата за извършени разходи.
И двете страни
отправят възражение за прекомерност на възнагражденията за процесуално
представителство на насрещната страна, които съдът преценява като
неоснователни, защото и двете страни очевидно са остойностили сходно дължимото
адвокатско възнаграждение. Ищецът е договорил сума в размер на 3800 лева, а
ответникът 3 606 лева.
На ищеца се
присъждат разноски за държавна такса адвокатско възнаграждение в размер на
3 612.27 лева от общо направени 5 779.64 лева.
На ответника се
присъждат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1352.25 лева. След
съдебна компенсация ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер
на 2260.02 лева.
Водим от горното,
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПАЗАРИ” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна да заплати на В.Й.М.,
ЕГН **********,*** сумата от 38070
/тридесет и осем хиляди и седемдесет/ лева, неустойка по чл. 18 от прекратен на осн. чл. 15 т.3 Договор за
търговско управление на ЕАД с общинско участие” ПАЗАРИ” ЕАД гр. Варна от
24.06.2008 г., на осн. чл. 92 от ЗЗД както и сумата от 2260.02 /две хиляди двеста и шестдесет и 0.02/ лева разноски в
производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Й.М., ЕГН **********,*** против
„ПАЗАРИ” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна иск за заплащане на сумата от 11421
/единадесет хиляди четиристотин двадесет и един/ лева, представляваща
обезщетение по чл. 220 от КТ за неспазен срок на предизвестие по прекратен на
осн. чл. 15 т.3 Договор за търговско управление на ЕАД с общинско участие”
ПАЗАРИ” ЕАД гр. Варна от 24.06.2008 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.Й.М., ЕГН **********,*** против
„ПАЗАРИ” ЕАД, ЕИК *********, гр. Варна иск за заплащане на сумата от 11421
/единадесет хиляди четиристотин двадесет и един/ лева, представляваща
обезщетение съставляващо пропусната полза за неспазен срок на предизвестие по
прекратен на осн. чл. 15 т.3 Договор за търговско управление на ЕАД с общинско
участие” ПАЗАРИ” ЕАД гр. Варна от 24.06.2008 г. на осн. чл. 82 от ЗЗД като
неоснователен.
Решението може да
се обжалва пред Варненския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: