Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
при секретаря Ирена Апостолова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Стоянов в.гр.д. № 12692/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 26.07.2019 г. на В.В. чрез адв. Й.П.срещу Решение № 162055 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 27145/2018 г. на СРС, с което са отхвърлени главни искове по чл. 79, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД на В.В. за осъждане на „Ч.Р.Б.“ АД, както и евентуални искове по чл. 79, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД на В.В. за осъждане на „Ч.Е.Б.“ АД да заплатят сумата от 2500 лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи претърпяна загуба поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването в собствения на ищцата недвижим имот, находящ се в с. Скрино, община Бобошево, X-83, кв. 3, като потреблението се измерва с електромер фабричен № N4062604 със съответстващ абонатен № ********** и клиентски № 210038465593 за периода от 15.02.2018 г. до 21.02.2018 г.; сумата от 1000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх и безпокойство поради нерегламентирано прекъсване на електрозахранването на процесния недвижим имот за периода от 15.02.2018 г. до 21.02.2018 г., и сумата от 38 лева – недължимо платена сума за възстановяване на електричеството, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 26.04.2018 г. до окончателното изплащане.
Твърди, че липсват доказателства за спиране на електричеството в процесния имот на 30.11.2017 г., като единственото спиране на тока е на 15.02.2018 г. Видно от съдебно счетоводната експертиза (ССЕ) след 30.11.2017 г. в имота се ползва еленергия, фактурирана съгласно фактури от 09.12.2017 г., 11.01.2018 г. и 10.02.2018 г. Липсва фактура или уведомяване за дължима такса за възстановяване на електричеството, каквато не е дължима и не е начислена. Според заключението на ССЕ същата такса е заплатена съгласно фактура от 21.02.2018 г. Липсват доказателства за самовключване към захранването, както и констативен протокол относно нарушаване на пломбата съгласно чл. 58 от Общите условия на „Ч.Р.Б.“ АД. Не е доказана компетентността на свид. Г.да прекъсне захранването, като са представени доказателства, че това задължение е възложено на „ВАК-02“ ООД, което реално не е прекъснало захранването в имота. Иска отмяна на обжалвания акт като неправилен и уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК са подадени отговори на въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД и от „Ч. „Р.Б.“ АД заедно с допълнителен отговор, в който я оспорват като неоснователна по подробно изложени съображения.
Съдът, като прецени
събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Обжалваното решение е изцяло валидно, а в обжалваната част допустимо (чл. 269 ГПК).
Предявени са искове по чл. 79 вр. чл. 82 и чл. 55 ЗЗД.
С обжалваното решение е прието, че между страните съществува облигационно правоотношение, по което „Ч.Е.Б.“ АД е поело задължение да доставя ел. енергия до имота на ищцата. Видно от заключението на ССЕ към 29.11.2017 г. е имало начислено задължение да консумирана енергия в размер на 77,60 лв. – главница по фактури за периода 11.08.2017 г. – 10.11.2017 г. и 0,56 лв. – лихва за забава към 23.11.2017 г., които суми са изцяло заплатени на 30.11.2017 г. Прекъсването на захранването на 30.11.2017 г. е извършено поради неплащане и в съответствие с чл. 38, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД – повече от 3 дни след изтичане на срока за плащане, като потребителят е уведомен за сроковете на прекъсване по начина, по който се уведомява за сроковете за плащане на ел. енергия – с изпращане на фактура. Не е установено подаване на заявление от ищцата за възстановяване на захранването след прекъсването му на 30.11.2017 г. по заявка на „Ч.Е.Б.“ АД, заплащане на такса за възстановяване, както и възстановяване на захранването от служители на „Ч.Р.Б.“ АД. Прекъсването на захранването на 15.02.2018 г. е извършено въз основа на същата заявка и поради констатирано самовключване и в нарушение на чл. 15, т. 4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ и чл. 13, т. 3 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД. Неоснователно е възражението на ищцата за липса на констативен протокол, доколкото не се претендира от дружеството доставчик заплащане на суми по корекционна процедура по ПИКЕЕ. При законосъобразно поведение на служители на ответниците сумата от 38 лв. е дължимо платена съгласно чл. 41, ал. 3 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД.
Фактическият състав на чл. 82 ЗЗД включва следните кумулативни предпоставки: виновно неизпълнение на договорно задължение от страна по валидно облигационно правоотношение, в резултат на което са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди в определен размер. Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД включва имуществено разместване при първоначална липса на основание за това.
От Нотариален акт за покупко-продажба на имот от 18.12.2006 г. се установява, че ищцата е собственик на процесния имот - УПИ, X-83, кв. 3 по РП на с. Скрино, община Бобошево. От Договор за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД от 27.01.2015 г. и от фактури от 11.08.2017 г., 11.09.2017 г., 11.10.2017 г. и 10.11.2017 г. се установява, че имотът е присъединен към същата мрежа (I - 92, 10). От заключението на ССЕ, кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено, се установява, че към 29.11.2017 г. за имота има начислени, но незаплатени суми за потребена ел. енергия съгласно фактури от 11.08.2017 г., 11.09.2017 г., 11.10.2017 г. и 10.11.2017 г. в общ размер на 78,16 лв., от които 77,60 лв. главница и 0,56 лв. лихва за забава към 23.11.2017 г. (I - 255).
Въпреки изпратеното от „Ч.Е.Б.“ АД до ищцата уведомително писмо за задълженията й към 03.11.2017 г. не последвало тяхното плащане, поради което „Ч.Р.Б.“ АД прекъснало чрез своя изпълнител „ВАК-02“ ООД захранването на имота видно от Протокол от 30.11.2017 г. по заявка на „Ч.Е.Б.“ АД, за което прекъсване ищцата е уведомена с напомнително писмо от 12.03.2018 г. от „Ч.Е.Б.“ АД (I - 51, 74, 50). Съгласно заключението на ССЕ дължимата сума в размер на 78,16 лв., поради чието неплащане е извършено прекъсването на захранването на 30.11.2017 г., е заплатена на същата дата. От същото заключение, фактура от 11.01.2018 г. и Справка за показания на средството за търговско измерване на обекта се извежда, че след 30.11.2017 г. за имота има издадени фактури поради отчетено реално потребление, каквото твърди и ищцата (I – 253, 24, 106). Заключението и разписката от 21.02.2018 г. потвърждават твърденията на ищцата, че на същата дата е заплатила на „Ч.Р.Б.“ АД сума в размер на 38 лв. – такса съгласно ценоразпис на дружеството за експресно възстановяване на захранването, за която сума е издадена фактура от 21.02.2018 г. (I - 256, 23).
Ищцата претендира обезвреда във връзка с прекъсване на захранването с ел. енергия в процесния имот за периода 15.02.2017 г. - 21.02.2017 г. Съобразно гореизложеното се установи, че първото такова прекъсване на 30.11.2017 г. е извършено правомерно - поради неплатени задължения за потребена ел. енергия по заявка на „Ч.Е.Б.“ АД (чл. 123, ал. 1 ЗЕ и чл. 42 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД).
Неправилно районният съд е приел, че второто прекъсване на захранването на 15.02.2018 г. е извършено отново по заявка на „Ч.Е.Б.“ АД. От показанията на свид. Говедарски, кредитирани от съда като житейски логични и правдоподобни като съответстващи на останалите доказателства по делото, се приема, че прекъсването на 15.02.2018 г. е извършено при проверка от служител на дружеството, както се твърди и в разпечатка от електронно писмо от 20.02.2018 г. от Потребителски съвет на „ЧЕЗ България“ ЕАД до ищцата (I - 231, 18). Именно при тази проверка служител на „Ч.Р.Б.“ АД констатира нарушаване на пломбата на капачката на клемния блок, а не и на пломбата на средството за търговско измерване. Това не е наложило провеждане на корекционна процедура със съставяне на констативен протокол съгласно чл. 22 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД.
Второто прекъсване на захранването на имота на 15.02.2018 г. е извършено от „Ч.Р.Б.“ АД правомерно. Ищцата не е имала право да се присъедини към съответната мрежа без предварително плащане на такса за възстановяване, сторено едва на 21.02.2018 г., и чрез съдействието на съответни служители на „Ч.Р.Б.“ АД (чл. 122, ал. 3, т. 1 ЗЕ и чл. 36, т. 1, чл. 37, ал. 2 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Ч.Р.Б.“ АД). Така заплащането на таксата от 38 лв. представлява основателно имуществено разместване.
При липса на виновно поведение на главния ответник „Ч.Р.Б.“ АД не се обсъждат останалите предпоставки по чл. 82 ЗЗД, като исковете срещу него са неоснователни. Този извод важи и за исковете срещу евентуалния ответник „Ч.Е.Б.“ АД, по отношение на който също не се установява виновно поведение. Към 29.11.2017 г. ищцата е имала неплатени задължения за ел. енергия за имота за няколко месеца, поради което дружеството е прекъснало захранването на имота чрез „Ч.Р.Б.“ АД (чл. 123, ал. 1 и ал. 5 ЗЕ). С оглед на гореизложеното и при съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК всяко от въззиваемите дружества има право на претендирани разноски за настоящото производство в размер на 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП), имайки предвид, че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния размер от 100 лв. по чл. 25, ал. 1 НЗПП (Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.). На основание чл. 77 ГПК ищцата следва да доплати и остатък от държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция в размер на 29,24 лв. в полза на бюджета на съдебната власт.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 162055 от 10.07.2019 г. по гр.д. № 27145/2018 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.А.В., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК: ******сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.А.В., ЕГН: ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК: ******сумата в размер на 50 лв. - разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 77 ГПК В.А.В., ЕГН: ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметката на СГС за държавните такси сума в размер на 29,24 лв. - държавна такса за обжалване пред въззивна инстанция.
Решението е окончателно (чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.